Шърл Хенке
Завръщане към рая (31)

Глава 30

Бенхамин изви глава, за да не го удари една плетена кошница, която отскочи от стената.

— Рани, нека бъдем разумни… — друг снаряд, този път голяма стомна, изсвистя край главата му и се разби в стената. — Проклятие! Ще ме изслушаш ли или да те сложа на коленете си и да натупам малкото ти кръгло дупе?

— Защо този път не ме заключиш в шкафа? По-добре ще бъде, отколкото в стаята. Бих могла да се задуша там, както искаше Пиеро, и няма да е необходимо да се чудиш какво да правиш с мен.

Тя грабна една саксия с декоративна папрат, но преди да я хвърли, Бенхамин я метна на леглото и я притисна под себе си. Момичето се мяташе и риташе.

— Заключих те, за да бъдеш в безопасност. Видя ли какво се случи, когато реши да преследваш един опасен разбойник? Треперя, като си помисля какво можеше да направи с теб Бриен.

— Нищо не ме заплашваше. Казах му, че съм твоя годеница и ще получи голям откуп. Излъгах го.

— Не, не си го излъгала, хубавице. Ти си целият свят за мен! Ти си жената, за която ще се оженя — промърмори той, опрял в шията й меките си жадни устни.

Рани изведнъж притихна. Ръцете й се впиха в раменете му.

— Ти… наистина ли ще се ожениш за мен? А семейството ти? Какво ще каже? Сигурна съм, че…

— Те ще те обичат като мен. А ти знаеш, че те обичам, нали, Рани? Прекосих океана, за да те открия.

— О, Бенхамин, от колко време очаквам тези думи! — проплака тя и започна бързо и страстно да го целува.

— Обаче има нещо — тя се отдръпна. — Обещай да не крадеш повече!

— Не е весело без това — рече тя намръщено.

— Но ще си спестиш много неприятности. Ще си в безопасност, както беше в тази заключена стая, докато търсех Риго и Мириам.

— Сигурен ли си, че не обичаш Мириам? — попита тя с лека тревога в гласа.

Той стана и погледна малкото й, прилично на сърце лице, което беше по детски наивно.

— Обичам Мириам точно толкова, колкото обичам Серафина и Лани. Знаеш какви са отношенията им с Риго. При нас не е ли същото?

Тя въздъхна дълбоко.

— Не само че не съм дама, но съм циганка, при това с вълк.

— Какво от това? А Виро не е само твой вълк. Когато бяхме на кораба, той беше мой другар.

— Не съм сигурна — отговори тя и го целуна.

На вратата се почука и слугата съобщи, че банята на Бенхамин е готова.

В сините му очи се появи весел пламък и свали от раменете й момчешката ризка.

— Какво ще кажеш за една хубава баня? Доколкото си спомням, първия път много ти хареса.

— Най-много ми хареса края на къпането — отвърна тя. Стана и закри гърдите си с ризата. — Кажи на слугите да донесат много вода — сбърчи нос и добави заядливо: — Вониш на кръв, кал и пот.

Той се засмя и заповяда на слугата да внесе водата.

След като напълниха кръглата дървена вана с топла вода, слугите излязоха и оставиха Бенхамин и Рани сами. И двамата бяха мръсни след битката, но не бързаха.

— Сега приличаш повече на себе си, не си префърцунената дама, творение на братовчедка ми Оливия. Но трябва да призная, че беше ослепителна с онези рубини и алената рокля от самит.

— Иска ми се да съм ослепителна само с кожата си — изтърси тя цинично.

Бенхамин нави на пръста си една от дългите й къдрици, придърпа я по-близо и бавно започна да сваля ризата й.

— Ти си златното ми съкровище! — прошепна той. Докосна с устни едното й шоколадово зърно. Тя изви тялото си и въздъхна. Той смъкна ризата и нежно погали гърдите й. После започна бавно да се съблича. — Веднага във ваната, водно конче!

— Искам първо да те съблека — отговори тя и зашари по тялото му със сръчните си пръсти. — Ранен си!

— Това са драскотини.

Тя започна да ги ближе.

— Сега се чувствам по-добре — изпъшка той.

Ръцете й разкопчаха брича му и го свалиха. Когато твърдият му член се освободи, нежните й пръсти го погалиха. Бенхамин пое дълбоко въздух и изрита последните си дрехи.

С прелъстяваща усмивка тя го поведе към ваната, без да отдръпне ръката си от члена му.

— Сега ще направим онова, което исках в градината при фонтана на чичо ти.

Бенхамин коленичи в голямата вана с дяволита усмивка. Рани прекрачи, седна на ръба и започна да го пръска с вода.

— Нека първо да те изкъпя. След това ще си разменим местата или нещо такова.

— Нещо такова ли? — като ехо отвърна той, а тя взе сапуна и започна да покрива с пяна тялото му.

Бенхамин я прегърна през кръста и я придърпа към себе си.

— Ето как ще пестим време. Ако се триеш в мен, твоята пяна ще къпе и мен.

Тя се съгласи и коленичи във водата. Те сплетоха ръце и крака и допряха плътно телата си. Рани започна да масажира твърдите като камък бедра и прасците му. Почувства еротична наслада, когато той вдигна първо единия от стройните й крака, а после другия, за да ги изтрие. Когато стигна мястото, където къдравите косъмчета образуват триъгълник, тя тихо простена:

— Вече съм чиста!

— Не още — рече той и целуна носа й. Взе едно канче, загреба вода и я поля. — Да измия ли косата ти? — попита нежно той.

Скоро около гъстата й черна коса се образува пухкав облак от сапунени мехурчета. Рани затвори очи и отметна глава назад. Започна предизвикателно да извива тялото си. Той изръмжа и се засмя, после се пресегна за друго канче с вода. Момичето се притисна към него и го целуна. Ръцете му се плъзнаха нежно към бедрата й с копринена кожа и леко я повдигнаха нагоре.

— Обвий краката си около бедрата ми, водно конче — пошепна той и облиза сребърните вадички, които се стичаха между гърдите й. Рани послушно отвори крака. Бенхамин влезе в нея и замря, за да удължи удоволствието. — Толкова си тясна…

— И мокра — пошепна тя, обгърнала с ръце стройното му тяло. — Прекрасно е, Бенхамин! Не искам да свърши.

— Тогава престани да виеш бонбоненото си дупе така съблазнително — обясни й той и наложи по-бавен ритъм. Гледаше как очите й се притварят. — Рани, влюбен съм — мърмореше той. Колко много означаваше за него това сладко дребно девойче! Тя беше животът му, а едва не я загуби от глупост.

— Агата беше права. Ти си съдбата ми, златокосият мъж, който ще обичам винаги!

Ноктите й се забиха в мократа кожа на Бенхамин. Държеше го здраво, докато той се движеше все по-бързо. Накрая очите й се разшириха и тялото й се разтресе от сладостни конвулсии.

Бенхамин усети вълните, които минаха през тялото й, и я последва. Светът около тях се завъртя.

След като останаха така няколко мига, Рани се изкикоти.

— Ох, Бенхамин, хлъзнах се…

— Заслужаваш да те оставя да се удариш. Почти ми строши краката. Как ще ходя по белия свят?

— Чия беше идеята да правим любов по този начин? — полюбопитства тя, изплъзна се от прегръдката му и излезе от ваната.

— А кой ме прелъсти в тази вана? — обори я той и сковано се изправи.

Рани весело се изсмя.

— Коленете ти приличат на сицилиански фурми.

Той бързо сграбчи една кърпа, зави я в нея и започна да я бърше и гъделичка.

— Виж какво направихме! Целият под е във вода.

— От косата ти е. Тресеш я, както Виро изтръсква козината си.

Виро като че ли нарочно избра точно този момент, за да бутне вратата и да влезе безшумно в стаята. Той обиколи ваната, подуши прогизналия под, после седна и любопитно се вгледа в тях.

— Нима и той иска да се къпе? — през смях попита Бенхамин.

Рани погледна Бенхамин, сетне очите й срамежливо се сведоха.

— Бенхамин, ами… за нашата сватба?

— Не казвай нищо. Искаш Виро да бъде там? — разбра, че тя иска да потвърди обещанието си да се ожени за нея. — Ако доминиканецът е достатъчно толерантен, както ме убеди Риго, ще ни венчае в присъствието на Виро.

Дребното й красиво лице светна.

— Колко хубаво ще бъде! — пошепна тя с някаква нотка на мечтателност.

 

 

Аарон седеше в огромната библиотека в палата на Колон в Санто Доминго и внимателно четеше писмото и придружаващите го документи. Остави книжата настрана и разтърка очи.

Магдалена влезе в стаята.

— Неприятности ли имаш? Мария каза, че от хатото е пристигнал вестоносец. Не трябваше да оставяме Бенхамин и Риго да се справят сами с Елзоро!

Аарон й се усмихна окуражаващо.

— Не. При тях всичко е наред. Бенхамин е спасил циганката си от корсаря и всички са живи и здрави. Той ще се жени за нея.

— Е — рече Магдалена след кратък размисъл, — щом семейството ти прие мен, защо да не приеме и момиче с циганска кръв? Разбрах, че Бенхамин е влюбен в нея още когато ни разказа нейната история. Но не изборът на Бенхамин те е разстроил така, нали? Какво стана с Елзоро?

— Мъртъв е. Мръсното му имение е разрушено. Всички разбойници, включително корсаря, са мъртви или оковани. Риго, Бенхамин и Бартоломео добре се справиха!

— Тогава какво има?

— Нали ти разказвах за покушенията срещу Риго на кораба и на Еспаньола още когато пристигна.

— Сигурна съм, че ги е организирал Елзоро. Онзи французин беше предател. Той е определил и наградата за главата на Риго.

— Не, той е бил само наемник, на когото са платили, за да убие Риго.

— Французинът е бил свързан с някого в Марсилия?

— С Джуда Тулон — рече Аарон.

— Ако той е човекът, заплатил на Бриен и на Елзоро, защо започнаха набезите си срещу нас, дълго преди да открием Риго.

— Ще помоля чичо Исаак да разбере това — рече Аарон. — Ще изпратя документите със следващия кораб за Марсилия. След това ще се върнем у дома. Доволен съм, че Диего предупреди Мария за измамните писма, изпратени от враговете му. Уредих нещата така, че да бъде в безопасност в Санто Доминго. Семейството ни има нужда от нас в хатото.

Тя кимна и погледна счетоводните книги.

— Джуда Тулон ще има за какво да отговаря.

 

 

Марсилия, година 1525, юли

Исаак Торес влезе през масивната дъбова врата в къщата на Тулон. Винаги се беше чувствал добре в просторния хол със строга, но богата уредба. Дебелият турски килим заглушаваше стъпките. Сърцето му се сви, докато следваше слугата в кабинета на Джуда. Когато влезе в стаята, приятелят му се изправи, дръпна настрана куп книжа и го посрещна с широка усмивка.

— Исаак, каква приятна изненада! Заповядай, ще наредя на слугата да донесе вино!

— Няма нужда от вино. Не съм дошъл да си разменяме любезности, Джуда — Исаак остави една счетоводна книга и няколко писма на масата. — Аарон изпрати тези документи от Еспаньола — замълча и остро погледна Джуда. — Рейнард и корсарят ти са мъртви. Всичко свърши.

Джуда улови главата си с ръце.

— Съсипан съм само заради един дивак, проклет да бъде!

— Защо, приятелю? Та ти си искал да съсипеш мен и всички около мен, дълго преди Риго да се срещне с Мириам. Ти си организирал набезите в имението Торес, пиратските нападения в океана. Две години си се опитвал да го разориш — Исаак погледна Джуда Тулон: чакаше отговор.

— Нямах намерение да разорявам Аарон. Исках само семейството му да се върне тук, ти също го желаеше. Ако домът им в онази дива пустош беше разрушен, не им оставаше нищо друго. Още когато Бенхамин и Мириам се сгодиха, съкровеното й желание беше той да се откаже от намерението си да се върне на Еспаньола. Ако бях успял да го убедя, щеше да остане в Марсилия.

— Тогава другият ми племенник влезе в живота на Мириам и се ожени за нея. За тебе, Джуда, тя беше мъртва след това — каза Исаак с тъга.

— Да. За мен беше мъртва, но само докато оня туземец беше жив. Как можех да имам дъщеря, омъжена за някакъв мелез християнин? — на лицето на Джуда се изписа дива омраза, когато си спомни за предателството на Мириам и за незаконородения испанец. — Дадох й всичко. Всичко! Тя беше единствената ми наследница, последната от къщата Тулон. Друго семейство нямам. Как можех да позволя наследниците ми да имат кръв на християни и диваци!

— Ако беше успял да убиеш Риго, щеше да се опиташ да върнеш нея, Бенхамин и семейството му обратно в Марсилия — рече Исаак и нещата му се изясниха.

— Знаеш от колко време и двамата желаем сродяването на семействата ни. Тя трябваше да се омъжи за Бенхамин, достойния син на Аарон Торес! — в очите му проблесна фанатичен огън.

— Бенхамин се е оженил за циганката, Джуда, а Мириам и Риго имат син. Ти имаш внук!

— Не признавам внуци от незаконороден! Оня е псе, мръсно животно!

Исаак въздъхна, сякаш уморен от спора:

— Това вече не зависи от тебе, Джуда. Не мога да ти позволя да продължиш да вредиш на семейството ни, което — добави той, — за добро или за зло, е попълнено с един мелез християнин и една унгарска циганка. Не плащай повече на бясната измет от кейовете на Лейсидон за осъществяване на налудничавите си планове! Аз съм опасен враг. Биха могли да го потвърдят Фернандо Трастамара и Бернардо Валдес, но и двамата са мъртви — вгледа се за миг в лицето на стареца и разбра, че той няма да спре. — Налага се да предам тези документи на Съвета, Джуда. Ще конфискуват корабите, с които плячкоса много злато и стоки. Пак повтарям: всичко свърши!

Джуда гледаше край него с невиждащ поглед. Исаак излезе от стаята. Така приключи тридесетгодишната им дружба. Раздялата беше трудна, но безопасността на семейството беше първата грижа на Исаак.

На следващата сутрин градските пазачи отидоха да арестуват Джуда Тулон. Откриха го облечен в богато извезано черно кадифе, увиснал на примка в голямата зала на палата си. Свалиха го от въжето и го погребаха в полето, извън градските стени.

 

 

Еспаньола, година 1525, август

Мириам влезе в кабинета на Аарон с неприятно предчувствие. Очакваше лоши новини. Когато я въвеждаше в стаята, Риго стисна здраво ръката й и застана до нея. Тя погледна суровото лице на тъста си и каза:

— Ще ми кажеш нещо за баща ми, нали? Застрашава ли още Риго?

— Не. И Риго, и всички ние спокойно можем да живеем на Еспаньола — рече тихо Аарон. — Джуда е мъртъв, Мириам.

По тялото й премина тръпка, но се овладя и попита:

— Съветът ли го екзекутира?

— Не. Чичо Исаак се е опитал да го убеди да се откаже от плановете си.

— Той искаше да убие Риго, за да се съберем с Бенхамин.

Аарон беше поразен.

— Откъде знаеш това?

— Когато прочетох указанията му до Рейнард, го разбрах. Винаги пишеше, че Бенхамин и ти трябва да останете невредими, но тук повече не можете да живеете. Няколко пъти се опита да убие Риго. Самоубил се е, защото всичко е било разкрито — беше доволна, че запази самообладание.

— Мириам, много съжалявам. Чичо Исаак е съкрушен, защото…

Тя вдигна умолително ръка.

— Не, той изпълни трудна мисия. Длъжна съм да се извиня на цялото ви семейство за неприятностите, които, без да искам, ви създадох. Радвам се, че всичко приключи, Аарон. Ще пиша на чичо Исаак, че не трябва да се обвинява за греховете на баща ми — стисна ръката на Риго. — Искам да остана малко сама. Ще се разходя в градината — и с достойнство излезе от стаята.

Същия следобед Риго я намери в детската стая, седнала на нисък плетен стол, да кърми малкия Диего. Галеше правата му черна коса, а лицето й изразяваше покой. Погледна към Риго и се усмихна.

— Добре съм, господарю мой. Имам теб и сина ни. Животът е пред нас. Баща ми така и не разбра, че родовете Тулон и Торес наистина се съединиха.

 

 

Еспаньола, година 1526, април

Риго наблюдаваше как Мириам превързва ръката на тайнянски фермер. Беше ранен от диво прасе и без намесата на лекар, който да спре кръвта и да зашие разкъсаните мускули, щеше да умре. Вместо възмущението, което изпитваше преди, като гледаше жена си в мизерните колиби на индианците, сега в сърцето му се надигна гордост. Мириам се беше приспособила към живота в хатото, както беше предвидил Бенхамин. Но брат му и Мириам не бяха един за друг и дълбоко в сърцето си тя беше почувствала това. Риго се усмихна, когато се сети за Бенхамин и за онова малко създание, за което се беше оженил. Колко щастливи бяха — тя, вълкът и той — заедно!

Мириам усети присъствието на мъжа си, както когато за пръв път се срещнаха в Марсилия. Той чакаше търпеливо, облегнат на висока палма, и наблюдаваше как тя работи. Както винаги, Мириам жадно поглъщаше с поглед ориенталската му красота. Беше обут в лек панталон, който подчертаваше всеки негов мускул. Бялата риза беше отворена и откриваше яката му космата гръд. Присмехулното изражение в очите му накара бузите й да пламнат, но смело посрещна погледа му.

— Предлагам да пояздим, когато свършиш работата си. Скоро ще се изсипе следобедният дъжд.

Тя се усмихна дяволито.

— Страх те е да не се разтопя от дъжда?

— Да предположим, че аз искам да те разтопя! — отвърна Риго с вълнение.

Мириам даде последни указания на болния и на жена му и протегна ръка на мъжа си.

— Готова съм, господарю — бавно закрачиха към мястото, където беше вързан Пелигро. — Диего добре ли е? — попита тя, загрижена, че го беше отбила.

Момчето скоро щеше да навърши една година и вече поемаше твърда храна.

— Да, изяде си всичко и заспа още преди да изляза от къщата. Но ти не си обядвала.

— Нима съм слаба? Или искаш да се угоя като френска куртизанка?

Риго се метна на Пелигро, след което без усилие я вдигна и я настани зад себе си. Тя го прегърна и облегна глава на рамото му.

— Харесваш ми, мадам, точно каквато си — стройна и сладка. Вече не ме привличат закръглените жени, както по-рано.

— Значи французойки като пухкавата яребичка Луиз от Сан Жил вече не ти правят впечатление? — подразни го тя и усети как той трепна.

— Откъде си научила за Луиз? Виждала ли си я, щом знаеш, че е закръглена?

Мириам се изсмя весело.

— Тази жена имаше лоша репутация. Славата й се носеше от Айкс до Марсилия, където често купуваше коприни и диаманти. Искаше ми се да те убия, когато по време на треската си произнасяше името й.

— Това се случи много отдавна. Сякаш мина цял живот оттогава, Мириам. Тогава бях друг човек.

— Мисля, че си същият човек. Само си по-щастлив и мой.

— Умна жена. Внимавай, ще се намокрим — добави той и подкани Пелигро да ускори ход.

Заваля и те се измокриха до кости още преди да преполовят пътя до имението. Риго видя хълма с варовиковите скали.

— Тук има малка пещера, сякаш създадена от природата специално за нас. Нека се скрием от дъжда.

Завързаха Пелигро. Гъсталакът им осигуряваше добро прикритие. Наблизо извираше малък поток, който се разклоняваше на множество вадички. Те напояваха обраслата със зелен мъх земя.

— Но къде се намираме? — възкликна тя. Беше очарована от изолираното място.

— В голямата ни къща има много хора. Независимо от безбройните стаи там нямаме личен живот. Тук сме съвсем сами.

— Може да е за добро — дяволито каза тя и поглади ризата, залепнала към тялото му. Лекият плат беше станал прозрачен от водата. — Като лекар те съветвам да свалиш тези мокри дрехи, за да не се разболееш от белодробна треска.

Риго въздъхна и леко изхлузи ризата над главата си. После изтърси дъждовните капки от дългата си до раменете коса.

Мириам разкопча роклята си и тя се свлече на земята. Преди Риго да успее да свали брича си, тя вече беше напълно гола. Погледна я и остана без дъх. От дъжда косата й беше станала кафява. Бледата й копринена кожа блестеше. Опипа с мазолестите си пръсти първо едната, след това другата й гръд. Откакто роди Диего, гърдите й бяха станали по-обли. Бедрата й също бяха по-закръглени, но въпреки всичко беше неговата стройна Мириам.

— Ако знаеш как се радвам да те видя така! — промърмори той и ръцете му опипаха извивката на корема и бедрата й.

Мириам го обви с ръце и го целуна нежно. Свлякоха се бавно на мъхестия килим. Сега любовта им не беше забранена страст, пълна с несигурност. Времето беше тяхно.

Риго докосна с език гърдите й, докато розовите им зърна станаха твърди. Повдигна я леко и тя се озова върху него.

— Няма да позволя нежният ти гръб да се схване на мократа земя! — задъхано прошепна той.

Тя се надигна, хвана члена му с ръка и бавно го вкара в тялото си. Очите й се притвориха от удоволствие. Възприе ритъма, наложен от него. Всеки път, когато наближаваше върховната сладост, той я успокояваше и притихваха, за да подновят отново любовната игра. Загубиха представа за време и за място. Бяха се отдали изцяло на страстта. Най-сетне стигнаха и до върха на сладостта. Изведнъж дъждът спря и слънцето се показа зад плътните бели облаци.

Ярка дъга оцвети хоризонта. Мириам почувства слънцето, което я пареше. Риго опипа гърба й и лениво пошепна:

— Да ставаме, кожата ти ще изгори.

— Не! Само да сменим местата си.

— Ненаситна жена!

Най-после притихнаха един до друг под сянката на голям папратов храст. Пелигро изцвили нетърпеливо.

— Напомня ни, че дрехите отдавна са изсъхнали и трябва да тръгваме — усмихна се Риго.

— Преди това искам да ти кажа нещо.

Той я погледна с тревога.

— Мириам, какво има?

— Надявам се, че това, което ще ти съобщя, ще те зарадва повече от миналия път — погледна го. В очите му се четеше загриженост, любов и удивление. — Очаквам второ дете — зачака реакцията му. Спомни си какъв страх беше преживял при първата й бременност. На лицето му грейна усмивка.

— Щастлив съм. Предполагам, че и ти си доволна.

— Пак ще надебелея, а ти преди малко призна, че предпочиташ слаби жени.

— Да, но вече забелязах, че коремчето ти е обло. Нека допуснем, че те възприемам във всички форми, като луната, която наедрява и намалява.

Усмихна се и на бузите й се появиха трапчинки.

— А твърдиш, че си войник?! Наследил си тактът и дипломацията на чичо Исаак.

Той повдигна леко брадичката й и я целуна.

— Никога вече политика или войниклък! Отсега нататък съм обикновен търговец, щастлив съпруг и баща в семейството си в рая.