Карън Робърдс
Детето на Маги (24)

24

Маги можеше да възрази и да го спре, но не го направи. Защото разходката им до Паркуей Плейс за нея бе пътуване и назад във времето, не само в спомените. Докато можеше да изпитва това усещане, тя отново беше младата Магдалена Гарсия и отново бе лудо влюбена в Ник.

Когато той целуна устните й, тя обви ръцете си около врата му. Когато устните му се плъзнаха под брадичката и надолу по шията й, тя наклони глава назад, за да почувства по-добре допира му. Когато ръката му се плъзна по копринената й блуза и покри гръдта й, тя потръпна и изви гърба си на дъга.

Дланта му бе топла и силна, а допирът му властен. Той докосна с пръсти връхчето на гръдта й чувството на удоволствие разляло се по тялото й, бе толкова силно, че достигна чак до пръстите на краката й, които се свиха в обувките й.

Тя го целуна тогава, подчинила се на вътрешното си желание, устните й намериха неговите и се разтвориха над тях, езикът й се плъзна в устата му. Той посрещна целувката й топло, но не направи нищо повече — остави я сама да регулира ритъма си. Маги можеше да почувства нарастващото напрежение в тялото му, контролирано, изчакващо ответната възбуда и у нея.

Ник никога не би я принудил на направи нещо, което тя не искаше да прави. Това бе факт, който Маги бе знаела винаги и в който бе напълно убедена, но напомняйки й го с поведението си сега, той й вдъхна ново усещане за свобода. Тя бе полулегнала в скута му, отпуснала глава на ръката му, обвила се около нея и присвила колене до тялото му. Главата й бе притисната до прозореца откъм страната на шофьора, но тя дори не усещаше твърдото, студено стъкло. Коланът докосваше рамото й, но тя не чувстваше и това, както и съвсем бе забравила за леката болка, прорязваща ребрата й все още при всяко движение.

Всяка частица от нея съществуваше, фокусирана единствено върху Ник.

— Приятен аромат — прошепна в ухото й Ник, докато галеше слепоочието й с устни.

— „Уайт Линин“ — отвърна Маги, все още в състояние да мисли, но гласът й далеч не бе стабилен.

— Какво? — явно, реакциите на неговата мисъл бяха по-забавени от нейните.

— Това е името на парфюма ми.

— О, сигурно слагаш малко и зад ушите си.

— Да.

— Усетих го — устните му галеха чувствителната точка точно под ухото й, което означаваше, че носът му достигаше именно там, където се чувстваше най-пълният ефект от скъпия парфюм, който тя полагаше там всеки ден така автоматично, както използваше червилото си. Но винаги досега, го беше правила заради самата себе си, защото харесваше аромата му. След тази нощ, щеше да го прави заради Ник.

— Този аромат ме упоява. Ти ме упояваш — каза той.

— Така ли? — думите й прозвучаха като дихание и пресекнаха, когато устата му отново се плъзна и намери нейната. Той я целуна, а устните му бяха топли и пламенни и езикът му все по-настойчив, докато я галеше. Имаше вкус на цигари и определено на бира и последното пробуди у нея спомен, който много отдавна се бе постарала почти да забрави: когато той я бе целунал за първи път тогава, пак на този паркинг, тя също бе усетила дъха на бира. Споменът внезапно стана кристално ясен и докато оживяваше в съзнанието й, Маги пламна, залята от гореща вълна и заедно с нея, някакво странно усещане за безтегловност. Той я целуваше нежно, внимателно, без да губи контрол над себе си и я упояваше, откъсвайки я съвсем от действителността.

Ръката й трескаво се плъзна по меката, памучна тъкан на отвора до яката му. Пръстите й докоснаха шията му, намериха топлата вдлъбнатина в основата й и продължиха още малко надолу, за да открият самото начало на триъгълника от тъмните косъмчета, покриващи гърдите му. Оттам започваха копчетата. Тя докосна първото, неспособна да реши какво да направи с него. До ухото си внезапно усети учестеното му дишане. После ръката му бързо отмести нейната и се зае сама да разкопчава копчетата.

— Докосни ме — прошепна той и взе ръката й, за да я притисне към твърдата си, мускулеста плът. С разперената си длан, Маги можеше да усети силните удари на сърцето му, тя бе обзета от паника за това, че се оказа принудена от него и за нещо дори толкова дребно като това. Но тогава той си пое дълбоко въздух и освободи ръката й.

Сега тя не пожела да я отмести.

Кожата му беше топла и леко влажна, а гръдните му мускули очертани твърдо под меките къдрави косъмчета. Когато не се случи нищо страшно, тя стана посмела и плъзна ръка по гърдите му, изследвайки неравната повърхност от вдлъбнатини и мускули, опивайки се от топлината, излъчвана от кожата му.

Все още плахите й пръсти намериха зърното на лявата му гръд, плъзнаха се по него, почувстваха мигновеното му втвърдяване. Учудена и очарована, тя сведе поглед към него и прокара няколко пъти розово лакирания нокът на палеца си по набъбналото, жадно връхче.

Свел също поглед, той издаде звук, подобен на сподавен стон и грабна ръката й.

— Не е добра идея — каза той с тон, съвсем различен от обичайния му.

— Наистина ли? Защо? — тя бе олицетворение на самата невинност, когато вдигна глава към него, но знаеше отлично какво прави и той също знаеше, че й е ясно. Личеше си от горещия блясък в очите му, от почти печалната линия на устата му. Тя си играеше с него, измъчваше го, опитваше се да събуди страстта му, а той бе готов да й позволи това, без всякакво намерение да я накара да заплати обичайната цена.

— Защото ти наистина, наистина ме възбуждаш — той отмести ръката й на рамото си, където общо взето, допирът й му влияеше по-малко. Тя му се усмихна закачливо. Той отвърна с гримаса. Докато Маги трескаво мислеше какви нови наслади да си достави за негова сметка, той отново доближи главата си до нейната.

За миг, само за един нищожен миг, в целувката му нямаше и следа от нежност. Целуваше я така, като че ли никога нямаше да му бъде достатъчно, като че ли бе умирал от глад за вкуса на устата й. Целуваше я горещо, целуваше я страстно — така, като че ли възнамеряваше директно да я отведе в леглото.

Маги застина от ужас. В този миг, преди инстинктивният й страх да я завладее напълно, целувката му стана преднамерено нежна.

Нежността я успокои, защото тя знаеше колко скъпо му струваше в този момент. Заради нея, той бе надделял с желязна воля над страстта си. Маги осъзна това и се замисли над дълбочината и обхвата на чувствата му, довели го дотук. Правейки това, тя усети как у нея трепна към живот един почти забравен огън и как се разгоря само за секунди с такава жар, че заплашваше да разтопи костите на тялото й.

Тя обви ръце около врата му и го целуна в ответ с внезапна, дива възбуда. Притискайки гърди към тялото му, тя затвори очи, когато почувства главата си олекнала от насладата на допира. Вплете опиянени пръсти в тъмните къдрици на косата му.

Мястото между бедрата й започна да пулсира. Трябваше незабавно да успокои пулсирането. Тя се притисна плътно към него и с чувство едновременно на удоволствие и разочарование, почувства твърдата кост на бедрата му.

Водена от инстинкт, възникнал още при създаването на човешкия род, тя се притисна още по-плътно и се размърда срещу тази твърда като скала повърхност.

— Исусе Христе! — стонът му прозвуча болезнено. Устните му се откъснаха от нейните и се спуснаха надолу по шията й, бързи, горещи, изискващи от податливата й плът. В същото време, така бързо, че я изненадаха, ръцете му се мериха върху ханша й. Той обхвана хълбоците й в длани през мекото трико на панталона — плътно и настойчиво, докато същевременно променяше положението си зад волана така, че да се изпъне до последна възможност върху седалката. Обхванал я все още здраво с ръце, той я издърпа в целия й ръст върху себе си, докато гърдите й се опираха върху гърдите му, а краката й останаха между присвитите му колене. Пръстите й се вкопчиха в косата му, когато той целуна лудо запулсиралата точка в основата на шията й.

Ръцете му се плъзнаха в подмишничните й ямки и я повдигнаха над него. Устните му се плъзнаха надолу по блузата й, над хълмчето на дясната й гръд и се спряха на върха. За момент се спряха така, притиснати и полуотворени над нея, но без да се движат. Маги почувства горещината на устата му през двата слоя дрехи и по тялото й пробяга тръпка. Гърдите й набъбнаха в страстен ответ и зърната й се втвърдиха изправени в очакване, тръпнещи от нетърпение да изпитат по-пълно обещаната ласка на устата му. Той леко захапа зърното й, изпращайки по тялото й вълна от еротично удоволствие, която я разтърси като шок.

Маги простена и пръстите й се вкопчиха още по-здраво в косата му.

Той отново захапа зърното й, обви го с устни, пое го в устата си. Усещането, предизвикано от изгладнелите му устни върху гръдта й, както и от горещината на овлажнялата блуза и сутиена й, докосващи се до зърното, бе толкова интензивно, че тя почувства внезапното пристягане в слабините си.

Устните му изоставиха гръдта й, за да се плъзнат обратно нагоре по шията й, когато той остави тежестта й да падне отново върху него. Когато тялото й се докосна отново до неговото, Маги простена повторно и стонът й бе изпълнен с такъв сладострастен копнеж, че изненада и самата нея. Ник срещна погледа й и тя почувства как се разтопява под горещия, зелен блясък на очите му. Със звук, прозвучал като нещо средно между проклятие и стенание, той придърпа главата й към себе си.

Целувката му сега бе влажна, дълбока, а ръцете му отново намериха хълбоците й. Той погали меката им закръгленост, после обходи с длани формата им и пръстите му се срещнаха във вдлъбнатината под извивките им. Тогава дланите му я обхванаха по-здраво, притискайки я към него, така че тя усети твърдата му като стомана мъжественост, врязала се между бедрата й.

— Желая те. Господи, колко те желая! — думите му бяха изречени като полувъздишка до устата й и Маги ги погълна с целувката си. Главата й беше замаяна и вече не можеше да разсъждава нормално. Тялото й трептеше от жажда, от красива, прекрасна изгаряща жажда.

Тя го желаеше. Осъзнаването на този факт избухна в нея с внезапния блясък на светлинен фойерверк, избухнал в нощното небе.

Дланите, обхванали хълбоците й, се плъзнаха между бедната й. Без дори да докоснат оголена плът, те загалиха закопнялото й за ласки тяло бавно, леко, карайки плътта й да потръпне и забравила всичко друго, тя разтвори бедра и застена за още. Той се бе облял в пот, устните му бяха слети с нейните, а сърцето му бясно препускаше, мерейки ритъма си с нейното.

Едната му ръка продължи еротичната си игра, а бариерата на дрехите й, застанала между пръстите му и плътта й, само усилваше възбудата и. Тя бе изгубила представа за положението на другата му ръка, когато внезапно я почувства да си проправя път между телата им и да се спира отново на гърдите й, галейки ги нежно, настойчиво.

Времето започна да тече в обратна посока. Всичко бе отново така, както тогава. Сякаш тя отново беше младо момиче, а Ник бе кварталният хубавец, по който бе въздишала в продължение на години. Тя го желаеше — а той се поддаваше на желанието й и я подлудяваше с допира на ръцете си, на устните и тялото си.

Маги бе обхваната в огън. Бедрата й потрепнаха безпомощност, когато той ги разтвори докрай с коляно и смени позата си така, че сега той лежеше между тях. Ръцете й поривисто и самоволно се сключиха отново около врата му. Целувката, с която му отвърна, бе едновременно жарка, поглъщаща и молеща.

Когато ръката му напусна гърдите й, тя преживя отделянето й от нея почти като физическа болка — докато усети същата ръка отново, този път плъзгаща се надолу, под колана на панталона й. Ръката му достигна внезапно дълбоко под бикините й, покрила коприненият триъгълник от къдрици, галеща и изискваща, пробуждаща я към настойчивата страст на женската жажда.

Болката у нея се усили, докато тя започна да се гърчи от нея, докато бедрата й се разтрепериха и дишането й стана неравно и учестено — и тогава той откри мъничкият, чувствителен пулс, източник на най-дълбокото й удоволствие, и го докосна.

Маги се разтопи в горещо море от блаженство.

Когато се отпусна безсилна в ръцете му, целувката му стана страстна, настоятелна, стегна прегръдката си около тялото й, за да успокои треперенето й и пръстите му се плъзнаха в нея, прониквайки дълбоко вътре, обладавайки я. Тя сепнато простена, а пръстите му продължиха движението си, властни и настойчиви, докато тялото му внезапно застина и отскочи от нейното, стегнато като стомана…

— Не! — Маги изкрещя протеста си в лицето му и започна отчаяно да се бори с притисналите му я в плен ръце, с езика му, който заплашваше да я задуши, с пръстите му, нахлули в нея. Твърдите му като скала слабини отново се врязаха в тялото й и тя разбра, че го делеше само миг от момента, в който той щеше да я обладае.

— Не, не, не!

— Господи! — тази единствена негова дума бе отчасти клетва, отчасти молба. Завладяна от паниката си, Маги едва повярва на очите си, когато ръката му, насилила тялото й, се отдръпна внезапно, а другата ръка, пленила я в стегнатия обръч на прегръдката му, я отблъсна настрани. Все още зашеметена от необоснования си ужас, Маги бързо се изправи на колене и се отмести плахо до вратата от другата страна на кабината, притискайки се плътно до нея. Ник бавно седна зад волана, изгледа я остро за миг, после отвори вратата си и изскочи на тъмния паркинг. Маги продължи да го наблюдава напрегнато, докато той поемаше с пълни гърди студения, нощен въздух.