Шърл Хенке
Завръщане към рая (23)

Глава 22

Естебан Елзоро наблюдаваше безпристрастно Мириам Торес от разстояние десетина метра. Издутият й корем показваше, че очаква дете. Опита се да си представи как би изглеждала след раждането. Малко дълга и слаба за неговия вкус, но имаше прекрасни сребристи очи и коса като бакър. Седеше на земята със завързани ръце и крака и лента на очите. Самият Елзоро беше настоял за тази предпазна мярка, когато изпрати хората си да я заловят. Не искаше да рискува да бъде разпознат от нея. Това би разгневило съдружника му в Марсилия и нищо чудно да му нахлузи въжето на шията.

— Какво щастие, че жената на оня мелез толкова лесно падна в капана ни — рече той на Винсенте Ярос, водача на разбойниците.

Едрият мъж поглади косматата си буза, покрита с драскотини.

— Не падна толкова лесно. Ако не беше ми наредил да не падне косъм от тая мадама, отдавна щеше да е мъртва. Кой би предположил, че слабичка бременна жена ще окаже такава съпротива?

— Е добре, нали е невредима! Ще бъдеш възнаграден. Скоро семейството й ще дойде да я търси и ние веднъж завинаги ще се разправим с Риго Торес.

Ярос плю на земята и почеса косматия си корем.

— Не ми харесва онова индианче, което трябва да подмами мелеза в нашия капан.

— Хуан знае какво ще стане с брат му, ако не направи това, което му е наредено — рече Елзоро решително.

Хуан беше роб и през целия си живот беше работил, както по-големият брат и цялото си семейство, на полетата и в мините на Елзоро. Гледаше тъжно огъня, без да се докосне до жалката си вечеря — парче царевичен хляб. Онази дама, лечителката, беше толкова добра. Повикаха я, за да намести счупените кости на Филипе. Наистина имаше магьосническа ръка. А беше и бременна. И сега заради него съпругът й ще бъде убит. Как би могъл да стори това? Но ако не го направи, Елзоро ще убие Филипе.

Мириам дочуваше приглушени гласове — шепнеха нещо на испански, на диалекта на тайно и на други наречия, но никой не дойде при нея. Седеше самотна в студа и влагата. Досети се, че похитителите я бяха вкарали в някаква пещера, далеч от мината, където прегледа раненото момче. След като цял следобед беше следвала своя водач по трудно проходимите пътеки през джунглата, Мириам напълно изгуби представа за посоката. На връщане ги нападнаха разбойници и я плениха. Убиха младежа от тяхното хато, който я придружаваше. Не можа да разбере какво стана с момчето, което я повика при брат си. Вероятно и той беше мъртъв.

„Какво искат от мен?“ Не я убиха, нито я изнасилиха. Всъщност разбойниците едва се бяха въздържали, защото тя се бореше отчаяно. Завързаха очите й, за да не разпознае водача им.

„Сигурно е човек, когото познавам.“ Ако е така, няма да я убият. Но тази мисъл не й донесе облекчение. Представи си лицето на Риго, побеляло от яд, че е тръгнала без охрана, че излага на опасност себе си и детето. Този път той наистина има право.

Леко се премести и изопна гръб, за да пропъди болката. Каменният под на пещерата беше твърд и студен, а огънят почти не стопляше влажния нощен въздух. Риго, Аарон и всички от тяхното хато сигурно вече я търсят и се тревожат. Смазващата тежест на вината я обгърна като наметало. Болката в гърба й не отслабна. Напротив, засилваше се от момента, в който я бяха хванали. Мириам сподави хлипане от болката: не искаше да привлече вниманието на охраната.

 

 

Когато зората обагри хоризонта, в лагера пристигна един скаут. Добре прикрита от ароматния храст франджипани, от който се приготвяше парфюм, и от високи черници, пещерата представляваше идеално място за капан. Винсенте Ярос скочи от коня и се отправи към Елзоро.

— Дон Естебан, ездачите са долу при реката.

Елзоро се усмихна, стана и изтърси прашното си облекло. Скоро всичко ще приключи и той ще се завърне към прекрасния живот на крал на цялата долина.

— Вземете с вас Хуан. Покажете му мелеза. След това отклонете Аарон Торес и хората му. Нека Хуан намери Риго Торес и му предаде съобщението.

— Това не ми харесва. Ами ако Торес води много въоръжени воини със себе си?

Мрачна гримаса проряза лицето на Винсенте.

— Ако изпълните заповедта ми, мелезът ще придружи момчето дотук, а ти ще отклониш бащата на Риго и дружината му. Разработили сме операцията и имаме предимство. Този път няма да се провалим.

— Същото каза и в Навидад.

Ярос се заклати лениво и извика на хората си да се подготвят за нападението.

 

 

Стигнаха коритото на малка плитка река под замаскираните пещери. Аарон вдигна ръка и извика на хората си да спрат. Погледна към Рудолфо, който скочи от коня и огледа местността, тинестата почва, покрита със зелен мъх и уханните храсти по брега на потока. Бяха яздили на лунна светлина, след това почиваха, докато бледата зора отново им даде възможност да се придвижат по пътеката, по която, както се надяваха, бяха минали разбойниците, отвлекли Мириам.

Докато зет му оглеждаше растенията за следи, оставени от похитителите, Аарон погледна угрижения си син. Червеникавото като бакър лице на Риго сега беше бледо. Предишния ден почиваха едва няколко часа, но знаеше, че Риго не заспа дори когато заради тъмнината бяха принудени да спрат. Нощта беше забавила хода им.

Но дали въобще се движеха в правилната посока?

— Рудолфо, наближихме ли? — Аарон се страхуваше, че гонят сенките, а нападателите пак са ги надхитрили, както се беше случвало често.

— Виждаш ли този храст? Стъблата са изпочупени, а онези храсти франджипани са смачкани. Някой е напуснал реката по този път. Трябва да се върнем обратно в джунглата и да проверим има ли друга пътека.

Риго пръв изви конят си в посоката, в която вдигна ръка мъжът на Серафина. Тъкмо навлезе в гъстата мрежа от лози и палмови растения, и въздухът беше раздран от съскането на стрели и от тревожни крясъци. Бяха попаднали в засада. Риго тъкмо излизаше от гъсталака, за да се включи в боя, когато един млад индианец на тайно се затича към него и се хвърли към Пелигро. Бързо измъкна меча си, но момчето задъхано извика нещо на испански и вдигна разтворените си длани нагоре.

— Моля, елате с мене. Зная къде е вашата жена. Те я скриха в пещера далеч там, на върха, и дойдоха да ви нападнат.

— А защо ми казваш всичко това, нали си един от хората, пленили жена ми?

— Тя спаси живота на брат ми. Ще ви покажа път до пещерата, който испанците не знаят.

Момчето почака мъжът да реши какво да предприеме.

— Добре, покажи пътя — рече Риго, — макар че ми намирисва на капан.

Изминаха само стотина метра по пътеката и се изгубиха в гъсталака.

— Налага се да оставите коня си тук — рече момчето, докато отстраняваше с ръка трънливите клонки на храст поинсиана.

Откри се вход към подземна пещера, в който едва-едва би могъл да се промъкне човек.

— Мислех, че става дума за пещерите над оня зъбер — рече подозрително Риго.

Момчето хитро се ухили.

— Да, но този път не се охранява. Ще можете да ги изненадате, ако се изкачим оттук и се озовем зад тях. След това ще влезем в мястото, където държат жена ви. Щом ви покажа мястото, ще трябва да се върна и да скрия брат си, иначе главатарят им ще го убие.

— Води ме при жена ми — реши Риго и бутна Хуан в пещерата. След това го последва с извадена кама.

Когато се озоваха в тъмнината, Риго беше принуден да прибере оръжието в калъфа, тъй като катеренето из лабиринта беше опасно. Приближиха по-широк вход на друга пещера и мътната светлина постепенно стана по-ярка. Хуан спря пред входа и прошепна:

— Пълзете към светлината предпазливо и ще забележите вашата жена. Тя е близо до входа с вързани ръце, но трябва да се справите с двама души. Пред пещерата има скрити и други хора.

Риго протегна ръка и сграбчи тънката китка на Хуан.

— Та за какъв главатар ми говореше?

Тъмното лице на момчето пребледня от страх.

— Вече поставих в опасност семейството си. Не мога да ви кажа повече. Трябва да отида при брат си.

Като каза това, то се изскубна от ръцете на Риго и се стопи в лабиринта на пещерата.

Изпълнен с подозрение и лошо предчувствие, че момчето може да го е предало, вместо да му помогне, Риго измъкна оръжието си и започна безшумно да се придвижва напред. Шепот на гласове, говорещи на френски, го накара да спре.

— Не ми харесва това. Къде е оня мелез? Туземецът ни е предал.

— Катеренето е трудно, а Торес без съмнение е предпазлив. Бъди търпелив — започна да го успокоява приятелят му.

Двамата мъже бяха скрити зад една издатина на стената на пещерата. Откъм ъгъла се чу тих стон: Мириам!

— Цяла нощ страда от болки. Дано Светата майка помогне да остане жива. Рейнард ще побеснее от яд, ако стане нещо с нея.

Докато двамата разговаряха, Риго се приготви да ги нападне. По-слабият, който беше с гръб към него, се катурна към своя приятел. Камата потъна в гърба му. Преди вторият разбойник да успее да отстрани мъртвеца, Риго връхлетя върху него, парира с меча си удара му и го съсече.

Без да им обръща повече внимание, той измъкна камата си и се затича към входа на пещерата. Мириам лежеше на едната си страна със завързани ръце, запушена уста и превръзка на очите. Очевидно много страдаше, свита на две, сякаш се опитваше да защити бебето с корема си.

Риго бързо мина край нея и огледа входа на пещерата. Не се виждаше никой. Сигурно са се скрили някъде по тясната пътека, която водеше до това злокобно място. Остави меча, коленичи до жена си и внимателно свали превръзката от очите й и парцала от устата. Сетне бързо сряза въжетата, с които беше завързана.

Мириам се вгледа в лицето му. Беше изопнато и зловещо. Разбра, че е трябвало да убива, за да стигне до нея.

— Как успя… — опита се да каже нещо тя, но не можа да продължи, тъй като болката отново напираше.

Риго пребледня.

— Бебето? Нима идва?

Тя кимна със стиснати зъби, а когато контракциите й малко намаляха, каза:

— Съпротивлявах се, преди да ме хванат.

Риго внимателно я вдигна и я отнесе по-навътре в пещерата.

— Не гледай! — каза й той, когато минаваха край мъртвите французи. — Стой спокойно, докато извикам хората на баща ми и се опитам да задържа разбойниците.

Мириам седна на земята с гръб към стената, разтърка китките и раздвижи краката си. Сега поне можеше да вижда и да диша както трябва. Отново започнаха контракции. През цялата нощ те идваха на все по-малки интервали.

— Благодаря на Бога, че краката ми вече не са завързани.

Предишната й поза можеше да се окаже фатална както за бебето, така и за нея. Мириам знаеше, че седмачетата обикновено са много малки и слаби, за да оцелеят. Очите й плувнаха в сълзи, но се сдържа и не се разплака. Слабостта не помага в такъв момент. Стори й се, че чу гласа на Риго, който зовеше Аарон. Съвсем скоро звънтенето на стомана й подсказа, че в пещерата напират останалите бандити, които я бяха пленили.

С точен удар Риго изпрати в отвъдното единия разбойник. Сетне се зае с приятеля му, който се беше подготвил по-добре за защита. Докато двамата мъже се движеха напред-назад по неравния под на пещерата, Естебан Елзоро стоеше в началото на пътеката. Трябваше да се изкачи по виещата се пътека и сам да се справи с испанеца, но вече чуваше воините на Аарон, които се приближаваха. Този проклет мелез имаше повече животи от котка на вещица. Как е стигнал до пещерата, без да го забележат постовете по пътеката? Хуан скъпо ще плати за своето предателство.

Елзоро даде знак на хората си да възседнат конете и да се придвижат към обичайните си укрития. После заби шпори в едрия си жребец и препусна, ругаейки, че още веднъж плановете му се провалиха.

Риго беше зает с червенокосия разбойник, който се оказа добър фехтовач. От бойните полета на Европа се беше научил да различава отчаяния бой от този на професионалиста. Червенокосият се биеше професионално. Трябва да приключат дуела бързо, но страхът за Мириам не бива да пречи на рефлексите му. Той се придвижи към края на пещерата над самата пропаст. Когато забеляза блясъка в очите на врага си, Риго направи лъжливо движение вляво и остави разбойника да му нанесе удар. Червено брадатият замахна, Риго с изненадваща лекота отскочи встрани, сграбчи ръкава му и го дръпна напред. Разбойникът разсече въздуха и повлечен от инерцията, полетя в пропастта. Викът му разцепи тишината.

Докато Аарон и дузина от хората му се катереха по едната страна на зъбера, Риго се втурна обратно в пещерата. Коленичи до Мириам и понечи да я вдигне.

— Трябва да те отведа обратно в имението.

— Не. Няма време. Изнеси ме на светло. Искам да видя какво става с мен.

Гласът й беше изненадващо силен, макар че на лицето й изби пот. Пръстите й се впиха в ръцете му, докато преодоляваше болката.

— Не можеш да родиш тук, в пещерата.

— Ще бъде още по-неудобно, ако изминем половината път по ската на планината или в джунглата. Няма ли одеяла? Миналата нощ ми дадоха нещо, на което лежах.

Риго огледа пещерата и видя куп одеяла близо до угасналия огън. Чевръсто разстла грубите покривки близо до входа на пещерата. Отвън нахлу златиста слънчева светлина и затопли каменния под. Мириам легна.

— Вече не знам какво да правя. Ще извикам Магдалена — рече той, борейки се с паниката, която се надигаше в него. Мъжки гласове се чуха близо до тях. — Най-сетне. Дойде баща ми с подкреплението.

— Вече е късно. Отпрати ги, Риго. Трябва да се съблека. Кажи им да донесат прясна вода и чисти превръзки, ако могат да намерят.

Мириам млъкна и се опита да запази спокойствие при поредната контракция. Остави мускулите й свободно да се свиват и отпускат. Колко лесно беше да дава наставления на родилките! А сега сама трябваше да се справи със същото.

Гледаше как Риго крачи отвън и бързо говори нещо на Аарон. Разкопча роклята си. Трябваше да се освободи от дрехите.

Риго се върна при нея и й помогна да свали памучната рокля. Остана по бельо и чорапи.

— Рудолфо донесе водата — извика Аарон. — Ако ви трябвам, повикайте ме. Присъствах на ражданията на Магдалена, макар че акушерката ме разкарваше насам-натам.

— Сега аз ще разкарвам Риго. Все пак благодаря за желанието ти да помагаш.

Мириам лежеше по гръб, здраво уловила ръката на Риго. Опитваше се да се овладее в кратките интервали между контракциите.

— Бебето е на седем месеца. Ще оживее ли?

В момента, в който зададе въпроса, Риго вече съжаляваше. Та нали имаше опасност да загуби не само детето, а и жена си. Не трябва да плаши и нея.

— Много от преждевременно родените деца оживяват. Но при условията тук не зная какво ще стане. Изрежи ивици от роклята ми. Когато се роди детето, ще трябва да отрежеш пъпната връв и да я завържеш.

„Господи, дано бъда в съзнание, за да те напътствам!“

Мириам гледаше как Риго работи. Той търпеливо разряза роклята й на ивици и измайстори от тях връв. Присъствието му я успокояваше. Въпреки насилието и смъртта около тях това, че е до нея, й вдъхваше смелост.

През целия си живот Риго не беше се плашил до такава степен. Остави за малко Аарон при Мириам и взе мяха с водата от Рудолфо. За разлика от него, двамата мъже имаха известен опит, тъй като бяха присъствали на раждания. Но тук нямаше нито акушерка, нито лекар.

— Сега слушай внимателно, Риго! Родилната вода изтича — зашепна тя. — Скоро бебето ще дойде. Измий си ръцете.

Риго изпълни наставленията й — изми ръцете си и окървавената кама. Докато гледаше как протича раждането и го описваше на Мириам, внимателно бършеше потта от челото й. Независимо от силните болки тя кимаше, когато нещата вървяха добре.

— Никога не съм знаел, че жените са толкова силни — прошепна той, без да престава да се тревожи за нея.

— Ти, рицарю, също имаш кураж. Затова приемам комплимента ти с благодарност.

Започна поредната контракция.

— Вече виждам главичката му. Какво да направя?

— Изчакай… момент… още…

Когато се показа главичката, покрита с черна коса, Риго внимателно я хвана в шепа.

— Колко е малка — зашепна удивен той.

— Не бих казала това — стенеше Мириам, докато изтикваше детето в ръцете на баща му.

— То е момче! Мъничък е, но е съвършен, Мириам — рече Риго с треперещ от вълнение глас, докато гледаше малкото създание, едва изпълнило двете му шепи. — Но какво да правя? То не се движи, не плаче?

— Първо… почакай… останалото… — гласът й заглъхна, а в това време плацентата изскочи с тласък. Мириам въздъхна облекчено. За разлика от много свои пациентки, не беше припаднала. — Завържи пъпната връв близо до коремчето. Не тука, още по-близо. Да, ето така. Отрежи шнура. Сега то трябва да започне да диша. Остави на мен.

Тя протегна ръце към бебето, но Риго беше свършил всичко много точно. Изведнъж малкото червено личице се намръщи и човечето, изпълнило дробовете си с въздух, остро проплака и ритна с крака.

— Това внукът ли е или внучката? — чу се гласът на Аарон от входа на пещерата.

— Имаш внук — отвърна Риго, хванал бебето с непохватни си ръце.

— Подай ми го, Риго. Ще го успокоя — рече Мириам. Той бавно се приближи със скъпоценното човече и й позволи да го сложи на гърдата си. — Трябва да се стопли, за да не настине.

Риго разцепи на две и без това похабената й рокля и покри детето като с наметало.

— Бих искал да сме по-далеч от това пълно със смърт място.

Изправи се и излезе при баща си.

— Добре ли е Мириам? — попита Аарон загрижено. Знаеше, че раждането е преждевременно.

— Бледа е и няма сили, но мисля, че ще се оправи. Света Богородице, благодаря! — добави той с жар.

На устните на Аарон се появи дяволита усмивка.

— Дори светиците на християните понякога трябва да се вслушат в молитвите на евреите. Измайсторих носилка, с която бебето и майката ще бъдат отнесени у дома. Хайде, Рудолфо, да оставим новоизпечените родители да се нарадват на своето малко чудо.

— Ще подготвя пътуването.

Риго се върна при Мириам и сина си в пещерата. „Моят син“ — си повтаряше удивен.

Мириам го наблюдаваше, докато внимателно почисти мястото. Техният син вече спеше в обятията й. Риго донесе чист парцал и го напои с вода.

— Позволи ми да го изкъпя, докато слънцето все още топли! След това ще е готов за пътешествието през джунглата.

Тя му подаде ценния вързоп и гледаше как сръчно измива лепката кръв и течността от детето им.

— От теб ще стане добър баща — рече тя тихо с тайната надежда, че предсказанията на Магдалена ще се сбъднат.

— Сигурно по-добър баща, отколкото от тебе майка, мадам, и точно в това е проблемът.

Ако й беше ударил плесница, нямаше да почувства такава болка. Без да я погледне, той продължи да се занимава с детето.

— Риго — обади се тя с треперещ от вълнение глас, — Хуан ме отведе в джунглата, за да излекувам ранения му брат.

— А след това попадна в капан, в който не само аз, а и бъдещият ми син можеше да загине. Цяло чудо е, че оцеляхме.

Мириам си припомни отвличането и каза:

— Онези хора искаха да убият теб. Първо те нападнаха на кораба, а сега — тук. Явно познавам техния водач, иначе нямаше да ми вържат очите. Постъпих много глупаво, че излязох от имението.

— Аз съм войник, свикнал съм с опасностите. Ти си моя жена и майка на сина ми. Всъщност ти пое риска — в очите му блесна див гняв. — Вече подозирам кой стои зад всичките тези покушения, но докато аз и баща ми не се разправим с Елзоро, ти трябва да си вън от опасност.

— Елзоро плантаторът? Та нали е приятел на Аарон?

Без да обръща внимание на въпроса й, той каза:

— Забранявам ти да излизаш от къщата! Вече няма да си играем на доктори. Трябва да се държиш като майка. Ето, почисти се — подаде й мокрия парцал. — Скоро татко и Рудолфо ще бъдат тук с носилката и трябва да тръгнем на път, преди да се е стъмнило.

Мириам изтръпна. В думите му имаше истина. Тя също се осъждаше за постъпката си, но тонът му беше смразяващ. Всичките й надежди за бъдещето на брака им се изпариха. Той ще бъде съзнателен, добър баща, но това не стига. „Искам повече, много повече!“

Протегна ръце да вземе детето.

— Как ще го кръстиш, Риго? — досега не бяха говорили за това. — Мисля, че трябва да бъде кръстен и отгледан като християнин, като всички в твоето семейство на остров Еспаньола.

Той й подаде детето и започна внимателно да увива и двамата с останалата част от роклята.

— Разбира се, че ще бъде кръстен. Още в Марсилия, Мириам, ти направи своя избор. Ще го наречем Диего. Това е кръщелното име на баща ми.

Стресната, Мириам го погледна в очите.

— Значи си се сдобрил с Аарон?

— Мнението ми за него и за вуйчо ми е било погрешно — на устните му се появи бегла усмивка. — Ако свещеникът разреши, ще кръстим малкия Диего Гуачанагари Торес.

— Ако свещеник бъде доведеният ти брат, ще разреши — рече Мириам с нова надежда в гласа. — Да изпратим вест за раждането на сина ни и да помолим брат Бартоломео да ни окаже честта да кръсти Диего Гуачанагари!

— Нямам нищо против, само да го пуснат доминиканците — рече просто Риго.

Гласовете на Аарон и на Рудолфо приближаваха. Той се наведе и взе малкия Диего от прегръдките й. Мириам облегна глава на гърдите му. Беше изморена и всичко я болеше, но никога не се бе чувствала толкова щастлива. Нейното място беше тук.