Мейв Харън
Телевизионна афера (16)

16

Мат погледна часовника. Вече трябваше да слиза долу при гримьорката. Ричи Пейдж беше предпазлив и рязък и Мат не беше правил нищо подобно през живота си. Знаеше какво точно се налага да постигне с интервюто — ясна декларация, че Пейдж няма да сложи ръка на Биг Сити Телевижън. Но това, което не знаеше, бе какъв е шансът му за успех. Погледна се в огледалото, пое дълбоко дъх и си заповяда да запази самообладание.

В апаратната режисьорът на пулт преглеждаше екраните, а Белинда инструктираше Рой, проучвателя, който трябваше да се погрижи за Пейдж, какво да прави при появата му. След продължително обсъждане със Стивън бяха решили да не издават предварително на журналистите промените в насоката на шоуто. Днешният ден щеше да бъде пълна изненада.

— Прави каквото щеш, но ги дръж далеч оттук и от останалите гости — Белинда говореше тихо, за да не ги чуят. — Не искам нито Пейдж, нито някой от антуража му да разбере какво става тук. Искам той да влезе спокоен.

Рой се запъти към вратата, щастлив, че ще се измъкне от напрежението, което струеше от всички — от асистентката, та чак до отговорника за гостите.

— Той няма ли да се запита какво става?

— Не и ако го убедиш, че това е обичайната процедура тук.

Рой сякаш се съмняваше.

— Измисли нещо — тросна му се Белинда, нервите си казваха думата. — Нали си журналист в края на краищата.

Белинда погледна часовника си. Половин час до ефир. Най-дългият половин час през живота й. Останалите гости вече бяха в гримьорната. Мелъди Фрийд, примадона на комедията, и Дейв Макгил, футболен мениджър от Севера с интересно, суховато чувство за хумор.

— Чаша чай? — попита Джоан, асистентката, след като бяха прегледали позициите на камерите.

— Джоан — въздъхна Белинда, строполявайки се на стола, най-сетне осъзнала нервното изтощение, в което се намираше. — Боготворя земята, по която стъпваш. Може ли две чаши? — Джоан се усмихна. — И един „Туикс“.

— Я виж ти — удиви се Джоан, — шоуто май наистина ще бъде страшно.

Белинда полагаше усилия да се успокои. Чу гласове зад гърба си и като се огледа, видя, че Стивън настанява група наблюдатели в остъклената галерия зад апаратната. Мама му стара! Само те им липсваха. Тя яростно замаха с ръце към него.

— Стивън, какво става тук? Не си избрал най-удачния момент, за да доведеш приятелчетата си от „Ротъри Клуб“ да наблюдават как се прави „Шоуто на Мат Бойд“ — тя тръсна глава в посока на галерията. — Не можеш ли да ги настаниш някъде другаде?

— Не — настоя Стивън, — защото те не са от „Ротъри Клуб“, а са най-доброто от Флийт Стрийт. Всеки драскач, който си заслужава огромния хонорар, е тук.

— Те знаят ли какво ще става тук?

— Знаят, че са дошли да видят някои нови номера на Мат. Но за чия сметка — не знаят. Как се чувства Мат?

— Горе-долу. Малко е нервен.

— Не съм изненадан — той взе екземпляр от сценария. — Ще бъда в апаратната за звука — Стивън посочи към малката стаичка до главната контролна зала, която се виждаше през стъклената стена. — С адвокатите. Доведох със себе си най-квалифицираните, в случай че Пейдж реши да ни съди.

След като той си отиде, Белинда потъна в огромното кресло така, че почти не се виждаше. Зяпачи. Адвокати. Ричи Пейдж и веселяците от рекламния му екип. А си бе въобразявала, че е твърда натура. Господи, нищо не можеше да се сравни с напрежение като сегашното. А какво ли му беше на Мат?

Вратата в дъното на апаратната се отвори и Мат влезе. Поспря, за да запали един „Камел лайт“ от Джоан.

— Не знаех, че пушиш — Белинда му подаде картонена чиния вместо пепелник.

— Не пуша — той напълни дробовете си с опасния за здравето дим. — Ммм — затвори очи, — прекрасно. Къде е Пейдж в момента?

— В гримьорната с Рой.

В този миг се появи разпоредителят на етажа.

— Време е да почваме, Мат.

— Късмет! — извика Белинда. — Какво е последното ти желание?

— Това проклето шоу да е свършило вече.

Тя погледна часовника си.

— След четиридесет и три минути ще се сбъдне.

Докато прекосяваше студиото, Мат си представи Ричи Пейдж, седнал на стола, който той бе освободил преди броени минути в гримьорната, отпуснат, нищо неподозиращ, облегнат назад, за да може Елен да напудри загорялото му гладко лице. Бе забелязал по снимките, че Ричи Пейдж е от типа мъже, които използват женски атрибути, като кремове, сешоари, златни бижута, но дори и бухналата прическа и гривната с паспортни данни не можеха да скрият твърдостта му.

Ала Мат реши да не се поддава на тези мисли. Пейдж може и да беше труден, но на страната на Мат бе изненадата. Щом отвори вратата, той хладнокръвно се усмихна на техническия екип. Не му беше сега времето да си изпуска нервите.

В гримьорната Елен се суетеше около Ричи Пейдж, сякаш на стола седеше Уорън Бийти. Тя го посъветва какъв крем да използва и откри, че той е истински експерт в тази област. После го попита какъв нюанс пудра предпочита.

— Какво използвате обикновено? — попита Елен със сладък глас. Без да е необходимо някой да й го казва, тя знаеше, че трябва да се държи подкупващо мило с него.

Пейдж се засмя.

— Не знам. Аз съм един вид девствен. Досега не са ме снимали. За първи път ми е, така че бъдете нежна.

Рой слушаше изумен. Ричи Пейдж никога не се е снимал по телевизията! Какъв коз за шоуто! А след тази вечер вероятно никога нямаше да се появи отново на екрана.

Щом Елен остави гъбичката, Пейдж скочи на крака.

— Добре. Откъде мога да гледам шоуто сега?

Като се опитваше да запази спокойствие, Рой се извини:

— Съжалявам много, но не ни е позволено да влизаме след започване на излъчването.

— Тогава искрено се надявам, че имате телевизор тук, по дяволите.

Рой и Елен се спогледаха.

— Да — каза невинно тя, — но се опасявам, че съм изгубила дистанционното.

— Господи — каза Ричи Пейдж и отпи от виното, което му бе поднесъл Рой, гледайки ги подозрително, — и вие наричате това място телевизионна компания?

А на не повече от тридесет стъпки разстояние, в студио три, Мат полагаше усилия да се отпусне и да представи по най-добрия начин първите двама гости. Мелъди Фрийд и Дейв Макгил си пасваха чудесно. Неговата лаконична острота бе идеален контрапункт на многословното чувство за хумор на аристократичната еврейка. Първото прекъсване за реклами мина и изведнъж неусетно дойде второто. Времето бе напреднало.

— Три и четиридесет за рекламна пауза — обяви асистентката.

В другия край на студиото Мат зърна Пейдж, който бе въведен от Рой. Вече беше до него.

— Мат, да ти представя Ричи Пейдж.

Мат се изправи с надеждата, че страхът и нервността му не са очевидни за всички и го представи на останалите гости.

— Няма ли да заснемете влизането ми? — попита Пейдж изненадан и седна на мястото, определено за него. — Мислех, че всичките ви гости влизат в студиото в кадър.

— Заснемането на влизането вече е прекалено изтъркано — увери го Мат, докато звукооператорът закачаше микрофона на Пейдж. После го помоли да каже нещо — за определяне на нивото. С периферното си зрение Мат с облекчение видя, че координаторът държи вдигнати три пръста и че червеният индикатор на камерата вече свети. Нямаше време за по-нататъшни разговори.

В апаратната Белинда напрегнато седеше на края на стола си.

— Успех, Мат — прошепна в микрофона, — това е голямата риба.

Мат й отговори без думи с вдигане на палец. Познатата мелодия ги въведе в част трета. Отново бяха в ефир. Мат започна с познатия на всички елегантен чар.

— Следващият ми гост… — усмихна се и направи пауза — … вероятно е мразен от татковците и майките надлъж и нашир в страната, без да броим и консервативните европейски „теге“ и „реге“. И всичко заради това малко приятелче, мечока Фред.

— Покажете рисунката на камера три! — извика Белинда.

— Мечокът Фред, водещата фигура в „Кидс Клъб“, е сензация и именно заради него родителите са уведомени, че няма да получат джобните си пари, ако не купят сателитна антена за децата си. Благодарение на Фред тази година вече са продадени над 150000 сателитни антени. А това е човекът, който стои зад „Кидс Клъб“, видеоманът Ричи Пейдж.

Ричи Пейдж се усмихна на публиката в студиото, която започна да ръкопляска.

— Ричи, кое според вас прави този малък сладур любимец на децата в цяла Европа?

В галерията репортерът от „Дейли Нюз“ с мимики се престори, че ще повърне. Със сигурност не бяха ги подлъгали да дойдат тук с мазни приказки само за да слушат как Мат Бойд прави безплатна реклама на такова лайно като Ричи Пейдж.

— Да ти призная честно, Мат — Пейдж бе започнал да се отпуска, подозрителността му беше приспана, — мисля, че родителите харесват Фред дори повече от децата си — вдигна плюшено копие на анимационния герой пред камера три, за да го хванат в едър план. Ако трябваше да плаща за рекламата, този кадър щеше да му струва пет хилядарки. — Мечокът Фред работи на две нива. Грубо и още по-грубо.

В приемната съветниците на Пейдж избухнаха в циничен смях.

— И така, Ричи, вие сте във видео бизнеса открай време. Докато всички ние току-що прохождахме и се чудехме как да програмираме проклетите машини, вие правехте милиони, като ги давахте под наем.

— Само няколко милиона — Пейдж бе самата чаровност. — Купих видео магазин, после го разширих до верига магазини и накрая ги продадох — златният му часовник „Ролекс“ проблесна под светлината на прожекторите.

— Не правехте ли и собствени видеофилми по едно време? — гласът на Мат бе изключително приятелски и окуражаващ.

Очите на Пейдж се присвиха. Не му хареса насоката, в която пое разговорът.

— Не, нищо сериозно. Любителски неща.

Мат си помисли за купчината порнофилми, натрупани на бюрото на Белинда.

— И тъй, отначало видео, после сателитна програма за деца. А по-нататък? Едно малко птиче ми пошушна, че смятате да се захванете с телевизия.

Раздразнението на Пейдж този път стана по-явно. Усмихна се неубедително, очевидно притеснен.

— Слуховете за моите интереси са изключително преувеличени.

— Така ли? — Мат вече бе сериозен. Ролята на приветливия водещ бе зарязана. Мелъди, която бе останала с впечатлението, че я пренебрегват и тъкмо щеше да каже нещо, реши да си държи езика зад зъбите. В галерията зяпачите замряха. — Чух, че сте искали да купите една телевизионна компания преди известно време, но сте се опасявали, че ще отхвърлят предложението заради репутацията ви — очите на Пейдж се бяха смалили до тесни цепки на загорялото му лице. — Решили сте да изчакате, докато променят процедурата, както и стана миналата година — гласът на Мат бе нежен като коприна. — За да можете да купите телевизионна компания, без да бъдете подложен на публично проучване.

— Това е възмутително — извика адвокатът на Пейдж. — Клевета!

— Това е страхотно — каза редакторът на „Дейли Нюз“. — Смятате ли, че е вярно?

— Процедурата се промени, нали? И сега сте взели на мушката Биг Сити Телевижън, нали, господин Пейдж?

Пейдж забележимо се стегна, опитвайки се да не реагира.

— Господин Бойд, това са измислици.

— Искате да кажете, че няма да купувате телевизионна компания?

Пейдж не отвърна нищо.

— Виждате ли, имам въпрос. Считате ли себе си подходящ кандидат за собственик на телевизионна компания?

В приемната адвокатът на Пейдж скочи на крака и хукна да търси телефон.

— Щом се налага да отговоря — да, господин Бойд. Това е обичайното хленчене, присъщо за хората в телевизионния бизнес, щом усетят, че собствеността им е застрашена. Как го беше казал онзи приятел? Няма нищо по-смешно от англичанин в един от периодичните си пристъпи на морализаторство. Същото важи и за хората от телевизията.

— Да, вие сте истински експерт, що се отнася до морала, нали, господин Пейдж? Виждате ли, запитах се какви ли програми ще показвате, ако притежавате телевизионна компания — Мат посегна към дистанционното. — Ще излъчвате ли, питам се, неща от този род?

Трета камера показа стопкадър на двойка в порнографска поза. Местата, които биха възмутили общественото мнение, бяха почернени, за да може да се излъчи в едно семейно шоу.

Ричи Пейдж се засмя.

— О, господин Бойд, това ли е вашето доказателство, че не съм приемлив като собственик на телевизионна компания? Дори и в училище вече показват по-неприлични неща.

Мат усети как го обзема ярост от безграничното лицемерие на този тип.

— А какво ще кажете за това, господин Пейдж?

На телевизионния екран зад Мат се появи момиче на не повече от дванадесет-тринадесет години, облечено с кукленска нощница. В кадъра заплашително пристъпи някакъв мъж и започна да я съблича.

— И това ли е включено в училищните програми, господин Пейдж?

Пейдж изглеждаше, сякаш претегля наум кое би било по-лошо — да напусне залата или да остане до края. Мат разкри помислите му.

— Няма смисъл да си тръгвате, господин Пейдж. Така или иначе ще довърша историята докрай. Това момиченце ще бъде доста грубо насилено, нали?

Пейдж седеше, пребледнял и безумно ядосан.

— Бих искал пак да ви попитам, господин Пейдж, ще купувате ли или няма да купувате Биг Сити Телевижън?

В апаратната дори и асистентките едва седяха по местата си. Зад гърбовете им драскачите припряно пишеха по бележниците си или уведомяваха шефовете си директно по портативните телефони.

Белинда скочи на крака и вдигна победен юмрук като Силвестър Сталоун в „Роки“.

— Спипа го! Спипа го, неговата кожа!

— Повтарям въпроса си: ще купувате ли или няма да купувате Биг Сити Телевижън?

За миг настъпи тишина, която за всички в контролната зала сякаш продължи цяла вечност. Пейдж студено изгледа Мат.

— Няма да купувам Биг Сити Телевижън.

Мат се обърна към камерата.

— Това е всичко, за което имахме време тази вечер. Благодаря ви, че бяхте с нас.

Щом потекоха надписите, настана истински ад. Без да каже и дума, Ричи Пейдж отскубна микрофона си, хвърли го на стола и се устреми към прегръдките на адвоката си.

Човекът за връзките с обществеността на Пейдж безуспешно се опитваше да отстрани журналистите, които се устремиха след него с включени касетофони и отворени бележници.

— Уха! — възкликна Мелъди Фрийд. — Ама това интервю си го биваше. А аз си мислех, че гостувам на приятно семейно шоу.

Мат се обърна и съзря Стивън.

— Поздравления, Мат. Чудесно се справи с него. В Биг Сити сигурно в момента отварят шампанско.

До него стоеше Белинда с широка като резен от пъпеш усмивка.

— Успяхме, Мат! Наистина успяхме!

Заразен от настроението й, Мат отметна назад глава и се разсмя. Толкова много бяха заложили на днешната вечер и ето че усилията им се бяха върнали с лихвите! Той с облекчение я взе в прегръдките си и я завъртя.

— Знам! — радостният му вик потъна в дългите й коси. — Заклахме го! Заклахме го като прасе!

Извън студиото Ричи Пейдж най-сетне се отскубна от наобиколилите го журналисти, като се опита да обърне случилото се на шега. Съзнавайки, че не е много убедителен, той се вмъкна в ройса си. Удари с длан по седалката — обичайният му знак за шофьора да потегля.

Щом се отдалечиха от тълпата преследвачи, Пейдж се облегна на кожената тапицерия и затвори очи. Адвокатът му и рекламният агент се спогледаха. От опит знаеха, че щом Ричи се вглъби в себе си, положението е от лошо по-лошо.

— Добре — очите на Пейдж рязко се отвориха, мятайки искри като нажежена стомана. — Ще го спипам това копеле. Може и да казах, че няма да купувам Биг Сити — той удари с юмрук облегалката за ръце. — Но нищо не съм споменавал за проклетата Сенчъри Телевижън.