Шърл Хенке
Завръщане към рая (28)

Глава 27

Мириам припряно загръщаше дрехите си, докато Риго застана пред нея, за да я прикрие. Съзрял вълка, той рече:

— Странни придружители имаш, братко.

— Виро няма да нарани нито теб, нито жена ти — отвърна сухо Бенхамин с чувство на неудобство и гняв заради сцената, на която се беше натъкнал.

Риго погледна с недоверие вълка, седнал послушно до Бенхамин и втренчил жълтите си очи в него.

— Радвам се, че си решил да се завърнеш у дома, Бенхамин. Татко и Магдалена ще бъдат щастливи.

Лицето на брат му, някога открито и ведро, сега изглеждаше сурово като неговото. „Аз съм виновен за това.“

— Хубаво е, че пак съм в Еспаньола, но не съм дошъл, за да се свра в топлия скут на семейството. Има сериозна причина. Трябва да говоря с баща ни за това. Къде е той?

— Аарон и майка ти са в залата — намеси се Мириам с тих глас.

Червенината на бузите й сигурно се виждаше на слабата лунна светлина. Бенхамин направи нещо като поклон.

— Поздравявам те с раждането на сина, Мириам! И теб, Риго! — усети, че гласът му звучи сухо и студено, но нямаше време да се тревожи за тяхната реакция. Обърна се към вълка и му заповяда: — Мирно, Виро!

Сетне мина край тях и се изгуби в къщата.

Мириам погледна към Виро, потрепери и се притисна към Риго. Той улови успокоително ръката й и я придружи до входа на къщата.

— Трябва да пооправиш роклята и косата си. Ще отида да разбера каква беда води Бенхамин в бащиния му дом — влезе в шумната зала, а тя побягна нагоре по стъпалата. Докато гледаше след нея, си мислеше: „Дали ще мога да спася брака ни сега, когато Бенхамин е отново сред нас?“

Риго намери Аарон, Бенхамин и Магдалена уединени в голямата библиотека. Брат му крачеше по дебелия турски килим и разказваше историята си. Носеше сабя и кама като войник и беше свалил лекарските дрехи. От слънцето на Италия и от морските ветрове кожата му беше почерняла и имаше тена на Аарон.

— Когато агентите на чичо Исаак разпитаха хората на пристанището, научиха, че корсарят се е насочил към Еспаньола. Претърсих Санто Доминго с помощта на вицекралицата. Не открихме и следа от „Льо Ревена“ — вдигна безпомощно рамене и прокара пръсти през рошавите си златисти коси. — Да се помолим Богу Люк Бриен да не е направил нищо лошо на Рани.

— Люк Бриен?! — прекъсна ги Риго, срещнал погледа на Аарон.

— Казваш, че корсарят от Марсилия се казва Бриен? — сви очи Аарон. — Май че знам къде крие кораба си.

— При Ла Навидад — рече Риго.

— Този Бриен не е ли човекът, който ви направи засадата при залива? — запита Магдалена с пребледняло лице.

— Какво става, Аарон? Нима проблемите тук, в имението ни, засягат някого във Франция?

— Изглежда, точно това става — замислено отвърна Аарон. — Има връзка между покушенията върху живота на Риго и разбойниците. И тя е някъде зад Атлантика.

— На Бартоломео ще са му нужни няколко дни, за да научи нещо в плантацията на Елзоро — рече нетърпеливо Риго.

— Говорите ми неразбираеми неща, а Рани е в ръцете на пирата. Нямам дори час за губене, камо ли дни.

Всички се обърнаха към разгневения мъж, но майка му заговори първа:

— Май много те тревожи съдбата на това циганче, Бенхамин?

— Нали ви обясних: тя спаси живота ми. Дължа й много.

Аарон зърна светещите очи на вълка, но Риго улови успокоително ръката му и се обърна към Бенхамин с усмивка:

— Май твоето приятелче не послуша заповедта ти!

— И той слуша толкова, колкото и господарката си — кисело отвърна Бенхамин и се запъти към вратата. — Не се страхувай от Виро, майко. Той е галеник на Рани и мой спътник сега. Избрал ме е за господар, докато нея я няма — свирна на вълка да влезе в стаята и той незабавно седна, наострил уши и любопитно загледан в Аарон и в Магдалена. — Каза, че Бриен ще акостира в Навидад.

— Твърде вероятно. Но първо да изработим план, сетне да нахлуваме в залива! Елзоро също е замесен — Аарон започна да крачи из стаята.

— Елзоро? Плантаторът, който живее на юг от нас? Но защо, как?

— Елзоро не е онова, за което се представя — отвърна Риго. — Помисли си — нали името лесно се превежда от френски на испански? Човек на име Рейнард е наредил на Бриен и корсарите му да ме убият срещу награда.

Очите на Бенхамин се присвиха.

— Изглежда, доста врагове си насъбрал Риго и в Стария и в Новия свят. Не ме интересува Елзоро или Рейнард, или както и да се казва! Интересува ме само Рани. Отивам в Навидад да открия „Льо Ревена“. Моля се Богу да не са я наранили.

— Не ставай глупак, Бенхамин! — гласът на Риго беше студен и делови. — С тази жена те подготвят капан. Бриен и Елзоро ще те използват, за да ме заведеш, и после ще убият и мен, и теб, и твоята циганка. Те търсят мен, затова отивам аз. Трябва да узная защо настояват да ме видят мъртъв.

— А пък аз не искам нито един от вас да умира — рече с мрачна решителност Аарон и застана между двамата си настръхнали синове. — Ще изпратя тайно да проверят за кораба на Бриен. Сега, когато знаем за връзката му с Елзоро, имаме предимство и не трябва да го изпускаме и да попадаме в капана им.

— Баща ви е прав — рече Магдалена и постави ръка върху раменете на синовете си. — Най-добре ще помогнем на Рани, ако първо разберем плановете им.

— Ако можеше само Бартоломео да научи нещо, и то по-скоро! — рече Риго. — Но той обясни на Елзоро, че ще го посети едва след като си свърши работата с тайно. Това значи — след няколко дни.

— Може и да са по-малко — рече Аарон замислено.

 

 

Мириам остави малкият Диего в люлката и леко го целуна по челото. Нахранен и подсушен, той се унасяше в сън.

— Толкова е мъничък и съвършен — прошепна тя и закопча ризата, която носеше нощем, за да може по-лесно да храни детето. — Гледай го добре, Танеи! — заръча тя на младата жена от тайно. — Когато се събуди, извикай ме.

— Да, дона.

Чувстваше се като последна страхливка, че не се върна на бала след пристигането на Бенхамин. Краката й се влачеха, докато прекоси малката детска стая към съседната спалня. Откакто Диего се роди, Риго не беше спал в голямото им легло. Надяваше се тази вечер да сложи край на дългото отсъствие.

— Ах, Бенхамин, защо се върна точно тази нощ?

Но какво ли значение имаше? Дори да беше дошъл след седмица или след година, нима тя и Риго щяха да се променят? Чакаше вече няколко часа тържеството да свърши и гостите да си отидат. Молеше се Риго да дойде поне, за да й разкаже какво е довело Бенхамин в Еспаньола.

Братята се бяха затворили с Аарон и Магдалена вече цял час. Нима нямаше право да разбере какво става? Риго не дойде в стаята й, не направи и обичайното посещение на сина си, преди да заспи.

„Трябва да потисна гордостта и да говоря с него.“ С разтреперани ръце взе един халат и се зави: нямаше време да се облича. Преди малко беше облечена специално за него, но каква полза? Цялата къща спеше, дългите коридори пустееха. Слезе долу, след това излезе на верандата, която опасваше голямата къща. Напоследък Риго спеше в една малка стая близо до помещението на готвача и лесно можеше да отиде при него.

Нощният въздух беше натежал от уханието на храсти и цветя. Откъм джунглата се обаждаха нощни птици. Реши да не вдига шум и затова заобиколи верандата. Когато се блъсна в Бенхамин Торес, извика от удивление.

Той протегна ръце и я хвана за раменете, за да я успокои.

— Мириам, какво търсиш тук в този час?

— Мога да ти задам същия въпрос.

Огледа го. Беше само по бричове и бос.

Вълкът безшумно дотича при тях. Бенхамин коленичи и го погали. Направи й знак да седне на ниската каменна пейка срещу него.

— Не мога да заспя. Изглежда е от знойната нощ. Докато не се озовах тук, не знаех колко ми липсва. Освен това много съм загрижен за Рани.

— Рани?

Усмихна й се за първи път. Пред нея стоеше старият Бенхамин, когото обичаше толкова много в Европа. Очите й се изпълниха с тъга.

— Рани Янос — циганско момиче, което срещнах в Италия. Един опасен пират я отвлече от Марсилия и я докара на Еспаньола.

— И ти прекоси океана, за да я намериш?

— Ако не съм закъснял. Никога няма да си простя, ако се случи нещо с нея — разказа й за Рани. Когато свърши, усмихна се с тъжната си, момчешка усмивка. — Спомням си за времената, когато имаше нещо между нас. Знаеш ли, че беше права. Едва сега го разбрах. Подхождаме си много повече като брат и сестра, отколкото като любовници.

— Влюбил си се в циганката, затова си разбрал това — рече Мириам тихо и се изправи.

— Мисля, че я обичам, но никак не е лесно. Тя е крадла, дива, напълно неприспособена към обществото на културните хора.

Мириам се усмихна тъжно.

— Много хора говореха подобни неща и за Риго, когато го доведе за пръв път в къщата на чичо Исаак. И той, Бенхамин, е крадец — открадна сърцето ми. Ако наистина обичаш Рани и тя е влюбена в теб, не отхвърляй любовта! Тя е ценна стока.

Той се вгледа в красивото й сериозно лице.

— Права си. Тук е Еспаньола и съм освободен от оковите на Европа. Навярно ще можем да живеем с Рани на острова. Ако е жива и успея да я спася от Бриен — замълча, сетне рече несвързано: — Не исках да съм груб с Риго, когато ви видях за пръв път заедно. Тогава реагирах заради накърнената си гордост.

— Онова, което извършихме в Марсилия, беше жестоко и егоистично, Бенхамин — очите й се напълниха със сълзи и наведе глава. — Риго никога не прости нито на себе си, нито на мен за онова, което се случи.

Бенхамин улови брадичката й и леко повдигна лицето й.

— Глупавата му испанска гордост е дори повече от моята. Ти сама каза, Мириам: любовта е ценна стока. Иди при Риго и унищожи всички прегради! Сега имаш син, за когото трябва да мислиш. А аз имам Рани. По някакъв начин ще уредим живота си. Само не губи себе си!

— Благодаря, Бенхамин, за всичко! — рече тя и го целуна по бузата.

Риго стоеше в сянката на едно голямо цвете и наблюдаваше нежната сцена в другия край на верандата. Не можеше да чуе думите им, но когато Мириам се повдигна и го целуна, в него се надигна гняв, който след малко отстъпи място на бездна от болка. Горещо се помоли да намери покой, когато безшумно се отдалечи от тях. Още сега ще потегли към селото на Гуачанагари, вместо да изчаква до сутринта.

 

 

Към обяд повечето от гостите, които живееха далече и бяха пренощували тук, се готвеха да отпътуват за дома. Естебан Елзоро се разходи до кораловите рифове заедно с Розарио Васкес, друг плантатор от южната част на Вега. Бяха се сбогували с Аарон и с Магдалена, макар презреният мелез да не се мяркаше никъде. Като познаваше чувствата си към Риго, Елзоро беше доволен, че не се наложи да се сбогува с него.

— Какво, дявол ги взел, правят тук тези туземци? — кимна Васкес към група от тайняни, облечени в ритуални дрехи.

Представляваха живописна картина, окичени с пъстри, изкусно изплетени памучни дантели и сръчно изработени златни и медни украшения. Четирима едри воини носеха носилка, която почтително оставиха на земята в центъра на градината пред палата на Торес.

От нея царствено слезе Гуачанагари и на чист кастилски се обърна към тълпата:

— Искам да говоря с монаха, когото Аарон Торес изпраща при моя народ!

Бартоломео де ла Казас прекоси двора, изправи се пред индианците и вежливо се поклони на вожда им.

— Добър ден, Гуачанагари. Имах намерение да дойда в твоето село още днес. Оказваш ми чест с пристигането си. С какво мога да ти бъда полезен?

— Като не накърняваш паметта на моите предшественици. Сънувах, че са недоволни и те предупреждавам — не въвеждай своя християнски бог сред тайняните.

— Но, велики вожде, в миналото, когато човек на Бога посещаваше Вега, биваше добре приет от хората на тайно.

— Сега вече — не! — лицето на Гуачанагари изразяваше неумолима твърдост, а обсидианово черните му очи огледаха тълпата, за да й въздействат. — Твоят Кристо и Пилешкият дух разочароваха духовете на прадедите ми. Разчетох всички знаци и няма да позволя да влизате повече в моите земи. Не показвайте непослушание поне сега!

— Може би някой друг път? Но ще посещавам твоя племенник! Той е мой доведен брат, близък на сърцето ми — настоя Ла Казас с тих, но твърд глас.

— Синът на сестра ми вярва във вашите богове. Във вашето селище можете да вършите всичко, което Аарон Торес разрешава. Аз съм вожд на тайняните и в тяхното село нямате право да влизате! — Гуачанагари се обърна към Аарон и му кимна.

Аарон сви безпомощно рамене.

— Страхувам се, брат Бартоломео, че това, което каза, е окончателно. Миналата нощ в селото убиха див глиган. Тайняните виждат поличба в това. Моля те, бъди търпелив!

Доминиканецът въздъхна дълбоко и се поклони на Гуачанагари.

— Ще бъде твоята воля, велики вожде! — извърна се обидено и закрачи към обора, докато Аарон и Гуачанагари тихо разговаряха на езика на тайно.

— Голяма дързост е да се злослови за светата вяра и божи човек да бъде така унизяван от обикновен туземец — промърмори Васкес.

— Длъжен съм да му предложа гостоприемството си — рече Елзоро и вдигна рамене, макар че дребният досаден свещеник му харесваше точно толкова, колкото и вожда.

С мазна усмивка той последва Ла Казас в просторния обор. Доминиканецът беше започнал да оседлава едно муле, когато плантаторът се обърна към него:

— Яд ме е за неуспеха ти с тези диваци, но Торес прекалено много толерира езическия им начин на живот. Все още ли търсиш място за престой при завръщането си в Санто Доминго, брат Бартоломео?

— Бих бил много благодарен, дон Естебан, много благодарен — отвърна спокойно свещеникът.

 

 

Заливът Ла Навидад

Рани чу, че Пиеро отваря вратата, и бързо отстъпи към прозореца. Хвърли се върху леглото, зае ленива поза и погледна към омразното момче така, сякаш не го виждаше. После напъха в устата си шепа стафиди.

— Шпионираш ли ме, Пиеро, или искаш пак да обличаш роклята ми?

Чернокосият младеж почервеня от яд и пълната му долна устна увисна.

— Скоро ще нахраниш акулите, а аз ще взема всичко, което имаш!

— Капитан Бриен знае защо ме държи жива — рече тя с усмивка на превъзходство.

— Капитанът ми не се интересува от вмирисаното ти тяло, циганко! — отвърна красивото момче.

— О, да. Знам, че те използва за жена — отвърна тя с гримаса на отвращение, сетне й хрумна да ядоса още повече сладострастника на капитана, суетно и жестоко хлапе. — Твоят Люк ме гледа с очевиден интерес. Ако поискам, мога да го прелъстя, не можеш да ми попречиш. Струва ми се, че не се отказва от жени, макар че спи с момчета.

— Той предпочита мен! — отговори Пиеро с треперещ от яд глас. Макар дребен и слаб, петнадесетгодишният младеж беше хитър и физически силен, кален в суровите условия на пристанището на Генуа, откъдето Бриен го беше купил. — Трябва да облечеш дрехите, които ти донесох миналата вечер.

— Ти си ги носил. Няма да ги облека!

Изящните му ноздри се зачервиха и големите му кафяви очи се свиха жестоко.

— Ще ги облечеш, ако искаш пак да стъпиш на сушата!

— Но нали обеща да нахраниш акулите с мен, Пиеро. Какво искаш най-сетне?

— Искам да се облечеш. Слизаме на брега. Дано моят капитан ти пререже гърлото и те остави да гниеш в джунглата, карако! — обърна се, излезе от каютата и внимателно заключи вратата.

Рани въздъхна, стана и погледна през прозореца страшната джунгла. Ако можеше да плува като Бенхамин, щеше да се провре през малкото прозорче и да избяга на брега. Но Пиеро беше казал нещо за акули…

— Няма смисъл да се тревожа. Не мога да плувам, така че капитанът трябва да ме отведе на брега.

Без желание Рани навлече памучната риза и тесния брич, който прилепна към бедрата й, но обувките на Пиеро бяха големи. Натъпка бомбетата им с памучни кърпи, като не преставаше да мисли за странните си преживявания при пресичането на бурния Атлантически океан.

Бриен беше сдържал думата си да я пази от екипажа и от себе си. Лицето й пламна, когато се сети как случайно бе видяла момчето за всичко Пиеро в прегръдките на суровия капитан. Същата нощ Бриен я премести в по-малката каюта.

Всъщност сексуалните перверзии на Бриен не го правеха по-малко опасен и хитър противник. Той беше в съдружие с човек в Марсилия, който искаше да убие брата на Бенхамин и да прокуди цялото семейство Торес от Еспаньола. И тези разбойници щяха да я използват като примамка, за да осъществят плана си. Рани знаеше, че ако стане причина братът на Бенхамин да загине, любимият няма да й прости. Трябва да намери начин да избяга. Може ревността на Пиеро да й свърши работа.

 

 

Бартоломео де ла Казас беше на колене в малкия параклис във великолепната къща на Елзоро. И тук беше разкошно, както навсякъде в имението на плантатора. Пердетата на олтара бяха от най-скъпата коприна, високите свещници бяха от ковано злато.

„Какво богатство! По-голямата част от него обаче е спечелено за сметка на човешки мъки.“ Беше видял къщичките на робите, когато вчера препускаха през двора. Стотици черни африканци бяха наблъскани един до друг. Когато работят край кораловите скали, ги връзват с верига. Този човек е зъл. Трябва да получи възмездие.

Елзоро беше наредил на пазачите да го наблюдават, тъй като знаеше, че е доведен брат на Риго. Бартоломео беше обмислил начин да измами домакина си на вечерята тази вечер и да стигне до библиотеката. Помоли се на Бога да му прости, че ще оскверни монашеския си сан, но реши, че това е верният път. Ще иде да се изповяда и ще извърши страшен грях. Ще заслужи порицание от брат Антонио, но ако успее да получи информацията, необходима на Аарон, ще си струва. Бързо завърши молитвата и стана с изтръпнали колене. Обърна се, за да провери какво става зад него. Пазачът стоеше на вратата на олтара.

Свещите бяха запалени и се подготви да чете молитвата. Оставаше само да убеди грубиянина със зловещия вид, който пазеше на вратата, да вземе участие.

— Добро утро, синко — поздрави той и направи кръст с ръка.

Пазачът го погледна подозрително и кимна.

— Все още не е минала нощта, едва зазорява.

— Моля да ме извиниш, но често ставам преди зазоряване, за да си кажа молитвата, особено когато се моля за онези, които имат голяма нужда от това — „а кой има по-голяма нужда от теб, както ще се увериш след малко?“ — Е — продължи духовникът, — няма ли да влезеш, за да гледаш великото чудо?

Пазачът влезе непохватно и коленичи. Очевидно нямаше практика. Доминиканецът мина проповедта по съкратената процедура, като дори изпи светеното вино. С лице към олтара, той внимателно избърса свещения съд и го напълни с неосветено вино, подправено с тайнянска трева с приспивателно действие. Отецът стана и се обърна към пазача:

— Синко, тук има повече от кръвта на светеца, отколкото мога да изпия. Вероятно от напредналата възраст и от дългия път се почувствах отпаднал. Знаеш ли къде се намира светото място, където пътниците монаси изливат виното, което остава в чашите им?

Малките очички на пазача светнаха, когато погледна чашата. Облиза жадно устните си.

— Мястото е точно пред параклиса.

— Много ми е лошо. Моля те, помогни ми! — вдигна ръка да благослови човека, след което му подаде голямата чаша. — Изсипи я и се върни тук. Ще се помоля на Бога да ме дари със сила — „дано ми остави малко състрадание към вас, негодници.“

Пазачът не се върна. Ла Казас го откри да хърка под едно дърво точно пред олтара. С леко движение той измъкна чашата от месестата му ръка и я върна обратно в олтара. След това тръгна да изпълни задачата си.

Миналата вечер беше научил къде се намира библиотеката. Но дали огромната дъбова врата не беше заключена? Безшумно се измъкна в коридора. Никой не се виждаше и той тихо тръгна към библиотеката. С треперещи ръце повдигна резето, без да престава да мърмори гореща молитва. Вратата се плъзна леко на добре смазаните си панти и доминиканецът влезе в голямата стая, пълна с книги.

Зае се бързо за работа.

 

 

Конят беше покрит с пяна, а ездачът — издран от тръните, нахапан от насекомите и напълно изтощен, когато влезе в дома на Торес. Беше облечен в ливрея и носеше спешно съобщение за дон Аарон и дона Магдалена. Когато вратата се отвори, той се поклони на господаря на дома.

— Благодаря на Божията майка, че ви намерих! Моята господарка ми заръча бързо да ви предам това.

Измъкна тежък свитък от дрехата си и го подаде на Аарон. Той разчупи печата на вицекралицата, започна да чете и тихо изруга. Магдалена улови ръката му и попита:

— Какво има?

— Вторият адмирал изпраща вест на Мария. Кани я да се върне в Испания. Това не ми харесва. Диего винаги е настоявал тя да остане в палата на вицекраля и да държи враговете на разстояние, докато той е при краля на Испания.

— Мислиш, че тази покана не е от Диего? — запита Магдалена.

— Точно по този въпрос иска съвета ни.

— Аарон, трябва да заминем веднага. Колон от много време е наш съюзник.

Аарон смачка хартията.

— Това писмо дойде ненавреме. Бенхамин е обладан от демони, загрижен за момичето в ръцете на корсаря. Във Вега може да избухне въстание.

— Бенхамин и Риго са възрастни мъже, Аарон, както често си ми напомнял. Един ден ще им предадеш плодовете на нашия труд — гласът й беше тих.

Аарон се усмихна и въздъхна.

— Имаш право. Но защо са толкова твърдоглави?

— Не зная от кого са наследили тая черта — отвърна тя с невинно изражение.

— Вицекралицата е строга жена.

— Значи тръгваме за Санто Доминго.

— Веднага! — отвърна Аарон.

Магдалена се обърна, за да се качи на горния етаж и да опакова багажа. Спря за миг и попита:

— Ще изпратиш ли вест на Риго? Още не се е върнал от селото на Гуачанагари и Мириам е много загрижена. Би трябвало да е тук с нея и със сина й, Аарон.

Мърморейки за сляпата любов на младите, Аарон набързо написа бележка до Риго и я изпрати по един тайнянец.

— Да се помолим Богу брат Бартоломео да узнае нещо по време на престоя си при Естебан Елзоро.

 

 

— Не ми харесва това. До Санто Доминго има много път, а те не вземат със себе си достатъчно хора — рече Бенхамин на Мириам. Току-що се бяха сбогували с неговите родители.

Мириам, която забеляза тежкото въоръжение на воините, които придружаваха родителите му, отвърна:

— Те ще бъдат в безопасност. Боя се за твоята Рани.

„Също и за Риго. Защо го няма още?“

Сякаш прочел мислите й, Бенхамин каза:

— Необходим ни е Риго, Мириам. Защо не му изпратиш вест?

— Щом молбата на собствения му баща не му направи впечатление, какво бих могла да направя аз?

— Тежък човек е и много горд. Не проявява слабости.

— Любовта слабост ли е, Бенхамин?

Той се усмихна печално.

— За Риго е слабост, защото много се страхува любовта му да не бъде отхвърлена.

— Сякаш бих могла да го изоставя! Няма причина за гнева му, но се кори за вината си пред теб.

Бенхамин си спомни сцената при разговора им с Мириам миналата вечер и някакво предчувствие го обзе.

— Мириам, мислиш ли, че…

Преди да довърши фразата, чу възбудени гласове пред портите и замълча. Откакто се беше върнал и родителите му отпътуваха за Санто Доминго, пазачите около селището бяха удвоени. Всички бяха напрегнати, сякаш очакваха буря. Един тайнянец, задъхан от тичане, стигна до къщата и падна на колене пред Бенхамин.

— Писмо от светия монах, дон Бенхамин — рече младежът и му подаде кожена торба.

Мириам нареди на няколко слуги да се погрижат за изтощения пратеник и последва Бенхамин в къщата. Влязоха в библиотеката и извадиха от торбата връзка книжа и една малка книга.

— Я гледай, счетоводна книга — от тези, които използват банкерите във Венеция! — рече развълнувано Мириам.

Бенхамин бързо преглеждаше писмата.

— Кореспонденцията между корсаря Бриен и Рейнард показва, че плантаторът организира кражбите в нашето хато. Хората му са откраднали конете на баща ми, изгорили са нивите и са нападнали заселниците. Но защо?

— За да принудят семейството ти да напусне Еспаньола. Ако се върнат във Франция, Естебан Елзоро ще присвои цялата Вега — Мириам остави счетоводната книга, сякаш изгубила желание да чете по-нататък.

— Бриен наистина е пират. В писмото се хвали, че е отмъкнал две пратки със злато от каравелите на баща ми. Благодари на приятеля си Рейнард, че го е информирал за датите на отплаването им — едва сдържаше яростта си. Удари с юмрук по масата. — Ще ида в плантацията на Елзоро и ще го пека на слаб огън, докато ми каже какво е направил Бриен с Рани!

— Не е необходимо, Бенхамин — рече Бартоломео Торес. — Корсарят ти праща това. Казва, че ще размени Рани за Риго.

Младият Кристобал и Виоланте бяха придружили родителите си до Санто Доминго, но деветнадесетгодишният Бартоломео настоя да остане в хатото. Той подаде съобщението на брат си. В зелените му очи се четеше тревога.