Шърл Хенке
Завръщане към рая (30)

Глава 29

Рудолфо наблюдаваше как колоната си проправя път през джунглата.

— Движат се далеч един от друг, лесно ще ги жилнем със стрелите. Носите ли карибската отрова?

Чаону кимна утвърдително и каза.

— Ще разположа дузина мъже с кухи тръстики в онези храсти, а другите — горе в черничевите дървета. Те ще улучат поне половината от мъжете зад и пред колоната от пленници.

— Добре. Ще кажа на хората да нападнат пазачите около Бенхамин, Бартоломео и момичето, след като прекосят потока.

— Трябва да бъдем много внимателни, Рудолфо, за да не изложим на опасност твоите зетьове.

— Когато ви дам сигнал, нападайте. Но помнете: действайте светкавично! — рече усмихнато Рудолфо. — Викнете все пак на Бенхамин и на Бартоломео, за да ги успокоите.

Чаону се усмихна. Имитацията на песента на птицата алия от много време беше начин на общуване между момчетата тайно дори когато си играеха или ловуваха в джунглата.

Бенхамин и Бартоломео чуха трелите и размениха погледи. Приятелите им ги бяха открили. Знаеха, че тук те и тайняните са у дома си, за разлика от морските пирати. Почувстваха се сигурни. Все пак Бенхамин би желал да знае нещо повече за плана на Рудолфо. И преди всичко горещо се молеше Рани да не попадне сред стрелите.

Огледа гъстата растителност около плиткия поток пред тях. После вдигна глава към зелените черничеви дървета. Усмихна се, прозрял намеренията на Рудолфо, и прошепна на тайнянски език на Бартоломео:

— Бъди готов. Ще съборя Рани на земята, когато започне да ври.

Първият помощник-капитан мина зад Бенхамин и го удари с дръжката на меча си.

— На глупави езически наречия да не се говори!

Бриен бързо крачеше отпред, но, изглежда, му проблесна перверзна мисъл и реши да остане по-назад. Бенхамин изруга наум, сетне видя Пиеро, който оглеждаше пленниците от тайно.

„Този извратен сладострастник може да убие Рани само от ревност!“

Първата дузина пирати пресякоха потока, а пазачите подкараха пленниците във водата. Бенхамин се обърна и намигна на пленниците тайняни. Щом прегазиха потока и навлязоха в храсталака, съскащите стрели прелетяха като рояк сърдити комари. Виковете и проклятията се смесиха с гръмките заповеди на Бриен да се прегрупират около пленниците. Всички, които бяха изненадани посред потока, паднаха, пронизани от стрелите.

— Карибска отрова — забеляза Бенхамин и се стовари върху един от пазачите. Бартоломео, Рани и пленените тайняни залегнаха. Редовете на пиратите се разкъсаха. Ужасени от изненадващата смърт, те гледаха към гъстите храсти.

Внезапно се появи Рудолфо и мечът му засвятка. Докато двама испанци държаха останалите, той бързо разряза въжетата на Бенхамин и му подхвърли камата и меча. Друг испанец освободи Бартоломео и всички се събраха около Рани. Битката свърши почти светкавично. Около тях се търкаляха пирати — едни мъртви, други парализирани от отровните стрели.

— Освободете Рани и я пазете! — извика Бенхамин на Бартоломео и Рудолфо, когато видя лъсналия на слънцето гол череп на Бриен да изчезва в джунглата. Бързо побягна след капитана.

Бриен чуваше как Торес приближава. Ругаеше Рейнард и сляпо се провираше между храсталаците, без да знае накъде отива в безкрайната джунгла. Изведнъж се препъна в един корен. Когато се изправи, Бенхамин беше пред него с меч в ръка.

— Как успя, по дяволите…

— Отрасъл съм тук, сред тайняните. Обградихме те.

Бриен горчиво се усмихна.

— Ако бяхме в морето, едва ли щеше да ме надвиеш — гласът му се извиси и размаха меча. Ниският мъж беше като светкавица и удивително силен. — Да видим дали си добър като брат си, лекарю!

Бенхамин парира първия удар, който едва не го изненада, след което се престори, че тръгва наляво, и поряза ръката на Бриен. Без да се смущава, корсарят следеше внимателно оръжието на Бенхамин.

Торес беше по-слаб фехтовач. Много по-малко беше практикувал, но знаеше един-два трика. Французинът се биеше хладнокръвно, с прецизни движения.

„Знае, че няма шанс, защото хората ми ще го убият, но се държи, сякаш този двубой е всичко.“

До тях се издигаше огромен дъб, а усуканите му корени се простираха над земята като пипала. Бенхамин си припомни големия корен, в който се беше препънал Бриен. Започна да маневрира в кръг, докато дървото се озова зад него. Престори се, че се препъва в корените, и забеляза тържествуващите пламъци в очите на корсаря. Бриен се хвърли срещу него, но Бенхамин не падна. Скочи, изви се надясно и посрещна французина. Камата му леко се заби под ключицата на корсаря.

Задъхан, Бенхамин гледаше мъртвия корсар. „Беше достоен противник, морски хищнико“ — промърмори той почти със съжаление.

Внезапно чу писък и почувства острието на нож. Извърна се и видя Пиеро, свит на земята с нож в гърба. Рани изскочи и се хвърли в обятията на Бенхамин. В това време сладострастникът се довлече до Люк Бриен и издъхна върху гърдите му.

— О, Бенхамин, той щеше да те убие! — изплака тя и склони глава на гърдите му.

Той я вдигна и разроши косата й.

— Всичко свърши, Рани. Ти за втори път спаси живота ми. Как ще ти се отплатя, мъниче сладко?

 

 

Мириам седеше, хванала главата си с ръце. Лицето й беше подпухнало от плач. „Какво ще каже Риго, когато разбере? Ами Аарон?“ Едната й ръка несъзнателно ровеше в документите, а погледът й се спря върху затворената вече счетоводна книга. Там пишеше всичко.

Викове при портата на имението я извадиха от унеса й. Запъти се към вратата и библиотеката, но в този момент тя се отвори със замах и един от хората на Риго се свлече на колене пред нея.

— Моля за извинения, господарке, но вълкът на дон Бенхамин е тук.

Сякаш за да докаже това, Виро прелетя край хората в преддверието и се спря пред Мириам. Тя коленичи и прокара ръка по плътната му лъскава козина. Дланта й почервеня. Мириам бързо огледа животното и откри дълга плитка рана от дясната му страна.

— Одраскан е от арбалетна стрела. Нещо е станало с Бенхамин.

Извади памучна кърпа и започна да попива кръвта. Плитката рана, изглежда, не тревожеше вълка. Какво можеше да направи? Риго и Гуачанагари бяха отишли да заловят Елзоро. Аарон беше на път за Санто Доминго. Бенхамин и Бартоломео са в ръцете на корсаря.

— Оседлай сивото пони! Ще намеря съпруга си, за да му кажа за бедата, сполетяла брат му.

„Ще го предупредя и за другата опасност.“

 

 

Риго усети топлата вмирисана вода по лицето си. Огромният, подобен на мечка мъж се извисяваше над него и го заливаше със солена вода.

— Най-сетне се събуди. Не исках да те сритам и да ти изкарам акъла. Дон Естебан има други планове за теб — рече Ярос.

— Мога да си представя.

Риго не направи опит да стане, само наблюдаваше действията на грубия мъж, когото наричаха Ярос. Молеше се Гуачанагари и хората му да не направят прибързан ход. Ако връхлетят в имението, разбойниците ще ги избият.

Ярос погледна към мелеза, който толкова ловко се беше изплъзвал досега. Пред него той изглеждаше хилав. Но определено излъчваше някаква енергия и сила, които Ярос не можеше да отрече.

Риго огледа малката колиба, където се намираше. Без прозорци и пропита от воня, тя беше абсолютно празна, ако се изключат купчината мръсни завивки в ъгъла. Налагаше се да изчака и да прецени възможностите да използва малката кама, скрита в ботуша му. Ако няма как да избяга, поне ще се опита да убие французина отстъпник, който наричаше себе си дон Естебан Елзоро.

Сякаш усетил мислите му, дон Естебан влезе в колибата.

— Най-сетне се срещаме при обстоятелствата, за които отдавна мечтая. Ти, мелезо, си много труден за убиване — огледа го като жива стока.

Риго забеляза дивия блясък в очите на Елзоро.

— Зная, че презираш индианците, но какво имаш срещу мен, дон Естебан? Прекалено много рискува, за да премахнеш един безполезен тайно.

— Изчадие от кръвосмешение, имам причина да те умъртвя, но не ще си направя труда да ти обяснявам защо — Елзоро заобиколи Риго. — Знам, че не си дошъл сам, но това място е добре укрепено. Аарон Торес и всичките му туземци могат да нападат до припадък — няма да има никаква полза! Точно затова си се решил на отчаяния опит да проникнеш вътре сам. Прав съм, нали?

— Мисля, че човек, който толкова е пострадал от туземците на Гуачанагари, би трябвало да се е научил да не ги подценява — рече Риго хладнокръвно.

Елзоро размаха малък камшик и удари Риго по главата. Когато Торес се хвърли към плантатора, Ярос и един от хората му го уловиха, а Елзоро се изсмя.

— Ще ни послужиш за нещо полезно, преди да умреш, глупав мелез. Мисля — рече той и огледа кръвта на бузата на Риго, — че ще ни развлечеш много повече от събратята ти. Дори най-дръзките ми слуги с ужас изчакват съдбата си, както онзи млад глупак Хуан, който ме предаде. Неговата смърт не ми достави радост. А ти ще паднеш в бой. Отведете го при ямата!

Ярос кимна. Когато го изведоха от колибата и мина през широкия двор, Риго прецени възможностите си. Какъв ли дяволски план крои отстъпникът? Когато наближиха клетките с кучетата, кожата му настръхна. „Ще ме хвърлят на псетата.“

Но минаха край клетката и завиха към един навес със сламен покрив. Елзоро седна на груба дървена платформа, разположена срещу кръгла арена с равна глинена почва. Всъщност това беше яма с диаметър около шест метра и дълбочина около три. Елзоро протегна краката си и лениво се загледа в Риго.

— Събудиха ме рано и ще съм кисел през целия ден. Изглежда глупавите ти по-млади братя са били много невнимателни — Елзоро с голямо задоволство забеляза как лицето на Риго пребледнява. — Да, Бенхамин и Бартоломео са пленени от корсаря Люк Бриен.

— Ако им направят нещо, няма да избягнат гнева на Аарон Торес!

Отстъпникът се изсмя.

— Не се тревожи. Белите членове на семейство Торес няма да бъдат убити, само ще ги изгоним от острова и ще ги принудим да се върнат в Марсилия. Трябва да елиминираме само цветнокожите боклуци като теб — той даде властно знак и един дребен брадат човек се поклони и се затича към клетката с кучетата. — Тук тренирам кучетата — рече Елзоро, като посочи арената пред платформата. В очите му се появи злокобен блясък. — На това място екзекутирам и робите бегълци. Да гледат как кучето разкъсва човек е много назидателно за останалите роби. Понякога ги пускам да наблюдават. Друг път им стига само да чуят писъците.

— Жесток си като испанските наемници. Учудва ме само, че женствен французин се наслаждава на подобно зрелище — докато говореше, Риго чу хората на Ярос да водят кучетата.

Елзоро се изсмя, а в очите му се появи насмешлив блясък.

— Аз съм наполовина испанец. Майка ми е родена в стар благороднически род от Галиция.

— Въпреки това предаваш испанците като приятел на пирата Бриен.

Лаят на кучетата стана по-силен.

— Мисля, че казах — родът на майка ми беше обеднял. Баща ми се радваше на уважение в двора на крал Луи, но младият Франсоа го намрази. Заподозря го във връзка с негова любовница. И така, в най-крехката си възраст се озовах без покрив. Върнаха ме в порутената крепост на дядо ми в Галиция. Оттогава си проправям път сам. Не дължа нищо на Франция или на Испания, задължен съм само на Рейнард.

Докато говореше, двама мъже спуснаха дълга тясна дъска в ямата. Бяха извели шест кучета, вързани с въже. Зачервените им очи горяха.

Елзоро се изправи, усмихна се лениво и едрите му зъби лъснаха. Почеса се по брадата, погледна кучетата и изключително спокойния испански воин.

— Интересно ще бъде да видим, докога ще издържиш. Дали да ти пускам по едно куче?

Ярос се усмихна, извади меча си и го опря в гърлото на Риго.

— Хайде, мелез, слез по дъската в ада! — зашепна той на развален испански.

— Може да искам да умра и твоят господар ще се лиши от насладата да ме мъчи — рече Риго, без да трепне.

— Тогава Винсенте ще те хвърли направо в ямата. Три метра не са малко. Ще си счупиш краката и кучетата лесно ще те изръфат — гласът на Елзоро се лееше като мед.

Риго се остави да го отведат до дъската. Колко ли кучета можеше да избие, преди този подлец да се измори от шегата и да пусне цялата глутница? Ако направи едно импровизирано представление със скритата кама и убие няколко песа, Елзоро може да дотича до ръба и тогава ще успее да хвърли ножа срещу него. Съвсем малка възможност, но само тя му оставаше. Тръгна по дъската.

Едно от кучетата беше отвързано на самия ръб на ямата. Очевидно практикувало и друг път този спорт, животното се затича по дъската и се хвърли срещу човека в ямата.

Риго имаше само част от секундата, за да извади тънката кама от ботуша си, преди псето да го връхлети. Той вдигна ръка и отби острите зъби, а в другата му длан проблесна ножа и разряза мекия корем на кучето. То изскимтя и падна на потъмнелия от кръв под. Риго му преряза гърлото.

Ръкопляскането на Елзоро прозвуча зловещо в тишината.

— Винаги имаш някакъв трик. Наистина си изобретателен, мелезо — обърна се към Винсенте с пламнал поглед и изстреля няколко цветисти ругатни. — Ти си царят на глупаците, бе! Имал е нож и не си го обискирал — прекъсна ругатните си също така внезапно, както ги беше започнал. Разроши брадата си и зловещо се усмихна. — Сега ще видя колко дълго ще си играеш с ножа.

Кимна на един от хората си и друго куче беше отвързано и пуснато по тясната дъска.

 

 

Мириам се беше скрила под клонесто дъбово дърво на няколкостотин метра от имението на Елзоро. Виро беше с нея. Гуачанагари й обясняваше какво се беше случило, след като Риго изчезна в крепостта.

„Не! Той не може да е умрял.“ Тази мисъл се въртеше в главата й, докато се насилваше да слуша индианеца.

— Хората ми са го видели в безсъзнание, когато са го влачили към една колиба близо до клетките на кучетата. След това са го извели през двора към навеса, където нищо не успяхме да видим.

— Елзоро ще го убие! — прошепна тя. Сетне замръзна, когато във въздуха се понесе предсмъртен вой на куче. Виро гърлено изръмжа.

Гуачанагари стана и отиде при група тайняни и испанци.

— Ще нападнем имението! Поставили са няколко пазачи.

— Не! Ще ви избият с изстрели и стрели, преди да стигнете — Мириам премести погледа си от Маноло, приятеля на съпруга й, който отговаряше за конюшнята на хатото, към Гуачанагари. — Стените са високи пет метра и добре ги пазят. Сам казваш, че вътре има няколко дузини тежковъоръжени разбойници, освен обитателите на имението. Много повече са от вас. Няма да спасиш Риго, ако заложиш главата си.

— Не можем да стоим, докато псетата се хранят с месото му — рече натъртено Гуачанагари. Няколко от воините му, които Риго бе водил, се съгласиха.

— Отивам първа. Сама! Научих някои неща, но няма време да ви обяснявам. Човекът на име Рейнард няма нищо да ми направи — заяви Мириам и бързо тръгна към коня си, а Виро я последва. Взе медицинската си чанта от седлото, извади остър скалпел и попита Гуачанагари: — Имаш ли карибска отрова?

Индианецът се разтревожи, но вой на разярено псе раздра въздуха.

— Донеси стрела — нареди той на един от синовете си.

Докато приближаваше към голямата дъбова порта на имението, Мириам се молеше да не е закъсняла. „Ако Риго беше мъртъв, щях да го почувствам.“

Пазачът любопитно изгледа самотната жена, яхнала кон. Позна съпругата на мелеза. Преди да си отвори устата, тя строго му нареди:

— Отвори портите! Искам да разговарям с дон Естебан. По-бързо! Той ще се вбеси, ако ме държиш тук.

Няколкото минути, преди да я пуснат в крепостта, й се сториха цяла вечност. Пазачът й помогна да слезе и я поведе към великолепната къща в центъра на имението. Погледна към голямата дървена конструкция с плосък покрив, покрит с палмови листа.

— Знам, че мъжът ми е тук. Искам да го видя веднага. Кажете на дон Естебан да се моли Богу Риго да е още жив!

Елзоро беше застанал до арената и наблюдаваше разговора на Мириам с пазача.

— Какво става? Докато не успявах да заловя нито един от тях, сега ми се представя цялото семейство Торес — изруга и се замисли как да се справи с това деликатно положение.

Когато след малко доведоха Мириам при него, той рече на провансалски диалект:

— Изненадахте ме, мадам. Предполагам, че сте прочели счетоводните книги. Много съжалявам.

Мириам се усмихна студено и отговори на френски:

— Действително си за съжаление. Ако ме докоснеш или пък разрешиш на пиратите ти да наранят Риго, бъди сигурен, че няма да останеш жив!

— Дръзка си, но твоят съпруг няма могъщи приятели — рече той, поклони се и посегна да целуне ръката й.

— Сега ги има! — изсъска Мириам и улови здраво с едната си ръка рошавата му коса, а с другата бързо извади острия скалпел и го опря в гърлото му. — Само ако мръднеш, ще пусна много кръв от тлъстата ти шия. Но и малка драскотина е достатъчна, тъй като зеленото е първокачествена карибска отрова.

— Стойте! — извика Елзоро на обърканите си воини. — Те замръзнаха на местата си. — А сега какво ще правиш? За малко ще бъда на твое разположение, мадам.

— Отведи ме при Риго! — тя продължаваше да държи скалпела опрян в гърлото му, макар че беше махнала ръката си от косите му. Хвана го за ръката и тръгна с него към покритата арена.

— Твоят мелез е доста впечатляващ боец, скъпа. Уби три от най-добрите ми кучета. Добре е, че гледката няма да те уплаши, както повечето глупачки. Не ми се иска този инструмент да ме резне.

— Знаеш, че съм лекарка, нали? Мога да пускам кръв при всички обстоятелства.

Мириам почти пусна Елзоро, когато погледът й се спря върху Риго на дъното на ямата. Подът на дупката беше прогизнал от кръв и осеян с вътрешности на мъртви псета. Риго също беше облян в кръв, дрехите му бяха разкъсани, но се държеше.

— Махнете го оттам! — заповяда Мириам. „Господи, дано гласът не ме издаде!“

Риго вдигна очи и видя Мириам. Даваше заповеди на Елзоро. Дали сънува, или е мъртъв? Но познаваше гласа й — твърд и хладен, като че режеше с хирургически нож. Ярос хвърли дъската. Риго беше убил последното куче.

Изкачваше се бавно, за да стигне до Мириам, но непрекъснато се хлъзгаше. Едното от кучетата беше ухапало лявата му ръка, а друго зле бе разранило крака му. Беше се приготвил да посрещне следващото, когато Елзоро даде сигнал да спрат и се отдалечи от арената. Най-сетне Риго излезе от ямата, без да изпуска камата си.

Изведнъж забеляза блестящия скалпел, опрян в гърлото на разбойника, и изруга.

— Господи, жено, рискуваш и своя живот!

— Както виждаш, повелителю на сърцето ми, и двамата сме още живи. Но дон Естебан няма дълго да остане жив, ако мръдне и тази карибска отрова се смеси с кръвта му.

Риго бързо се приближи към нея!

— Какъв зъл дух ти подсказа да дойдеш тук сама? Цяло чудо е, че пазачите не са те убили или насилили веднага — каза бързо Риго и взе меча на ренегата. — Това е чиста лудост!

— Да, всичко това е лудост — повтори като ехо тя. — Но, мили съпруже, Етиен Рейнард няма да се осмели да ми причини зло. Той е човек на баща ми — Риго не можа да скрие изненадата си. — След заминаването на Бенхамин и на теб изчетох всички документи, изпратени от брат Бартоломео.

— Братята ти са пленници на хората ми, мелезо. Мисля, че настъпи моментът да направим сделката. Мадам Мириам е права. Баща й ще бъде разочарован, ако й се случи беда. Не бих искал да имам враг като него.

— Но преди да се споразумеем, отстъпнико, искам жена ми да бъде далеч оттук. Мириам, изтрий отровата от този инструмент, преди някой да те прободе — Риго хвана здраво набития Елзоро и опря меча си в гърлото му.

Тя свали скалпела, но не пожела да избърше от него смъртоносния крем.

— Досега не съм бъркала при операции — рече тя войнствено.

Главорезите на Елзоро се бяха събрали, готови да ги нападнат. Как ще се отърват от тези кръвожадни типове?

Пазачът на стената гледаше как воините на господаря му се трупат около арената. Беше чул воя на кучетата и съжаляваше, че е пропуснал хубава сцена.

„Имам дяволски късмет да пазя на стената“ — мърмореше си той. Изведнъж чу глух звук от бягащи крака. Преди да успее да се обърне и да вдигне оръжието си, един голям сив вълк прелетя три метра във въздуха, прескочи стената и се стовари върху него. Човекът и животното паднаха от широката каменна пътека на зида. Пазачът не почувства удара. Вратът му се счупи още при първия допир със земята.

Из цялото имение се водеше бой. Мъже ругаеха, а звънът на сабите ставаше все по-силен. Висок младеж с ръждивокафява коса влезе през отвора, направен от Риго, и тичаше към предната порта, стиснал меча си. Двама пазачи го видяха и хукнаха след него. Вълкът разкъса единия, а Бартоломео ловко повали другия. Само след миг той вече вдигаше лостовете, с които се отваряха вратите. С остро скърцане масивните дъбови врати се разтвориха и няколко дузини конници на Торес влетяха вътре, а тайняните на Гуачанагари запъплиха по стените.

Чул шума от боя, Риго хвана по-здраво Елзоро.

— Изглежда вуйчо ми е направил погрешно заключение. Побързай, Мириам! — рече той и избута ренегата пред себе си.

Преди тя да ги настигне, пазачите пуснаха две прегладнели хрътки. Когато едната от тях скочи, Мириам вдигна скалпела и го заби странично в шията й. Но при падането тялото на животното се блъсна в жената и оръжието й излетя. Мириам също се изтърколи, а Риго повали другото куче.

Елзоро не се виждаше. Мириам отчаяно започна да търси единственото оръжие, с което си служеше умело. Докато пълзеше, за да го вземе, видя как Елзоро се появи зад Риго с въже, готов да го удуши. Тя извика предупредително и мъжът й се извърна. Мечът му обаче все още беше забит в кучето.

Хората на Елзоро се бяха отдръпнали от арената, за да посрещнат нападателите. Когато видя светлата коса на Бенхамин в двора и святкащия му меч, Мириам разбра защо се беше намесил Гуачанагари: бандитите бяха по-малко от обединените сили на хатото на Торес.

Елзоро и Риго застанаха един срещу друг. Плантаторът размахваше дебелото въже като камшик, а Риго извади от колана си малка кама. Сега щеше да приключи спорът, започнал преди много месеци в джунглата край Санто Доминго.

— Хайде, Винсенте, пусни кучетата! — заповяда Елзоро.

Мириам ахна и стисна скалпела, защото отнякъде се появи Ярос с три огромни кучета. Елзоро не мръдна от мястото си край ямата.

— Шефе, ако ги пусна, може да убият и вас, и дамата.

— Пусни ги! Той вони на индианец. Ще нападнат него — изрева Елзоро, като едва избягна острието на Риго.

Ярос освободи псетата, но те имаха навика да тичат направо в ямата и лудо се втурнаха надолу. Едрият разбойник започна да ругае, но те се струпаха около останките на кучетата, убити от Риго. Мирисът на кръв ги ожесточи и не чуваха командата.

Риго видя Мириам да наближава и замръзна на мястото си. Елзоро веднага го удари по китката и ножът изхвърча от ръката на мелеза.

— Хайде, индианско псе, ела да нахраня кучетата с теб! Жадни са за тайнянска кръв.

Той се хвърли, но Риго хвана края на бича му, изви го и разбойникът изгуби равновесие. И двамата паднаха и се затъркаляха към ръба на ямата.

Ярос почти ги достигна, когато Мириам протегна ръка и леко разряза дясната страна на шията му. Той издаде клокочещ звук и се извърна към нея, хванал раната си с ръка. Очите на гиганта се разшириха от изненада и ужас. След това бавно почна да се свлича на земята. Не беше отровен, защото по скалпела вече нямаше отрова. Лекарката беше срязала една голяма вена на шията му.

Риго се разсея за миг и Елзоро едва не го събори в ямата. Но като видя Мириам жива и здрава, поднови битката. Отърколи се от врага си със стиснати юмруци, припомняйки си уличните битки в Севиля. Този французин, отраснал в разкош и обучен да се бие като джентълмен, не умееше да води ръкопашен бой. Мускулестото му тяло не беше голямо предимство пред гъвкавия противник. На всеки негов удар Риго отвръщаше с три, нанесени с голяма точност.

— Биеш се като канален плъх — пухтеше яростно Рейнард.

— Нищо чудно. Каналът беше мой дом.

Риго се изтощаваше. Раните и загубата на кръв от битката с псетата си казаха думата. Лявата ръка и десният му крак вече не го слушаха. Двубоят трябваше да приключи бързо. Той тръгна към ямата, като подмамваше Елзоро.

— Е, какво, отстъпник, индианецът май е по-добър от теб, а? Жалък женкар жабар!

Рейнард се хвърли, с рев върху Риго с надеждата да го повали на земята. Успя само да откъсне парче от ризата му, когато той падна настрани. Инерцията обаче го изхвърли напред, спъна се в крака на противника си и полетя в ямата. Писъците на ренегата и яростният лай на кучетата изпълниха въздуха.

Риго прегърна Мириам и закри очите й, за да не гледа страшната сцена. След няколко минути агонията на Елзоро свърши. Ръмженето на кучетата се сля с шума от битката в имението.

— Каква лудост те подтикна да рискуваш живота си, за да спасиш моя?

— Лудостта, която ме отведе в онази лятна кухня в Марсилия и ме накара да стана твоя, дори когато разбрах, че не си Бенхамин. Не мога да живея без теб!

Риго я притисна силно и вдъхна жасминовия аромат на косите й.

— Обичам те, Мириам!

Тя вдигна пълните си със сълзи очи и погали окървавеното му лице.

— Баща ми иска да те убие точно заради любовта ми. Страх ме е, че е полудял или аз не съм го познавала.

— Смятам, че чичо Исаак най-добре ще се справи с Джуда Тулон.