Шърл Хенке
Завръщане към рая (22)

Глава 21

„Трябва да изпиташ болката, за да спечелиш любов.“

Докато вървеше към голямата каменна къща, която сега беше негов дом, Риго откри смисъла на тези думи на вуйчо си.

— Обвинявах тайняните, че са страхливци, а се оказа, че аз се страхувам.

Сети се за семейството си, за многото чу членове и сложните взаимоотношения в него. Въпреки това всички те го приветстваха с „добре дошъл“ и му предложиха гостоприемството и обичта си, особено Бенхамин. „А аз го предадох.“

Останалите грешки сега нямаха значение, но вината му към Бенхамин беше ужасна. „В мен се е вселил духът на измяната“.

Реши да отложи тревожните си мисли и тръгна към каменните стълби на сградата.

— Много си замислен, Риго. Надявам се разговорът с Гуачанагари да е минал добре — рече Магдалена, която се появи от сянката на масивна колона.

Риго погледна тъжно красивата си мащеха.

— Дона, вие ме изненадвате. Да, аз и вуйчо ми разговаряхме дълго и темата на разговора ни не беше приятна.

— Разказал ти е за Алия — изразът на лицето му показа, че е познала. — Тя по свой начин обичаше баща ти. Тогава всички ние бяхме млади и глупави. Животът даде много уроци на щастливците, които останаха живи.

— Вече не съм млад, но точно поуките от живота са ме превърнали в глупак.

— И си решил да станеш по-мъдър?

Тя се усмихна тъжно, взе ръката му и го покани да се разходят по широката веранда, която опасваше къщата.

— Майка ми е била страшно властолюбива и отмъстителна. Била е готова да предаде незаконното си отроче, за да победи в личната си война.

— Ти, Риго, не си единственият незаконен син в това семейство — рече Магдалена твърдо. Той спря рязко и я погледна недоверчиво. — И аз съм незаконородена. О, да, имах законен баща, Бернардо Валдес, който казваше, че нито знае, нито го интересува кой е истинският ми баща. За него, както и за майка ми, аз представлявах само залог, който се разменяше за кралско благоволение. Майка ми беше държанка на Фернандо Трастамара, а Бернардо Валдес предаде на Светата инквизиция най-скъпото на сърцето ми семейство — твоите дядо и баба. Нима това не е поразително?

— Знаех миналото на фамилията Торес. Бенхамин ми е разказвал, но това… Защо ми разказа тези неща?

Тя отново се усмихна печално.

— Навярно, за да ти помогна да станеш по-мъдър. За разлика от мен, ти, Риго, имаш баща, който те обича. И едно голямо семейство — хората на майка ти, както и нас. Искаме да станеш част от нас, ако имаш желание, разбира се.

— Научих се да уважавам своя вуйчо и воините му. Имах грешна представа за тези хора — призна той.

— Това отнася ли се и за нас, останалите? Зная, че обичаш братята и сестрите си, но ще промениш ли отношението към баща си? Той те търси толкова години, Риго! Не мога да понасям повече страданията му. Вземи тези книги и ги прочети.

Тикна в ръцете му няколко тежки, обшити с кожа томове. Риго отвори първата книга и видя, че е дневник. Страниците бяха пожълтели и леко плесенясали от влагата. На първия лист пишеше „август 1492 г.“

— Това са лични писма на баща ми. Той знае ли, че ще ми ги дадеш?

Магдалена стисна ръката му.

— Не, но съм сигурна, че няма да се разсърди, когато разбере, че си ги прочел. Всички тези писма са до неговия баща, първия Бенхамин Торес.

— До моя дядо? Но той е умрял през 1492 г.

— За нас той още е жив, Риго. Когато прочетеш тези томове, ще разбереш.

— И ще стана по-мъдър? — черните му вежди се вдигнаха, изражението му представляваше странна смесица от цинизъм и надежда.

— Да, Риго, сигурна съм, че ще стане така.

 

 

Когато Риго влезе в предоставените му покои, Мириам се обличаше с помощта на своята прислужница. Приготвяше се за вечерята. В този напреднал стадий на бременността коремът й беше наедрял, но останалата част от тялото й беше останала източена и слаба.

Риго се страхуваше за здравето й, макар тя да твърдеше, че всичко е наред. Дори с големия си корем му изглеждаше красива. През него премина топла вълна, но бързо я потисна. Денят на раждането наближаваше, не трябваше да рискува. Но му беше необходима воля, за да потисне страстта си.

Преди да се обърне и да го види, застанал в рамката на вратата, Мириам почувства погледа му върху себе си.

— Аарон ми обясни, че си имал личен разговор — рече тя и с усмивка даде знак на прислужничката да излезе. Погледът й бързо се върна на Риго. — Толкова се радвам, че си невредим след битката.

Той се вгледа в ясните й сиви очи, леко развълнуван от това, което искаше да й каже.

— Битката ми отвори очите за много неща. Презрението ми към тайняните е било неоснователно. Те са много смели, както и моят вуйчо. На него дължа живота си.

Мириам въздъхна и се приближи до него.

— В такъв случай си ранен.

Започна да го оглежда, да опипва драскотините и синините по тялото му.

— Пазих се, защото знаех, че ако ме ранят, ще се тревожиш — рече той. Тази забележка по-скоро беше въпрос, защото искаше да разбере дали изпитва към него други чувства, освен страстта.

Мириам застина на мястото си. Изпита желание да обвие врата му с ръце, да заплаче от любов, да го укори заради грубостта му понякога.

— Ти си мой съпруг и баща на детето ми. Да, щях да се тревожа.

Риго протегна ръка и погали копринената кожа на шията й, позлатена от островното слънце.

— Говориш разумно, по женски, мадам. Изпълняваш дълга си на жена и на лекарка.

— Когато изневерих на Бенхамин и разбих сърцето на баща си, не мислех за този дълг.

Бързо дръпна ръката си от нея. Обърна се и с пружинираща стъпка приближи дългата махагонова маса, където беше оставил дневниците на Аарон. С гръб към нея каза:

— Бих искал да се изкъпя, за да измия миризмата на смърт от себе си. Нареди да донесат вода!

Без да дочака отговора й, той започна да сваля от себе си оръжието и дрехите.

Мириам излезе от стаята, облегна се на рамката, за да си поеме дъх, и нареди на Гордо да донесе вода.

„Защо пак извиках призрака на Бенхамин? Нима вече не се карахме достатъчно за това?“

Разходи се, докато прислугата донесе големите ведра с вода в банята на Риго. Тонът му беше оскърбителен, когато я нарече услужлива съпруга. Та нали дългът на жената е да помага на мъжа си? Когато му помагаше да се изкъпе, тя бе всичко друго, но не и педантична. Отношението й към него беше съвсем различно от чувството за дълг. Мириам събра медицинските си принадлежности от шкафа до стената и провери дали има достатъчно чисти превръзки, за да наложи раните му.

Риго беше застанал гол в центъра на стаята и попиваше със снежнобяла кърпа водата от тялото си, когато Мириам влезе с медицинската си чанта.

— Тия драскотини нямат нужда от лечение.

— Остави аз да определя това — рече тя хладно, като с усилие откъсна очи от стройното му тяло. Кожата му имаше цвят на бакър, всеки сантиметър от тялото носеше белезите на индианската му кръв. Но черните косми, които покриваха гърдите и крайниците му, издаваха и испанска кръв. Индианците бяха с гладка кожа и без бради. Възприела възможно най-лекарската поза, тя остави чантата на леглото и започна да оглежда малките драскотини и синини върху източеното му мургаво тяло. — Не забравяй къде се намираме. При този влажен и горещ климат и най-малката рана гноясва много бързо, ако не бъде почистена.

Той се засмя тихо.

— Май понамирисва на вроденото ти еврейско презрение към навика на християните да не се мият. Или греша, мадам?

— Не бих казала. Ти имаш много други недостатъци, но обичаш чистотата, испанецо — забеляза тя натъртено.

Той изруга, когато го изненада и бързо дезинфекцира една прясна драскотина на лакътя му. Мириам долавяше миризмата на току-що изкъпаното мъжко тяло.

„Усещам такава възбуда, дано ръцете не ме издадат!“

Риго не се движеше и не свали кърпата, с която се прикриваше, докато посипваше раните му с прах от равнец и размазваше зловонен мехлем по няколко синини.

Косите й бяха завързани на врата с копринена лента. Залязващото слънце им придаваше меден блясък. Кърпата около бедрата единствено прикриваше нарастващото му желание. Пребори се с желанието си да я захвърли и да зарови пръсти в копринените й кестеняви коси.

Мириам почувства сексуалната му възбуда, която се пренесе и върху нея. Дори надебеляла и обезформена, тя пак възбуждаше Риго. Намаза внимателно с мехлем синината на рамото му. Преди това беше почистила мястото с парче плат. Когато вдигна глава, очите им се срещнаха. Остави стъкленицата с мехлема и го прегърна. Почувства топлината на тялото и учестеното биене на сърцето му.

Риго пусна кърпата на земята, забравил напълно високомерието и задръжките си. Зарови пръсти в косите й и устните му намериха нейните. Тя се отдаде напълно на неудържимия му порив. Изстена и почти увисна във въздуха, когато той я улови здраво.

Остави я върху леглото и Мириам чевръсто започна да разкопчава роклята си. Той клекна и изу пантофите от краката й, след това й помогна да се изправи и да се освободи от тежката дреха. Ръцете му докоснаха стегнатите й гърди под почти прозрачната риза, която единствено я прикриваше. Тя изстена и започна да се извива под пръстите му.

— Изгарям от желание, но се страхувам да не те нараня — с дрезгав шепот рече той, докато тя притискаше тялото си към неговото.

Вместо отговор Мириам наведе главата му надолу, така че устните им се срещнаха и го принудиха да прекрати протеста си. Не се възпротиви, когато тя го придърпа към леглото и се стовариха върху него, вплетени в прегръдка.

Риго свали от нея леката материя и зашари с ръце по извивките на тялото й. Засмука едно след друго зърната на гърдите й, докато тя започна да стене от удоволствие. Едната му ръка продължи да се плъзга по копринената й кожа, галеше стройния й гръб. После нежно докосна кръглия корем. Шепата му покри пъпа й: искаше да почувства напора на миниатюрния живот. Жадуваше да узнае връзката, която свързваше тази жена с него. Бебето ритна и двамата го почувстваха. Когато немирникът им напомни за съществуването си, Риго се овладя донякъде и се опита да се изправи.

— Не, ще повредя нашето дете.

— Няма. Нищо няма да му стане — задъхано отвърна тя, стиснала между бедрата си уголемения му член.

Риго усети тази възбуждаща милувка и повече не можеше да се владее. Ръцете му започнаха да търсят меките, тайни местенца по тялото й. Обърна я по гръб и тя остана покорна на милувките му. Едва когато стигна до копринените косми между бедрата й, Мириам се скова.

— Не, Риго, не трябва…

Той стисна източените й китки, докато се наместваше между бедрата й.

— Не, няма да те повредя. Ще те ощастливя — докато мърмореше тези думи, езикът му си проправяше път през розовите срамни устни.

Неподправена сладост премина през тялото й. Опита се да му заповяда, да го накара да спре, но не можа. Знойният водовъртеж на страстта я увличаше все по-дълбоко. Затвори очи и се отдаде на удоволствието, а езикът му безсрамно я възбуждаше.

Риго виждаше как сериозната непристъпна жена ставаше друга, сякаш се освобождаваше от предишния си образ като от излишно наметало. Тук, в леглото, тя му принадлежеше. Беше изцяло под влияние на магията му. А самият той беше омагьосан от нея. Но последната мисъл му се стори отживяла. Почувства, че тя се освобождава, чу стоновете на екстаз.

Мириам имаше чувството, че всеки момент ще експлодира от напора на заливащите я топли вълни. Горещите му ненаситни устни откриваха най-чувствителните места на тялото й и той тържествуваше, като виждаше как я изпълва безкрайна сладост.

Изправи се и започна да наблюдава как тя идва на себе си, завръща се от пътешествието в страната на блаженството. Сивите й очи се спряха на лицето му и той прочете в погледа й детска беззащитност.

— Но как? Как посмя да направиш това, когато…

Невинността на тона й го трогна.

— Има много начини за правене на любов, Мириам. Така не рискувах да нараня теб и детето.

Мириам стана. Очите й се плъзнаха от лицето му, което излъчваше истинска наслада, към твърдия му член.

— Ти ме задоволи, но какво изпита сам? — през ума й мина мисълта, че ще потърси някоя от леките жени, каквито тук имаше доста. Нежно улови члена му в шепата си. Усети топлата му влажност и чу сподавена въздишка. — Щом ти правиш такива неща с мен, защо и аз да не те задоволя по същия начин?

— Напълно възможно е — отвърна той през зъби.

— Хайде, кажи какво да правя — зашепна тя и го накара да легне по гръб.

Настани се до него, без да престава да гали члена му. Наведе глава и леко докосна гърдите му с устни. Тогава, усетила тихата молба на ръцете му, тя пое в устата си члена му. Той й шепнеше напътствени слова и нежности. Сетне вече никой не говореше, а той с ръце й посочваше как да се движи. Мириам усещаше как се задъхва, докато го задоволява по този начин.

Имаше чувството, че този път е взела връх над него. Този път тя определяше правилата. От онази първа нощ в тъмнината на лятната кухня тя не можа да се освободи от сексуалното му превъзходство. Сега Риго се загърчи в конвулсия и издаде сподавен стон. Семето му, горещо и сладко, изпълни устата й и тя лакомо го поглъщаше.

„Каква мощ може да притежава една жена над своя мъж!“

Когато вдигна за момент главата си и го погледна и очите, стори й се стреснат. Почувства, че тържествува над него.

 

 

Свещта започна да мига, когато Риго се наведе, за да прелисти изсъхналите жълти страници. Веднага след вечерята той се извини на многочленното си семейство и се оттегли в една неизползвана стая в задната част на голямата къща. Над планината на изток се раждаше зората. Беше чел цялата нощ, увлечен от трагедията, триумфа и живота на Аарон Торес, описан с такава откровеност върху почти разпадащите се страници в ръцете му. Сега сякаш познаваше не само Аарон, а и дядо си, до когото всъщност беше адресирано написаното. Магдалена Валдес беше обичала стария Бенхамин, заместил коварния Бернардо Валдес. Това, че тя произхождаше от стар християнски род, а той е евреин, не представляваше никаква пречка.

След като прочете как е реагирал баща му при раждането на Наваро, разбра, че с цялото си сърце желае да бъде член на това семейство. Написаното точно отразяваше мъката, която Аарон беше изпитал: „Първородният ми син ми липсва много, ще го търся непрестанно… Ако Бог ме благослови, ще открия сина си…“

Всяка година беше описана в дневника. Прочете как баща му е претърсвал селата, когато до ушите му са стигали слухове за съществуването на синеок тайнянски младеж. Без да се плаши от разстоянията или от неправдоподобността на информацията, той е яздил с дни, за да открие Наваро. Но винаги е намирал само разочарование. Чак сега! Риго потърка очите си и отвори последната страница на последната книга, която Магдалена му бе дала. В нея беше описан денят, в който писмото на Бенхамин, съобщаващо за Риго, беше пристигнало в селището на индианците от далечна Марсилия. Риго се сви от срам, когато прочете за безграничната радост на Аарон от тази новина: „Може ли това да е истина? Бог наистина чува молбите на смъртните. Бенхамин е открил Наваро и е спасил живота му. Броя дните, когато пак ще се съберем.“

Преглътна сълзите си със стегнато гърло. Явно притежаваше повече от чувствителността на Гуачанагари, отколкото си беше представял. Събра книгите и се изправи. Краката и ръцете му бяха изтръпнали. Отдавна беше съмнало, работният ден в хатото започваше. Баща му всеки момент щеше да се появи на двора и да се отправи към обора.

 

 

Аарон застана на вратата и се вгледа мълчаливо в сина си. Лицето на Риго изразяваше нещо особено. Забеляза дневниците в ръцете му и тихо го попита:

— Откъде взе това?

— Нека поговорим! — Риго посочи една открехната врата до кабинета на Аарон и мина пред баща си.

Аарон го последва, без да знае какво да направи или да каже. За пръв път заставаше лице в лице с човека, чиято любов толкова силно искаше да спечели, но който се държеше с него като с чужденец. Разтревожи се за бъдещите им взаимоотношения, но се въздържа да го изрази. Риго внимателно постави пожълтелите томове върху дългата маса в центъра на стаята.

— Магдалена ми даде тези книги, когато се прибирах след разговора ми с вуйчо Гуачанагари миналата вечер — очакваше някаква реакция от баща си и не беше решил как ще протече разговора.

Лицето на Аарон беше мрачно, безизразно, но този път не се опита да скрие чувствата си. Веждите му се издигнаха учудено нагоре.

— И намери ли това, което те интересува?

— Прочетох неща, които са толкова лични, че не са предназначени за чужди очи — колебливо започна Риго.

— Дори жена ми не е чела всичките ми дневници. Показах й само някои неща, защото много обичаше баща ми. Мисля, че ти ги е дала, защото са й направили впечатление и е предположила, че ще ти бъдат интересни.

— Явно съм голям глупак, щом трябваше по този начин да науча за чувствата ти.

— Няма да споря по този въпрос — отвърна Аарон.

— Не обвинявай мащехата ми, че ми даде записките. Ще ми е мъчно, ако съм те обидил. Вече знам какви несгоди сте понесли, макар че не всичко мога да разбера. Досега не съм имал близък човек, семейство, освен заварения ми брат, но и от него ме отделиха, когато бях малко момче.

— Досега? — Аарон говореше много тихо. — А сега чувстваш ли, че семейството ти е около теб? Че те обича, че аз те обичам?

Независимо че бяха в двата края на стаята, Риго си вгледа внимателно в очите на баща си.

— Да, чувствам, че сте мои приятели. Но преди всичко почувствах, че ти си мой искрен приятел.

Прегърнаха се, прекалено развълнувани, за да продължат разговора. И двамата бяха войници, зрели хора, несвикнали с бурни изяви на чувства. Но тридесетгодишната кръвна връзка не можеше да не си каже думата. И двамата с мъка удържаха вълнението си. Аарон проговори пръв:

— След цялото това дирене, фалшивите следи и неуспешни опити, когато те открих, се почувствах безпомощен и виновен, Риго.

— Грешката не е била твоя. След като Гуачанагари ми разказа за Алия, разбрах какво е станало. После прочетох всичките ти писма до покойния ми дядо. Бих искал да го познавам, както и цялото му семейство.

На устните на Аарон се появи тъжна усмивка.

— Независимо че са евреи?

— Да. Чувствам се горд, че съм член на това семейство. След като през целия ми живот индианската кръв беше моето проклятие, видях с очите си смелостта на тайно. Сега разбирам колко забележителни са хората на Торес. Гордея се, че съм твой син! — рече тихо Риго.

— Едва ли някой баща би мечтал за по-добър син. Май скоро ще се роди ново поколение Торес — Аарон видя как лицето на Риго помръкна. — Отношенията между теб и Мириам не са в ред, нали? Има ли нещо, което би желал да ми обясниш? Ние с Магдалена имаме вече дълъг съпружески живот и бракът ни съвсем не е бил безметежен.

— И двамата сте благородни хора, щом приехте женитбата ни така спокойно. Несъзнателно обидихме брат ми.

— Но вие се обичате! Забелязах го веднага. Магдалена също го е почувствала. Обаче не трябва да използваш Бенхамин като извинение за гордостта и ината си.

Аарон забеляза, че по лицето на Риго пробягна сянка.

— Нас ни събра страстта и детето е нейна рожба. Не на такава основа се изграждат истинските бракове.

— Глупости! Ако страстта ви е била толкова силна, че и двамата сте забравили достойнството си, значи е нещо много повече от похот. В повечето случаи браковете се изграждат върху много по-незначителни връзки.

— Мириам е много разглезена и твърдоглава. Упражнява професия на мъж, от която не желае да се откаже. Аз пък съм просто войник, свикнал на дисциплина. Ние не сме един за друг.

Сега Аарон се изсмя.

— Нима не разбра нищо от писмата ми? Единствената твърдоглава жена беше твоята майка.

— Тя те е преследвала отвъд океана, обичала те е.

— Ето че стигнахме до същността на проблема — рече Аарон, загледан в гордия си, но самотен син. — Мислиш ли, че Мириам се преструва, че те обича, само защото чака дете от теб?

Риго се обърна и приближи до прозореца с изглед към цветните лехи на Магдалена. Очите му обаче бяха слепи за пищните цветове. Пред него беше единствено лицето на жена му: ясните й сиви очи, гордо вирната брадичка и изваяните й устни.

— Заради мен беше принудена да изостави удобствата и комфорта, обичта на баща си. Това тя няма да ми прости никога!

— Не забравяй, че Мириам скоро ще ражда. В такова положение жените са най-раздразнителни. Имам шест деца и знам тези неща. Нейното отчуждаване е временно. То не означава, че не те обича.

— Нито веднъж през тези месеци не каза, че ме обича.

— А ти да не би да й си се заклел във вечна любов? — отвърна Аарон.

Риго изведнъж се обърна с лице към баща си.

— Не, не съм се клел. Още когато я взех от дома на Джуда Тулон, тя ясно показа чувствата си към мен. На кораба известно време се надявах да поправя грешката си и да започнем отново, но тя пак се отдалечи от мен.

— Въпреки това е предпочела брака с теб. Добре познавам приятеля на чичо ти Исаак и знам какво й е струвало това решение. Баща й ми писа, че не само ти и Бенхамин сте искали да се ожените за нея. Имало е и други мъже, които той харесвал. Риго, Мириам се е омъжила за теб не заради бебето или да запази честта си. Тя е влюбена в теб, но ти не го разбираш и поставяш бариери пред сърцето си. Първо трябва да се кажат думите. Кажи й, че я обичаш — знам, че е така! Тогава ще чуеш и нейното сърце. Това ще ти помогне.

— Опростяваш най-сложните неща — кисело рече Риго.

— Но любовта е пълна с парадокси — отвърна спокойно Аарон.

 

 

Риго и Пелигро чудесно се раздвижиха. Цял ден тичаха след говедата, за да ги вкарат в загражденията. Към залез-слънце, когато и ездачът, и конят бяха изтощени и плувнали в пот, все още не беше намерил отговор на въпроса обича ли го жена му.

„Има начин да се разбере истината. Баща ми е прав. Трябва да поема риска и да се изясним.“

Докато се придвижваше към имението, към Риго се присъединиха други ездачи. Смееха се и си разменяха солени шеги, доволни от работата през деня. Нямаше и нападение на разбойници.

— Изглежда, псетата са глътнали доста стомана — рече Рудолфо. — Нито едно говедо не е изчезнало.

— Нашите хора и воините на Гуачанагари разпиляха като пилци ония французчета от корабите — рече друг ездач.

— Все пак, докато не разберем кои испанци помагат на Бриен, съвсем не е безопасно да яздим сами — намеси се Риго.

При портите на имението се разделиха и всеки тръгна към своя дом. Риго реши да намери Мириам. По-добре да приключат със сръднята, преди да се е спуснала нощта. Докато слизаше от Пелигро, приближи се баща му с големия червеникавокафяв ат. Лицето му беше мрачно. Риго тръгна към него с лошо предчувствие.

— Мириам отиде в близко тайнянско село, за да прегледа едно момче, паднало в шахтата на мина. Според Магдалена досега трябваше да се е върнала.

— Сама ли е тръгнала? — ръцете на Риго се свиха в юмруци, а сърцето му замря.

— Когато пристигнал вестоносецът, Магдалена била в овощната градина. Когато се е върнала в къщата, Мириам била потеглила. Придружават я само ездачът, донесъл вестта, и още един от хората на Гуачанагари. Ако е била тук, жена ми не би й разрешила да замине толкова далеч без необходимата охрана — отвърна мрачно Аарон.

Когато отново възседна Пелигро, Риго със стегнато гърло запита:

— Мислиш ли, че разбойниците са я заловили?

— Напълно е възможно.