Шърл Хенке
Завръщане към рая (32)

Епилог

Имението Торес, година 1526, ноември

Брат Бартоломео произнесе последната си благословия и очерта във въздуха кръст над две миниатюрни проплакващи бебета. По негово настояване и с помощта на Чаону в имението бяха построили скромен параклис. Той служеше както на тайняните, така и на белите заселници. Монахът се усмихна на малката Сара, докато Бенхамин гордо я държеше, а Рани се суетеше нещо около дантелената си рокля. Все още беше малко изнервен от вълка, но като видя как животното се подчинява на Бенхамин и на Рани по време на сватбата, духовникът се убеди, че е безопасен.

Малкият Франсиско беше сериозен и гледаше монаха с внимателните очи на Риго. Имаше същата черна права коса като брат си Диего.

Аарон и Магдалена се усмихнаха на своите деца и внуци. Всички бавно излязоха вън от параклиса, на силното обедно слънце, и се отправиха към голямата къща за тържествения обяд. Виоланте държеше малкия Диего и преливаше от гордост, Бартоломео, вече младеж на двадесет и една години, вървеше до Кристобал, който го беше стигнал на височина. Всички близки на семейство Торес се бяха събрали за тържеството — Серафина и Рудолфо с трите си деца, Гуачанагари и Чаону заедно с тайняните от селото на стария вожд.

— Щастлива съм, отче, че успяхте да дойдете от толкова далеч за кръщавката! — рече Магдалена на достолепния заварен брат на Риго. Аарон се усмихна на жена си.

— Мисля, че брат Бартоломео и без това пътуваше на север.

— Това, че снахите ни почти едновременно родиха бебетата, улесни нещата — рече Магдалена.

Брат Бартоломео се засмя и намигна.

— Бог понякога се грижи за нас. Но Аарон е прав. Изпращат ме в Пуерто Плата, за да избера място за доминиканската мисия.

— Чудесно! Ако останеш на северния бряг, ще си близо до нас и ще се виждаме по-често — рече Риго, докато Мириам поемаше малкия Франсиско от ръцете му.

Брат Бартоломео премести погледа си от Риго върху семейството му.

— И аз се надявам на това. Всички вие сте ми много скъпи!

Гуачанагари се усмихна.

— Радвам се, че думите, които ви наговорих миналата година, бяха само игра, за да измамя онзи жесток човек. И аз като брат ми Чаону ще ви бъда приятел, макар че не одобрявам този обред с потапянето, който извършихте.

Старият доминиканец погледна весело.

— Иска ми се да промениш мнението си, но ще си останем приятели. Когато издигнем манастир на този бряг, ще говоря с теб за миналото на народа ти.

— С радост ще разкажа за старите обичаи на тайняните!

— Какви са плановете ти, Бартоломео? — попита Риго с любопитство. — Знам, че не си се отказал да служиш рицарски на индианците.

— Много пъти съм говорил на императора и на придворните му: не помня вече колко пъти прекосих океана. Реших нещо — ще напиша история. Ще започна от момента, когато испанците пристигнаха в Новия свят и се разправиха с индианците. Затова искам да науча всичко за племето на Гуачанагари и за политиката на Санто Доминго. Всичко това трябва да се знае от бъдещите поколения.

— Как искам да се науча да пиша добре, за да съчиня поне едно писмо! — рече Рани замечтано.

— Може да се научиш, но писането на такава история е работа за мъж.

Рани се намръщи.

— Писането е мъжка работа, така ли — намеси се Мириам, — както медицинската практика?

Риго се усмихна и прегърна жена си, без да изпуска от погледа си Бенхамин.

— Бъди по-внимателен, братко, че ще си навлечеш гнева не само на Мириам и Рани, но и на майка ни.

Магдалена беше поласкана от това, че Риго я призна за майка.

— Големият ми син е прав, Бенхамин. Тук, в Новия свят, жените вършат голяма част от мъжката работа. Няма причини да не помогнем на брат Бартоломео да събере информация за бъдещата си история. Та нали всички ние сме част от нея?

— Ще ви бъда много благодарен, ако ми помогнете да напиша историята на океанските острови. Надявам се, че един ден индианците и европейците ще се научат да живеят в хармония и заедно ще изградят този Нов свят, даден им от Бога.