Шърл Хенке
Завръщане към рая (33)

Бележки на автора

В романа „Завръщане към рая“ разказвам за медицината през епохата на Ренесанса, за живота на евреите в Прованс и във Франция, за войните между кралете на Франция и на Испания и за обичаите на унгарските цигани. Проучих романа „Рай и още нещо“^[1]. Отново прочетох „Династията на Колумб на Карибските острови“ (1492–1526 г.) и „Историята на Западните Индий“ на Ла Казас, произведението на Сойър „Ранни испански островни походи“, както и „Карибите“ на Робърт Керъл. Прегледах много трудове за растения и животни от Европа и от Новия свят, за мебелите през Ренесанса, за тогавашната архитектура, облекла и храни. Книгата „Завръщане към рая“ писах в продължение на тридесет години след „Рай и още нещо“ и представлява нещо като нейно продължение.

Действието започва, когато първият адмирал Христофор Колумб и брат му Бартоломео — Аделантадо — отдавна са влезли в златните страници на историята, но част от рода им продължава да живее на испанските Кариби. Вторият адмирал Диего Колумб (в романа името е Колон) е тръгнал по стъпките на баща си като адмирал и вицекрал на Еспаньола, но е замесен в политически интриги и административни нарушения, заради които два път е викан от краля в Испания. Разказът се отнася за времето на последното му заточение, когато жена му Мария и седемте им деца остават в Санто Доминго. Опитах се да обрисувам Мария Алварес де Толедо такава, каквато би трябвало да бъде наследницата на влиятелен род на дукове от времето на Ренесанса — силна, с независим дух и с остър политически нюх. Тя наистина е останала с децата си във вицекралския палат в Санто Доминго до смъртта на втория адмирал през февруари 1526 г. Едва тогава заминава за Испания, за да уреди въпросите, свързани с наследството. След това отново се връща в Санто Доминго и остава там до края на живота си. Много поколения семейството на Колумб си остава богата и влиятелна династия в Новия свят, открит от славния адмирал.

Еспаньола е бил оживен остров, спирка за авантюристите, които търсят славата на Бога, злато и диаманти в близкото Мексико. Сред тях е бил и един обикновен монах от доминиканците на име Бартоломео де ла Казас, известен още като „апостола на Новия свят“. Освен фактите, които взех от неговите писания, използвах и биографични бележки на Джордж Сандерлин, озаглавени „Бартоломео де ла Казас“. При завръщането си от второто пътешествие с Колумб, бащата на Бартоломео — Педро — е довел едно тайнянско момче, което го е придружавало. След известно време Бартоломео започва да учи за свещеник, а тайнянецът изчезва безследно. В Риго се опитах да пресъздам доведеното братче на известния мъж Бартоломео. Ако можеше да прочете романа ми, предполагам, че брат Бартоломео би се развеселил от романтичния образ.

За да науча повече неща за Санто Доминго и за живота в така наречените „хата“ в долината Вега, прочетох „Доминикански републики“ на Клейпол и „Карибски истории“ на Роботъм. Книгата „Кратка история на Западните Индий“ от Пари и Шерлок ми помогна да създам образа на корсаря Люк Бриен.

За разлика от „Рай и още нещо“, голяма част от действието в тази книга се развива в Европа. Обсадата на Марсилия и битката при Павия са описани в романа на Франсис Хекет „Франсоа“. Направих справки и в „Историята на Франция“ от Люсиен Ромие. Сведения за императорите взех от „Чарлз V“ на Мануел Фернандес Алварес. Карлос и Франсоа, монарсите, които си съперничат, прекарват живота си в гуляи и разврат.

Подробности за френския Прованс и по-специално за Марсилия почерпих от „Юга на Франция“ на автора Арчибалд Лайъл, както и от „Сърцевината на Прованс“ на Еми Окли.

Когато реших да създам образа не само на Бенхамин, но и на жена лекарка, разбрах, че отново трябва да се ровя в историята. Често се споменаваше за лекарки от еврейски произход, но без подробности. След като прочетох много книги и статии, създадох двамата герои. Опитах се да покажа най-лошите и най-добрите страни на медицината през Ренесанса. Университетът в Падуа е бил най-добрият в Европа през XVI век. Харви, Верзалий и Паре са имена, свързани с този университет много десетилетия след времето, когато Бенхамин и Мириам са надянали магистърските си одежди. Медицинският университет в Падуа е едно от първите медицински училища, в което лекарите изучават хирургия. Дотогава тази специалност се е смятала за богохулна, недостойна за добрия лекар. „История на медицината“ на Кейт Кемпбел и Хърд Мед е много интересна книга, както и „Евреите и медицината“ от Хари Фриненвалд, „Въведение в историята на медицината“ от проф. Чарлз Грин Къмстън и „Магията на науката“ от Хенри М. Патчър. Книгата на Патчър проследява изключителната кариера на Парацелзий. Съсирването и спирането на кръвта, описани в „Завръщане към рая“, действително са прилагани около половин век след действието в книгата. Направих от героите си първите медицински гении.

Когато помощничката ми Керъл предложи да създам героиня от цигански произход, предположих, че проучванията, свързани с това, ще ми доставят удоволствие. Прочетохме много противоречиви разкази и най-добра ни се стори книгата „Джипсита“ от Жан-Пол Клебер. Оттам взех не само веселите анекдоти, но и много етнографски факти. Научих много неща за законите и нравите им.

Така събрах материал от различни източници, за да съчиня историята за Риго, Мириам, Бенхамин и Рани като продължители на приключенията, започнати от Аарон и Магдалена. Аз и Керъл се надяваме да ви е харесало пътешествието във века на великите географски открития.