Шърл Хенке
Завръщане към рая (7)

Глава 6

Звукът от тежкото бронзово чукче на входната врата кънтеше. Откакто младият племенник на господаря бе дошъл да живее тук миналата година, това се случваше често. Маргарит, една от слугите, които останаха да чистят след тържеството, първа достигна вратата. Докато се опитваше да я отвори, Бенхамин дойде.

— Съветникът Дьо Брюге има кървав съсирек от една седмица. Това трябва да е слугата му. Предчувствах, че някой ще ме събуди — рече кисело той на Маргарит. — Кажи на господарката си, че ще дойда да прегледам съпруга й, щом подготвя лекарствата — обърна се той към слугата.

От подножието на витото стълбище, Руф наблюдаваше познатата сцена.

— Е, поне на стария глупак му е станало зле след тържеството — подхвърли тя към Бенхамин. — Вземи каквото ти трябва. На Пол ще съобщя, че няма да бъдеш у дома преди разсъмване.

 

 

Риго запали свещник и огледа малките влажни стаи. През есента те не се използваха, но слугите на Торес ги поддържаха по указание на Руф. Дори чаршафите по леглата бяха чисти. Отвори капаците на прозорците и в стаята нахлу нощен въздух. Леко ухаеше на сол, но за щастие миризмата на риба не се долавяше.

Риго си беше донесъл завивка от мека вълна, която разстла върху простото селско легло. Опита се да си представи лицето на Патриция и очертанията на бедрата й под златистата тъкан, но не успя. Вместо това въображението му извика едно източено, стройно тяло с коса от бронз, с умолителни сиви очи и ръце, протегнати към него. Риго изруга и си наля още вино от голямата кана, която взе от добродушната слугиня. Забеляза, че брат му с медицинската си чанта замина при пациент в града.

— Бях прав, когато разговаряхме за първи път. Той е добрата половина, а аз съм злото — промърмори той и отпи голяма глътка.

Най-сетне виното го замая. Свали пантофите си, разкопча и отхвърли наметалото като човек, свикнал без слуги. Едва в последно време, когато го повишиха в звание, ползваше привилегията да има личен слуга, но често в хаоса на битката и след нея пак оставаше сам. Дори Пескара често се обличаше сам по време на поход.

Риго сложи няколко възглавници под главата си и се отпусна на леглото. Не можеше да реши дали да отиде при своя генерал в Италия или да замине за Новия свят. Надяваше се Патриция да се освободи от съпруга си. Сигурно една вечер на удоволствия щеше да освободи мозъка му от мислите за любимата на брат му. Скоро сънят го обори и вятърът угаси дългата свещ.

 

 

Когато Мириам надникна иззад тежката кадифена завеса на каляската към мигащите светлини на пристанището, не забеляза движение. Палатът на Торес беше само на хвърлей оттук. Беше наредила на верните си слуги да пазят тишина, когато тръгнаха, за да не събудят някого в къщата. Ами ако Бенхамин не е там? Или, още по-лошо, ако я упрекне за постъпката й? Отново се обвини за замислената авантюра, макар че беше сгодена за Бенхамин и брачните документи бяха подписани. Реши да не се кори за тази прибързана стъпка. Само дано Бенхамин е там!

Когато скочи от каляската, обемистото й копринено наметало се изду от бриза. Нямаше да я познаят дори да имаше минувачи по влажната тясна алея. Клоните на една върба я прикриваха допълнително. „Не правиш добре“ — прошепна един вътрешен глас. Не му обърна внимание и пристъпи към вратата. Резето щракна и тя се отвори с леко скърцане. Мириам даде указания на слугите и те се оттеглиха, щом влезе в къщата.

— Доста е тъмничко — пошепна тя в посоката, където би трябвало да е Бенхамин. Сигурно е тук, щом вратата е открехната. Очите й бавно свикваха с тъмнината. Тънък светъл лъч падаше от отворения прозорец. Трепереше. Затвори вратата и свали плаща си. Чуваше спокойното му дишане и различи фигурата в тъмния ъгъл. Изведнъж устата й пресъхна и гласът й секна.

Риго се събуди, макар че беше пиян. Седна на леглото, застинал от удивление, когато парфюмът на жената достигна до него. Вече беше чувал лекия й шепот и бе виждал силуета й на бледата светлина. Разбра, че това не е Патриция, а Мириам. Защо? Каква беше причината да дойде тук? Замъгленият му от виното мозък се опита да се проясни. Не, това беше сън! Но когато видя как Мириам свали плаща и откри стройното си тяло в рокля от тънка, фина материя, разбра, че не е образ от сън. Отново долови лекия аромат на роза. Никога не беше желал така някого. Беше се задоволявал с всяка здрава и привлекателна жена, но сега беше друго. Видя как тя се колебае, сякаш за пръв път забеляза присъствието му. Сърцето му биеше лудо, когато преметна крака през леглото и дрезгаво прошепна:

— Ела тук!

Мириам колебливо се приближи. Дали и Бенхамин бе неспокоен и изплашен като нея? Ръцете му се протегнаха с разтворени, мамещи пръсти. Какви хубави ръце! Бързо прекоси равния глинен под и коленичи в тъмнината пред грубото легло.

— Трябва да говорим — задавено прошепна тя.

Той я взе в обятията си и прекъсна думите й с лека целувка, уловил брадичката й с една ръка. Устните му почувстваха нейните, след това се придвижиха към очите и веждите, към слепоочието.

Тя колебливо вдигна ръка и го погали по бузата, докосвайки бакенбардите му. Той трепна, дишането му се учести. Мириам разбра, че е пил много. Не помнеше Бенхамин да бе правил това скоро. Дали вината е нейна?

Риго не можеше повече да сдържа страстта си. Жадно изръмжа и зарови пръсти в косите й. После я придърпа към себе си и я повдигна на леглото.

Мириам почувства голата му гръд. Бодливите косъмчета докоснаха чувствителната кожа над деколтето на лятната й рокля. За да не се бави със събличането пред Бенхамин, тя беше избрала широка рокля с шнурчета отпред. Ръцете му вече ловко ги развързваха. Когато докосна твърдото зърно на гръдта й, тя изохка. Докато галеше и целуваше голите й гърди, тя опипваше твърдите мускули на гърдите му и се вслушваше в ударите на неговото сърце. Изпадна в екстаз: изпитваше истинско удоволствие.

Въпреки буйната си страст Риго беше внимателен и нежен. Устните му пак намериха нейните, минаха по шията и слязоха до гърдите, за да уловят възбудените вече зърна. Мириам извика и заби нокти в раменете му.

Той продължи да пирува: първо с едната от нежните й гърди, сетне с другата. Тя се изви към него. Постепенно ръцете й станаха по-смели и се задвижиха нагоре-надолу по неговите ръце. Връхчетата на пръстите й опипваха бицепсите, после се заровиха в дългата му коса. Той внимателно прехвърли тялото й през бедрото си. Мириам почувства твърдия му член през тънката материя на роклята си. Ръцете й отново се впиха в косата му. Това беше твърда права коса, не меката къдрава коса на Бенхамин. Веднага разбра, че тази коса е черна като гарваново крило.

— Риго!? — извика тя, но устните му я накараха да замълчи.

Когато чу името си, страстта му пламна с нова сила. Не спря дори когато тя се стегна и започна да го удря по гърдите. Едва си поемаше дъх, а ръцете му шареха по стройното й тяло.

Мириам знаеше, че може да спре тази лудост, като му избоде очите, скубе косите или изпищи. Но не направи нищо. Риго си играеше с устните й, хапеше и ги смучеше, проследяваше очертанията им с връхчето на езика си. Миришеше на вино и на пот. Ръката му се плъзна надолу по бедрото и дръпна полата й. Леката коприна се вдигна и откри дългия й строен крак. Тя почувства тялото му. То беше вече между бедрата й. Знаеше какво следва, но не протестира.

Когато пръстите му леко докоснаха вътрешната страна на бедрата й, той престана да я целува по устата. Започна страстно да смуче гърдите й. Мириам изстена тихо и умоляващо, но не го спря.

Риго почувства нарастващата й страст и го обзе още по-голямо желание. Девственото й тяло се притискаше в неговото, зърната на гърдите й се втвърдиха от допира му. Той продължи да ги целува, докато галеше копринената кожа между краката й. Изпъшка, когато докосна кадифената мокрота.

Мириам беше чувала пациентите си да разговарят за удоволствията от съвкуплението. Най-сетне и нейното жадно младо тяло усети това. То безсрамно се гърчеше под неговото. Когато Риго се отдръпна, тя не успя да удържи въздишката на разочарование заради прекъснатата ласка. Той откопча колана си и след миг отново беше върху нея. Членът му се опитваше да проникне в тялото й.

— Разтвори се за мен! — дрезгаво зашепна той, а горещият му дъх пареше шията. Още веднъж я обсипа с целувки. Риго почувства влажния топъл отвор и надигането на бедрата й, които инстинктивно го посрещаха. Без да престане да я целува, той натисна члена си и разкъса тънката мембрана, преди разумът му да го спре.

Въпреки влудяващата страст Мириам почувства остра, раздираща болка. Той беше вече дълбоко в нея. Лежеше, без да се движи, само леко мърдаше горната част на тялото си. Дишаше като след състезание. Тя разбра, че се бои да не я боли. Но и двамата трябваше да се движат. Мириам се опита несръчно да задвижи бедра и разбра, че вече не я боли. Риго зарови лице в шията й и стисна зъби, за да удържи страстта си. „Няма да свърша това бързо, не и след като чаках толкова време!“ Бавно се дръпна назад и се задвижи. Нежната теснота около него бе връх на удоволствието, което не беше изпитвал досега. Сподави една ругатня и почувства, че бедрата му още по-бързо се движат. Натискът му ставаше по-буен и той навлизаше по-дълбоко в девствената й утроба. От губещ битката неочаквано стана победител.

Мириам почувства същото вълнение, както когато за първи път я погали с ръка. Сега вече големият му твърд член се движеше леко навътре и навън и удоволствието се поднови. Бедрата й инстинктивно се надигнаха. Изведнъж почувства как той набъбва в нея, сетне цялото му тяло потрепери и се отпусна. Удоволствието отново се превърна в болка. Така ли трябваше да завърши това? В медицинските й книги нямаше отговор, но тя бе твърде замаяна, за да разсъждава логично. В момента изпитваше само объркване.

Риго забеляза неспокойствието й. Той бавно възвръщаше възприятията си след извисяването в рая. Когато се дръпна от нея, тя се опита да потисне стон на болка. Беше имал девственици и преди — няколко млади селянки, жадни да се освободят от девствеността си, но не и благородничка. Обзе го чувство на вина. Защо ли го бе потърсила? Защо бе предала Бенхамин? В главата му се рояха въпроси.

Мириам потрепери, когато той се отдели от нея. Почувства се омърсена и уязвена, докато наблюдаваше как мъжа става от леглото и затяга колана си. Очите й бяха свикнали с тъмнината и виждаше добре. Още преди тя да дойде, той беше свалил ризата и обувките си. Изглежда я е очаквал в леглото, като че той, а не Бенхамин беше получил бележката й. Но Бенхамин? Господи, какво бе сторила! Как се бе случило това? Тя стана и покри тялото си. Започна да си играе с шнурчетата на роклята и се опита да мисли. Но когато Риго й заговори, извика и скочи от леглото.

— Кой от светците те изпрати при мен в средата на нощта?

Тя се опитваше да оправи роклята си.

— Да ме е изпратил при теб? — удивено отвърна тя. — Аз идвах при Бенхамин! — произнасянето на името му я накара да се намръщи от срам.

— Не, ти не ме сбърка с моя брат. Ти ме назова по име, Мириам! — презрително рече той.

— Но предадох на Пол съобщение за Бенхамин и му определих среща тук. Как е попаднала бележката у теб? Защо предаде брат си по този начин? — направи отчаян опит да разбере Мириам. Бореше се със собствената си вина. Наистина беше извикала името му и той е чул.

— Бенхамин отиде при болен след бала — отвърна ожесточено той. — Никой не му е давал бележка, нито пък на мен. Но вие, мадам, предадохте любимия си. Аз просто очаквах една курва на това удобно за любов място — сега в гласа му имаше сарказъм и ярост. — Ето защо си дошла. Тръгнала си при брат ми, а си намерила мен на неговото място. В тъмното си приличаме. Държах ли се добре като негов заместник? — жлъчно запита той.

Мириам усети, че гърлото й се свива, и преглътна сълзите си.

— Бенхамин пазеше достойнството ми и бе мил към мен. Той не прилича на теб.

— Но ми позволи да легна с теб! Аз не съм те насилил — каза той в прилив на студен гняв.

Сълзите й се отприщиха.

— Да, испанецо, позволих ти да ме обезчестиш и винаги ще се срамувам затова.

— Не боледувам от френската шарка, ако от това те е страх — рече той, като едва не отпра ръкава на наметалото си, докато го обличаше.

Мириам Тулон рядко позволяваше на гнева да вземе връх в нея. Но този мъж я вбеси. Той пристъпи към нея наперено и тя му зашлеви един шамар.

— Не боледуваш от френската шарка, но си заразен от испанската, донесена тук от туземците от островите!

Риго сграбчи китката й. Можеше да счупи пръстите й с едно стискане на силната си ръка.

— Сега, когато се насити, пак показваш презрението си към мен. Вече станах не само презрян испански еретик, но и мръсен туземец.

Тя не изстена въпреки болката. Изправи се срещу него.

— Кълна се в Бога, съжалявам, че Бенхамин не те остави да умреш на онова бойно поле!

Хватката му леко се отпусна, обърна малката ръка и разгледа нежните й пръсти.

— Ти направи не по-малко от Бенхамин, за да спасиш живота ми. Защо не осъдиш и себе си, мадам?

— Правя го, уверявам те — рече тя и се изскубна.

„Та нали попаднах под магията ти, когато се грижех за теб!“ Посрещна погледа му, учудена от бързата смяна на неговото настроение.

Риго забеляза следите от сълзи по бузата й. Измъчваше я чувството за вина, но твърде късно. Той тихо изруга и се извърна от нея, заровил пръсти в косите си от объркване.

— Опетнихме честта на човек, който не заслужава това! — горчиво каза той.

Патриция Фарие чу приглушен говор, когато наближи вратата. Единият глас беше женски. В първия момент понечи да избяга, но любопитството й надделя. Жената май не е груба слугиня, която Риго е поканил да я замести. Нареди на кочияша и на лакеите да я изчакат, вдигна резето и влезе.

Когато видя дъщерята на Джуда Тулон, нахаканата докторка еврейка, очите й едва не изскочиха от орбитите й. Ехидна котешка усмивка разтегна устните й и тя измърка:

— Какво има, Родриго, да не си се разболял от нетърпение, докато ме чакаше? — обърна се към Мириам и направи кисела гримаса. — Някой ми беше казал, че практикуваш целебното си изкуство само върху жени и деца.

— Този мъж, уверявам те, не се поддава на целебните ми умения. Искаш ли да опиташ твоите? Сигурна съм, че имаш много повече опит с такива като него — рече Мириам със студено презрение, без да обръща внимание на залпа от мръсни испански ругатни, изстреляни от Риго. Извърна се към него и спокойно изрече: — За честта на брат си не се тревожи. Още утре ще разваля годежа ни. А сега те оставям на курвата, която си поканил.

Тя тръгна към вратата.

Патриция весело се ухили. Родриго препречи рамката с ръка и не позволи на Мириам да излезе.

— Не ставай глупава. Как ще тръгнеш по улиците посред нощ?

— Вече бях глупачка. Повече от това и да искам, не мога — опита се да говори спокойно тя. За щастие, верните й слуги бяха спазили указанията и каляската приближи. — Имам придружители. Пусни ме да си вървя, Риго!

— Какво ще кажеш на Бенхамин? — запита с празен глас той.

— Това не те засяга. Бенхамин иска да се върне на островите. Сега има тази възможност и ще остане там. Върви с брат си, индианецо! Не искам да те видя повече!

Тя мина покрай него, качи се в каляската и изчезна зад кадифените завеси.

Ръката на Патриция, богато украсена с тежки пръстени, се опря на рамото му. След това пръстите погалиха бузата му.

— Ела! Обзалагам се, че това елементарно момиче не би могло да задоволи жребец като тебе — гласът й беше мамещ и подигравателен.

Риго я погледна. Опитваше се да потисне отвращението, което се надигаше като кисело вино в гърлото му.

— Ако мислиш, че ласкаеш мъжката ми суетност, грешиш. Знам, че мога да те обладая, но сега не е време да го доказвам.

Погледна навън и видя каляската, която чакаше на алеята. Повика слугите и леко я изтласка навън.

— Имам много за премисляне, мадам — каза той и целуна ръката й за сбогом.

Патриция въздъхна.

— Може би някой друг път — измърмори тя, докато излизаше, сигурна, че друг път няма да има.

През целия обратен път тя проклинаше дебелия си глупав съпруг, който веднъж в нещастния си живот не бе имал благоразумието да се напие бързо.

 

 

Джуда Тулон седеше в началото на ебонитовата полирана маса в просторната трапезария, забравил сиренето и портокалите, с които беше свикнал да нарушава утринните си пости. Погледна недоволно единственото си дете.

— Неразумна си. Предупредих те да не се преуморяваш с жените и децата в града.

Мириам седеше сковано на стола, без да докосне храната в чинията си.

— Не, татко, не съм изтощена от преумора. Трябва да разваля годежа си. Аз и Бенхамин се скарахме миналата нощ. Животът му тук ще бъде низ от огорчения. Той ще бъде щастлив само на остров Еспаньола.

Внимателно беше обмислила думите си.

— Той обеща да живее тук и е човек на честта. Аз също дадох дума, като те определих за негова невеста. Равинът ще извърши сватбената церемония този месец. Не вярвам да опозориш къщата ми, като толкова късно отложиш сватбата — гласът му беше стоманен, студените му тъмни очи я гледаха с укор.

Мириам посрещна твърдо погледа му.

— Безчестието ще бъде по-голямо, ако направим сватбата и наложим на Бенхамин живот без щастие.

Той стана и започна нетърпеливо да крачи из стаята.

— Бенхамин няма да бъде нещастен. Зная, че малко прекалих, като използвах Дьо Бей. Но той много те обича. Не би позволил да се омъжиш за друг.

— Той ще бъде нещастен. Не разбираш ли, татко? Съгласи се на годежа само, за да ме предпази от брак срещу волята ми. След това съжаляваше горчиво.

— Да не би да искаш да кажеш, че ще наруши обещанието и ще те заведе на островите срещу волята ти? — с недоверие запита Джуда.

Тя махна с ръка, за да отхвърли тази възможност.

— Не, не. Той иска само да ме представи на родителите си, но веднъж отишъл при тях, трудно ще се върне.

— Да не говорим повече за това. Всичко е решено. Аз винаги съм ти отстъпвал, Мириам, но този път отиде много далеч.

— Няма да се омъжа за Бенхамин — тя обърна лице към него. Говореше спокойно. — Днес ще го освободя. Ще видиш, че това ще е за добро.

Гласът му я спря пред широката врата.

— Ако нарушиш традицията в къщата на Торес, вече няма само да те заплашвам с Ричард дьо Бей. Той все още желае да се ожени за теб. Ти имаш задължения към мен, към нашето фамилно име. Работих дълго, за да натрупам семейното богатство. Не искам да остане на бедняците евреи в този град, само защото няма да имам наследници.

Раменете й се сведоха за момент и тя каза:

— Дьо Бей се стреми единствено към твоето богатство. Но след като приключа с Бенхамин, ако все още желаеш да се омъжа за него, нека бъде така.

Обърна се и излезе от стаята. Молеше се времето да разколебае Джуда. Ако не, по-добре да опозори алчния безчестен Дьо Бей вместо благородния Бенхамин Торес.