Карън Робърдс
Детето на Маги (16)

16

— Ник… — Маги отново навлажни устните си, преглътна и колкото да се стараеше да не сведе поглед, не устоя. Което, в крайна сметка, вероятно се оказа за добро, защото той винаги бе притежавал силно обезпокоителната способност да чете мислите й. А бурята от мисли и чувства, отразени в очите й сега, бе по-добре да си остане в тайна.

С всяка фибра на тялото си тя копнееше да облегне глава върху широката му гръд и да се сгуши в прегръдката на ръцете му. Изпитваше болезнена нужда да му довери всичките си болки и проблеми и просто да остави разрешаването им на него…

Само че той нямаше да може да помогне. Нямаше как да ги разреши. В живота й отдавна бе отминал оня стадий, когато нещата можеха да се решат ей така — с обикновеното появяване на един рицар в блестяща броня. Сега появяването на рицаря бе безполезно, та бил той и толкова надежден, като Ник. Всяка клетка на разума й, й казваше това. Единствено непокорното й сърце не искаше да се откаже от мечтите.

— Надявам се това да не е истина — каза Маги сдържано и учтиво, намерила най-после сили да го погледне отново в очите. Дългите години, през които упорито бе прилагала на практика нормите за поведение сред обществото, шлифовайки се да бъде достойна съпруга на Лайл, сега се превърнаха в нейното оръжие. Маниерът й бе самият образец на това как най-вежливо и окончателно може да се приключи с дадена тема. Но не когато темата засягаше Ник.

— Истина е, Маги-Май. И ти го знаеш добре. Нима наистина си се съмнявала, че един ден ще се върна за теб?

Нежността, прозвучала в гласа му, едва не я накара да се предаде.

— Надявах се да не се върнеш — до известна степен отговорът й бе откровен и това явно бе проличало в тона й, защото зеленият блясък в очите на Ник потъмня.

— Това наранява чувствата ми — каза той след миг мълчание. Каза го безгрижно, но привидното му безразличие не можеше да заблуди Маги. — Всъщност бих се обидил, ако ти вярвах. Но не ти вярвам, Магдалена.

— Повярвай ми — тя пое дълбоко дъх, огледа се, за да се убеди, че все още се намираха в дълбоки води и отново се обърна към него. Той я наблюдаваше изпод полупритворените си, тежки клепачи, седнал неподвижно срещу нея, с отпуснати върху коленете си ръце. Само някой, който го познаваше така добре като нея, би разбрал, че, тази негова абсолютна неподвижност бе само маска на невероятното му вътрешно напрежение, което той се бореше да овладее.

— Ти ме обичаш, Магдалена — внезапното му изявление прозвуча много тихо. Очите му не напускаха лицето й дори за миг. — Винаги си ме обичала.

Погледът на Маги дори не трепна, когато тя отново пое дълбоко и безшумно дъх и се подготви да излъже така, както не бе лъгала никога в живота си.

— Обичах те преди дванадесет години. Това е дълго време и оттогава изтече много вода — но ръката й, стиснала здраво руля, затрепери, сякаш поставяйки под съмнение спокойно изречените й думи и малката лодка се залюшка несигурно към кея. Коригирането на курса й осигури така скъпоценното време, необходимо й сега, за да успокои биенето на сърцето си.

— Значи твърдиш, че вече не ме обичаш.

Маги знаеше, че ако му отговори незабавно с „да“, Ник нямаше да й повярва. Затова каза:

— Не твърдя точно това. Казвам, само че те обичам, но просто като един много скъп за мен, много стар приятел — нищо повече.

Ник я изгледа мълчаливо, с абсолютно неразгадаемо изражение на лицето. Безсилна да издържи на погледа му повече от няколко секунди, Маги отново потърси спасение към тъмната, плъзгаща се покрай тях брегова ивица на Индиана, възползвайки се от претекста, че трябва да поддържа курса. Но в действителност не бе в състояние да види нищо пред себе си — дотолкова бе обсебена от Ник и разтревожена от предстоящия му отговор.

— Глупости — каза кратко той.

Изненадата й я накара да го погледне отново. Той бе стиснал здраво челюсти, а от очите му струеше познатата й ярка, зелена светлина. Изглеждаше напрегнат, агресивен и изпълнен с абсолютно недоверие. Тя стисна зъби и предизвикателно вирна брадичка. Нямаше да му позволи да я разколебае. Въпреки че никак нямаше да му е трудно да го направи.

— Можеш да вярваш каквото си искаш — отвърна му с престорено безразличие тя.

— Ти вече призна, че не обичаш него.

Тя веднага съжали за неволното си признание. Но после си каза: Не бих могла да го заблудя, независимо от думите си. Не и Ник.

— Е, и? Това означава ли, че трябва автоматично да обичам теб?

— Ти винаги си ме обичала. Още от времето, когато беше мъничко момиченце. И никога не си преставала да ме обичаш. Както и никога няма да можеш — в тона му звучеше хладна увереност.

— А ти винаги си бил едно притворно същество. Продължаваш да си мислиш, че си дар божи за жените, нали? — погледът, с който Маги го удостои при това, бе направо изпепеляващ.

— Понякога — отвърна й той с лукава усмивка. — Помниш ли как те вбесяваше това? Когато двамата с теб бяхме тийнейджъри, а аз започнах да се срещам с други момичета? Ти ми правеше луд скандал всеки път, когато исках да изляза. Щипеше ме, риташе ме и ме наричаше с всички мръсни думи от богатия си речник, когато ме хванеше в такъв момент, а после побягваше разярена. Веднъж дори ме беше проследила и удари плесница на момичето с мен. Коя беше тя? Някаква Мелинда?

— Мелиса Крейг — леденостудено му напомни Маги, но твърде късно си даде сметка колко неразумно-издайнически ясни бяха спомените й. Прехапа език в желанието си да върне думите си назад.

— Ах, да, Мелиса — той тъжно въздъхна. — Само шестнадесетгодишна, а вече с гръдна обиколка 36 D. И като огнена стихия!

— Тя беше уличница! — пак не успя да се въздържи Маги. Мисълта за Мелиса Крейг, увиснала на шията на Ник, още караше кръвта й да кипи.

Ник доволно се усмихна:

— Ти ревнуваше, защото тя можеше да се похвали с обиколка 36 D, а при теб още нямаше и помен от женственост.

— Но аз бях едва на четиринадесет! И изобщо не ревнувах! Само се опитвах да те предпазя от нея. Не исках да наблюдавам безучастно, когато ти правеше такава ужасна грешка!

— От гледната точка на едно шестнадесетгодишно момче, Мелиса съвсем не беше ужасна грешка. От нея определено лъхаше на секс.

Маги презрително сви устни:

— Това е всичко, което те интересува.

Ник поклати глава.

— Дори тогава не беше всичко, което ме интересуваше. Ако ме е интересувало само това, щях да имам сексуална връзка с теб. И не се заблуждавай, че не са ми минавали такива мисли през главата, след като ти през цялото време буквално ме изпиваше с поглед. Но ти беше твърде млада, а аз те обичах прекалено много. Затова се въздържах да го направя. Затова не го направих.

— Но ти го направи! — каза Маги и веднага съжали за коментара си. Сега вече не смееше да го погледне в очите.

Въпреки това, усети почти физически пронизващия му поглед.

— Ти тогава беше пораснала. Въздържах се толкова дълго, колкото можах. И повярвай ми, последните две години бяха истински ад. Ти съвсем съзнателно правеше всичко, за да ме подлудиш, нали? Когато те видях да танцуваш гола в оня бар, чашата на търпението ми преля. Тогава осъзнах, че вече не си малко момиче и че мога да те изгубя, ако не те направя моя. Е, направих те моя.

Маги въздъхна дълбоко, опитвайки се да заглуши втурналите се спомени.

— Не искам да говоря за това, чуваш ли? — и отново се обърна за помощ към тъмната повърхност на водата, плискаща се пред носа на лодката.

— Но беше прекрасно. Най-красивият секс, който съм преживявал някога.

Думите му накараха всяко мускулче на тялото й да се стегне. Тя го изгледа сърдито.

— Това ли искаш от мен? Още красив секс? — в гласа й звучеше горчива насмешка.

Той поклати глава.

— Ако исках само това, можех да се възползвам от супер интересното ти предложение вчера рано сутринта. Помниш ли го? Ти ми предложи да те хвърля на земята и да си взема каквото ми трябва още там и на часа.

— О, млъкни! — Маги притисна длани към пламналите си бузи.

— Върнах се за теб, Магдалена. Не за секс, бил той прекрасен или не.

— В такъв случай си губиш времето.

— Не мисля така.

— И изобщо не те интересува, че ми причиняваш неприятности с Лайл? Той те мрази, както знаеш — сега в гласа й прозвуча нотка на отчаяние.

— Да, зная — дори и да бе доловил отчаянието й, той не се смили над нея и не промени темата. — И какво по-точно си му разказала за мен, Магдалена, за да ме мрази толкова много?

Стиснала здраво устни, Маги с мъка отмести поглед встрани.

— Не много неща.

— Но той явно знае, че някога сме били интимни с теб. Иначе не би ме мразил толкова.

— Да — каза Маги. — Знае това.

— Не много разумно признание по време на медения ти месец, бих казал. Или му разказа по-късно? Защото положително не си имала време преди това.

Маги изскърца със зъби.

— Какво те кара да мислиш, че изобщо съм казала на Лайл? Той можеше да научи и сам. Можеше да нареди някой да разследва миналото ми и да разбере по този начин.

— Възможно е — каза Ник, присвивайки рамене. — Но ти си прекалено честна, за да не споделиш с него сама. Каза ли му колко много се обичахме, или му призна само за секса? В един от онези разговори — „хайде сега да поговорим за бившите си партньори в леглото“ — които винаги в последствие се оказват грешка?

— Не съм длъжна да ти отговарям — тя внезапно се ядоса и гневът проблесна в очите и.

— Той знае ли, че си се омъжила за него заради парите му? — Ник бе решил да бъде безмилостен. Когато тя отказа да му отговори, той си помисли за секунда и си отговори сам. — Разбира се, че знае. Лайл е дръвник, но не и глупак.

Маги отново не каза нищо. Ник продължи с разсъжденията си:

— Значи, въпросът е защо той се е оженил за теб. Ти беше млада и красива, но едва ли неговият тип жена. Освен ако самият той не си е мечтал за велика партньорка в леглото. За това ли беше?

— Върви по дяволите!

— Интересно, какво ли се е случило, за да се провали и това? Може би за теб сексът с мъж, по-възрастен и от баща ти, в крайна сметка се е превърнал в тежко изпитание? Или просто той е загубил интерес към теб?

— Моят семеен живот въобще не може да влиза в проклетата ти работа!

— Не избягвай въпроса ми, Магдалена. Искам да зная какво се е случило.

— И аз искам много неща, които никога няма да получа.

Ник я изгледа внимателно.

— Кога започна влошаването на нещата, любима? Прекалено скоро след сватбата ли? — загриженият му, мек тон я разтрепери.

— Няма да обсъждам семейните си проблеми с теб! — тя отново се забори с желанието си да се отпусне, да се предаде и да му разкаже цялата ужасна история. Което неминуемо щеше да означава, че е наляла масло в огъня, разбира се — строго си напомни тя. Защото Ник никога не би й позволил да се върне при Лайл — освен в случай, че не му разкаже всичко. Защото тогава можеше и да я пусне — но намразил я за цял живот.

— Заради парите ли? Затова ли не искаш да го напуснеш?

— Не! — безмилостният разпит на Ник я принуждаваше да му отговаря бързо и необмислено. А той разбираше чудесно какво прави, по дяволите! Защото я познаваше добре и разчиташе именно на прибързаната й реакция, за да се добере до истината. — Е, да. Отчасти.

— Отчасти? — Ник шумно си пое дъх. — Аз сега имам пари, Магдалена. Не толкова много, колкото има той, но достатъчно. Последните дванадесет години бяха успешни за мен. Мога да ти осигуря комфорт. И за момчето, естествено.

— Името му е Дейвид.

— Добре, Дейвид. Не се тревожи, че не бих го приел. Ще го приема с радост.

Името „Дейвид“, изречено от Ник, й достави повече удоволствие, отколкото болка, независимо от положението. Маги бе благодарна за тъмнината, която пречеше на Ник да разчете по лицето й всички нюанси на чувствата, развълнували я сега. Той я познаваше толкова добре, че можеше да се досети. Което в никакъв случай не трябваше да става.

— Ник… — Маги въздъхна дълбоко и направи нов опит да обясни. — Ник, не мога да напусна Лайл. Никога. Моля те, просто… се постарай да приемеш това. За доброто на всички нас. Моля те!

Маги вече нямаше сили дори да диша. Боеше се и да го погледне.

Последва нова, по-продължителна пауза. Тя леко изви лоста на руля, насочвайки се към средата на реката, забелязала най-после опасно приближаващата се към нея баржа. Щеше да бъде рисковано да попаднат между баржата и брега. Вълните от тежкия корпус на баржата, щяха да бъдат достатъчни, за да запратят върху скалите такъв малък плавателен съд като „Лейди Дансър“.

— Хайде, разкажи ми за него… За Дейвид.

Въпросът му бе неочакван. Маги инстинктивно го погледна и се поколеба за миг. После каза бавно:

— Той е… страшно хлапе — въздъхна, преди да продължи. Но защо да не разкаже нещо на Ник? Поне нещичко малко за Дейвид? — В училище се справя добре и всички го обичат и е хубав, и забавен… о, при това е талантлив художник! Трябва да видиш някои от рисунките му. Учителите му казват, че притежава наистина изключителна дарба.

— Тогава трябва да я е наследил от фамилия Форест. Доколкото си спомням, ти не можеше да нарисуваш и най-простата фигура.

— Вярно, не го е наследил от мен — отвърна малко сковано Маги.

— Ти го обичаш много — Ник не попита, само изрази мнението си.

— Той е радостта на живота ми.

— Радвам се, че си го имала до себе си, тогава, през всичките тези години. Неприятно ми е да си мисля, че би могла да си лишена и от тази своя радост — Ник я изгледа изпитателно. — Защото не си имала много радости, нали?

— Понякога беше трудно — признанието, което съдържаше само нищожна частица от истината, й донесе такова огромно облекчение, че тя внезапно се почувства лека и ефирна — така, сякаш от душата й се бе смъкнал огромен товар.

— И ти направи всичко това заради парите — в тона на Ник отново не прозвуча никаква въпросителна нотка, а само твърда убеденост.

Този път Маги не се поколеба с отговора:

— Да.

— Разбирам. Ако и пред мен бе стоял подобен избор, сигурно щях да постъпя като теб.

— Благодаря за тези думи — каза Маги и събра сили дори да му се усмихне.

За момент никой от тях не добави нищо повече. После Ник заговори тихо:

— В деня, преди ти да избягаш с него, с теб се скарахме, помниш ли? Беше истински скандал. Бях ти донесъл подарък — едно зимно палто, защото ти нямаше — а ти го погледна и започна да ми крещиш, че съм го откраднал и че ще завърша в затвора като брат си, и че ти искаш нещо повече от живота, отколкото да се окажеш обвързана за цял живот с хулиган като мен. Реакцията ти тогава просто ме заби в земята. Бях ти подарявал много неща преди и ти никога не беше питала откъде съм ги взел. По дяволите, ти знаеше откъде са!

— Да, знаех — отвърна полугласно Маги, спомняйки си сцената с все още живите й неописуеми подробности. Той й бе донесъл красиво палто — от фин, черен вълнен плат, с яка и маншети от лисича кожа и етикет от бутик. Тя се бе досетила веднага за астрономическата му цена. И знаеше прекрасно, че Ник, който работеше по строежите, когато успееше да намери работа, не беше в състояние да си позволи такава цена. Значи го беше откраднал, точно както бе крал и безбройните други неща, които й бе носил досега — и един ден щяха да го хванат и да го хвърлят в затвора като Линк. Тя се бе старала неведнъж да му обясни това, но той отказваше да разбере. Поднасяйки й палтото тогава, той се бе държал самодоволно, като всеки млад човек, поднасящ подарък, бе горд от себе си и бе настоявал тя да го облече веднага, независимо от жарката лятна горещина. Маги само бе изгледала палтото, а после го бе запратила в лицето му, не пропускайки в яростта си да хвърли по него обувката си и да го обсипе с порой от нецензурни думи.

Той продължи:

— И така, аз отидох у вас на следващата вечер, за да проверя дали ти е минала кризата. Ти не беше там, но баща ти седеше до масата, прегърнал бутилката си с „Джек Даниелс“ и плачеше. Знаеш как — по оня начин, както винаги плачеше за майка ти, когато се напиваше. Така си и помислих в началото — че си е спомнил за нея. Трябваха ми около двадесет минути, за да мога най-после да изкопча от него, че теб те няма, защото си избягала в Индианополис, за да се омъжиш за някакъв богаташ, когото той дори не познавал. Ето, затова плачеше.

Ник я погледна, за да види дали тя щеше да каже нещо, но Маги мълчеше. Баща й отдавна й бе разказал за посещението на Ник тогава, за въпросите и яростта му. И тя си бе представяла мислено сцената хиляди пъти…

Когато тя не проговори, Ник продължи:

— Мислех, че ще полудея, когато баща ти ми каза това. Не можех да повярвам. Когато мисълта ми най-после заработи и разбрах, че е вярно, аз скочих в колата си и се впуснах с бясна скорост към Индианополис. Проклетата ми таратайка счупи ос на петдесет мили след Луисвил. Запря на пътя и нямаше начин да я накарам да тръгне. Продължих на автостоп. Успях да пристигна там след полунощ. Разбрах, че ако твоят старец е бил информиран точно за събитията, вече съм закъснял. Тогава си помислих, че може да прекараш първата си брачна нощ в някой от хотелите в града. Отидох в два-три от тях и вдигнах кошмарни скандали, когато не ми разрешиха да проверя в регистрите им. Накрая един от управителите извика ченгетата и ме арестуваха. Прекарах една седмица в затвора, с обвинение в нарушаване на обществения ред. Нямах пари, за да ме пуснат под гаранция.

Ник спря да говори, впил поглед в лицето й. Маги се чувстваше така притеснена, че не можеше да го погледне. Чувстваше така живо някогашната му ярост и болка, сякаш ги бе преживяла сама…

Всъщност, по свой собствен начин, наистина ги бе преживяла.

— И помисли ли си изобщо за мен, querida когато замина за медения си месец с оня богат старец? — гласът му прозвуча остро, от незабравения гняв. Обръщението, галеното име, с което я бе наричал баща й и което Ник обичаше да използва преди, сега се превърна в негово оръжие, чиято цел беше да я нарани. А Маги знаеше добре, че когато Ник целенасочено се стараеше да я нарани, значи страдаше самият той. С ужасна болка.

— О, Ник! — Маги не издържаше повече. Сърцето й се разкъсваше заради неговата мъка, и заради своята. Очите й се изпълниха със сълзи. — Разбира се, че си мислех. През цялото време. Дори когато… се опитвах да не мисля.

— Опитвала си се да не мислиш — думите му прозвучаха саркастично. — Дълго време, аз също се опитвах да не мисля за теб, но накрая се оказа, че не съм в състояние да мисля за нищо друго.

— Съществуваше Дейвид… — гласът й вече бе почти умолителен.

— Ах, да. Дейвид. Дейвид, който сигурно е бил заченат по библейския начин. Кажи ми нещо, Магдалена: как се чувстваше в леглото със стария Лайл, когато беше лудо влюбена в мен?

Маги се сепна като от остър удар в корема. Очите й се разшириха и почувства, как кръвта се отдръпна от бузите й. Не можеше да говори — можеше само да го гледа безмълвно.

— Харесваше ли ти секса с него? Поне в началото? Той беше ли добър в леглото? Имах чувството, че ще полудея, когато си мислех за това.

— Спри вече, Ник!

— Добре — каза той дрезгаво и глухо. — Както каза ти, това така или иначе, е отдавна изтекла под моста вода. Аз също имах няколко мацки след тебе, мила, но не успях да те изтръгна от сърцето си. Обаче мисля, че и ти не си могла да ме изтръгнеш от своето. Вярно ли е? Независимо от тези дванадесет години. И какво ти говори това? Че ние двамата си принадлежим. Че ти си моя. Изгубихме дванадесет години. Нека да не губим повече.

— Ник, твърде късно е за нас — тихата решителност в гласа й, накараха очите му да се взрат още по-остро в лицето й. Той я гледа известно време, без да отговори. Маги не издържа на погледа му, сведе очи, а после се обърна към тъмната река и баржата, която сега бе на половин миля от „Лейди Дансър“, между лодката им и брега на Индиана.

— Още ли спиш с него? — въпросът на Ник прозвуча като изстрел от нищото и я извади от трудно постигнатото й самообладание.

— Какво? — главата й неволно се завъртя към него и тя отново срещна погледа му.

— Още ли спиш с него? С Лайл? — по лицето на Ник нямаше израз на никакви чувства. Само очите му искряха яркозелени.

— Аз… не — тя отново се обърна към реката. Беше по-безопасно да наблюдава приближаването на баржата.

— Не? Откога?

— Не. От години — Маги пое дълбоко дъх, стараейки се да овладее гласа си. — Виж, можем ли да оставим тази тема?

— Не — тонът му бе категоричен. — Беше ми ясно, че не спиш с него, Магдалена. Нямаш вид на обичана и задоволена жена. А не спиш и с никой друг, нали? Нямаш любовник?

— Не!

— А! — сега Маги долови в тона му определено задоволство и когато го погледна, по устните му бе затрептяла малко тъжна усмивка. — Спомняш ли си как беше? С теб и мен?

— Ник, казах ти, не искам да говорим за това!

— Уви, querida. Аз искам, така, че ще трябва да говорим. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че си готова да прекараш остатъка от живота си, без отново да изпиташ щастието на любовта? Без да почувстваш как кръвта ти закипява, кожата ти пламва и тялото ти започва да гори, гори, готово да избухне в пожар? Ти беше толкова страстна. Спомням си колко много ти харесваше това, което правех с теб. Как ме молеше: „Не спирай, Ник! Не спирай! Моля ти се…!“

— Проклет да си! Не можеш ли да млъкнеш! — думите й бяха гневни, а тялото й трепереше — отчасти от ярост, но от части от неволната сила на спомена.

— … моля те, не спирай! И как увиваше ръце около врата ми и бедра около талията ми и се притискаше към мен така, сякаш нямаше никакво намерение да ме пуснеш…

Маги реагира светкавично. Тя пусна руля, скочи на крака и му удари плесница с такава ярост, че на него дори не му остана време да наведе глава и да се предпази. При рязкото й движение, лодката се наклони застрашително. През борда нахлу леденостудена вълна и намокри обувките и панталона й. Тя се хлъзна, изгуби равновесие и Ник успя да хване ръката й и да я издърпа към себе си в мига, в който вече падаше в реката. Маги се оказа притисната в скута му.

— Виждам, че страстта ти е още жива, querida. Пробужда се у теб отново… когато си с мен.

Той я целуна. Безмилостно. Главата й се отпусна на рамото му, прикована там от силата на целувката му. Езикът му разтвори устните й, погали ги, плъзна се между тях, ръцете му стегнаха тялото й като в железен обръч. Дъхът му лъхаше на паста за зъби и леко на шампанско — и това беше последната логична мисъл, която рикошира през замъгления й разум. Ръката му се озова внезапно на гърдите й, галеща, силна, изискваща. Тя можеше да почувства тази ръка, независимо от якето и памучната блуза, които разделяха плътта й от неговата. Гърдите й набъбнаха, втвърдиха се, стегнаха се. В тялото й трепна жажда за живот. Не очаквала това, Маги отговори на ласките му съвсем инстинктивно. Гърбът й конвулсивно потръпна и от устните й се изтръгна стон.

Ръцете й се обвиха около шията му. И тя отвърна на целувката му.

Ръката му се отмести за миг, но само за да свали ципа на якето й и за да потърси по-близък контакт с плътта й. После тя отново почувства топлината на дланта му — изгаряща през тънката материя на тениската й. Галеше я нежно, настойчиво, а тя отвръщаше на целувките му с глад, таил се в нея цяла вечност.

Той продължи да я гали още малко така, а после отново отдръпна ръката си. Без да отделя устни от нейните, измести тялото й по дължината на седалката и остана приведен над нея. Маги усети твърдостта на дървото под себе си. Той плъзна ръка към колана на джинсите й. Разкопча лесно копчето, но пръстите му се забавиха с ципа.

Коляното му леко се плъзна между бедрата й, разтвори ги. За момент, тя изпита желание, дори страст и нетърпение, доказвано недвусмислено от ръцете й, притиснали плътно тялото му и от изгладнелите й устни. Тогава, без всякакво предупреждение, спомените се втурнаха отново в съзнанието й — живи и ужасни, реални пред погледа й, като на киноекран. Не спомени за Ник, а за другия, за нощта, когато Лайл и бе показал какво означаваше да изпиташ истински страх. Отвратителни спомени, които — както сега се беше убедила — я бяха белязали за цял живот.

— Не! — изкрещя тя отчаяно и започна да се бори. Предупредително изсвирване на сирената на баржата прониза в този миг нощта.

— О, боже! — Ник вдигна глава, пусна я и сграбчи руля. „Лейди Дансър“ направи неочакван деветдесет градусов завой, който изхвърли Маги на пода.

При падането, тя удари наранената си китка на ръба на седалката и я заболя. Острата болка я върна към действителността по-бързо, отколкото би я върнало каквото и да е друго. Сирената отново изпищя. Светлините на баржата проблеснаха застрашително в очите й и също така внезапно изчезнаха, когато „Лейди Дансър“ успя да се извърти достатъчно, за да избегне застрашилата я опасност.

— Съжалявам, мила. Добре ли си? — попита Ник и й подаде ръка, за да й помогне да стане. Маги пренебрегна ръката му и се изправи сама, после остана приклекнала на дъното на лодката, притиснала превързаната си ръка и впила суров поглед в него. Лицето й бе пребледняло като платно в нощния мрак.