Шърл Хенке
Завръщане към рая (16)

Глава 15

Аарон се приближи до Магдалена и я прегърна. Беше като вцепенена, по хладната й буза се стичаха сълзи, когато я притисна към гърдите си.

— Трябва да има обяснение. Сигурно има причина за всичко това — рече той.

— Какво трябва да ти се обяснява, Аарон? Бенхамин остава в Италия, където могат да го убият във войната. Там той е войник, не лекар. А наемникът идва тук, женен за любимата на Бенхамин.

Той се дръпна и изпитателно я погледна в лицето.

— Аз също съм бил войник, но с любящо семейство зад себе си, точно като Бенхамин. Наваро нямаше нищо. Цяло чудо е, че е оцелял.

— Бенхамин му спаси живота и го отрупа с преданост и любов, каквито преди не е познавал. За отплата Риго е прелъстил Мириам.

Тя се отскубна от обятията му и взе писмото, оставено на масата.

— Не знаем защо Мириам Тулон е предпочела Наваро пред Бенхамин. При един разговор с Алия й казах, че не сме предопределени един за друг. Обичах теб, не нея. Ако това се е случило на Бенхамин, дълбоко съжалявам, но едва ли вината е изцяло на брат му. Трябва да му дадем шанс.

— Бенхамин му е дал този шанс. Мириам и той от години искаха да се оженят. Писа ни за нея и непрекъснато я хвалеше. И сега — това кратко писмо, в което ни съобщава, че е на война. Долавям болката от всеки ред, Аарон. Бенхамин и Мириам се познават от толкова дълго време…

— Възможно е точно това да е бил проблемът — сви безпомощно рамене Аарон. — Не знам точно как да обясня това чувство в мен, но мисля, че те винаги са се обичали не като… — търсеше думата. — Е, ако нещо се беше случило преди години, детето щеше да бъде на Бенхамин, не на Наваро — изведнъж на лицето му се появи дяволита усмивка. — Не помниш ли до каква степен беше обладана от желанията си към мен? Когато нещо е предопределено да се случи, то става, Магдалена.

Изразът на лицето й се смекчи при спомена за онова нетърпеливо момиче, което гонеше един безразличен войник. След това отново се върнаха мислите за нейния син.

— Но сега Бенхамин е сам в Италия, а…

— Бенхамин е възрастен човек и трябва да започне живота си отначало. Зная, че е твой първороден син и че си дълбоко разочарована и изплашена, защото е предпочел да иде на война, вместо да се върне у дома. И аз не съм доволен, но какво можем да сторим. Няма полза да стоварваме вината върху Наваро и Мириам. Моля те, нека ги поздравим с добре дошли, след това да ги съдим! Бенхамин също ще се върне след време. Писах на Исаак още когато пристигна това писмо и съм сигурен, че хората му ще успеят да намерят нашия син и да се уверят, че е жив и здрав.

Магдалена въздъхна и седна до масата. На устните й заигра несигурна усмивка.

— Май съм изплашена, тъй като от губернаторката дойде бележка, че са пристигнали. От седмици си представям най-лошото. Сега поне ще разбера дали страховете ми имат основание.

Аарон докосна леко бузата й.

— В писмата си Бенхамин обяснява причините за омразата на Наваро: трудностите, преживени от него заради незаконния му произход, бедността, индианската му кръв. Независимо от всичко постигнал е много в една трудна професия. Без съмнение няма да бъде лесен, но ако брат му го е обичал и въпреки случая с Мириам продължава да го обича, нещата може да завършат добре.

Магдалена взе ръката му и я притисна към устните си.

— Той е твой син. Нима може да бъде иначе? Доведи ги у дома! Гуачанагари и аз ще подготвим добро посрещане.

 

 

По време на пътуването до Санто Доминго Аарон почти не разговаря с въоръжената си охрана. През по-голямата част от времето си повтаряше наум думите, с които ще поздрави изгубения си син. Магдалена имаше защо да се тревожи за Бенхамин. Прокле орисията, която беше изправила брат срещу брата и бе принудила по-младия от тях да замине за Италия.

„Ако хората на Исаак намерят този млад глупак, ще вържа ръцете и краката му и ще го докарам вкъщи във винено буре!“

Когато пристигна в града, Аарон отиде направо в палата на Мария Колон. Не беше от хората, които смятат, че днешната работа може да бъде отложена за утре, макар че трудният живот на сина му го бе разчувствал и променил. „Как да наваксаме пропуснатите тридесет години?“

Докато слизаше от коня, още веднъж си припомни жестокото лице на Алия и свитите от омраза устни, които изричаха последната лъжа. Сънуваше ужасни кошмари, откакто преди месеци пристигна първото писмо на Бенхамин. Подаде юздите на великолепния си кафяв кон на слугата и тръгна към входната врата.

Изведнъж го обхвана страх да се изправи срещу Наваро сам. Съжали, че не се вслуша в молбите на Бартоломео и Кристобал да го придружат. Братята и сестрите на Наваро биха могли да се обърнат срещу него и да избягат от срещата. „Но така се измъкват страхливците и не се решава нищо. Трябва да застана лице в лице с него и да призная греховете си.“

— Аарон, от много време не съм те виждала — рече Мария и сякаш заплува по богато орнаментирания керамични под, за да го посрещне.

Той любезно целуна ръката й и каза усмихнато:

— Последния път, когато аз и Магдалена бяхме тук, за да се сбогуваме с Диего, ти беше по-широка в кръста. Изглеждаш великолепно. Как е адашът на приятеля ми?

— Смел чакал! Вече посивявам, а малкият Диего расте и се разхубавява. Но ти си дошъл да видиш не моя, а твоя син. Риго не беше по-малък от Диего, когато го изгуби, така ли е?

— Не. Беше по-малък. Как е той, Мария?

— Скоро ще го видиш. Той и Мириам са в двора, играят си с децата — млъкна и се вгледа в напрегнатото му и прашно лице. — Предполагам, че ще искаш първо да разговаряш с него насаме.

— Много си умна и мила. Да, така ще е по-добре. Ако всичко това може да се нарече добро и нормално. Толкова ли е озлобен, колкото пише Бенхамин?

— Няма да подслаждам отровата, Аарон. Не вярвам, че би дошъл в Еспаньола, ако не е Мириам.

— В такъв случай трябва да благодаря на нея — лицето му беше сериозно.

— Иди в покоите на моя господар. Незабавно ще изпратя сина ти. Вече наредих да донесат вино.

— Страхувам се, че ще имам нужда от него — рече Аарон мрачно, поклони се на Мария и влезе в голямата зала за аудиенции.

Гарафа с вино беше поставена на мраморна маса до голям разтворен прозорец. Той живо пристъпи, наля от рубинената течност в изкусно изработена сребърна чаша и отпи.

Застанал на прага, Риго гледаше стария мъж, който крачеше надолу-нагоре пред прозореца. Много приличаше на Бенхамин. Със сигурност брат му щеше да изглежда така след двадесет и пет години. По слепоочията косата му беше прошарена, потъмнялата от слънцето кожа беше сбръчкана, но беше запазил стройната си фигура на източен кастилски аристократ.

— Нищо чудно, че майка ми те е сметнала за покорител на женски сърца. Сигурно си бил за нея златокосият рицар от сънищата.

Аарон се обърна рязко и разплиска виното върху рамката на прозореца и керамичния под.

Бенхамин беше писал, че е разпознал Наваро веднага. Сега Аарон разбра защо. Лицето с острите черти, подсилени от наследствените прави смолисточерни коси на Алия, беше негово. Неговото, на баща му и на по-малкия му син. Изведнъж Аарон почувства, че гърлото му се стяга от вълнение. Искаше да се втурне и да прегърне сина си, но инстинктивно чувстваше, че това ще бъде тактическа грешка. Можеше да го посрещне враждебността, обвила Родриго де ла Казас като плътна броня.

— Тридесет години очаквам този ден. Бих върнал живота си назад и бих го променил, ако можех да направя твоя по-лек. Вече си у дома. Хайде да започнем разговора с добри чувства, Наваро!

Риго се приближи до масата и погледна меките кожени обувки на баща си, леките панталони и памучната риза. Очите му с възхищение се спряха на меча и камата, изработени от отлична толедска стомана. Аарон Торес също е бил войник. Беше изпотен и покрит с прах от дългото пътуване. „Нетърпелив да се срещне с мен? Или да провери дали съм жив?“

Риго наля малко вино в чашата си, отпи и каза.

— Кръстен съм Родриго Анхел де ла Казас. Не искам да използвам името на тайно. Езическата кръв във вените ми струваше твърде скъпо през годините, прекарани в Испания.

— Вече не си в Испания — отвърна тихо Аарон, — а тайно не са езичници.

— Нима твърдиш, че тук към тях се отнасят по-добре, отколкото там? — запита Риго и презрително вдигна вежди.

— Не. Откакто пристигнах тук с първия адмирал през 1492 г., испанците изтребват хората на тайно. Чичо ти Гуачанагари и семейството му са от малкото останали живи на тези острови. Тези, които испанската стомана не унищожи, сега измират от испанските болести. Само във вътрешността, където живеем, са в безопасност. Тайно там са здрави и на сигурно място. Бих искал да се срещнеш с Гуачанагари и неговия народ. Сам ще разбереш, че не са диваци.

Изражението на Риго показваше предпазливост.

— Това ще преценя сам. Но под влияние на испанците у мен се е наслоило презрение към тези племена, което не може лесно да изчезне. Завареният ми брат говори добре за теб. Казва, че си техен герой.

— Истински техен герой е Бартоломео де ла Казас. Заради тях той отиде да преговаря с краля. Винаги съм искал да се срещна с този забележителен мъж.

— Когато четох писмата му, почувствах, че индианците са страхливци. Не са достойни въобще да живеят, щом не се борят за живота си.

— Както ти си се борил! — рече тихо Аарон и се приближи, за да види лицето на този закоравял, враждебен чужденец, който беше негов първороден син. — Не съм те изоставил, Риго. Навсякъде те търсих.

Риго се вгледа с пронизващ поглед в сините му очи, които поразяващо приличаха на неговите.

— Бенхамин ми разказа за това. А майка ми? Ако ти наистина харесваш тайно, защо не си се оженил за нея?

Аарон изрече колоритна севилска ругатня, която и Риго използваше. Това предизвика неволна усмивка на устните на сина му.

— Запознах се с Алия, когато бях на двадесет и една. Тя беше много красива, сестра на велик племенен вожд. Имаха богата култура, но обичаите им бяха различни от европейските.

— Едва ли са били по-различни от тези на плячкосващите войници в Европа — рече Риго цинично, гаврътна виното си и наля още.

— Не, тя не беше придружителка на керван, а принцеса. Позволиха ни да живеем заедно без формалности и от мен не се искаше да се женя за нея, освен ако ние решим.

— А ти не искаше.

„Дявол го взел, това момче разпитва много!“

— Когато забременя, не бях сигурен, че детето е мое. Докато пътувах до Кастилия, си бе намерила любовник от тайно. Когато ти се роди, отново бях в Еспаньола. Магдалена вече беше пристигнала.

— Разбира се, трябвало е да избираш между принцеса от тайно и испанска благородничка.

— Магдалена не донесе нито цент зестра. Тя беше избягала от проклятието на старата кралица и моят баща уредил годежа ни, без дори да ме уведоми за това — по лицето на Аарон се разля червенина и той продължи: — Самият първи адмирал ме принуди да се оженя за нея — но изведнъж вдигна тревожно ръка и продължи: — Никога не бих съжалявал, стига да изгладим противоречията си. Ако и сега трябва да избирам, пак бих избрал нея, не Алия. Причината не е в кастилския произход на Магдалена или в индианския на Алия. Ако става въпрос за богатства и власт, по-добре щеше да бъде да се оженя за твоята майка. Но ние не можем да избираме любовта си, синко. Тя просто идва.

— Как до болка научих този урок! — каза колебливо Риго. — Защо Алия ме е дала на Педро де ла Казас?

— Алия беше разглезено дете, не приличаше на Гуачанагари, както бишоп Консека не прилича на брат Бартоломео. Тя знаеше колко много исках да те взема, точно затова те даде на този испанец. Каза ми, че са те изпратили в друго селище на тайно. Години наред претърсвахме всички острови, без да допусна, че са те отвели в Севиля.

— Какво е мнението на жена ти за завръщането на твоя син мелез?

— Магдалена участваше заедно с мен в търсенето ти и заедно с мен се тревожеше. Тя те чака в нашето хато заедно с чичо ти, нетърпелива да те посрещне. Теб и твоята съпруга. От Бенхамин получихме няколко писма, Риго. Аз не съм единственият, който трябва да обяснява деянията си. Водиш годеницата на брат си, която носи твое дете — лицето на Аарон стана мрачно, той отпи глътка вино.

— Как умело извъртя нещата. Свети кокали, май ще се харесаш на Пескара! Умът ти щрака като на италианец.

— Бил съм войник, сега съм плантатор. С политика никога не съм се занимавал — Аарон млъкна и изчака Риго да събере мислите си. Синът му вдигна рамене.

— И аз бях принуден да се оженя. Но, за разлика от теб, за жената, която носи мое дете в утробата си — Риго усети, че острите му думи паднаха на място, но Аарон остана спокоен. Странно, почувства се малък и зъл заради тази забележка. Бързо и безпристрастно разказа какво беше станало, след като Бенхамин го отведе в Марсилия. — Както сам каза, ние сме подвластни на любовта. Мислех никога да не се женя. А ето че предадох брат си и отнех годеницата му — обърна се и погледна през прозореца, без да вижда нищо.

— Обичаш ли Мириам? Или, по-скоро, знаеш ли дали я обичаш? Едва след няколко години самият аз разбрах, че обичам Магдалена.

— Света Дево, ела ми на помощ! — възкликна Риго.

Лицето на сина му изразяваше силна мъка и Аарон за първи път се осмели да го потупа утешително по рамото.

— Мириам те обича, а това е добро начало. Жените усещат по-дълбоко от мъжете тези неща.

Риго се обърна към Аарон и очите му се присвиха.

— Не съм сигурен, че тази жена е влюбена в мен. Изглежда, между нас по-скоро възникна това, което е свързвало теб и майка ми — само гореща страст.

— Тогава защо е избрала точно теб, въпреки че Бенхамин й е предложил да се оженят? — опроверга го Аарон.

— Запознай се с моята жена и се опитай сам да разбереш скритите й мотиви.

Той се обърна с намерение да излезе от стаята. Аарон почти извика след него. Искаше да го върне, но после размисли. Само времето можеше да запълни пукнатините между тях.

Мириам чакаше сама в градината. Сърцето й замираше при мисълта за срещата с тъста й. Риго и Аарон се бяха скрили в този палат и времето сякаш спря. Мария искаше да им даде възможност да се видят насаме и изведе децата на следобедна разходка.

— Как да го погледна в очите? Той ще ме помисли за пропаднала жена. Върху нас, не върху мъжете хвърлят винаги вината. А аз наистина имам вина — шепотът й заглъхна, когато се чуха стъпки.

Аарон Торес огледа стройната елегантна жена, която Бенхамин беше описвал толкова пъти в писмата си. Беше бледа и изплашена. Високият й ръст и слабата фигура подчертаваха деликатното й положение. Все пак тя грациозно се поклони и подаде ръка, когато той протегна своята за поздрав. След като леко допря устни до пръстите й, Аарон топло се усмихна. Искаше да я предразположи.

— Добре дошла на Еспаньола и в нашето семейство, Мириам!

Сякаш от раменете й се смъкна огромна тежест. Почувства, че думите на Аарон са искрени.

— Удивително…! — заекна тя, вгледана в своя тъст.

Беше копие на Бенхамин, разликата беше само в годините. Сякаш прочел мислите й, Аарон каза:

— Да. По-големите ми деца приличат на мен. Но когато се запознаеш с Бартоломео и Кристобал, ще видиш, че те приличат на майка си.

— А какво ще каже вашата жена? Ще ме приеме ли? — погледът й премина по тревожното лице на Риго, след което пак се спря върху Аарон. — След стореното на Бенхамин тя има право да ме мрази.

— Едва ли. Не вярвам да те съди, преди да се срещнете. Дай й шанс — на нея и на себе си. Мисля, че ще станете приятелки.

— А как ще приеме това, че съм еврейка?

Аарон се засмя.

— Бенхамин каза, че умееш да говориш и че си честна. Не е преувеличил. Вярата ти не е пречка, Мириам. Магдалена има свои, особени възгледи за религията.

— В такъв случай очаквам да се срещна с нея и с останалите ти деца — рече тя с лека усмивка.

 

 

Спорът за носилката възникна отново на вечерята, но в компанията на очарователния баща на Риго, Мириам се съгласи да бъде пренесена по неудобния за тях начин. Аарон се беше усмихнал и беше казал, че за тях това е добре — имало и по-лоши варианти: благородниците на тайно били носени върху раменете на слугите им. Тя реши, че носилката е за предпочитане. Пътуването щеше да продължи цяла седмица.

 

 

Утринта, когато тръгнаха, времето беше хладно, сухо и слънчево, подухваше лек ветрец. В края на деня стигнаха подножието на хълма, където пътеката стана по-тясна и по-стръмна. Направиха лагер до една обработена нива и Мириам с вълнение се загледа в слугите, доведени от Аарон, които започнаха да готвят вечерята. Те пускаха всевъзможни продукти в тенджера с вряща вода. Не видя месо, но имаше прясно уловена риба от един поток наблизо.

Стомахът й започна да къркори и си даде дума да издържи на тази екзотична храна.

Риго видя, че редом с баща му яздят двадесетина въоръжени мъже, много от тях мелези като него. През деня част от тях бяха избързали, за да разузнаят пътя, а останалите вървяха плътно един от друг по пътеката. Най-отзад друга група прикриваше малкия им керван. Някои бяха тежковъоръжени с мечове, копия, арбалети и малки аркебузи. Аарон, който яздеше до носилката на Мириам, също изглеждаше нащрек, макар че почти през целия ден поддържаше кавалерски разговор с нея.

Когато отиде напред, за да даде нареждания на нощната стража, Риго го последва. Забеляза колко охотно хората изпълняват заповедите му. Понякога говореше на кастилски, друг път на странния мелодичен диалект на тайно. Когато Аарон се запъти към големия лагерен огън, Риго му пресече пътя. Беше тръгнал да провери къде са настанени конете им.

— Според Бартоломео, а така мисли и губернаторката, в централната част на острова няма опасност от въстание на индианци. Всичко е мирно, с изключение на бунтовниците на Енриколо в югозападната част. Защо ни е толкова голяма охрана?

Аарон беше започнал да почиства големия си кафяв жребец.

— Знаех, че ще зададеш този въпрос. Нали цял живот си бил войник. Сега заплахата не е от индианските банди. Вече цяла година нашето хато е обект на грабежи — той вдигна рамене. — От самото начало си спечелихме врагове, защото бяхме с индианците от племето тайно и се борихме срещу кастилските господари. Дори приятелството ни с Колоните не ни помогна, тъй като мразят генуезците толкова, колкото и нас.

— Евреи и генуезци! — каза Риго с мрачна ирония.

— Освен това са замесени и някакви любимци индианци. Следобед споделих с Мириам и те предупреждавам, че е по-добре да не говорите за нейната религия. Колкото до правителството, властта му е слаба и не се упражнява във вътрешността. То се интересува само дали сме от новите християни или новопокръстени тайно. Те вечно подозират някого, но ние сме далеч, добре сме изолирани.

— Докато някой не разбере, че сред вас има еврейка — рече Риго и погали Пелигро. — Ако нападенията са започнали преди година, едва ли са предизвикани от религиозни подбуди. Какво точно става?

— Горят овощните градини, убиват орачите, докато работят на полето, въоръжени бандити ограбват кожи и други ценни стоки — лицето на Аарон сякаш се вкамени. — Най-малкият ми син Кристобал едва не беше отвлечен по време на такова нападение. Оттогава въоръжаваме хората си и ги обучаваме. Диего Колон ми даде също група надеждни мъже за пазачи. Най-големите ни загуби досега са от грабежи близо до морето, тъй като това е зона, която не можем да контролираме.

— Превозвате кожи и восък за Севиля. Бенхамин ми каза, че търговията ти преуспява. Означава ли това, че въобще не си му писал за тези проблеми?

— Какво би могъл да направи той от Марсилия? Предпочетох да не го тревожа. Търговията ни много страда от нападенията на французи корсари. Те плячкосват всички кораби между океанските острови и Испания. Смущаващото е, че сякаш знаят точно кога нашите най-ценни стоки се товарят на пристанището, например златото и кехлибара. Нападат точно тези кораби, докато по-евтините товари преминават безпрепятствено.

Очите на Риго се присвиха. Обмисляше новата ситуация.

— Изглежда, тук някъде има шпионин: или във вашето хато, или в Санто Доминго — той сякаш се готвеше да смени темата на разговора, но попита: — Какво знаеш за един градинар на име Естебан Елзоро?

Аарон изгледа продължително Риго, преди да отговори.

— Той е съсед при Вега, обширна дълбока долина в източния край на вътрешността. Рядко идва, обикновено когато имаме тържества по жътва, но винаги му поставяме условието да не води кучетата и пазачите си.

— Той не обича индианците — натъртено изрече Риго.

— Срещал ли си Естебан?

Риго се усмихна.

— Във всеки случай сега има една хрътка по-малко и няма да те тревожи с нея.

— Я обясни какво се е случило! — заповяда остро Аарон.

Риго с готовност му разказа цялата случка. През това време изучаваше лицето на баща си, сякаш искаше да разгадае намеренията му. Аарон изруга.

— Та онова куче е могло да те убие!

— Свикнал съм с бойни кучета, макар че онова връхлетя изневиделица.

— Ако Елзоро те е нападнал нарочно, възможно е той да стои зад грабежите — замислено потърка брадата си Аарон.

Риго вдигна рамене.

— Напълно възможно е той да е организирал това, както е възможно да няма нищо общо с тази работа.

 

 

Мириам беше изморена от друсането на носилката. Потърка натъртения си гръб и енергично се разходи из лагера. Видя дървените походни легла, приготвени от хората на Аарон. Нима тя и Риго ще спят на открито пред всички? Или, още по-зле, той ще я остави сама и ще отиде да спи на друго място?

След всяка измината миля от Санто Доминго, последния оазис на цивилизацията из тези места, тя се чувстваше все по-самотна и уязвима. Аарон беше учтив и сърдечен, радваше се, че ще има внук. Беше я приел, без да задава обвиняващи или неудобни въпроси за прекъснатата й връзка с Бенхамин. Но какво трябва да очаква от Магдалена, неговата жена християнка? Бенхамин е първородният й син и Мириам е виновна за принудителното му скитане. Ако Магдалена реши да я кори, а Риго я напусне, какво ще прави?

Риго наблюдаваше Мириам, докато сядаше до разгарящия се огън. Държеше в ръцете си примитивна паница, пълна с ароматна смес от подправки, наречена от индианците „горещо питие“. Изглеждаше много самотна.

— Зная, че това ще наруши диетата ти, но се налага да се храниш, Мириам — рече тихо той, за да не го чуят другите. — Това е нов свят, трябва да забравиш миналото!

— Да забравя миналото — повтори като ехо тя. — Та то остана зад мен от първия ден, в който те срещнах. Съдба ли беше това, Риго? — изразът на лицето й приличаше на неговия — същия разтревожен и предпазлив поглед. Сякаш се опитваше да скрие сълзите си, докато бъркаше с груба дървена лъжица кашата.

Двама слуги на Риго разопаковаха завивките му и разгънаха дървеното походно легло върху мъхестата земя зад дънера на огромно махагоново дърво, което щеше да им служи за заслон. Макар да лежаха един до друг, тази нощ Риго и Мириам не се докоснаха. И двамата останаха дълго будни, заслушани в писъците на нощните птици и шумоленето на малките животинки. Всеки от тях бе потънал в болезнен водовъртеж от страх и спомени.

 

 

Долината пред тях беше дълбока, широка и много плодородна. Заемаше грамадно пространство под планинската пътека, по която се движеха. Бързи потоци напояваха сочната черна почва и извисяващите се дървета. Големи стада от диви говеда, наречени чимароне, се угояваха по тучните пасища заедно със свине и тук-там кози.

— Освен с дивеч, ние се прехранваме и като отглеждаме пилета за яйца и за месо. Но преди всичко опитомяваме и продаваме хубави коне на господа, пътуващи за Мексико — рече Аарон гордо, като поглади по гърба кафявия ат.

Като чу думата „Мексико“, сърцето на Мириам се сви от страх, но Риго, изглежда, повече се интересуваше от конете на баща си, отколкото от мъглявата перспектива, свързана със златните мини.

— Този кафяв ат е прекрасен. Имате ли кобили от него?

Аарон погледна Пелигро и рече:

— Кобилата да се чифтоса с този черен дявол? Това би било добре.

Докато яздеха надолу към долината, Мириам и Риго се загледаха в добре напояваните полета с царевица, боб, сладки картофи и горчива маниока, от която се приготвяха късчета касава. Аарон посочваше различните култури и им обясняваше как ги обработват и жънат два пъти годишно.

— Ето лимонови и портокалови градини — каза Риго при един завой. Пътят минаваше край група дървета с копринени буби. — Има ги много в Андалусия.

— Сполучливо са присадени на океанските острови. Това се отнася и за ориза и захарната тръстика в югозападната част на острова. Но отглеждането и особено прибирането на тръстиката изискват тежък физически труд. Плантаторите използват труда на черните роби. А това е мръсна работа, аз не искам да имам нищо общо — отвърна Аарон с явно недоволство. — Отглеждаме храни за вътрешна търговия и за собствените си нужди и пренасяме с кораби коне, кожи, восък, кехлибар, дори злато — продължи той. — Открихме няколко добри златоносни жили, но не можем вечно да разчитаме на тях. Луис и Рудолфо наглеждат мините на север в планината.

— Луис и Рудолфо? — главата на Риго вече се въртеше от всичките тези имена на хора от имението на Торес.

— Луис Торес и аз бяхме с адмирала при първото му пътуване в океана. Не сме роднини, независимо от общото ни презиме и еврейско потекло. Той се ожени за жена от тайно, а синът им Рудолфо се ожени за Серафина, нашата най-голяма дъщеря. Имат три деца.

Аарон забеляза, че изразът на Риго се сменя: от учудване до истинско удивление. Едва сдържа смеха си. „Не, Наваро, ще те спечеля на моя страна!“

Красиви градини с цитрусови плодове ограждаха централната част на селището. Къщите бяха изградени от варовикови камъни, пренесени от планинските кариери. Дебела стена, висока около три метра, се виеше около купчината къщи и декоративните градини. Когато се приближиха до селището, двама сурови наглед пазачи мелези поздравиха Аарон и отвориха двете големи крила на портите. Риго си помисли, че дори няколко преки попадения на снаряди от най-добрите обсадни оръдия на Пескара няма да повредят тежките дъбови врати. Бяха дебели почти четиридесет сантиметра.

Кокетни вилички, сергии с продукти, ковачница и най-различни магазини оформяха уличката, където деца с различен оттенък — от светлата кожа на кастилците до най-тъмната на тайно — играеха заедно. До центъра на миниатюрното градче се извисяваше палатът на Торес — каменна сграда с красиви колони и ниски широки прозорци. Плътните, покрити с листа клони на махагонови дървета и дъб го покриваха като гнездо на влюбени чучулиги.

Докато препускаха по пътя, Аарон вдигаше ръка за поздрав към жените и мъжете, заети със своята работа, а децата крещяха от радост, че се връща. Изведнъж едно малко момиче, облечено в свободна ризка, развя огненочервената си коса и бързо се затича по улицата. Аарон я вдигна на коня и сърдечно я прегърна. Големите й, зелени като емералд очи блестяха на малкото тясно личице. Гледаше го с обич.

— О, как ни липсваше, татко!

Погледът й мина край него и се спря с удивление върху мургавия, елегантно облечен чужденец, който яздеше до баща й.

— Това ли е брат ми Наваро?

— Да, сърчице, но по-добре му казвай Риго, защото е свикнал с това име — Аарон се обърна към Риго и му каза: — Това хлапе е най-малкото ти сестриче Виоланте или Лани, както я наричат всички.

Риго кимна с усмивка и малкото хлапе се засмя весело. Показаха се венци с липсващи детски зъбчета.

— Тази красавица мадам Мириам ли се казва? — попита момиченцето, надничайки в носилката. — Батко Бенхамин ни писа, че е много красива. А къде е той? Мога ли да пояздя на коня ти?

Риго не знаеше как да отговори на този поток от въпроси и погледна към Аарон. Баща му потупа ласкаво Лани и каза:

— Не разпитвай толкова много и ще ти позволя да се подрусаш на коня с брат си.

Без повече приказки той подаде кикотещото се дете на изплашения Риго. Лани обви с пухкавите си малки ръце шията му и разгледа отблизо лицето му.

— Много приличаш на Бенхамин, но косата ти е като на тайно — каза тя и докосна къдрица от смолисточерната му коса. — Мисля, че тази комбинация много ти отива.

На устните му се появи усмивка.

— Така ли смяташ?

„Значи това е моята сестра.“ Изведнъж почувства странно чувство, някаква възторжена радост, която го изпълваше. Май тази Еспаньола няма да излезе лошо място въпреки всичко.

Мириам беше очарована от държанието на малкото девойче, но не беше сигурна как ще погледнат на факта, че пристигналата снаха е омъжена за друг техен брат. Преди да успее да помисли по този проблем, към тях се присъединиха двама младежи: единият с ръждивокафява коса и съвсем зрял, а другият — все още юноша със светлите коси на Аарон.

Докато младежите от фамилията Торес — Кристобал и Бартоломео — се запознаят със своя току-що появил се брат, се подслониха под хладната сянка на великолепен дъб. Риго помогна на Мириам да слезе от носилката. Тя се усмихна на всички, но се чувстваше прашна, мръсна и определено стресната от новото си семейство.

Изведнъж се появи дребна симпатична жена, облечена в рокля от бледозелена коприна. Дългата й ръждивочервеникава коса и котешко зелените й очи издадоха моментално цветовете на фамилията Торес. Магдалена прегърна Аарон и се обърна към Риго и неговата съпруга.