Шърл Хенке
Завръщане към рая (25)

Глава 24

„Твой дълг към дома на Торес е да се ожениш и да оставиш законни наследници.“

Цялата къща още спеше и около него цареше пълна тишина. Седеше сам в обляната от лунна светлина градина, заобиколен от цветята на леля Руф, и мислеше какво да прави с другия буден човек в къщата. Рани го чакаше в неговата стая, сгушена в широкото му легло. „Слънцето, което избелва чаршафите, почерня караките.“

Рани не беше подходяща за съпруга. С нея той никога не можеше да има отношенията, които съществуваха между родителите му. Исаак беше прав. Тя е неграмотна, краде, с две думи — човек, който не може да се вмести в неговия живот. Независимо от това го беше превзела изцяло. „Дори сега тялото ми изпитва болка от липсата й.“

Изруга и бавно заизкачва стълбите.

Рано или късно той ще реши какво да прави с нея. Защото беше така самотна, откъсната напълно от света на близките си! Дори беше мислил да намери млад занаятчия от търговската гилдия в града, да й даде подходяща зестра и да я омъжи, но знаеше, че това е невъзможно. Има ли нормален мъж, който да приеме съпруга, която си играе с вълк в спалнята? Но ако продължават да спят заедно, предсказанията на Исаак неизбежно ще се сбъднат. Има опасност да се родят деца, които ще споделят жестоката участ на Риго. Независимо от гнева си Бенхамин чувстваше болката на Риго.

„На кръстопът съм. Не зная накъде да тръгна.“ Но сега беше абсолютно сигурен в едно — че отива при жената, която го чака в леглото.

Бенхамин отвори вратата на стаята си и тихо влезе. Очакваше да завари Рани в леглото, но тя беше коленичила на балкона и бъркаше нещо в хаванче. На слабата светлина не можеше да види точно какво смесва.

— Какво правиш?

Тя се стресна и разсипа тъмния прах върху бялата хартия, разстлана върху малката масичка. Бързо започна да събира билето обратно в стъкленицата. Но по-лесно беше да се приберат вълните на Средиземно море с метла. Бенхамин се беше надвесил сърдито над нея и чакаше. Тя преглътна и почувства, че гърлото й е сухо, сякаш беше изпила билката, а не сладкото червено вино.

— Тъкмо приготвях освежаващо питие за теб, за да получа прошка за случката днес следобед.

— Освежаващо питие? Виждам виното и плодовете, но какво представлява тази ужасна пудра? Нима си решила да ме тровиш?

Коленичи до нея и забеляза, че пулсът й е ускорен. Това винаги издаваше нейното вълнение или вина. Щипна малко от прахта с пръсти и го помириса.

— В никоя аптека не съм виждал нещо подобно. Какво е това, Рани? Слагаше го във виното ми, нали?

Главата й клюмна.

— Да — отговори тя и леко хлъцна. Очите му сякаш я пронизваха и тя изпя цялата истина на един дъх: — Това е любовно биле от Агата. Откакто пристигнахме в тази къща, ти постоянно ми се сърдиш. За първи път ти сипах от него, когато бяхме на път, но не те хвана. Мислех си, че втората доза…

— Давала си ми от това и преди… с онова вонящо вино, което открадна от селянина?

„Мили Боже, какво ли представлява то?“ Нима онази стара вещица имаше пръст в страстта към това момиче?

— Какво трябва да направи това биле?

— Да те накара да се влюбиш в мен — вгледа се в сините му очи.

— И какво съдържа? Прах от рог на еднорог овен? Корени от мандрагора? Какво?

— Нито едно от тези неща — рече решително тя. — Тук има от моята женска кръв. Агата я изсуши, докато стане на прах… — видя как на лицето му се изписва неописуем ужас. Изпусна стъкленицата, сякаш го изгори.

— Кръв? От мензис? От твоя мензис? Започвам да приличам на стареца Джуда Тулон! — ръката му неволно се придвижи към гърлото. „О, Боже, не позволявай да ми стане лошо!“

Рани не познаваше законите на евреите, но разбра, че стореното от нея беше голям грях. Сведе глава и зарида тихо. Виро, който винаги усещаше лошото настроение на господарката си, изникна иззад голямото легло, заскимтя жално и я близна по лицето.

Дребното й тяло се разтърсваше от тихия горчив плач. Бенхамин се съвзе, притисна я към себе си и разроши ароматните й меки коси. Ухаеха на жасмин, разцъфнал през нощта.

— Не плачи, малка женичке, твоето биле все пак не ме умъртви.

— Но не те накара и да се влюбиш в мен — рече тя през сълзи. „Нито да забравиш Мириам Тулон“ — помисли си тя.

— Знам само, че съм омагьосан от теб и не искам да плачеш — нежно повдигна брадичката й.

— Не успях да сложа билето във виното. Ако си жаден, ето там има грозде и диня за освежаване.

— Жаден съм единствено за теб, малка нимфо! — той я прегърна, отнесе я в леглото и нежно я остави върху меките завивки.

Рани гледаше как се съблича. Той беше златокосият й любим. Твърдото му тяло, така стройно и красиво, беше нейно. Там, където силното слънце на Прованс беше докоснало тялото му, имаше бакърен тен. Когато свали бричовете, мускулестите му крака изглеждаха по-бледи на мъждукащата светлина. Тя седна в леглото и малката й ръка обгърна коравия му член. Започна да го гали и в този кратък миг той беше изцяло в нейната власт.

Бенхамин развали магията — отвори очи, взря се в нейните и каза с дрезгав глас:

— Сега е твой ред да се съблечеш.

Тя беше наметната само с виолетов халат, а под него носеше прозрачна нощница от аметистова коприна. Когато златистото й рамо се оголи, усети, че погледът му сякаш я опари. Като малко котенце, стоплено от слънцето, отмяташе коприненото си облекло, но се разголваше сантиметър по сантиметър, докато накрая той не издържа, смъкна всичко и прокара ръка по гърдите и по плоския й корем. Между стройните й малки бедра се очерта косматото тъмно гнездо.

— Ти си като миниатюра на зряла жена — мърмореше той, като нежно прокарваше пръсти по крехката й ключица и спираше върху малките шоколадови зърна на гърдите й. Усети, че дишането й се учестява. — Рани, ти си създадена за любов — шепнеше Бенхамин, заровил глава в косите й и покрил тялото й със своето.

Търколиха се на леглото и Рани се озова върху него. Лекото й тяло енергично се движеше върху неговото, а смолисточерните й коси се разстлаха като ветрило.

Бавно, но смело устните на Рани се придвижваха към шията и брадичката му. Немирният й език изследваше гърдите му, гъделичкаше златистите косми, след това се спусна все по-надолу, докато стигна гората от косми около уголемения му член. Тя го захапа с устни и зъби и го дръпна леко. Гледаше как напрегнатият мускул пулсира и се изправя. После наведе глава и го пое в устата си нежно и бавно. Прилагаше всички еротични умения, на които я бе учил. Беше й показал, че мъжът и жената могат да се любят и по този начин. Скоро в резултат на умелите й ласки той започна да се тресе и да дърпа косите й, а тя още по-жадно се впи в него.

— Не, не! Още не, почакай, дребосъче! — стенеше той, като я отдръпна от себе си.

Вдигна я нагоре, докато нежните й крака се разтвориха над него, след което я свали и влезе в нея.

Тя отметна глава назад като езическа богиня, оставила косите си да гъделичкат голите му крака. Притискаше се в чувствителната му плът, докато по лицето му изби пот. Бенхамин задържа бедрата й да не се движат, преди да я е задоволил.

— Лакома, ненаситна дивачка — мърмореше той. Пусна бедрата й и започна да ги повдига бавно, обгърнат от нейната гореща влага. Наложи по-бавен ритъм. — Целуни ме, Рани!

Тя се наведе и гърдите й се допряха до неговите, докато устните й търсеха жадната му уста. Усещаше възбудата й, докато задъхана докосваше гърдите му с твърдите си зърна. Беше го възседнала и се движеше все по-бързо. Нито една от жените на тайно, от които беше взел първите си уроци по любов, не беше толкова страстна и гореща. Това, което правеха с Рани, беше повече от обикновена страст.

„Душата ми е полудяла, страстта ме пронизва и опожарява!“

Той почувства как меката й кадифена плът се изпълва с върховна наслада и го влече към бездната на блажената забрава.

Постепенно започнаха да дишат по-равномерно, но все още лежаха вплетени един в друг. Рани се сгуши на гърдите му и една от черните й къдрици го погъделичка по носа. Прокара ръка по мокрия й гръб. Беше като перце — толкова лека и дребна, че можеше да издържи така цялата нощ.

— Виждаш ли колко ефикасно действа билето на любовта, малка магьоснице? — пошепна той в ухото й.

— Да, Бенхамин — изговори думите много бавно, притиснала устни в шията му. „Изпитваш към мен само страст, това не е обич!“

Здраво стисна клепачи, за да не забележи сълзите й. За това семейство тя беше циганка, неподходяща за негова жена.

Мислите на Бенхамин също бяха тревожни. Отново я беше изпълнил със семето си. Ако все още не носи дете, съвсем скоро и това ще стане. Тя му беше отдала девствеността си, обичаше го.

„Само я използвам, защото няма да мога да се оженя за нея!“ Накрая се унесе в тревожен сън, изпълнен със сънища за Еспаньола, Мириам и Риго.

 

 

— Оливия, кажи ми какво да правя? Тя е съвсем дива! Непрекъснато снове из къщата и из градината с ужасния си вълк. Оня ден си свали дрехите и влезе във фонтана заедно с вълка — Руф кършеше ръце и гледаше племенницата си с умоляващи очи.

Оливия Гусман Фонтен едва не се изсмя на глас, докато слушаше за лудориите на циганката.

— Зная, че си разтревожена, лельо Руф — отвърна тя.

Беше дъщеря на Ана Торес и Лоренсо Гусман, много красива. От баща си беше наследила само високия ръст и стройната фигура. Изящните черти и морскосините очи бяха наследство от семейството на майка й. Сега в очите й напираше смях при мисълта, че братовчед й Бенхамин, този сериозен лекар и предан син, е омагьосан от момиче, което за една нощ е обърнало наопаки дома на чичо им.

Оливия живееше на село, където се възстановяваше след раждането на третото си дете, докато семейството й остана в Марсилия.

— Ако ми позволиш да се запозная с тази Рани, може би ще съумея да направя нещо.

Руф присви очи и се вгледа в развълнуваното лице на Оливия. След като Ана загина от ръцете на Инквизицията, тя и Исаак бяха отгледали Оливия като свое дете.

— Много добре те познавам. Знам, че цялата тази бъркотия ти изглежда смешна. Но щом видиш момичето и вълка, няма да ти бъде толкова забавно. Не бих искала мъжът ти да остане вдовец с три деца, ако Виро те излапа като пилетата на готвача — добави Руф.

Оливия не можеше повече да се въздържи и се изсмя.

— А Ребека какво мисли за новия член на домакинството?

Руф небрежно махна с ръка.

— От няколко месеца тя е в Генуа на гости на братовчед ти Алехандро и жена му. Не знае нищо за това създание и за нейния вълк.

— Въпреки всичко Бенхамин държи Рани тук — рече Оливия след кратък размисъл, подпряла брадичката си с пръст.

Руф въздъхна.

— Тя е спасила живота му, когато са го нападнали група главорези от нейното племе. Чувства се задължен към нея.

Оливия едва не се изсмя отново и сухо забеляза:

— От това, което чувам, „задължен“ едва ли е най-точната дума.

— Наистина, Оливия, този разговор не е приличен.

Оливия нежно погали ръката на Руф.

— Вече съм на тридесет и четири и омъжена от дълго време. Знам защо Бенхамин държи тук това момиче. Въпросът е какво ще правите с него? Казваш, че е груба и похотлива. Виждала съм ромски момичета да танцуват и да гадаят бъдещето по панаирите. Просто не мога да си представя моя братовчед с една от тях.

Чу се силно ръмжене и котешко съскане.

— Вълкът е подгонил Цинамо. Циганката всеки момент ще излезе да го прибере и ще имаш възможност да прецениш външността и маниерите й.

Двете дами живо скочиха от местата си и бързо тръгнаха към вратата, която водеше към двора.

Рани беше коленичила сред прясно разкопаната пръст на една леха с олеандри. Обгърнала с ръце шията на Виро, тя го галеше и се опитваше да го успокои. Вълкът кръвожадно гледаше към един нисък клон на върбата, на която седеше оранжевата котка Цинамо.

— Тя не е твоя. Съвсем не е любезно да изяждаш домакинята ни, Виро.

Лек смях прозвуча наблизо и Рани се извърна. Видя пищна дама, застанала до Руф Торес.

— Знаеш ли, момиче, имаш право. Леля ми е привързана към своята палавница също както ти обичаш своя вълк.

Рани улови шията на вълка по-здраво.

— Виро е малко повече от вълк. Той е мой защитник и приятел. Много пъти е спасявал живота ми, а гонеше котката просто за удоволствие.

— Добре, че Цинамо е достатъчно пъргава — сърдито се обади Руф, застанала зад Оливия, която се вгледа по-внимателно в момичето.

— Значи ти си Рани Янос. Аз съм братовчедката на Бенхамин — Оливия.

Пристъпи напред и предпазливо протегна ръка към вълка. Позволи му да я подуши и да реши дали му харесва или не. Виро я одобри, лизна я внимателно, сетне седна на земята да я наблюдава, забравил вече за котката.

— Досега харесваше само един бял — рече Рани с глас, изпълнен със страхопочитание към тази красива жена.

— Става въпрос за Бенхамин, нали? Той винаги е обичал животните. Вероятно затова е лекар.

— Да, всъщност на него му се наложи да лекува Виро, когато бяхме в Италия и войници го бяха простреляли.

Рани изведнъж осъзна, че е клекнала сред разкопаната земя, роклята й е окаляна, косата й е разпиляна по раменете. Какво ли ще си помисли за нея тази елегантна дама?

Сякаш прочела мислите в златистите очи на циганчето, Оливия протегна ръка и й помогна да стане.

— Искам да разговарям с теб, Рани Янос. Досега не съм познавала роми, с изключение на един възрастен човек, който се грижеше за конете на мъжа ми на село. От него знам малко за вашия език и обичаи.

Рани стоеше пред Оливия, загубила ума и дума. Бялата дама се извисяваше над нея, висока и стройна, облечена в тъмнозелен брокат, бродиран със златни нишки. Червеникавокафявата й коса беше прибрана в мрежичка, обшита с дребни перли. Носеше най-красивата огърлица от емералди, която момичето беше виждала някога. Оливия се обърна към Руф:

— Лельо, бъди добра да ни оставиш сами с Рани. Бих искала да си поговорим. Струва ми се, че засега Цинамо е в безопасност — котката съучастнически намигна от клона, сякаш да потвърди думите й.

Руф, която искаше да бъде по-далече от Виро, охотно се съгласи.

— Ще изпратя един слуга да ви донесе нещо разхладително.

— Ела, момиче, да седнем на онази пейка и да си поговорим.

— За Бенхамин например? — подсказа й Рани предпазливо.

Оливия се засмя.

— Може и за Бенхамин. Но най-напред искам да науча повече за теб.

Нещо в синия поглед на дамата, топъл и предразполагащ, накара Рани да се отпусне. Преди да се усети, вече й разказваше историята на своя живот: за омразата си към Джанго и Расван, за студеното им брутално отношение към нея, за приятелството й със старицата Агата. Разказа дори за предложението на старата фури-даи да я обучи в магическите науки.

— И все пак ти изостави всичко това. Реши да спасиш Бенхамин и да дойдеш тук с него — Оливия забеляза как червенина заля матовите страни на момичето. Беше дива и необразована, но не приличаше по нищо на циганите, които всяка пролет лагеруваха в земите на мъжа й. Беше доста нежна. — Обичаш Бенхамин, нали, Рани?

Този интимен въпрос, зададен открито и искрено, накара сърцето й да се свие.

— Да, обаче аз… Аз съм просто една циганка. Той не би могъл да се влюби, освен ако…

— Любима си му само в леглото — подсказа й Оливия, забелязала как червенината се връща на лицето на момичето. — Освен това ти е отнел девствеността — завърши съкрушително тя.

Рани я погледна учудено.

— Ти си единственият човек от семейство Торес, който се сеща, че и аз загубих нещо. Дори Бенхамин мислеше, че съм леко момиче, още когато за пръв път той… ние…

— Да, познавам моя отракан братовчед — Оливия се вгледа в лицето на момичето и отново забеляза нежните й черти. — Разговаряхме за братята и за баща ти. Ами майка ти, Рани? — започваше да подозира нещо.

— Не я познавам — Рани почти съжали, че й каза това.

— Тя не е била от вашия народ — или греша?

С голямо нежелание Рани разказа това, което беше научила от Агата, и със стегнато гърло направи следното заключение:

— Тя не ме е искала. Щяла е да ме убие, ако баща ми не ме е спасил от нея. Не искам да приличам на нея. Направих глупост, че напуснах катуна си и дойдох тук.

— Ако наистина обичаш Бенхамин, не смятам, че си постъпила глупаво — тази неволно изречена фраза подсети за нещо дамата. — Наистина невероятно е, но добре познавам братовчед си. Той и Мириам Тулон не си подхождаха, независимо че и двамата бяха увлечени от медицината. Общо взето, той се оказа прекалено търпелив с нея, а тя на свой ред го толерираше. От години й обещаваше да се женят, а не я докосна с пръст.

— Все пак тя е дама, не циганка като мен — рече Рани. Толкова обичаше Бенхамин, че не желаеше да петнят името дори на жената, измамила любимия й. Думите на Оливия донякъде я изненадаха.

— О, да! Наистина беше прекрасно създание, качено на пиедестал, но дойде Риго Торес и я свали от него. Впрочем тя сама падна в обятията му.

— Вероятно това много е обидило Бенхамин — рече Рани тихо.

— Да, самочувствието му доста пострада, тъй като я чака, докато завърши учението си и практиката. Тя никога не би тръгнала с него за Еспаньола. А ти, Рани?

Сега вече погледите им се срещнаха.

— Бих отишла, но той ще ме вземе само като…

— Само като куртизанка? Е, ще се погрижим за това. Струва ми се, че ти би могла да се превърнеш в дама напълно по вкуса на моя братовчед, дори по вкуса на леля ми Руф. Тя е мила, нежна жена, само че е изплашена до смърт от твоя Виро — поглади козината на вълка, който близна ръката й.

— Не мога да се откажа от него — заяви Рани решително.

Оливия се изсмя.

— От Виро или от Бенхамин? — забелязала тревогата на Рани, добави сериозно: — Не се налага да избираш, мило момиче. От това, което са ми разказвали за Новия свят, за чичо ми Аарон и за леля ми Магдалена, съм сигурна, че и за Виро ще се намери място. Но ще се наложат малко промени.

— Какви? — погледна я с любопитство Рани.

— Ами например хранене с прибори и светски маниери и поведение. Трябва да внимаваш с речника си. Леля ми казва, че имаш много цветист език.

Рани вдигна рамене.

— Вече се научих да се къпя. След мъките с тази процедура нищо не ми се вижда трудно.

— Добре. Тогава ще започнем с подходящите дрехи. Трябва да се обличаш като дама, да свикнеш да си движиш с дълги рокли и да носиш обръчи при официални посещения.

— Вече свикнах с обувките — каза Рани.

— Като начало това е отлично. Днес следобед ще те заведа при моята шивачка, за да ти вземе мярка. Толкова си изящна и дребна, че ще се влюби в теб. След това започваме уроците по държание в обществото. Ако си достатъчно умна, ще плениш Бенхамин.

Рани и Оливия се разбраха, че докато момичето се подготви за своя дебют, ще носи простите си селски дрехи и ще взема уроци през деня, докато Бенхамин отсъства от дома.

Озадачи го задоволството, с което го посрещаше всяка вечер, вече не се оплакваше от скука и от ограниченията. Руф и Исаак се успокоиха. Цяло чудо беше, че през последните седмици не я хванаха да краде. Дори Виро спазваше реда в дома. Е, Цинамо може би имаше оплаквания, но старата котка и хитрият вълк, изглежда, някак се бяха споразумели.

Бенхамин забеляза подобрение в начина на хранене на Рани и го приписа на Оливия. Разбра, че е взела Рани под свое покровителство. По-възрастната му братовчедка, самата тя сираче, спасено от Исаак след смъртта на семейството й в Испания, беше склонна да помага на всеки нещастник, почукал на вратата й. Имаше цяла менажерия от животни и уреждаше всяко срещнато скитниче да работи в лозята или е конюшните на съпруга й. Един следобед Бенхамин се върна по-рано и срещна Оливия, която тъкмо слизаше от каляската си.

— Не съм те виждал, откакто си в града, братовчедке. Забеляза ли Рани?

— Възхитена съм от нея, Бенхамин!

— Не се съмнявам, че е най-голямото предизвикателство в живота ти — рече сухо той.

— Да, но и нещо друго. Тя е умна, бързо възприема, особено когато има стимул — уклончиво завърши Оливия.

Бенхамин се усмихна иронично.

— Да, трябваше ти да я стимулираш, когато я учих да се мие. Това наистина беше предизвикателство като на Прометей от легендата — и двамата се засмяха. После изражението на Бенхамин стана сериозно. — Не знам какво да правя с нея, Оливия. Чичо ми чете лекции за брака и за дълга. Но аз имам дълг и към Рани.

— Освен това я обичаш — лукаво каза Оливия и видя как по лицето му изби червенина.

— Но не мога да се оженя за неграмотна циганка.

Бенхамин определено изглеждаше нещастен, но Оливия не изпита съжаление към него.

— Това не ти попречи да я вкараш в леглото си и се обзалагам, че си бил първият й мъж.

— Оливия, това едва ли е подходяща тема за разговор.

— Не се преструвай на благочестив, братовчеде. Не ти е присъщо. Колкото за това, дали Рани е достойна за семейството ти, струва ми се, че тя ще се справи добре, но ще оставя сам да прецениш.

След тази забележка тя се сбогува с него и се качи в каляската си.

Бенхамин влезе в двора, все още озадачен и малко разтревожен. Какви планове крояха двете жени?

 

 

— Следващата седмица чичо Исаак дава голям бал, за да отпразнува пристигането на флотата му с търговски кораби, натоварени с редки стоки от Изтока. Мисля, че това ще бъде идеалният случай за теб да направиш дебют в обществото. Роклите ти са готови и вече усвои добре етикета.

Рани усети, че стомахът й се свива от вълнение, докато седеше пред Оливия в библиотеката в голямата й къща, превърната в училище. Вече можеше да пише името си и беше усвоила основните букви от азбуката.

— Джуда Тулон ще присъства ли на бала?

— Струва ми се, да. Той е съдружник на чичо ми в търговията. Няма причини да се боиш от бащата на Мириам. Не той, а тя ти е съперничка.

Лицето на Рани изразяваше съмнение.

— От нея ме разделя цял океан, но баща й е тук. Не го харесвам, нито пък оня мършав човек, който си влачи краката.

— Ричард дьо Бей? Да, той е неприятен. Чичо Исаак го мрази, но го понася, защото е приятел на Джуда.

— Джуда Тулон и той имат зли погледи — рече Рани и потрепери.

— Не вярвам на тези стари суеверия. Джуда е груб и непреклонен старец, а Дьо Бей е търсач на богатства, но не са опасни.

— Обидих Джуда Тулон и ако ме види на празненството, сигурно ще вдигне скандал.

Рани разказа за случката с амулета от стриди. Оливия избухна в искрен смях.

— Представям си как в брадата на този надут старец са се оплели мидените черупки. И най-набожните и могъщи хора понякога изпадат в унизително положение.

По устните на Рани пробяга лека усмивка.

— Беше страшно разярен и крещеше срещу мен и Виро. Сигурно след това е имал нужда поне от десетина духовници, за да го пречистят.

Оливия изтри сълзите от очите си.

— Не се съмнявам в това. Но се радвам, че си научила за нашите обичаи и вече няма да внасяш отвън нечисти неща. Така семейството по-лесно ще те приеме.

— Харесаха ми законите на Мойсей — лицето й светна съучастнически. — След като съм виждала грозните мъжки членове на необрязаните ми братя и на други по-малки момчета, този на Бенхамин ми харесва повече. Дори само заради това с желание ще приема еврейската вяра.

Оливия едва не се задави от смях. След като се успокои, й отговори:

— Тъй като не съм виждала никога необрязан мъжки член, освен на новороденото ми дете, не знам как изглежда след време, но не мисля, че е необходимо да приемаш нашата вяра. Открай време Бенхамин желае да се върне на Еспаньола и ако това стане, ще бъде по-безопасно да си християнка, а не еврейка. Ако, разбира се, не споменаваш за всичките си покръствания — спомни си за ужаса на Бенхамин, когато й разказа за светотатствените й деяния, и пак избухна в смях.

Рани обеща да преодолее неприязънта си към Джуда Тулон и ревността към дъщеря му.