Шърл Хенке
Завръщане към рая (29)

Глава 28

— Голям глупак си! Това момиче е безполезна циганка. Дори да е креватната партньорка на Бенхамин Торес, за мен това не значи нищо. Трябва да убия Риго Торес. На мелеза няма да му пука, че брат му от Франция си е загубил държанката — рече Елзоро и погледна към усмихнатия дребен пират, който само се почеса по лъскавия череп и избърса потта си.

— Успокойте се, дон Естебан — рече Бриен. — Момичето наистина е любимата на Бенхамин, а това означава, че кутрето ще я последва в Еспаньола. Той ще е червейчето, което ще подмами по-възрастния брат в нашия капан. Изпратих бележка в хатото на Торес, адресирана до Бенхамин. Щом пристигне, той ще ни потърси, ако вече не е тръгнал насам.

— С много неща си се захванал, Люк!

От лицето на Бриен изчезнаха всички следи от галския му хумор.

— Добре, че е така, защото с многобройните си грешки ти разсърди нашия еврейски господар. Толкова трудно ли е да се премахне един наемник, и то мелез? Вече три пъти се проваляш.

— Както се провали и глупавият наемник на кораба. Този човек има повече животи от котка! Той, Бриен, е опасен, не се заблуждавай. Аарон Торес и проклетите му диваци са около стотина добре въоръжени мъже. Откриха ни в пещерите на запад, където държахме жената на мелеза. Имах късмет, че се спасих. Това е последното ни подземно укрепление.

— Досега някой от Торес научил ли е за това подземие?

Едрият плантатор погледна пирата и отговори враждебно:

— Индианците на Торес почти ни разбиха заедно с екипажа ти при Навидад. Ти беше виновен за загубата. Сега обикалят джунглата да търсят разбойниците ми. Връщам се в плантацията, където ще бъдат и хората ми. Ако заловите Бенхамин Торес, пратете вест.

Люк Бриен стана с достойнство от малкото столче и закрачи по влажния мъхест под на пещерата, където лежеше Рани — овързана и със запушена уста.

— Можем ли да сме сигурни, че Бенхамин ще дойде, мадмоазел Янос?

Жълтите й очи блеснаха от омраза, когато той се наведе и докосна одрасканата й мръсна буза. Беше се опитала да избяга в джунглата, но дребният капитан се оказа достатъчно бърз. Свали я на брега, завърза я като дивеч за тръстиков прът и я довлече в това подземие. Дали щеше отново да види дневна светлина и да срещне Бенхамин?

Точно тогава Пиеро влезе в голямото овално помещение. Видя как Бриен сластно прокарва ръка по тялото на момичето и присви очи.

 

 

— Бриен е пленил Рани. Тайняните, които забелязаха кораба му в Навидад, го проследиха до мястото, където я е завел — подземна пещера. Сега знаем къде е и ще я спасим. Чаону съобщава, че пазачите са малко, тъй като Бриен смята, че скривалището е сигурно — лицето на Бенхамин беше напрегнато и тъмнозлатиста брада покриваше челюстта му.

— Бъди разумен, Бенхамин — посъветва го Мириам. — Бях пленница в един от тези лабиринти. Те са като римски катакомби, начупени и безкрайни. Човек може да се изгуби в тях и никога да не се върне. Не можеш да идеш там, придружен само от Чаону и от тайняните му. Изпрати за Риго!

— Виро ще открие Рани дори в пещерата. С воините на Чаону и с нашите испанци ще се справим с корсаря. Трябва да отидеш при Риго и да го накараш да разбере какво точно ще прави Елзоро — обясни Бенхамин. — Плантаторът има голяма политическа власт. Лесно е да се убие френски пират, но доказателствата за заговора на Елзоро трябва да предадем на вицекралицата в Санто Доминго.

 

 

Когато Бенхамин и Чаону заминаха за срещата с пирата, Мириам наближаваше селото на Гуачанагари. Там вече знаеха за пристигането й и индианецът я чакаше пред колибата си. Забеляза, че е разтревожен.

Скочи от малкото сиво пони и го погледна със страх.

— Гуачанагари, дойдох да видя мъжа си. Добре ли е?

— Сърцето ми е тревожно. Доволен съм, че си тук. Племенникът ми е тъжен. Не иска да разговаря с никого. Дойде при мен преди две нощи и ме помоли да помогна на светия отец, което направих: изпратих хора да проследят брат Бартоломео до имението на Елзоро, за да може да изпрати съобщението си. Но Риго твърди, че не го интересува какво ще се случи със злия Елзоро.

— Къде е мъжът ми?

Гуачанагари я отведе в малка колиба на края на селото. Намираше се почти в джунглата.

— Мъжът ти е вътре, но помоли никой да не го безпокои.

— Благодаря, Велики вожде! — рече Мириам и се поклони.

Той се обърна и я остави сама. Мириам пое дълбоко дъх, докато уханието на ароматните храсти франджипани и на леопардовите растения изпълни дробовете й. Мястото беше рай, но само ако Риго я обичаше.

Вътрешността на колибата беше тъмна и миришеше на плесен. По нищо не напомняше на другите колиби, обитавани от придирчивите тайно. Примигна и почака очите й да свикнат със здрача. Видя Риго, легнал върху някакъв сандък. Той извърна главата си към нея и се намръщи.

— Тук мирише на вкиснало вино и на мръсно тяло — рече тя, сбърчила нос, докато разглеждаше кървясалите очи и брадясалото му лице. Изглеждаше опасен и кисел.

Риго посегна към мяха с виното до леглото му и пи, преди да й обърне внимание.

— Разбира се, че мирише. Пресуших два мяха като този — погледна той разсеяно кожената торба, — а дали не бяха три?

— Ти си пиян, Риго.

— Искам да забравя. Остави ме, Мириам! — обърна й гръб и отново отпи.

Тя бързо прекоси глинения под и изби мяха от ръцете му.

— Легнал си тук, потънал в самосъжаление, докато брат ти е тръгнал да се бие с Бриен!

Той се надигна, преметна дългите си крака през леглото и стана с цветиста ругатня.

— И ти искаш да се жертвам заради него?

— Той ти е брат, Риго.

— И твой любовник.

Мириам отстъпи като ударена от гръм.

— Мой любовник? Та това е абсурд! Нима годежът ми с него ще стои като зловеща сянка между нас? Не виждаш ли, че го обичам като брат!

— Ако не ме лъжат очите, мадам, късно миналата нощ на верандата на къщата ни присъствах на една много нежна сцена. Бяхте се прегърнали, а ти го целуна. Или това е сестринска любов? — гласът му се извиси от болка.

Мириам примигна от учудване.

— Видял си ме да говоря с Бенхамин след бала? Тръгнах да търся теб, моя господар, макар че предпочете да не идваш в леглото ми дълги месеци. Онази нощ се унижих да те търся, точно както сега, но напразно — извърна се от него и присви очи, за да не позволи на сълзите да потекат. Свила ръце в юмруци, тя зашепна: — Бенхамин обича Рани, онази циганка, която е последвал през океана. Той ни прости предателството, Риго, и призна, че бях права, когато развалих годежа. Той и аз не можем да се обичаме като мъж и жена, това щеше да бъде ужасно недоразумение — почувства ръката му върху рамото си. — Нима ние също сгрешихме? — очите й срещнаха неговите и отчаяно търсеха отговора.

Риго едва се удържа да не я притисне в обятията си.

— Понякога си мисля за това, жено. Май много ме възбуди, когато за пръв път те видях.

— Така беше. Но аз отвърнах на страстта ти, ако си спомняш. Всичко зарязах заради теб, но вече не е същото.

— Обичам те, Мириам! Нима не ти стига? — той остана спокоен, сякаш очакваше някакъв удар.

„Мисли, че се преструвам!“ Това прозрение проблесна в мозъка й.

— Боиш се от сянката си, Риго. Не съм влюбена в Бенхамин. Обичам съпруга си. Ти поиска да ме изоставиш, не аз. Но дори да го нямаше Диего, щях да бъда твоя — постави ръката си на гърдите му и почувства, че сърцето му бие силно.

Риго я притисна в прегръдките си и зарови устни в нежната кожа на врата й.

— Никога не бих могъл да те оставя, Мириам! Дълго мислих за това, какво ме очаква тук. Кога за пръв път ти хрумна, че искам да те оставя?

— Още на кораба. Чух, че питаш кормчията как да отидеш в Мексико.

— О, Мириам, любов моя! Ние сме големи глупаци. Толкова ме беше страх от мъките, които ти причиних. Беше бременна, чувстваше се зле и пресичахме цял океан към неизвестно бъдеще. Винаги съм искал да те защитавам, да се грижа за теб, не да те изоставям. Никога! — той зарови пръсти в косите й.

— О, Риго, обичам те! Винаги съм те обичала. От момента, в който за пръв път те видях, когато беше почти на смъртно легло в къщата на чичо Исаак, а Бенхамин ни запозна.

Той изтръпна при мисълта за опасностите, които сега дебнеха брат му.

— Бенхамин тръгна ли да търси Бриен?

— Да. С Чаону и воините му. С тях са брат ти Бартоломео, Рудолфо и няколко испанци от имението. Шпионите на Чаону са проследили корсаря до някаква пещера, близо до нашата плантация — бързо му разказа за всичко, което се беше случило през двата дни на неговото отсъствие. Когато му съобщи, че Аарон и Магдалена са отишли в Санто Доминго, той изруга.

— Ще ми е необходима помощта на Гуачанагари. Трябва да отидем в плантацията на Елзоро и да пленим престъпника или да го убием.

— Внимавай, Риго! Той е опасен и е решил да те умъртви. Още не съм прочела всички счетоводни книги и документи, изпратени от брат Бартоломео, но…

— Ще те отведа на сигурно място в имението, докато Гуачанагари подготви хората си. Тези трудно извоювани документи трябва да се пазят, а ти пази себе си.

Целуна я с обич. Миришеше на вкиснало вино и мъжка пот, но тя не обърна внимание. Зарови пръсти в смолисточерната му коса и се притисна към него.

 

 

— Мразиш ме и искаш да ме няма, а, Пиеро?

Рани взе коричка мухлясал хляб, пъхна я в устата си и отпи глътка солена вода. Бриен развърза ръцете й и нареди на своя сладострастник да й занесе храна. Тя се надяваше да използва случая.

— Скоро няма да те има в живота на любимия ми капитан. Ще бъдеш мъртва — подигравателно подхвърли Пиеро.

— Тогава защо ме храни? И защо не ме уби още на кораба или в залива? Не, той е намислил за мен нещо, след като убие испанеца.

— Ти си съюзница на мелеза — рече Пиеро подозрително и черните му очи блеснаха злобно.

— Никога не съм виждала този див индианец. Какъв ми е той на мен? Въобще не ме е грижа, че той и капитанът ще се бият. Моят любим е в Марсилия. Искам само да се върна при Бенхамин във Франция! — затаи дъх, докато момчето я оглеждаше и мислеше за това, което му каза.

— Люк ще ми се сърди, ако се измъкнеш.

Тя вдигна рамене.

— Откъде ще знае, че си ме освободил? Само развържи краката ми. Скоро капитанът ще бъде тук. Ако се преструвам на завързана, той няма да провери въжетата. Ще почакам, докато се напие и заспи, и ще избягам.

— Мисля, че Люк ще те убие, след като му свършиш работа като примамка на мелеза.

— Ами ако грешиш? Видях как ме гледа. Аз съм дребна и крехка като тебе, Пиеро. Свежа плът съм. На мъжете това им харесва, нали знаеш?

Пиеро се замисли за момент, после измъкна отнякъде парче шнур и завърза ръцете й зад гърба, но не особено здраво. С върха на ножа си разхлаби леко и въжето, което стягаше глезените й. Тържествуващата Рани обаче скоро беше покрусена, защото младежът грубо напъха парцал в гърлото й. Неясното й мучене ставаше все по-слабо, докато накрая се чуваха само задъхани хлипания. Пиеро погледна изпълнените със страх очи на жертвата си и изсъска:

— Ето, кучко, давам ти шанс да освободиш ръцете и краката си. Разбира се, ако не се освободиш, завинаги ще се освободя от теб!

Спокойно се отдалечи от изплашеното момиче, което бавно се задушаваше.

 

 

Бенхамин и Чаону стояха зад група дървета поуи и наблюдаваха двама от пазачите на корсаря, които обикаляха около малка яма в земята.

— Ето там капитанът отведе тъмнокосата ти жена — зашепна Чаону.

По-младият брат на Гуачанагари беше слаб мъж с нежни черти. Но откакто белите бяха дошли на острова през 1492 г., преживя много неща.

— Ще пратя Виро в този вход и ще видя дали ще намери Рани, преди да се срещнем с Бриен на мястото, което е избрал за размяната. Ако имаме щастие и тя все още е в пещерата, ще се опитам да се справя с пазачите, които не очакват, че знаем входа.

— Кой искаш да дойде с теб? — попита Чаону.

Бенхамин погледна по-малкия си брат, който се промъкваше сред дърветата поуи.

— Струва ми се, че Бартоломео е нетърпелив да докаже себе си. Избери още шестима тайняни. След това ти и Рудолфо трябва да заведете останалите на уговореното място и да ни чакате. Ние ще дойдем.

Тайняните изчезнаха в джунглата, докато испанците, начело с Рудолфо Торес, тръгнаха предпазливо по обраслия с храсти път, за да изчакат срещата с корсаря. Всички се надяваха да намерят Рани жива.

Бенхамин прошепна на Виро да го следва и зае позиция близо до малката поляна пред пещерата, прикрита добре от група черничеви дървета, под които растяха гъсти храсти.

Бартоломео следваше Бенхамин, а двама тайняни заобиколиха поляната. Според предварителната уговорка Бенхамин подхвърли няколко монети и те леко звъннаха. Пазачите престанаха да си тананикат, сграбчиха арбалетите си и огледаха мястото. В същия миг тайняните се хвърлиха върху единия от тях, а Бенхамин и Бартоломео хванаха приятеля му. Телата им бързо бяха скрити в гъстите шубраци.

От дъното на пещерата заблещука фенерче и светлината му ги мамеше, но и ги безпокоеше. Бенхамин заповяда на вълка да намери господарката си. Напредваха бавно, а Бартоломео светеше с фенерчето.

— Сигурен ли си, че знае къде отива? А мислиш ли, че животното ще намери пътя обратно, след като я открие? — зелените очи на Бартоломео станаха почти черни в здрача на подземието.

— Първо нека открие Рани, после ще мислим за връщането — прошепна Бенхамин.

Виро скочи покрай голям сталагмит, а Бенхамин подмина брат си и се затича след вълка.

Изведнъж една дребна фигура изскочи зад сталагмита и повали Бенхамин на земята.

Бартоломео се затича към брат си, но се появи Виро и неочаквано се вклини между вкопчилите се на земята.

Някой ахна, сякаш видя познат, след това се засмя. Смехът се смеси с рева на животното.

— Остави меча, братко! — извика Бенхамин. — Намерих момичето.

Той стана и вдигна Рани, облечена в дрехите на каютен стюард. Мастиленочерните й къдрици изскочиха изпод мръсната шапка.

— О, Бенхамин, ти дойде! — гласът й беше предрезгавял от мръсната кърпа, натикана в устата й от Пиеро. Тя прегърна златокосия си любовник и започна да го целува.

Бенхамин я държеше здраво и опипваше стройното й тяло, сякаш да се увери, че е жива и невредима.

— Нима се съмняваше, че ще дойда? О, Рани, толкова се страхувах за тебе!

— Имал си право, приятелю — рече Люк Бриен спокойно.

Появи се иззад друга група сталагмити. Преди Бенхамин да може да направи нещо, хората на корсаря се пръснаха в полукръг и насочиха аркебузите и арбалетите си към братята. Капитанът се усмихна.

— Браво. Хванах по-голяма риба, отколкото очаквах — двама от братята на мелеза — той се поклони на Рани, която надничаше над рамото на Бенхамин с пламнал поглед.

— Благодаря ти, малка циганко! Навярно ще намеря начин да те възнаградя и едновременно с това да накажа Пиеро — той отново се усмихна, но погледът му беше леденостуден, когато се извърна към треперещото момче.

— Ето ме, Бриен. Не ти трябва Рани или Бартоломео! — рече Бенхамин, като отвлече вниманието на корсаря от жестоката игра на котка и мишка с малкия сладострастник. „Господи, не го оставяй да използва и Рани, за да си отмъсти.“

Бриен се замисли, сетне вдигна рамене.

— Получих голям дар — теб, брат ти и циганката — почеса се по брадата и ги огледа. — Струва ми се, че господарят ще се зарадва, ако се отървем от циганчето. Сигурен съм, че има начин да изпълня точно това му желание.

— Твоят господар? Рейнард, онзи френски шпионин, маскиран като Елзоро? — рече презрително Бенхамин. — Или има и друг в Марсилия?

При тази подигравка Бриен загуби веселото си настроение.

— Вържи ги здраво!

Двама моряци пристъпиха напред, но Виро изведнъж изникна от сянката и застрашително застана пред Рани. Единият от разбойниците насочи арбалета си към вълка. Бенхамин с един удар го повали на земята. Разтърваха ги и хванаха Торес.

Рани използва момента и изкрещя нещо на ромски. Вълкът бързо се изгуби в лабиринта от пещери. Някой стреля с арбалет, но само леко одраска вълка.

— Да преследваме ли животното, капитане?

Бриен плю от отвращение.

— Не си прави труда! Завържи ръцете им и да се махаме от тук, за да се срещнем с Рейнард. Мисля, че сега много по-лесно ще се споразумеем с Риго Торес. Да, много по-лесно! Ще изчезнем в джунглата, още преди приятелите им да се сетят да ги търсят.

 

 

Гуачанагари погледна от скривалището си в клоните на огромен дъб към имението на Елзоро.

— Не ми харесва, племеннико. Онези огромни кучета са обучени да ни убиват. Веднага ще уловят миризмата ти, ако влезеш.

Риго се усмихна мрачно.

— И все пак някой трябва да влезе и да отвори вратите. Иначе ще бъдем принудени да обградим имението. С френския шпионин трябва да се справим, докато разбойниците му са вътре. Ако се разпръснат и скрият, по-късно ще подновят грабежите си.

— Да изчакаме, докато Бенхамин се върне! — предложи Гуачанагари, недоволен от опасния план на Риго.

— Той преследва пирата в другия край на долината, за да намери циганката. Не трябва да позволим на Елзоро да съедини силите си с хората на Бриен — и Риго внимателно слезе от дървото.

Един от внуците на Гуачанагари беше открил място, където кръвожадните песове бяха изгризали плътната сламена стена. Тук имаше изолирана колиба, в която държаха провинилите се роби. Сега тя беше пуста. Цял ден Риго проучва разположението на имението и наблюдава обитателите му. Вътре се намираха поне четиридесет души, без да се броят наблюдателите и кухненската прислуга.

„Ето че те открих, чакал, и то заедно с разбойниците ти.“

Разбира се, кучетата пречеха. Имаше няколко дузини едри песове, обучени да разкъсват хора. Риго не искаше да влизат вътре, нито да вкарва останалите в беда. Нямаше желание и да става безсмислена жертва. Но през деня кучетата ги затваряха. Днес ще разбере защо Елзоро и Бриен искат да го видят мъртъв.

Воините на Гуачанагари и хората от имението на Торес бяха по-малко от разбойниците на французина, но щяха да използват изненадата. Щом отвори тежките порти, воините ще нахлуят и ще пленят разбойниците. Но преди това трябваше да се справят с кучетата. Зазоряваше. Някой подвикна на кучетата. Те послушно се събраха и заръфаха оскъдните кокали. Явно ги държаха полугладни, за да са зли.

 

 

Дон Естебан нервно крачеше в голямата стая и размахваше посланието на Бриен. Първо оня проклет отец упои пазача и изчезна изобличаващото го писмо, което показваше кой е съдружникът му в Марсилия. Сега пък арогантният пристанищен плъх се промъкваше през джунглата, пълна с шпиони от тайно, и му водеше братята Торес. Ами ако се случи нещо с Бенхамин Торес? Той потрепери. Добре, че Ярос беше довел разбойниците в имението. Сега трябва да измисли начин да се отърве от тях и да вземе от отеца документите. Старият глупак беше вече далеч, но Елзоро знаеше, че материалите са изпратени в имението на Торес по индиански пратеник.

— Дойде време, Аарон, да те изгоня от Еспаньола завинаги! — позвъни и нареди на слугата да извика Винсенте Ярос. Водачът на неговите разбойници няма да е доволен, че го будят толкова рано. — Щом аз ставам, преди да съмне, и той ще става.

Елзоро хвърли съобщението на Бриен на масата и отпи от разреденото вино, преди да седне.

Изведнъж песовете започнаха да лаят, сякаш бяха надушили следа. Хвърли чашата и изтича към преддверието.

Идваше Ярос с дузина въоръжени воини. Трима от мъжете, включително и Винсенте, бяха в кръв. Други двама влачеха пленник — Риго Торес.