Синтия Виктор
Само ти (35)

34

Бен си наля кафе. Разсеяно гледаше през прозореца изгряващото слънце. За пръв път от години насам, не трябваше за бърза за работа. Но навикът му да става рано сутрин бе толкова силен, че не му позволи да остане до по-късно в леглото. Отпи от кафето си, като се чудеше колко ли ще продължи тази принудителна отпуска.

Раздялата му с болницата едва ли щеше да е за дълго, затова пък с Карлин беше окончателна. Припомни си отново вчерашната им кавга в кабинета му, обвиненията, които си отправиха, омразата, която бе изписана върху лицето й, когато си тръгваше.

Бен пренесе чашата с кафето си в трапезарията. Поне имаше ангажимент за по-късно през деня, съществуваше възможност да се измъкне от всичко това, макар и за кратко. Отложената конференция с участието на Бордън и Снрейг в Чикаго бе насрочена за следващия ден, така че в три следобед трябваше да хване самолета.

Погледът му попадна на купчината писма на масата. Вниманието му бе привлечено от едно от тях, тъй като на гърба му бе старият му адрес в Уестърфийлд. Измъкна писмото и с учудване погледна непознатия почерк. Веднага щом го отвори, хвърли поглед към долния ъгъл на листа и с изненада видя: „С най-добри чувства, Джей Т. Скуайър“. Какво беше това, по дяволите? Седна на стола и зачете.

„Скъпи Бен,

Ние двамата с теб никога не сме били истински приятели, но те моля да приемай това писмо като най-големия израз на приятелство, на което съм способен. Има една тайна, която бих искал да разкрия, преди Господ да ме прибере при себе си, преди вие двамата с Карлин да извършите най-голямата грешка в живота си.

Сигурен съм, не няма защо да ти напомням за трагедията, която се случи преди двайсет години. Тогава вие двамата с Карлин разкрихте истината за мен и майка ти. Всички в града разбраха за връзката ни. От тогава почти никой не се е отнасял добре с мен, макар че толкова пострадах, вече съм инвалид, който прекарва дните си в болка, каквато едва ли някой може да си представи. Но има едно нещо, което вие не можахте да разкриете. Нашата връзка с Кит съвсем не беше отскоро. Сметнах, че е най-добре да ви оставя с погрешното впечатление, че това е така, тъй като тя беше вече мъртва. Но след като вие двамата с дъщеря ми сте възобновили връзката си, аз се чувствам длъжен да кажа истината. Двамата с майка ти се срещахме в продължение на години. Всъщност още от времето преди ти да се родиш. Още от първите месеци, след като родителите ти дойдоха да живеят в Уестърфийлд.

Може да ти прозвучи доста грубо, но трябва да знаеш истината. Ти си мой син. Това е, Бен. Мой син! Така че имай това предвид, преди двамата с Карлин да отидете твърде далеч. Тя не знае за това и се надявам, че ти ще оставиш нещата такива, каквито са били досега. Така ще бъде най-добре за нея.

Сега, предполагам, разбираш защо бях против вашата връзка, когато бяхте ученици, защо новината, че сте се събрали отново, толкова ме разтревожи. Съжалявам, но такава е истината.

С най-добри чувства

Джей Т. Скуайър“

Бен с ужас хвърли листа, сякаш изгаряше пръстите му.

— Това е невъзможно — прошепна той. — Господи, невъзможно е!