Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Scenes from the Sex War, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 25гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bridget(2011)
- Разпознаване и корекция
- debilgates(2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2011)
Издание:
Мейв Харън. Телевизионна афера
ИК „Хермес“, Пловдив, 1995
Редактор: Димитър Атанасов
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954–459–258-X
История
- —Добавяне
29
Докато излизаше от магистралата и до къщи му останаха само още двайсет мили, обхвана го чувство на съмнение. Съмнение, защото нищо не му даваше право да мисли, че Али е променила становището си. Може би оздравяването на баща му и чувството, че животът е толкова ценен, бяха изместили тези мисли от главата му. Освен това — трябваше най-сетне да си го признае — беше направо ужасен.
Само времето, изглежда, бе на негова страна. Отсъства само ден, ден и нещо, но сякаш че се връщаше в друга страна. Слънчевите лъчи на късния следобед заливаха в златна светлина нивите от двете страни на виещия се между тях път. От градинките пред къщите във Феърли Грийн се подаваха рози. За секунда завидя на хората, живеещи в спретнатите къщурки, за улегналия им и лесно предсказуем живот.
После си даде сметка, че това е абсолютно глупава мисъл. Зад спретнатите фасади сигурно имаше достатъчно страсти и проблеми, както и в неговия собствен живот.
Помисли за Али, седнала в градината на любимото си място под дървото. Може би е прекален оптимист. Може би тя ще го изхвърли, както направи последния път. След по-малко от половин час щеше да разбере.
Когато телефонът иззвъня, Джес бе в градината, а Джейни — горе в стаята, четейки разсеяно лекциите си. Джес стигна до него първа и вдигайки слушалката, забеляза, че телефонният секретар е включен. Ало, каза гласът на Али, в момента не можем да отговорим. Моля, оставете съобщение след сигнала. Джес усети, че отсреща се поколебаха и отвори уста да каже нещо, но в последния момент се отказа. Много й харесваха тия телефонни секретари, които ти даваха възможност да избереш дали да отговориш или не.
— Али — обади се мъжки глас, толкова тих, че приличаше на шепот. — Явно няма да стане. Трябва да ми се обадиш.
Последва дълга пауза и Джес се запита дали непознатият ще се вмести в предвиденото време за съобщение.
— Обичам те.
Джес замря от удивление не само от съобщението, но и от усещането, че този глас й е познат. Но чий беше?
— Джейни! — извика тя и се втурна по стълбите, вземайки ги по две наведнъж. — Ела да чуеш това.
Джейни неохотно се остави да я завлекат по стълбите долу до телефона. Каквото и да е, все е по-добро от преговора.
— Мама май си има ухажор. Познавам гласа, но не мога да се сетя чий е — говореше тя, превъртайки лентата и натискайки бутона на постъпилите съобщения. — А ти познаваш ли го?
Джейни слушаше и постепенно кръвта се отдръпна от лицето й, сякаш щеше да припадне.
— Да, познавам го — постоя смълчана няколко секунди и после добави: — Това е Дани Уайлд.
— Не може да бъде! — извика Джес и впери поглед в сестра си.
Сигурно бърка. Не може Дани Уайлд да е влюбен в майка й. Те едва се познаваха, а и той беше с десет години по-млад. Джейни сигурно бърка. Може би това бе някаква шега. Посегна да превърти касетата още веднъж и в същия момент звънецът на вратата иззвъня.
И двете подскочиха.
В Сенчъри Телевижън Белинда отвори бутилка шампанско и напълни пластмасовите чаши на всички от екипа. Обаждането на Мат определено бе свършило работа. Агентът на Мередит Морган току-що с неохота им бе пратил факс, потвърждаващ всички резервации по пътуването. Мис Морган очакваше да бъде настанена в апартамент в новия и супер скъп хотел „Лейнсбъро“ на Хайд Парк Корнър, но Ричи Пейдж можеше да си го позволи.
При последното си участие в телевизионно интервю, доколкото Мат си спомняше, бе обвинена, че в сметката на рум сървиса включила и една чанта от „Гучи“. Запитана за това, тя бе отговорила хапливо, че рум сървисът бил пълен с кучки и че тя предпочитала малко повече класа.
„Дейли Нюз“ вече бе чул новината за предстоящото предаване и искаше да й отреди централно място по своите страници. Всичко вървеше чудесно. „Шоуто на Мат Бойд“ щеше да заеме полагащото му се място в рейтинга. А нека след това Ричи Пейдж да се мъчи да го сваля от ефир!
Белинда затвори вратата на кабинета и се запита кога ли ще си дойде Мат. Нямаше го само една нощ, а вече бе почнал да й липсва невероятно много. И само когато някой друг води шоуто, се разбира колко добър е Мат. Заместникът, който му намериха, бе много компетентен, но е присъствието си напомняше за разликата между умение и чар. Мат, по някакво щастливо хрумване на съдбата, имаше и двете.
Тя седна и се опита решително да изгони Мат от мислите си. Довечера ще излязат да вечерят някъде и тя ще му разкаже за шоуто. А може би после ще си легнат по-раничко.
Белинда се усмихна.
— Тате! — Джес обви шията на Мат и се притисна към него. — Джейни, татко си дойде!
Изведнъж другата му ръка също се оказа заета. Мат затвори очи и ги притисна към себе си, чувствайки същия прилив на любов, както когато бяха малки деца.
Останаха така почти минута, после Джес се отдръпна и го задърпа навътре.
— Защо звъниш? — попита го тя. — Нали си у дома! На това нямаше отговор. Той се огледа.
— Къде е Али?
— В Бристъл.
— Но аз току-що се връщам оттам.
Той се опита да скрие разочарованието си. Може би е отишла да види баща му. Напълно в стила й.
— И какво прави там?
— Не каза — отвърна Джейни. — Каза, че ще се върне. Дядо добре ли е?
В този момент тя се сети, че майка й даже не е счела за нужно да й довери истината. Беше се отнесла с нея като с дете или като с невменяем възрастен.
— Добре е и наистина се оправя.
— А какво е станало с дядо? — попита Джес смутено. За първи път чуваше за това.
— Получи лек удар.
— Мама нищо не ни каза.
— Да — каза Джейни злобно. — А може и въобще да не е отишла в Бристъл. Може да е отишла да се види с любовника си.
Мат бе изненадан от горчивината в гласа на Джейни. Заболя го, а после го обхвана и разочарование.
— Какъв е тоя любовник пък сега?
— О, хайде, тате! — Джес отчаяно правеше знаци на Джейни зад гърба на баща си да я спре да не каже нещо, преди да е станало късно.
Обаче Джейни, наранена от майка си, почувства нужда и тя да нарани някого.
— Сигурно само ти не си чувал за мама и новата й играчка.
Мат бе страшно потиснат, когато паркира колата в подземния паркинг на Сенчъри. Докато Джейни не го каза, бе живял с илюзията, че греши за Али и Дани Уайлд. В края на краищата в злобния и клюкарски свят на телевизията хората разбираха, че си се забъркал в любовна история още преди да си се облякъл. Въпреки това той не бе чул една-единствена думичка, свързваща Дани Уайлд с Алегра Бойд. Седнал в полутъмния паркинг, той си даде сметка, че се е надявал на най-доброто. И е грешал. Глупаво е да се мисли за примирие. Само страхът от смъртта на баща му го бе направил толкова нереалистичен.
Когато влезе в кабинетите на „Шоуто на Мат Бойд“, атмосферата видимо се ободри. Пристигането на Мат бе като светване на лампа. Всеки искаше да сподели с него добрите новини за ангажирането на звезди, препоръките от зрители, планове за специалното шоу.
Наблюдавайки от вратата на техния кабинет, Белинда се усмихна. Само когато отсъстваше, тогава тя виждаше най-ясно колко много хора го уважават. Виждаше ги как се събират около него, жадни за одобрението му, надявайки се на насърчителна думичка, защото от устата на Мат тя наистина означаваше нещо. Също като деца към баща.
Тя бързо отхвърли тази представа за него от съзнанието си и пристъпи напред да го посрещне, давайки си сметка, че също като другите жадува за одобрението му.
— Ти си абсолютна тъпачка, Джейни!
Джейни захвърли списанието, което четеше, и остави емоциите, насъбрани в нея от излизането на баща им насам, свободно да се отприщят.
— Видя ли сега какво направи? Развали всичко! Ами че той щеше да се върне. Сигурна съм! А ти изтърси за Дани Уайлд. Ти си виновна! Ако не беше ти, те сигурно щяха да се съберат. Ти обаче развали всичко.
И спокойната флегматична Джес се хвърли на дивана и заплака. На Джейни й дойде твърде много. От години не бе виждала Джес да плаче.
— Защо за всичко винаги аз съм виновна?
Тя изтича в своята стая и тръшна вратата зад себе си.
Наистина ли баща й си тръгна заради нея? Тя се хвърли на леглото, внезапно обхваната от мъчителни съмнения. Та той всеки ден й бе липсвал! Понякога, както й се струваше, й липсваше повече, отколкото на майка й. Отчаяно й се искаше да се върне.
Изведнъж болката от ужасното подозрение, че Джес може и да е права, се отприщи в разтърсващи хлипове и тя плака, докато гърлото я заболя, а очите й се подуха и зачервиха.
Запита се дали не би могла да отиде и да го накара да промени намерението си. Но той сигурно ще я отпрати. И в този момент се сети за някого, при когото би могла да отиде. Някой, който наистина я обичаше.
Скочи от леглото и наду уредбата си до такава степен, че шумът заглуши даже собствените й мисли, та дори и болката. После отвори гардероба, извади раницата си и започна да я тъпче с дрехи.
Докато Али се прибере от Бристъл, стана почти полунощ и тя се умори до смърт. След обясненията на Джо почти очакваше да види колата на Мат в алеята. Въпреки че приливът на възбуда се бе превърнал в нещо по-реалистично по време на тричасовото пътуване с влак, тя си наложи да не бърза със заключенията, преди да го е изслушала.
Вместо това обаче завари Джес, потънала в сълзи, пред телевизора.
— Какво има, за Бога?
— Джейни — Джес се надигна от планината възглавници. — Заключила се е в стаята си.
— Защо? Да не се е скарала с Адам?
— Не, с мен.
Али въздъхна с облекчение. Щом е между Джейни и Джес, значи не е много сериозно.
— За какво? Да не си й дала пак назаем твоя касетофон?
Джес се поуспокои малко.
— Всъщност заради татко. Той си идва днес и Джейни му каза за теб и Дани Уайлд. Затова й се разкрещях.
Али замръзна.
— Какво искаш да кажеш с това, че тя му казала за мен и Дани Уайлд? — Али отчаяно се мъчеше да отпъди паниката от гласа си. — Какво има да му казва?
— О, мамо, хайде стига! — Джес вдигна рамене и увеличи звука на телевизора. — По-добре иди и чуй телефонния секретар.
С лудо биещо сърце Али се отправи с престорено небрежна походка към хола. В апарата имаше три съобщения. Първото бе от майка й. До третото така и не стигна. Второто, както Джес й бе казала, бе от Дани Уайлд. Смаяна, тя изслуша краткото съобщение и застанала в тъмното, се запита дали то е било продиктувано наистина от любов или от нещо далеч по-разрушително.
В хладината на смълчания хол Али си помисли за Джейни, заключена горе в стаята си. Бедната, лежи горе и се упреква, че е развалила онова, което е желаела най-много от всичко. Тялото на Али жадуваше за сън и бягство от емоционалната бъркотия, в която бе изпаднала, но внезапно разбра, че най-напред трябва да се опита да разруши стената от неприязън на Джейни — за добро и на двете. Обърна се и хукна нагоре по стълбите, не съвсем сигурна, че ще е добре дошла, но сигурна, че Джейни ще й припише още един грях.
Заровена дълбоко във възглавниците на дивана, Джес чу стъпките на майка си и усети горчива болка на ревност, че майка й отива при Джейни. Това, което се бе надявала да стане, бе майка й да изключи апарата, да се върне при нея и със смях да отхвърли невероятната идея, че има нещо с Дани Уайлд.
Джес си даде сметка, че се сърди не само на Джейни, че изтърси всичко на баща им. Тя се сърдеше и на майка си. Истината, зад всички тези остри забележки и премъдрости, които сипеше, бе, че тя отчаяно искаше баща й да се върне. Без него къщата бе празна, сякаш застинала в очакване. Приличаше на взета под наем, а не собствена, като че ли законните й обитатели се бяха изнесли заедно с Мат. О, боже, тате, прошепна разплакана тя в дебелата и бездушна възглавница. Моля те, върни се!
Когато Джейни чу, че някой се качва по стълбите, се досети, че това сигурно е майка й и бутна раницата под леглото.
На вратата се почука. Джейни намали музиката. Сега, след като вече бе взела решение, чувстваше себе си по-силна и напълно спокойна. Отначало бе решила да тръгне утре, но после се сети, че утре е събота и родителите й можеха по-лесно да я проследят. Не. Ще почака няколко дни. Когато бе специалното предаване на баща й. Изпитите й бяха по-другата седмица. Ако въобще се яви на тях. Другата седмица бе тъкмо подходящо време. Тогава шансът да се измъкне бе най-добър.
— Джейни! — усети как гласът на майка й се мъчи да прозвучи успокоително, а не осъдително. — Може ли да вляза?
Отваряйки вратата, Али се стъписа при вида на дъщеря си, легнала на неоправеното легло и е „Тес от рода Д’Ърбървил“ в ръка.
— Добре ли си, скъпа? — запита я Али и изведнъж си даде сметка, че от една седмица не е влизала в стаята на Джейни и не бе разговаряла е нея повече от пет минути. Отчасти това бе така с повечето тийнейджъри, но въпреки това почувства вина.
— Добре съм — усмихна се Джейни с безразличие, сякаш й бяха задали глупав въпрос. С тази изкуствена усмивка заприлича на куклата Барби, но все пак усмивката си беше усмивка.
Али се запита дали да каже нещо за Дани Уайлд. Може би сега моментът не беше подходящ. И двете бяха напрегнати. Наведе се и я целуна по челото.
— Просто исках да ти кажа, че те обичам.
— Така ли? — вдигна поглед тя за част от секундата. — Колко мило!
Али седна на леглото. Тези пресилено учтиви отговори не бяха в характера на Джейни. Тя винаги е била емоционална. Когато като малка й казваха, че я обичат, тя винаги питаше: Повече от Джес ли? Тази хладна и далечна личност въобще не бе Джейни.
Но нямаше смисъл да се насилват нещата. Утре пак ще опита. Трябваше да остави повече място в живота си и за Джес, и за Джейни. Какво представлява издигането ти, когато си загубил близостта на децата си?
Почувствала се успокоена, Али се изправи. Очите й се затваряха, а тялото й копнееше за почивка, затова когато се спъна в раницата на Джейни, подаваща се изпод леглото, не й отдаде никакво значение.
За дълбоко облекчение на Али, през последните няколко дни животът се върна в относително нормалното си русло. Често звънеше на Мона и бе очарована да чуе, че положението на Джо непрекъснато се подобрявало и скоро щял да се върне у дома. И двете момичета й се сърдеха за това, че не им бе казала за дядо им, но поне привидно приемаха обяснението, че имат достатъчно за какво да мислят и да не се тревожат излишно.
Въпреки че си остана резервирана, Джейни продължаваше да учи и нито веднъж не помоли майка си за колата или пък да закъснее, както Али очакваше. Изобщо бе образцова ученичка. Ако продължаваше все така, май щеше да си вземе изпитите и в края на краищата до октомври щеше да е в университета.
Джес явно също въздъхна с облекчение, че не я карат да си плати за избухването. Сега, когато нещата се бяха успокоили, на Али й предстоеше още едно изпитание — да не загуби самообладание с Дани за държането му, с което едва не нанесе непоправима вреда на семейството.
— Но аз просто казах истината — Дани пусна най-чаровната си усмивка, стиснал слушалката в ръка, и съжали, че Али не е до него, за да я убеди лично в дълбоките си чувства към нея. А истината бе, че и сам е изненадан. — Аз наистина те обичам.
Въпреки яда си, Али също се усмихна. Блъфът в гласа му бе едновременно и трогателен, и издайнически. Дани Уайлд явно не бе способен да изпитва такива чувства към никого, освен към себе си. И от колебанието в гласа му можеше да се разбере, че и на него не му харесва да го казва.
И все пак, напомни си тя строго, любовта му не го е спряла да извърши нещо, което е потенциално опасно за щастието й. Понякога любовта може да бъде разрушителна като динамит. Това обаче бе тънкост, с която Дани, чужд на това чувство, не беше се съобразил.
— Радвам се, че ме обичаш — каза тя и спря.
Радваше ли се наистина? Дали това нямаше да усложни живота й още повече?
— Но не биваше да оставяш съобщението — продължи тя. — Дъщерите ми са го чули и едната го казала на Мат.
Дани нищо не каза.
— Дани, не бива да се държиш така. Това наистина разстрои Джейни — Али направи пауза. — Освен това пак не можем да се виждаме, така че е било напразно.
— Али, моля те — в гласа му прозвуча обида. Също като дете, на което си отнел играчката, каза си тя. След пет минути ще забрави. Няма да се подведе толкова лесно. — Не слагай край по този начин. Нека поне се видим да си кажем сбогом.
— Но това не е край. Става въпрос само за две седмици.
Али знаеше, че трябва да откаже. Щеше да е по-безопасно. Но бе толкова самотна, толкова уморена да се прави на силна, че желанието да бъде ухажвана от мъж, който я мисли за чудесна, надделя. А Дани Уайлд, по някаква непонятна причина, май наистина я мислеше за чудесна.
— Добре — веднага се почувства глупаво, като добави: — Но само за последно.
— Страхотно! — гракна Дани като гарван. — Този уикенд?
— Не, не мога да оставя момичетата.
— Понеделник?
Тя не можа да се въздържи да не се усмихне на нетърпението му.
— Вторник.
— Добре, вторник. Няма да съжаляваш.
Дали? — запита се тя, оставяйки слушалката. Имаше чувството, че няма да е толкова просто.
— И така, Ян, скъпа, осветли ме за клюките. Кой е кого се чука в бляскавия свят на шоубизнеса?
Маги Ман се отпусна удобно на червения плюшен диван в кабинета на своята агентка и зачака, наслаждавайки се на удоволствието да бъде представяна от един от най-костеливите посредници в Лондон.
Ян Грийн бе около петдесетгодишна, руса и шикозна. Понякога у нея се забелязваше и нещо момичешко, но само когато се налагаше да скрие факта, че умът й щрака като вълчи капан. Още в самото начало на кариерата си бе открила, че продуцентските остри умове проявяват тенденцията да се притъпяват в нейно присъствие. Оттогава насам, тъй като бе умно момиче, тя се дегизираше с десет пласта грим, солидна доза перхидрол и няколко ярда дантели. Това се оказа изключително ефективно и сега Ян притежаваше вила в Марбела, бял мерцедес и някои много известни клиенти. Миналата година тя обедини усилията си с Джак Солтъш, който представляваше повече звезди дори от нея. Самото споменаване на тяхната агенция всяваше страх в сърцата на счетоводителите и костваше на продуцентите една нула повече от бюджетите им.
— Какво да ти кажа, знаеш, че Соня Шоу спи с Тим Уинтърсън — смехът на Ян изпълни кабинета, щом спомена името на известната водеща на новинарско предаване и шефа на забавните програми на една от големите компании. Можеше да си позволи да бъде малко недискретна спрямо Соня. Беше клиентка на Джак, а не нейна. — И Соня е почнала да го кара да й проверява всичките договори, преди да ги подпише.
Ян завъртя очи към тавана и вдигна рамене.
— Така че наложи се Джак да й каже: „Виж какво, моето момиче, ако си го искаш за любовник, добре, но не забравяй, че аз съм твой агент, чаткаш ли?“
И двете се разсмяха.
— Кафе, скъпа? — секретарката на Ян тъкмо бе провряла главата си през полуотворената врата и чакаше заповеди.
— Прекрасно. Чисто, без захар.
Ян й отправи изучаващ поглед.
— Между другото мисля, че в последното предаване на „Хелоу“ миналата седмица страните ти изглеждаха малко отпуснати — тя се направи, че не вижда гримасата на Маги. На клиентите трябва да се казват тези неща, особено ако са прехвърлили четиридесетте. Това си беше бизнес за млади хора. — Трябва да започнеш ония упражнения… Юритмикс или нещо такова… Не, така се казваше съставът. Дето Синди ги прави.
Тя нарочно подхвърли името на една руса клиентка, която изглеждаше двайсет години по-млада, отколкото заслужаваше, и продължи:
— Освен ако това не се дължи на оралния секс. Чувала съм, че това се отразява добре на скулите — тя се потупа по бузите като потвърждение.
Маги се изкиска. Няма да е зле да пробва.
Докато секретарката отваряше вратата и внасяше кафетата, Маги погледна към нея и видя как от отсрещния кабинет излиза със забързана крачка Дани Уайлд. Маги леко почервеня и се дръпна назад в стола си, така че да не я види. Откакто Дани я ритна само след няколко срещи, тя гледаше да го избягва.
— Не знаех, че представляваш и Дани Уайлд.
— Джак го представлява — Ян се наведе напред. — Канят се да правят нещо голямо.
— С кого?
— Скъпа, устата ми е заключена — усмихна се заговорнически, — но една от едрите риби трябва да си отваря очите.
— Да не намекваш за Мат Бойд?
Усмивката на Ян се увеличи едва забележимо. Маги отпи от кафето си. Запита се дали някой въобще си е направил труда да каже на Мат.
— Не мислиш ли, че се отнасяш към майка си малко студено?
Джейни бе развълнувана, когато Адам й се обади от уличен телефон, за да види как е, но посоката, към която тръгна разговорът, почна да не й харесва.
— Имам впечатлението, че тя наистина те обича — добави той.
Адам бе харесал Али още от самото начало и по очебийни причини не виждаше, за разлика от Джейни, нищо лошо в това тя да бъде утешавана от един атрактивен млад мъж.
— В такъв случай го показва по твърде странен начин. Като ходи с Дани Уайлд.
— Може би е твърде самотна, откакто баща ти си отиде.
— Божичко, дори не ми се мисли за това. Отвратително е! — потрепери Джейни.
— Джейни, парите ми са вече на привършване. Защо не си отидеш вкъщи, докато не приключат изпитите? След това, ако искаш, можеш да дойдеш при мен. Може би трябваше да поговориш с майка си и да й кажеш какво мислиш за нея и Дани Уайлд. Не смятам, че бягството е правилното решение. Ти просто проваляш живота си така.
— Окей.
Тя се надяваше, че той не я залъгва с празни приказки. Но до края на изпитите имаше само още две седмици.
Щеше да даде на майка си един последен шанс. Когато мама се върне довечера, тя ще се помъчи да й се извини и да поговори с нея. Може би Адам е прав. Малко нечестно се бе отнесла към нея.
— Мат, може ли да поговорим малко?
Уилф Стийл, най-популярният продуцент-мениджър в Сенчъри, влезе в кабинета, който Мат споделяше с Белинда, и с облекчение забеляза, че нея я няма. Носеше дебел топ хартия.
Уилф Стийл работеше в Сенчъри от самото й начало, но въпреки че бе издържал по-дълго от повечето служители, никога не успя да стане човек на компанията. По природа бе твърде потаен. Днес Уилф — пълничък, бодър и склонен да загуби самообладание, когато някой го подцени, беше необичайно сериозен.
— Питах се просто… — Уилф направи пауза. Той винаги бе имал време за Мат и не му харесваше това, което ставаше с него. — Дали си видял програмата за лятото? — подаде му я.
Мат я огледа с любопитство. Обикновено не обръщаше много внимание на програмата. И тогава разбра какво имаше предвид Уилф.
Значи Ричи Пейдж съвсем не е блъфирал. След около четири седмици „Шоуто на Мат Бойд“ слизаше от ефир. Въпреки че Пейдж го бе заплашвал с това, Мат не вярваше да го изпълни. Но ето че го държеше в ръцете си — написано на компютърна разпечатка. Нямаше вече „Шоуто на Мат Бойд“. Той пак впери поглед в листовете. Вярно беше. Програмата, която излизаше на негово място в петък, бе „Кажете го на Али“.
След като Уилф затвори вратата след себе си, унинието у Мат се превърна в гняв. Даваше си сметка, че водещите нямаха никаква реална власт да кажат кога да спират и кога да пускат предаванията им, но сигурно е имало нещо, което тя е можела да направи. И ако не тя, то поне Бърни. Сигурен бе, че можеха да направят нещо, ако искаха.
Мат се изправи. Искаше му се да разбере дали поне се е опитала.
Когато той влетя в кабинета на Бърни, Али и Бърни тъкмо провеждаха среща със служителите от отдел „Връзки с обществеността“, за да обсъдят идеи за премиерата на шоуто. Али рядко го бе виждала толкова ядосан. Очите му святкаха гневно и тя почувства как стомахът й се сви. Хората от „Връзки с обществеността“ му хвърлиха по един поглед, инстинктивно си събраха нещата и се приготвиха да си тръгват.
— За Бога, Мат — сопна се Бърни, — не виждаш ли, че имаме съвещание.
— Няма да ви отнема много време.
Изчака другите да си тръгнат и да затворят вратата след себе си, хвърляйки по един последен поглед към Бърни. След пет минути клюката щеше да е обиколила цялата сграда.
— И така — Бърни изглеждаше не по-малко бесен от Мат, — какъв е тоя голям проблем?
— Проблемът е вашето шоу — размаха Мат програмата. — Знаете как яко се борихме за живота си, а сега ни свалят от ефир заради скапаното ви предаване.
Той се обърна към Али:
— Как можа да го направиш? До такава степен ли искаш да станеш звезда, че вярност не означава вече нищо за теб?
Малко остана Али да се изсмее с пълен глас. Иронията на думите, изречени от човека, който току-що е напуснал жена си и семейството си след деветнайсет години брачен живот, й дойде твърде много.
— Вярност! — тя скочи вбесена. — Какво знаеш ти за верността? Верността ли те накара да обърнеш гръб на чудесния си брак само защото вече не си център на внимание? Верността ли те накара да се преместиш при Белинда и да ме унижаваш по първите страници на жълтата преса?
С твърда крачка Али се отправи към вратата, благодарна, че има извинение — трябваше да прави озвучаване. Ако останеше още малко, можеше и да го удари. Все пак не можа да се сдържи да не подметне ехидно:
— Минавало ли ти е през ума, че единственият човек, на когото някога си бил верен, е шибаният Мат Бойд и тъпото му предаване?
С отмерена крачка тя излезе, доволна, че има смелостта просто да стане и да си тръгне.
— Е… — обади се Бърни, загледан в изчезващия зад вратата гръб. — Здравата оцапа положението. Интересното, обаче, е — той изправи един кламер и започна да си чисти ноктите, — че си женен за Али от толкова време, а я познаваш толкова малко.
— Значи сега ти си този, който я познава най-добре, а? — Мат се вторачи неприязнено в Бърни, чудейки се как е могъл да го смята за приятел от толкова време. — А кой постоянно ми дрънкаше за малко селския й манталитет? — попита го той язвително.
— Това беше, преди да я опозная. Ти нямаш същото извинение.
— О, повелителю на стихиите! Кажи ми какво не разбирам? — попита го Мат саркастично.
Неспособността на Мат да признае, че може и да греши понякога, започна да дразни Бърни.
— Али. Собствената ти жена. Наистина ли си помисли, че тя може да те предаде заради някакви амбиции? Дори и като я остави заради тая твоя змия? Слез на земята, Мат! За Бога, отърси се веднъж завинаги от тая твоя мнителност. Пейдж й го предложи, вярно е. В едно от най-гледаните времена — безмилостно впи в Мат малките си очички. — Само си помисли какво чудесно отмъщение щеше да бъде това за нея. А тя го отхвърли. Без даже да се замисли. А аз се замислих, уверявам те. Но Али му каза, че няма начин да ти вземе времето и предполагам, че Пейдж е решил да го направи, без да я пита. Даже не знаехме, че го е направил.
Мат стисна главата си в ръце, чувствайки непреодолим срам. Ревността от Дани Уайлд го караше да се държи по този начин. На всичкото отгоре — стана му ясно — истината бе, че той я тласна в ръцете на Дани.
— Божичко, Бърни, съжалявам. Какво става с мен? Нямам представа.
— Така ли? — попита Бърни сухо, хвърляйки кламера в кошчето за боклук. — Разбира се, че нямаш. Но можеше да се досетиш. А ти какво? Само завиждаше на успеха й. Дани Уайлд може и да е тъпанар, но поне я караше да се чувства добре — погледна Мат без капка съчувствие. — А те харесвах едно време. Както и да е, не съм аз този, на когото трябва да се извиниш.
За момент му се стори, че Мат ще скочи и ще го удари. Вместо това обаче, Мат стана и се отправи към вратата. Преди да стигне до нея, се спря, обърна се и Бърни за първи път видя болката в очите му.
— Благодаря ти, приятелю. За това, че ми показа какво тъпо лайно съм.
Лицето на Бърни се набръчка в подобие на усмивка.
— Винаги на твое разположение. Може и да те запиша за някоя и друга лекция. Свържи се със секретарката ми.
Али седеше в колата на паркинга на Сенчъри. Когато Мат я обвини, тя си помисли дали да не му каже истината, че е отхвърлила предложението на Пейдж. Но защо все тя трябваше да обяснява? Винаги досега все тя се извиняваше и проклета да е, ако го направи още един път.
Подкара нагоре към изхода и си спомни, че днес е обещала на Дани да се видят. Тази вечер щяха да си кажат сбогом. За момент изпита съжаление. Щеше да е по-лесно да го направят по телефона.
Изведнъж се почувства непоносимо самотна. И мисълта за Дани с неговото откровено възхищение й се стори неотразимо привлекателна. Щеше да остане съвсем за малко. И без това бе обещала на Джейни, че ще се върне по-рано. Джейни й бе казала, че иска да говори с нея. За момент се запита за какво ли. Напоследък Джейни се държеше толкова странно. Но като си представи ръцете на Дани върху гърдите си, как я разсъблича и в същото време я целува, Али забрави за Джейни и подкара към апартамента му.
Когато Дани отвори вратата, на лицето му бе изписано такова самодоволно изражение, че тя едва не си тръгна. Но то моментално се промени в покорство и даже, както си помисли Али с изненада — в благодарност. Дали Дани наистина се радваше да я види, или бе много добър актьор. Тя го последва вътре, мислейки си, че въпреки че го познаваше вече от няколко месеца, не би могла да каже кое от двете е вярно.
— Изглеждаш уморена, любов моя.
Нежността в гласа му приятно погали опънатите й нерви.
— И наистина съм. Гадният Пейдж ни пуска във времето на Мат и когато Мат разбра за това, хукна мен да обвинява.
Внезапно Али почувства нужда от съчувствие.
Дани изглеждаше смутен. Почакай да видиш какво ще стане, като разбере, че това не е само за през лятото, помисли си той. Дали да не й каже? Имаше чудесна възможност. Не, по-добре да почака да стане малко по-възприемчива.
— Ела — поведе я той към спалнята. — Това, което ти трябва, е специалното изпълнение на Дани Уайлд.
Масажът бе по-божествен дори от първия път. Той сякаш знаеше точно къде се намират точките на стрес по гърба и шията й. Отпускайки се в ръцете му, Али си помисли, че това е почти по-хубаво от правенето на любов. Почти.
Докато Дани плъзгаше длани по гърба й, галейки и притискайки кожата, усети как тя се съживява под изкусните му пръсти и се усмихна. Сега беше моментът.
— Али, трябва да ти кажа нещо.
Но тя не го слушаше. Погледът й бе станал отнесен и Дани прочете в него желание.
Джейни погледна часовника си. От осем и петнайсет чакаше майка си, а вече наближаваше полунощ. Почувствала глад, тя отиде в кухнята и си направи един от любимите си сандвичи. Къде, по дяволите, е отишла Али? Слезе от табуретката пред барплота и отиде да остави чинията си в миялната машина, усмихвайки се на надписа „Вътре, а не отгоре“. После изведнъж се досети. Нямаше начин майка й да закъснява толкова, ако не е отишла някъде другаде. Каква глупачка! Знаеше точно къде. При Дани Уайлд.
Изведнъж натрупаният гняв от държането на родителите й я заля като приливна вълна на болка и ярост. Какво им става на тия хора? Никой ли не го интересува как се чувстват те с Джес? Може би вече им е все едно, след като животът им е станал толкова интересен.
Джейни погледна часовника си за последен път и в главата й се оформи решение. От вдругиден отегчителното й присъствие няма повече да тежи на майка й. Адам бе единственият, който се интересуваше от нея, и тя щеше да отиде при него сутринта. Ако не вземе изпитите и не влезе в университета, голяма работа! Може би това ще даде урок на родителите й.
Чувствайки се уплашена, но зарадвана от това, че най-накрая е взела решение, тя хукна нагоре по стълбите към своята стая, за да пълни раницата си.
Али винаги бе харесвала спалнята на Дани. Той бе успял да й придаде характер, въпреки че бе почти празна. Бе устоял на онази мъжка склонност към цапотене на стените, характерна за ергените, желаещи да направят впечатление. Стаята имаше едва доловим светлолилав оттенък, достатъчно син, за да не изглежда сив, но и достатъчно сив, за да изглежда мъжки. Това й напомняше за цвета на крепдешинената рокля от Оси Кларк, която бе носила преди години и бе считала за върха на претенциозността. А най-голямата изненада тук бе огромното легло, оформено като лодка. Но това не бе лодката, в която би си позволила да бъде отнесена в морето тази вечер. Знаеше, че ако заспи, е загубена. Очите на Дани бяха здраво затворени и на лицето му бе застинала усмивка, която, както тя забеляза, бе опасно близка до самодоволната. Този път щеше да се направи, че не я вижда. Все пак тя можеше да е от удоволствие, а не от мъжко достойнство.
За секунда остана така, загледана в него. Изглежда, обичаше я по свой си начин. Но дали един живот с него щеше да е възможен? Беше ли той способен да разбере, че тя не би могла да бъде всичко за него, че от нея имаха нужда и други хора, и то често в най-неподходящия момент? До леглото му забеляза компактдискова уредба е любимите изпълнения на Джейни. С чувство на вина изведнъж си спомни, че Джейни искаше да говорят и сега може би я чака. Боже господи, защо животът винаги е толкова сложен?
Тя тихо се пресегна за дрехите си.
Когато един час по-късно завъртя ключа на входната врата, къщата бе абсолютно тиха. Успя да усети едва доловимата миризма на пържено и се отправи по посока на кухнята, надявайки се, че ще завари Джейни да дъвче пица, седнала на масата. Забеляза мръсния тиган, самотната чиния върху миялната машина и без да обръща внимание на това, че може да изцапа изискания си тоалет, се наведе и ги пъхна в машината. Тиганът бе все още топъл, значи Джейни скоро си бе легнала.
На път към стаята си мушна глава в стаята на Джейни, но тя бе заспала бързо. С разпръснатата по възглавницата коса и с бялата си тениска на фона на черните чаршафи изглеждаше почти като дете.
Утре сутринта, каза си тя, ще й занесе закуската горе като жест на извинение. Утре щеше да разполага с всичкото време на света, за да я изслуша.
В пет часа на другата сутрин Джейни се събуди преди будилника, както винаги се случваше, когато бе нервна. Една нейна съученичка й бе казала, че ако си удариш главата във възглавницата пет пъти, ще се събудиш точно в пет. Но този път това не й се наложи. Знаеше, че така или иначе ще се събуди. Бързо се облече и грабна раницата си.
Подът пред отворената врата на Джес изскърца, но Джейни не му обърна внимание. Невъзможно бе да събудиш Джес, дори и да искаш.
Вземайки пътьом картата на улиците до телефона и якето от закачалката на задната врата, тя тихо се измъкна. С малко късмет би могла да избегне бащите, изпращащи съученичките й на училище, които неминуемо щяха да я питат къде отива.
На гарата си купи еднопосочен билет до Ватерло. Един от влаковете тъкмо тръгваше. Джейни се спусна под подлеза, успя да го хване и това й се стори като добро предзнаменование. Бог или добрият дух на небето бяха на нейна страна.
Когато слезе на Ватерло, почувства се изоставена. Тълпите редовни пътници минаваха покрай нея на големи вълни. Половин милион души на ден, както бе прочела някъде, и всичките сякаш бяха тук в момента. Метна мрачно на рамо раницата си и се отправи към изхода за Кейси Джоунс. Отвърна лице от двойните сандвичи с кренвирши и леко препечената шунка, за да спре избора си върху кифла с кафе. След като тръгна нататък, един млад мъж, дразнещо бодър за седем и четиридесет и пет сутринта, я попита дали не желае да направи пепси тест. Тя едва не се изсмя.
В огромната, модерна и прилична на катедрала гара Бритиш Рейл, в усилието си да намали броя на пияниците, управата бе намалила седалките на около шест. Джейни клекна до една колона да изяде кифлата, внезапно обхваната от паника.
Бе избягала от къщи.
Спомни си тона на Адам, когато я съветваше да се върне вкъщи и да позакърпи отношенията с майка си. Може би той не би искал тя да му падне като гръм от ясно небе, нарушавайки спокойствието му. Може да има някой друг при него. В края на краищата май ще е най-добре да се върне вкъщи.
Джейни изпи кафето си и отиде да потърси кошче, за да хвърли чашката си в него. Намери го до изхода към четиринадесети перон. На самия перон забеляза едно кестеняво момиченце на около три годинки, заиграно до забрава с баща си. Джейни гледаше как детето тича към края на перона и внезапно спира, сигурно до последната клетка на крехкото си същество, че баща му ще изтича и ще го спаси в последния момент. Сълзи напълниха очите на Джейни. Сигурно и тя е била такава. Беше ли тичал баща й така да я спасява? И ако я обичаше, къде беше сега, когато имаше нужда от него?
За момент й се прииска и тя да хукне към края на перона. Но нямаше да има кой да я спре. Смачка чашата, хвърли я в кошчето и се отправи към метрото и квартирата на Адам.
Али извади кроасаните от фризера и ги сложи в микровълновата фурна да се размразят. Вече бе приготвила поднос с дантелена покривчица, с чашка и чинийка. Не бяха от един сервиз, затова пък бяха любимите на Джейни — рисувана италианска глина, в пищни розови и жълти цветове. Решила, че подносът се нуждае от още нещо, отвори вратата към градината и потърси роза.
Спря се за миг и огледа различните видове рози, накрая решително се отправи към големия храст на любимката й — „Мадам Грегоар Стешлен“, навела грациозно цветовете си към нея. Отряза три от деликатните бледорозови цветове с ножицата и вдъхна омайния им аромат. Въпреки че вече минаваше осем часът, тази част от градината бе все още в сянка и те целите бяха мокри от росата.
Когато се върна в кухнята, се появи Джес с извадена от полата блуза. Въпреки че към другите Джес проявяваше добър вкус, към себе си бе съвсем небрежна в това отношение. Независимо колко време отделяш за нея, пет минути по-късно тя приличаше на сополиво хлапе. Али си спомни как веднъж я заведе на екскурзия до Франция, където малките французойчета носеха карирани роклички с бели якички и безупречно бели чорапогащи. Джес обаче бе настоявала да облича бричовете си за езда и огромния, с четири размера по-голям джемпър на Мат.
— Това пък какво е? — посочи тя подноса.
Али я погледна малко виновно.
— За Джейни е. Снощи се върнах малко късно за разговор и си помислих да се извиня по този начин.
— За мен никога не си го правила.
Долната устна на Джес се издаде напред толкова комично, че Али се засмя.
— За теб — утре. А сега отивай да закусиш.
— Има ли още кроасани?
— Във фризера.
— Но те са замръзнали.
— Напълно е възможно — съгласи се Али. — Слагаш във фурната. Една минута на средно. Натискаш „старт“.
Нацупеното изражение не напусна лицето на Джес и тя включи телевизора. Познатата усмивка на Мат изпълни стаята, показвайки откъси от тазвечерното интервю с Мередит Морган.
— Хей, мамо, дават откъси от татковото специално шоу.
Али тъкмо отваряше вратата с крак и бързо вдигна поглед, но откъсът бе вече свършил. Голям удар бе това интервю с Мередит Морган. С надеждата, че Джейни няма да е много сърдита, тя се запъти нагоре.
Пред вратата й тя закрепи подноса на едната си ръка и почука. Джейни сигурно още спи.
— Джейни? — извика тихо Али, отваряйки вратата със свободната си ръка.
В стаята бе тъмно и две-три секунди минаха, докато разбере, че Джейни я няма в леглото. Нямаше никой. Али отхвърли неприятното чувство, че има нещо странно в непривично празната стая. Може би Джейни е излязла на разходка със Сокс. Но Сокс си беше в кошницата…
Някъде в крайчеца на съзнанието й звънна първата тревожна нотка. Хвърли поглед в гардероба на Джейни. Бе само наполовина пълен. Издърпа чекмеджетата. Всичките черни анцузи, които Джейни носеше почти през цялото време, липсваха. С трескави движения Али претърси закачалките. Нито една от любимите й дрехи не бе в гардероба — черното й кожено яке, даже и минироклята, която бе носила на партито. Забутана в ъгъла, символична с мълчаливото си присъствие, се криеше ученическата й униформа, с която трябваше да е в момента.
Али се спусна към бюрото — антична вещ, която й бяха купили, когато стана на тринайсет години и заяви, че иска сама да си пише домашните. Мат лично го бе избрал и бе напъхал по един подарък във всяко едно от многобройните чекмеджета.
Али знаеше, че в едно от тях Джейни държеше всичките си важни документи — чековата си книжка и осигурителните си документи. То бе празно.
Замръзна на място и усети, че от страх й прилоша.
Имаше само едно възможно обяснение.
Джейни бе избягала.