Шърл Хенке
Завръщане към рая (26)

Глава 25

Рани седеше пред огледалото в спалнята на Оливия, а една прислужница се суетеше около косата й. Опитваше се да подреди куп ебонитово черни къдрици и да ги закрепи със златни гребени, инкрустирани с рубини. Останалата част от косата й беше красиво сресана и падаше върху раменете й. В нея също бяха вплетени рубини, които блещукаха като пламъчета.

— Тези рубини наистина отиват чудесно на косата и на роклята ти — каза Оливия, когато слугинята отстъпи и погледна към господарката, за да получи оценка на работата си.

Рани вдигна ръката си и нервно запремята нежната огърлица от златен филигран и рубини.

— Много е скъпа. Не трябва да я нося.

— Не бъди глупава. Тези рубини отиват много повече на черните ти коси, отколкото на моите кестеняви къдри. Никога не ги нося. Част са от едно голямо съкровище, завещано от лелята на съпруга ми. Рубините подчертават и роклята ти.

Докато се въртеше пред огледалото, очите на Рани блестяха. Нима това прекрасно видение, облечено в самитова коприна, наистина е тя? Прокара ръка по извезаната със злато предница на роклята, сетне вдигна ръката си, за да може златистата копринена тъкан да се покаже от прорезите, направени в богато украсените ръкави.

— Това е най-красивата рокля, която съм виждала!

— Обзалагам се, че и на Бенхамин ще му хареса — рече Оливия, докато Рани леко пристъпваше из стаята, хванала края на дългата си рокля.

— Нали се движа точно както ме учеше? Страхувам се да не се спъна в роклята и да падна.

— Прекрасно си хванала шлейфа си. Все пак мисля, че бях права за обръча. Много дребна си, за да го носиш. Той ще те обезличи. По-добре е линията на роклята да е права. Така изглеждаш много по-нежна.

Рани се приготви да свие устните си във формата на буквата „О“, но навреме се спря.

— Само дано танцувам леко, облечена с тези прекрасни неща!

Оливия се засмя.

— Бъди благодарна, че подобни галавечери не се организират често. Ще мине доста време, преди отново да се наложи да се натруфиш в тези тежки дрехи.

— Ако, разбира се, остана жива след тази вечер. Какво ще кажат леля ти и чичо ти, когато ме отведеш на бала?

— Мисли само за това, което ще ти каже Бенхамин. Остави Руф и Исаак на мен.

 

 

Бенхамин стоеше прав в голямата зала, с чаша вино в ръка. Трябваше да издържи една безкрайна и отегчителна вечер. Вече надушваше мириса на овнешко и на агнешко печено, соления аромат на риба тон и сьомга, както и сладкия мирис на консервирани плодове. Вечерята включваше пет блюда, всяко сервирано със специално вино. Музиканти свиреха на лютня и на арфа. Танци щеше да има и преди, и след вечерята. Представяше си как би танцувал с Рани, после се сети за сложните фигури на официалния танц „паван“ и се засмя: спомни си как сладострастно чупеше снага под буйния ритъм на барабани и тамбура. „Как бих искал да съм с нея тази вечер, вместо с тези перове!“

Колко ли наконтени дъщери щяха да му бъдат представени след малко? С всеки изминал ден той все повече се убеждаваше, че трябва да отпътуват с Рани за Еспаньола. Като започне практика в Санто Доминго, ще има достатъчно време да си намери съпруга. Тези разглезени дами от Прованс нямаше да приемат живота в Новия свят.

Скоро ще си тръгне оттук: отдавна копнееше за дома си. Гневът му към Мириам и към Риго беше минал много по-бързо, отколкото очакваше, и вече се питаше дали тя не е имала право. Може би наистина можеше да му бъде само приятелка, не любовница. Дали брат му не беше го избавил от бъдещи неприятности?

— Бенхамин, стига си мислил! Ела да се насладим на тържеството! Няколко млади дами желаят да се запознаят с теб — ободрително му подвикна Исаак.

Бенхамин въздъхна дълбоко, но си наложи доброжелателна маска заради чичо си. Залата вече се препълваше с гости, богато облечени в кадифе и коприна от всички видове и цветове, претрупани със скъпоценности. Слуги със сребърни кани сръчно сновяха из тълпата и пълнеха чашите на гостите с вино.

Бенхамин видя Джуда Тулон, но нямаше желание да разговаря с него. Старецът смяташе дъщеря си за мъртва и не разрешаваше дори да се споменава името й. Изпита съжаление към този стар глупак, който се отричаше от собствения си внук. „Странно, но се радвам, че Мириам и Риго имат син.“

Тези тревожни мисли избледняха, когато Исаак го запозна със симпатичната млада дъщеря на член на градската управа.

Тъкмо когато пое ръката й, за да допре внимателно устни, съобщиха за пристигането на братовчедка му Оливия и на съпруга й Ноах. Бенхамин остана с отворена уста, когато напетата Оливия Фонтен въведе Рани в залата. Малката представляваше феерично видение в златиста и алена коприна. Гледаше как тя се покланя, усмихва и разменя поздравления с приятели на фамилията Фонтен.

— Божи небеса, какво е направила тази жена? Къщата ще се срути върху нас камък по камък, преди още да си е отишла нощта! — Исаак направи страхотна гримаса към Оливия, след което застана между нея и обвитата в алена красота Рани, без да вярва на очите си.

— Май е направила нещо като малко чудо — отговори на въпросителния му поглед Бенхамин, все още поразен.

— Дали и вълкът ще бъде с нея на бала или просто ще го остави да глътне някой музикант или слуга за развлечение, как мислиш?

— Ще я попитам къде е Виро, чичо. Моля те, извини ме!

Исаак чевръсто улови ръкава на Бенхамин и в гневните му сини очи проблесна предупреждение.

— Не позволявай на тази девойка повече да те омагьосва, Бенхамин! И под пищните дрехи тя си остава циганка.

— Но аз отблизо познавам и това, което се крие под красивите й дрехи, чичо.

Тръгна бавно към групата обожатели, които се бяха събрали около Рани, като почувства странно желание да натупа тези лигави кутрета.

Преди да успее да стигне до нея, Рани беше поканена на танц от млад франт. Натруфена като котката Цинамо, Оливия се насочи към Бенхамин.

— Е, харесва ли ти моето произведение?

— Вече казах на чичо, че си направила чудо. За него това е игра с дявола.

Оливия се изсмя сърдечно и проследи тревожния му поглед към танцуващата Рани.

— Представям си колко сърца ще плени тази вечер.

— Да. Ако се задоволи само със сърцата и не отмъкне и няколко кесии.

— Нима не я ревнуваш, Бенхамин?

— А теб кой те подтикна към тази глупост? Това е лудост! Сега тя ще си въобрази, че пътят към висшето общество е открит за нея и ще…

— И ще й се прииска богат мъж? Струва ми се, че няма да е трудно да си избере един от многото, които ще й предложат сърцето си през близките седмици. Ноах дори се съгласи да й даде зестра заради мен — Оливия погледна братовчед си, както тъмничарят гледа затворника, преди да бъде подложен на мъчения.

— Ще й даде зестра? Мили боже, та тя е карако! Нито един мъж тук не може да се ожени за нея.

— Говори по-тихо, Бенхамин. Бащата на Рани е циганин, но майка й е от унгарски благороднически произход. Разбира се, тя е незаконородена, но това не значи нищо, ако я подкрепи влиятелно семейство. А ние ще направим това — Оливия се усмихна и прие чаша вино от един слуга. Остави братовчед си да обмисли нещата.

— Веднъж я попитах за майка й. Каза ми, че е била от ромите.

— Познавам те много добре и не мога да си представя момиче като Рани да ти отговори другояче. Тя се гордее повече с ромската си кръв, отколкото с унгарското си потекло. Собствената ти сестра е омъжена за човек със смесена кръв, а брат ти е мелез.

— Но те живеят в Еспаньола. Рудолфо и Риго са наполовина тайно. Ние сме в Марсилия. Рани е наполовина карако. Тук е по-различно и ти го знаеш много добре. На всичко отгоре е неграмотна, социално…

— Рани се научи да пише и да чете много по-добре от доста знатни дами в тази зала. Колкото до държанието й в обществото, защо сам не провериш знанията й?

Бенхамин саркастично вдигна вежди.

— Явно не трябва да те сменям като неин наставник.

— В някои области си я обучил повече, отколкото трябва.

Тази забележка го накара да се изчерви.

— Отношенията ми с Рани са моя работа, не твоя, братовчедке.

Започна да си проправя път към танцьорите, които се връщаха от подиума. Музикантите бяха престанали да свирят.

Откакто влезе в залата, Рани тайничко наблюдаваше Бенхамин. Виждаше се, че фучи от яд, чичо му също. Сега идваше към нея с подигравателна усмивка.

„Ще изпълнявам съветите на Оливия. Ще се държа като дама, макар че до смърт не ми се иска…“

Той взе ръката й, докосна я с устни и учтиво отпрати младия й кавалер да се наслади на хубавите вина на чичо му.

— Изглежда си научила да танцуваш паван. Все пак беше много по-вълнуваща, когато танцуваше боса пред лагерния огън.

— Циганските огньове вече са далеч, Бенхамин — отговори тя меко, опитвайки се да не издаде вълнението си.

Музиката засвири и той я отведе да танцуват.

— Защо не ми каза какво правите с Оливия? — сърдито я попита той.

— Това нямаше да ти хареса, както не се хареса на чичо ти. Виж как сърдито се мръщи в онзи ъгъл — посрещна погледа на Исаак и му кимна, когато минаха с танцова стъпка край него.

— Каква игра играеш, Рани? Оливия казва, че освен да се обличаш в блестящи дрехи, се учиш да пишеш и да четеш.

— Не се притеснявай. Едва ли ще надмина Мириам Тулон по ученост, но книгите в библиотеката на Ноах са голяма съблазън за мен. Светът е много голям и открива най-различни възможности.

В очите й се четеше истинско възхищение и Бенхамин почувства странна тежест в гърдите си. Когато танцът свърши, той я отведе в един уединен ъгъл до широките врати, които водеха към верандата.

— Рани, не искам да те нараня — започна той много внимателно.

Очите й се взряха в неговите и танцуващите златисти светлини в тях потъмняха.

— Не искаш да ме нараняваш, но ме криеш в стаята на слугите, облечена като циганка, и ме използваш само да топля леглото ти — как мразеше тази дума „циганка“! Беше вложила в нея цялото презрение, което изпитва белият към ромите. Същото, което изпита Бенхамин, когато се срещнаха за пръв път.

— Ти сама дойде при мен, Рани. Не съм те вкарал насила в леглото си — почувства пошлостта на думите си.

Рани едва се сдържа да не зашлеви плесница на красивото му лице. „О, Агата, как сгреши в предсказанията си!“

— Не желая да слушам думите ти, нито ще натрапвам повече ужасяващото си присъствие. Няма да дойда в леглото ти, никога вече!

Обърна се и се изгуби в множеството, преди той да успее да я спре.

Бенхамин видя как няколко младежи се събраха около нея, предлагаха й разхладителни напитки, канеха я на танци. Почувства, че стомахът му се свива. Дали това не е ревност? Откакто Мириам бе развалила годежа им, не беше се чувствал така объркан. Наля си голяма чаша с вино, изпи го на един дъх и отпрати слугата за още. Погледът му не се откъсваше от момичето в блестящата червена дреха, което разговаряше и се смееше весело.

Рани се стараеше да се държи така, както я бе учила Оливия: като темпераментна млада дама, която весело флиртува. Не обръщаше никакво внимание на Бенхамин. „Оливия каза, че това ще го накара да ревнува, но май само го разгневи.“ Но продължи упорито да се държи така, решила да се наслади на вечерта поне заради Оливия.

Точно тогава се появи енергичният плешив корсар, който беше капитан на „Льо Ревена“. Стоеше пред отворената врата към верандата. Рани си припомни тайнствения разговор с мъжа, който спомена остров Еспаньола, и почувства, че косата й се изправя. Какво търсеше той в дома на Исаак Торес, защо идваше на този бал? А тя самата какво търсеше?

Обзе я предчувствие за опасност. Този човек носеше заплаха за семейството на Бенхамин. Точно каква, тя не знаеше, но усещаше, че е така. Агата й бе казала, че притежава способности да стане фури-даи. За пръв път Рани повярва в това. Извини се на младежа, с когото току-що беше танцувала, и през друга врата се озова на верандата. Откъм една широка колона в края на градината дочу тихи, шепнещи гласове. Не посмя да се приближи — в тези ярки дрехи веднага щяха да я забележат. Напрегна слух. Веднага разпозна гласа на Бриен:

— Риго Торес има повече животи от котка. Пак не успяхме да го ликвидираме. Туземците на баща му почти ме заловиха на северния бряг. Каква битка беше! В тези съобщения се обяснява всичко подробно. Довечера отплувам за Еспаньола с твоите заповеди за Рейнард.

Рани не успя да чуе приглушените думи на другия събеседник, а Бриен се поклони и тръгна право към нея. Влезе бързо в залата и го видя да минава покрай нея. Не беше я забелязал, но и тя не успя да види с кого разговаря. Явно замисляха убийството на брата на Бенхамин. Огледа се, но не видя Бенхамин. Той и без това едва ли щеше да й повярва.

Бриен каза, че ще отплува тази нощ. Знаеше къде е акостирал корабът му. Ако беше облечена в леките си ромски дрехи, щеше лесно да се промъкне на борда и да открадне писмото с инструкциите от мъжа в сянката, който желаеше смъртта на Риго. Усмихна се. „Ето че започвам да разсъждавам като бяла жена!“ Бързо се промъкна към входната врата. Ще вземе каляската на Фонтен и ще се преоблече в нея. Лесно ще убеди някоя слугиня да й даде в заем роклята си за малко. Придавайки си независим вид, отиде до тежката дъбова врата и нареди на пазача да извика кочияша.

След минута вече седеше в луксозната каляска и пътуваше към пристанището. Трескаво започна да сваля бижутата, молейки се Оливия да й прости светотатствената постъпка. Изведнъж каляската спря. Преди да успее да си подаде главата, чу викове. Пердетата бяха дръпнати и Бриен надникна вътре.

— И така, госпожице с алени одежди, най-сетне отново се виждаме. Помня те от оня ден на пристанището. Каква любопитна котка беше! Но си оставаш глупава карако. Представяш ли си колко бях изумен, когато те видях, облечена толкова богато, в палата на Торес. И как ме подслушваш и следиш — почеса се по брадата и наклони главата си към нея.

— Не те преследвам, нито те подслушвам — рече Рани.

— Трябва да се обличаш в по-убити тонове, ако искаш да се криеш в сенките — той избухна в смях, после утихна. — Каквато и игра да играеш, не мога да те оставя да я продължиш. Опасно е за мен.

Щракна с пръсти. Двама едри моряци се появиха от тъмнината и измъкнаха Рани от каляската.

— Не можете да ме отвлечете. Исаак Торес ще ви набучи главите на кол за това.

Бриен се смееше весело, докато наблюдаваше как момичето се съпротивлява.

— Мисля, че Исаак Торес ще ме възнагради богато, ако разбере, че съм го отървал от циганката, довлечена от Италия от неговия племенник — обърна се към един от хората си и му нареди: — Водете я, но тихо!

Рани изпищя, но мръсната ръка на моряка запуши устата й. Тя заби зъбите си в нея, докато мъжът извика от болка, след това плю с отвращение. Приятелят му действаше по-бързо. Удари я силно с юмрук и я преметна през рамо. Беше изпаднала в безсъзнание.

— Покрий я с това — рече Бриен, сваляйки тъмното наметало от плещите си. — Тази рокля и скъпоценностите много бият на очи.

Ритна телата на слугите и реши, че са мъртви. Докато крачеха към Лейсидон, корсарят се чудеше какво ще прави с колоритното момиче.

 

 

В голямата зала на Торес Бенхамин напразно търсеше Рани. Накрая беше принуден да намери Оливия и да й каже, че иска да говори с протежето й.

На лицето на братовчедка му се изписа тревога, докато оглеждаше залата.

— Цял час не съм я виждала, но помислих…

— Помислила си не това, което трябва. Разхождах се сам в градината и се опитвах да реша какво да правя с Рани. Последния път я видях, заобиколена от мъже, които я поглъщаха с поглед, сякаш е парче сочно месо на трапеза.

Чертите на Оливия се смекчиха.

— Ти май ревнуваш, глупаво момче. Признай си.

— Тя е моя жена, Оливия. Няма да допусна други мъже да я ухажват, сякаш е дама от благороден род, която търси изгоден брак.

Братовчедка му го прониза с поглед.

— А защо не? Щом ти не желаеш да се ожениш за нея, друг ще го направи.

— Възможно е, но при условие, че й дадеш достатъчна зестра, за да подслади сделката. Никой от тези мъже няма да вземе за жена циганка без пукнат грош, особено като разберат, че не е девствена. Не искам да я видя наранена.

— Ти вече я нарани, Бенхамин. Сега трябва да я успокоиш, тъй като тя обича теб и никой друг.

Той погледна Оливия с леден поглед.

— Оливия, бъркаш се там, където не ти е работа. Рани е в моите ръце и ще се грижа за нея по мой начин.

Бенхамин претърси залата, градината, след това изпрати слугите да проверят в къщата. Накрая му доведоха пазача. Слабият старец се запъна:

— Тя… тя ме накара да й извикам каляската на Фонтен, ваша чест, преди час.

— Накъде тръгна?

— Не съм сигурен. Мисля, че се насочиха към базиликата.

— Тъй като едва ли е имала намерение да се моли, предполагам, че е отишла към пристанището.

Бенхамин освободи стареца и изпрати бележка до Ноах Фонтен, в която обясняваше, че отива да търси Рани.

Улиците бяха тихи, чуваше се само тропотът на копитата на Аверо. Намери каляската точно до пустата базилика „Св. Виктор“. Бенхамин скочи от коня и огледа четиримата проснати на земята слуги с растящ страх. Сърцето му лудо биеше, докато претърси празната черква. Рани е била отвлечена! Слаб стон го стресна. Той коленичи и хвана главата на човека, като се проклинаше, че не носи медицинската си чанта.

— Тя… тя искаше да я отведем в Лейсидон. На… на „Льо Ревена“, корсарски кораб… но той ни чакаше… — гласът му заглъхна, изкашля се и пое въздух.

Дойдоха хората, изпратени от Ноах. Слугата издъхна. Ами Рани? Защо се е спуснала да преследва корсаря? Дали е бил в къщата на Торес преди това? Метна се на Аверо и извика на отряда от въоръжени хора:

— Към Лейсидон!

Когато пристигнаха, „Льо Ревена“ не беше в пристанището. Корабът се стопяваше като призрак в мъглата, надигаща се под бледата луна.

Бенхамин стоеше на пристанището, загледан в хоризонта. Рани беше на кораба на корсаря и пътуваше кой знае за къде. Беше в ръцете на безпощаден престъпник. В него се надигаха страх, безсилие, но и любов към нея. „Обичам я, но вече е твърде късно. Тя може никога да не научи това!“

Ноах сложи ръка на рамото му.

— Ще разпитам за този Бриен. Чувал съм за него и за кораба му. Говорят, че продавал нелегално черни роби на плантаторите на Еспаньола.

Бенхамин излезе от унеса си и се обърна към Фонтен:

— Еспаньола? Това означава, че тя е чула нещо, което застрашава семейството ми, затова е тръгнала да го следи. Дай ми най-добрите си хора, Ноах! Трябва скоро да тръгна.

— Ще я намериш, Бенхамин! Оливия ще убие и двама ни, ако позволим на един глупав пират да провали плановете й.

 

 

Рани се събуди в странно легло от силна болка в челюстта. Седна и разтърси глава, за да дойде на себе си. Мътна сива светлина струеше от малките прозорци в стената. Зазоряваше се. Какво особено място, мислеше си тя и беше повече любопитна, отколкото изплашена, когато се изхлузи от широкото легло и се приспособи към люшкащия се под. Таванът беше нисък, а мебелите, макар доста скъпи, бяха малко. Нищо не беше оставено свободно, всичко бе заковано, дори малката кръгла вана за къпане в ъгъла.

Тя е на „Льо Ревена“ — пиратската лодка на Бриен! Рани легна по гръб на велурената покривка и очите й зашариха из помещението. Търсеше оръжие, но не откри нищо. Стана отново на крака и с несигурни стъпки отиде до прозорците. Виждаше се само безкрайният океан. Бриен ще я отведе на Еспаньола или ще нахрани акулите с нея.

Опита се да спре треперенето, когато старият ромски страх от водата се събуди отново. Колко бързо забрави всичко, научено от белите, когато се изправи пред водата!

„Я се стегни, страхливке!“ — каза си тя през зъби и се извърна от прозореца. Започна да отваря чекмеджетата на един странен шкаф, вграден в стената. Бяха пълни с дрехи: скъпи ризи, кадифени жилетки, хубави вълнени бричове, всички с размера на дребния капитан. Намираше се в каютата на Бриен. Богато орнаментираните мебели трябваше да й подскажат това.

„Все пак, ако смята да нахрани рибите с мен, защо ме остави на това луксозно място?“

На дългата маса имаше купчина документи, затиснати с тежест. Ако беше научила повече неща от Оливия! Опита се да прочете нещо от завъртулките, но разчете само познатото име „Торес“. Това бяха инструкциите, изпратени от работодателя на Бриен. Посланието беше до човек на име Рейнард. Обърна страницата, за да види подписа, и точно тогава вратата се отвори.

Люк Бриен погледна красивата жена, притиснала документите на Рейнард към гърдите си. Големите й златисти очи изучаваха лицето му, сякаш искаха да разберат какво ще направи. Той се усмихна широко.

— Виждам, че си се разположила като у дома и си се оправила от удара на Емил.

Рани остави документите на масата, но шумоленето им издаде треперенето на ръката й.

— Опитвате се да убиете Риго Торес и крадете от баща му. Защо?

— Ти си умно малко дребосъче, а?

Той направи няколко крачки, после застана в позата на опитен моряк — с разкрачени крака.

— От къде на къде малката карако с мръсните ръце, която беше арестувана за нападение над мой моряк, изведнъж се появява в палата на Торес, облечена като дама?

— Щом знаеш толкова много за мен, сам си отговори — отвърна жлъчно тя, като се молеше сърцето й да бие по-бавно.

Той потърка брадичка и докосна един дълъг белег на бузата си.

— Ти си курвата на Бенхамин Торес.

— Аз съм годеницата на Бенхамин Торес!

Изведнъж Рани осъзна, че е много важно да убеди Бриен в това, иначе имаше опасност да стане негова курва.

Той огледа изобилието от рубини и злато по нея, после погледът му се спря на богатата й рокля от самит.

— Някой те е променил изцяло.

— Семейството на Бенхамин прие връзката ни. Неговата братовчедка Оливия Фонтен стана моя наставница. Ще си спечелиш опасни врагове, ако ме нараниш, капитане!

Едната му вежда се вдигна нагоре.

— А те откъде ще знаят, че съм те отвлякъл?

— Аз съм по-ценна за теб жива, отколкото мъртва. Бенхамин ще ти плати добре, за да ме пуснеш — разбира се, ако не ме омърсиш с допира си — видя как малките му кафяви очи стават студени и си помисли дали не е прекалила. — Нито ти, нито някой от екипажа ти от мръсници. Запази ме здрава и читава и ще получиш голям откуп.

— Възможно е да стане точно така. Може да се окажеш стръвта, която търся. Нищо друго не вкара оня проклет испанец в ръцете на Рейнард. Може годеницата на брат му да помогне. Струва си да се опитаме да убием Риго Торес.

Рани усети, че гърлото й пресъхва.

— Пак повтаряш това. Защо искате да убиете брата на Бенхамин? Ще си навлечеш гнева на най-богатото семейство в Марсилия. Евреите поставят семейната чест над всичко.

Той се изсмя.

— Не ме е страх от евреите! Нали точно такъв ме е наел.