Синтия Виктор
Само ти (26)

25

Щастливо усмихнат, Бен се втурна в апартамента, след като Карлин му отвори вратата.

— Здравей, скъпа — каза нежно, като пусна чантата си и я прегърна. — Нямам думи да ти обясня колко съм щастлив, че те виждам отново.

— Като че отсъства с години, а не само няколко дни — отвърна тя и обви с ръце врата му. — Толкова съжалявам, че не можах да присъствам на погребението.

Двамата се целунаха страстно, в миг целият свят престана да съществува за тях, накрая Бен успя да я откъсне от себе си.

— Как се чувстваш? — попита.

— Много съм добре, уверявам те — усмихна се тя. — Не ме гледай така, сякаш очакваш всеки момент да се разпадна.

— Наистина ли? Не чувстваш ли болка?

— Най-големият ми проблем е, че трябва да стоя затворена в този ужасен апартамент. Ако това продължи, направо ще полудея.

— Я да видим сега — каза съвсем сериозно Бен, като я прегърна през кръста. — След като твърдиш, че се чувстваш добре, трябва да проверим за какво точно си готова — целуна я силно по устните. — Сега добре ли си?

— Да, определено — засмя се тя. — Може ли още?

Устните му докоснаха нежно врата й, после продължиха надолу и след като разкопча блузата й, езикът му бавно пое надолу, за да опита сладостта на гърдите й.

— Как се чувстваш сега? — попита.

— Оо, страхотно — промърмори Карлин.

Устните му отново потърсиха нейните, а ръцете му се спускаха трескаво по тялото й, докосваха гърдите й, после талията й, докато достигнаха до ципа на полата й.

— А какво ще кажеш за това?

Бен смъкна блузата й.

— Да, наистина е страхотно.

Сега тя му помогна да се освободи от сакото и вратовръзката си, после измъкна ризата от панталоните му и я разкопча, като прокара пръсти по гърдите му.

— А ти? — попита тя. — Как се чувстваш сега?

— Прекрасно — отвърна Бен. Грабна я на ръце и я отнесе до леглото. — Смяташ ли, че бихме могли…

— Трябва — бързо го прекъсна тя. — Не бих могла да го понеса, ако сега спрем.

Той я положи внимателно върху леглото, след това бързо съблече останалите си дрехи.

— Искам да остана така завинаги, да те гледам и да те прегръщам — прошепна й, като легна до нея и й помогна да си свали сутиена и бикините. — Когато бях далеч, исках единствено да се завърна по-бързо при теб. Толкова те обичам.

Тя го погали по гърдите и раменете, очарована от удоволствието, което изпитваше при всяко докосване. Нима бе възможно да се вълнува толкова, сякаш й бе за пръв път? Покриваше с целувки лицето, врата и гърдите му, после се спусна надолу по стройното му тяло, към стегнатия му корем. Пъхна ръце под хълбоците му и отърка гърдите си в твърдия му член. Той въздъхна от удоволствие и взе лицето й в ръце, за да я целуне.

Целувките им ставаха все по-страстни, ръцете му притискаха нежно гърдите й, пръстите му дразнеха зърната им, после наведе лице и смукна първо едното, после другото. Усещането на топлия му език бе невероятно възбуждащо.

— Бен… — пошепна Карлин.

— Господи, обичам те! — отвърна с пресипнал глас той и спусна ръцете си надолу по тялото й, докато достигна до вътрешната част на бедрата й. Покри с целувки цялото и тяло, а пръстите му с удоволствие докоснаха влагата между краката й и бавно се плъзнаха навътре, което я накара да въздъхне от удоволствие.

Карлин настръхна, когато езикът му зае мястото на пръстите му й докосна най-чувствителното й място. После най-неочаквано Бен зарови лице в нея. Езикът му се движеше все по-бързо и по-бързо. Заровила пръсти в косата му, Карлин притискаше главата му към себе си и усещаше как възбудата й нараства с всяка секунда. Без да отдръпва езика си от нея, той плъзна и двата си пръста навътре. Тя почувства, че всеки миг ще експлодира, после извика от удоволствие и потрепери. Бен забави движенията си и я притисна към себе си.

Изтегна се до нея и двамата лежаха така известно време с преплетени ръце и крака. Карлин вече дишаше по-спокойно, въздъхна от удоволствие, после го погледна в очите и докосна нежно с пръст устните му.

— Господи, Бен, това беше…

— Само началото, надявам се — усмихна се той и я целуна. — Просто никога няма да престана да те желая.

В отговор тя го прегърна, устните им отново се срещнаха, този път в още по-страстна целувка. Карлин прехвърли крака си през тялото му и го накара да се извие целия, така че той легна по гръб, а тя се оказа отгоре. После го възседна, като галеше нежно гърдите му.

Очите му не се отделяха от нейните, ръцете му се плъзнаха по тънката й талия, а след това нагоре към гърдите й.

— Толкова си хубава…

Карлин усещаше колко силно я желае, почувства как и нейното желание нараства бързо. Внимателно насочи члена му вътре в себе си и се плъзна напред върху него. Остана така за миг неподвижна, после се плъзна напред-назад, първо по-бавно, а след това все по-бързо и по-бързо, стиснала здраво с ръце раменете му.

— Господи! — извика Бен, хвана я с две ръце през кръста и я принуди да спре точно в момента, когато бе проникнал най-дълбоко в нея. Тя въздъхна от удоволствие и впи нокти в раменете му.

Неочаквано той спря отново за миг, притисна я към себе си и я преобърна. Карлин кръстоса краката си на гърба му, докато той плавно проникваше все по-дълбоко в нея.

— Бен…

Той я притисна силно и двамата едновременно изпитаха върховно удоволствие. Останаха така известно време притиснати един към друг, Карлин бе заровила лице в гърдите му и никой от двамата нямаше ни най-малко желание да се помръдне. Дишането им бе все още ускорено.

После Бен нежно я погали по косата и избърса потта от челото й.

— Добре ли си?

— Не бих могла да бъда по-добре — усмихна се тя.

— Всъщност те питах за раната на корема. Не бих препоръчал подобни действия на пациент, който наскоро е претърпял толкова тежка операция.

— Е, нали лекарят ми си е тук до мен, ако възникне проблем, ще мога да се обърна веднага към него — засмя се Карлин.

— Да, наистина.

— Току-що ми дойде наум, че сигурно умираш от глад — погледна го тя. — Ако самолетът е кацнал в пет следобед и от летището си пристигнал направо тук, значи не си хапвал нищичко от обяд — погледна към часовника над леглото. — А вече е осем.

— Е, бях готов да заменя храната срещу удоволствието да те видя по-скоро — отвърна й. — Но не бих възразил, ако ми предложиш да хапна нещичко.

— Искаш ли да си поръчаме нещо от китайския ресторант? Той е съвсем наблизо и още работи.

— Идеално — каза той и скочи от леглото. — Кажи ми какво точно им е менюто, аз ще поръчам, а ти си почини. Май доста попрекалих с теб, като се има предвид състоянието ти.

— Състоянието ми? — повтори със смях Карлин. — Говориш така, сякаш съм бременна.

За миг двамата замълчаха, без да свалят поглед един от друг. После се усмихнаха, явно тази мисъл им хареса.

Само след половин час двамата вече седяха удобно разположени в леглото, а подносът пред тях бе отрупан с чинии.

Карлин протегна ръка към чашата с вода и каза:

— Толкова съм щастлива, че се прибра у дома.

— Не повече от мен — увери я Бен.

— Ужасно ли беше? — лицето й в миг стана тъжно. — Съжалявам, че не ми разреши да дойда с теб. Вече съм добре, можех спокойно да пътувам.

— Благодаря ти, но все още не бива да предприемаш толкова дълги пътувания.

— Мъчно ми е за баща ти — каза след кратка пауза Карлин. — Не го бях виждала отдавна, но винаги съм го харесвала — въздъхна тъжно. — О, Бен, всичко от Уестърфийлд постепенно избледнява от паметта ми и като че никога не се е случвало. Всеки път, когато разговарям с майка ми, имам чувството, че нещо от миналото ми е изчезнало завинаги. Сега, след като и баща ти си отиде…

— Да, разбирам те, сякаш миналото се е превърнало на пепел.

— Сигурно така се чувства всеки, след като напусне малкия град, в който е прекарал детството си — каза тя. — Вероятно осъзнава, че малкото градче от детството му остава затворено като в малка черупка, далеч от него.

Двамата помълчаха няколко минути.

— Знаеш ли, скъпа — внимателно започна Бен. — Бих искал да поговоря с теб за нещо от миналото ни. Много е важно.

— Нещо хубаво или лошо? — все още с усмивка попита тя.

— Не особено хубаво — с нежелание й призна.

— Наистина ли трябва да ми го кажеш? Не може ли да почака? — попита Карлин и сведе глава.

— Отнася се за Тони Келнър.

— Какво за него? — попита уж с безразличие тя.

— Все още ли се виждаш с него?

— Е, ако се случи — неопределено отвърна Карлин.

Налагаше се да запази в тайна секретните операции в полицията, но тъй като Бен познаваше Келнър, трябваше да прояви специално старание, за да не се досети за нещо. — Между другото, утре ще обядваме заедно.

— Карлин — погледна я с болка той, — Тони Келнър се е обадил тогава. Той е бил на телефона.

— На кой телефон? — объркано попита тя.

— Той се е обадил в мотела „Звездна светлина“.

Карлин остави картофа си обратно в чинията и го погледна изумено, после повтори думите му, сякаш не бе в състояние да разбере съдържанието им:

— Тони Келнър се е обадил на нашите родители? Не, не. Просто е невъзможно.

Бен се намести по-близо към нея.

— Да, възможно е и е вярно. В Уестърфийлд се видях с Джо Ленстолър. Сигурно не си го спомняш, и той учеше в нашата гимназия. Точно тогава е работел на рецепцията в мотела и е подслушал телефонния разговор. Той е сигурен, че е бил Келнър. Сам ми го каза.

— Точно тогава той беше приятел на Наташа, нали? — погледна го Карлин.

Бен кимна.

— Но защо го е направил? — почти шепнешком попита тя.

— Нямам представа. Може би някаква глупава шега.

Младата жена отвърна поглед. После бързо постави чинията си върху масичката до леглото и се изправи.

— Извини ме за минута, трябва да отида до банята. Веднага се връщам.

Прекоси стаята колкото можеше по-бързо. Едва успя да отвори банята и да влезе вътре, когато се разрида. Най-неочаквано почувства силна болка на мястото на операцията. Свлече се на земята, докато топлите сълзи се спускаха по бузите й.

Тони Келнър не бе просто шеф на банда крадци, той бе човекът, разрушил семействата им. А сега тя трябваше да се прави на негова приятелка, да се среща с него, за да се опита да разбере нещо за престъпната му дейност. Трябваше да се преструва, за да спечели доверието и благосклонността му. Нещата изглеждаха по един начин, когато трябваше да се среща с него просто по работа, и съвършено различно сега, когато разбра от Бен истината.

Опита се да събере мислите си и да потърси разрешение на проблема, но това се оказа невъзможно. Чувстваше, че е близо до важни разкрития, но за това бе необходимо да се сближи с Тони Келнър. Как обаче би могла да го направи, след като вече знаеше, че той бе превърнал баща й в инвалид и бе убил майката на Бен? Ако това беше истина, просто не би могла да продължи да работи по този случай. Представи си баща си и Кит Дамероф в стаята на мотела, как вдигат слушалката, след като телефонът звъни, и после как тичат като обезумели навън, чули ужасното съобщение. Тази картина бе непрекъснато пред очите й, след като се случи нещастието. Но този път виждаше как майката на Бен разговаря с Тони Келнър, представи си го как от другата страна на линията се нрави на ченге, после затваря и се смее радостно, докато баща й и Кит тичат към колата. Чу отново трясъка и като че усети кръвта, която се бе плиснала наоколо. Буца заседна на гърлото й. Бих могла да го убия със собствените си ръце — помисли си Карлин.

След малко се изправи, отиде до умивалника и наплиска лицето си със студена вода. Отвори шкафчето с лекарствата и изпи два аспирина.

Вече знаеше какво трябва да направи. Ще продължи започнатата операция. В края на краищата беше полицай и не можеше да си позволи да отмъщава, дори и ако бе засегнато семейството й. Нито пък имаше право да се откаже по средата на операцията.

Трескаво преценяваше възникналата ситуация. Нямаше как да докаже, че точно той се е обадил, не можеше да го съди сега, след толкова време за стореното преди години. Единствената възможност бе да докаже сегашните му престъпления и да го накара да си плати за тях скъпо и прескъпо. Ще й бъде наистина мъчително, но ще трябва да се среща с него както преди. Ще се преструва на най-добрата му приятелка, докато успее да го спипа и тогава копелето щеше здравата да си изпати.

Преди да излезе от банята, се погледна в огледалото, за да се увери, че изглежда спокойна. Не биваше да остава твърде дълго тук. Бен щеше да се чуди какво става с нея. Но вече бе посегнала към дръжката на вратата, когато отново се спря. Какво щеше да му каже? Може би все пак трябваше да му се довери за полицейската операция, в която участваше? Отхвърли тази мисъл веднага. Беше твърде рисковано, като се имаше предвид колко ядосан бе Бен в момента. С нежелание отвори вратата и се върна в стаята.

Бен въздъхна с облекчение, когато Карлин се настани до него в леглото. Бе оставил чинията си на масичката до себе си и мълчаливо я очакваше. Предполагаше, че се е разстроила доста от новината, която й съобщи, и тя наистина изглеждаше разстроена в началото. Но после бе объркан от внезапната й студенина и от бързината, с която стана и излезе от стаята.

— Добре ли си?

— Разбира се, скъпи — усмихна му се тя.

— Вече знаеш за него — продължи той с твърд глас — и просто не мога да си обясня как този човек има наглостта да се държи приятелски с теб.

— Да, наистина е странно. Интересно е — отвърна му със спокоен глас, което й струваше огромни усилия.

— Да не си се побъркала? — погледна я учудено Бен. — Какво искаш да кажеш с това „интересно“?

— Е, просто интересна теория — продължи тя и в същия миг усети силна болка в стомаха си.

Той ядосано отхвърли завивките, стана и си обу панталоните, без да каже нито дума повече. Докато закопчаваше колана си, се загледа изпитателно в нея.

— Ти май нещо не разбираш — започна с пресипнал от ярост глас. — Говорим за човека, който стана причина за смъртта на майка ми и осакатяването на баща ти — видя болката в очите й. — Да не би да смяташ, че това е просто някаква невинна шега на симпатично момченце, с което ти би могла да продължиш да се срещаш?

Карлин в миг почувства студ, издърпа завивките към себе си и се насили да му отговори, като се опитваше да премери внимателно думите си.

— Но ти не знаеш, че е бил точно той. Просто някой ти е казал, че е било така. Обаче това не е никакво доказателство.

Бен стисна гневно устни.

— Престани, Карлин. Не ми пробутвай разни номера. Няма да минат.

Тя извърна глава. Наистина сгреши, като се опита да третира Бен като малко дете.

— Сигурно си прав, говорих неразумно — отвърна. — Слушай, може би просто не мога да повярвам на всичко това, толкова е неочаквано за мен. Или може би все още не мога да осъзная какво точно изпитвам — не смееше да го погледне заради невероятните лъжи, които изричаше. — Направо не мога да разбера.

— Е, аз със сигурност също не мога — продължи ядосано Бен. — Не че бих искал да те видя нещастна и страдаща, но Карлин… — той се запъна, явно търсеше подходящите думи, — ние през цялото това време очаквахме да научим кой е отговорен за нещастието. Честно казано, аз вече не се надявах това да стане, и ето, че сега знаем. Може и да твърдиш, че нямаме доказателства, но аз вярвам на Джо Ленстолър. Когато ми го каза, се почувствах направо ужасно… а ти като че не изпитваш подобно нещо. Не си ядосана, нито разстроена, нямаш желание да му отмъстиш. Какво става с теб?

Тя го погледна безпомощно, но не посмя да каже нито дума повече.

— Винаги съм си мислил, че и двамата приемаме по един и същи начин онова, което се случи — каза и вдигна очи към нея, като в тях се четеше почуда, сякаш я виждаше за пръв път. — Но явно не съм бил наясно какво изпитваш ти. Май сме доста различни в това отношение.

— Бен, моля те, нека не позволяваме на това да провали вечерта ни. Върни се в леглото — подкани го тя и посочи към чиниите. — Хайде да довършим вечерята си.

Изгледа я изпитателно, после решително кимна. Седна в единия край на леглото и взе чинията си от страничната масичка.

— Добре — каза той и започна да се храни. Макар че вече нямаше апетит, Карлин също протегна ръка към чинията си. Чудеше се как ще издържи. Бен я смяташе за напълно безчувствена. Представяше си баща си, слаб и бледен, и онова негово безсмислено съществувание ден след ден в инвалидната количка, и всичко заради една идиотска шега. Истината бе, че изпитваше желание да изкрещи от гняв. Повече от всеки друг искаше да види час по-скоро как Тони Келнър гори в ада. Но трябваше да седи спокойно и да наблюдава Бен, който се преструваше, че е зает с вечерята си. Бе толкова близо до нея, но всъщност имаше чувството, че е на хиляди километри разстояние.

 

 

— Хари, да не би да се обаждам твърде рано?

— Давай, Кембридж, в тази къща не съществува такова понятие като твърде рано. Децата обичат да наблюдават всеки ден изгрева. Сигурно се смятат за петли с големи гребени.

Карлин се засмя, макар преди секунда да бе убедена, че това е последното нещо, на което е способна. Беше прекарала ужасна нощ. Двамата с Бен успяха да издържат някак си вечерята, но след това той си тръгна, като обясни, че рано на следващата сутрин го очаква операция. При други обстоятелства това едва ли би го спряло да не прекара нощта с нея. Но след разговора им за Келнър между тях като че се изправи непреодолима стена.

Карлин бе останала будна почти през цялата нощ, като разсъждаваше дали не би могла да сподели с Бен защо трябва да продължава да се държи приятелски с Тони. Наближаваше четири сутринта, когато най-накрая стигна до решението, че би могла да наруши правилата и да сподели тайната си. Все пак някакъв вътрешен глас настояваше да се посъветва по този въпрос с Хари и сега той със сигурност се питаше защо му се обажда толкова рано.

— Извинявай, че те безпокоя — започна неуверено и спря. Хари търпеливо я изчакваше да продължи. Децата явно бяха някъде наблизо, защото ги чуваше как си крещят едно на друго. — Става дума за Тони Келнър и за Бен.

Хари знаеше за връзката й с Бен, макар че двамата още не се бяха срещали.

— Слушам те — каза.

— Бен беше в Уестърфийлд за погребението на баща си и там разкрил, че Тони Келнър е отговорен за смъртта на майка му. Тя загина при същия инцидент, след който баща ми остана инвалид.

Не последва отговор, но Карлин имаше чувството, че долавя хода на мислите на Хари. Не му бе разказвала подробно за катастрофата, но явно сега нямаше да му е трудно да се досети как точно са се развили нещата.

— Келнър се обадил, представил се за ченге. Той станал причина двамата да изскочат набързо от мотела и след това да катастрофират.

— Господи, сигурна ли си, че става дума точно за същия човек? — учудено попита той. — Как е възможно такова съвпадение?

— Хари, въпросът ми е дали бих могла да обясня на Бен, защо се налага да продължа да се държа приятелски с Келнър — Карлин се опитваше да говори колкото се може по-бързо, с надеждата, че така ще бъде по-убедителна. — Той е човек, на когото бих могла да се доверя. Ако не му кажа, просто не знам как да му обясня поведението си. От негова гледна точка е просто лудост да продължавам да се виждам с този човек след всичко, което знам за него.

— Не трябва да му казваш — категорично заяви Хари.

— Но Хари, разбери, той ми е…

— Измисли някакво извинение, Кембридж, но нямаш право да проваляш всичко само защото приятелят ти ще ти се разсърди — тонът му ясно показваше, че изобщо не й съчувства. — Вече сме вложили твърде много време и пари в тази операция. Дори и не си помисляй, че можеш да се откажеш. Освен това никак не ми харесва, че приятелят ти и този Келнър се познават. Постарай се да подредиш нещата така, че двамата изобщо да не се срещат повече. Дръж приятеля си настрана от всичко това.

— Няма ли поне да размислиш?

— Вече ти казах мнението си — отвърна й с раздразнение Хари. — Страхувам се, че този твой добър лекар може да обърка всичко. Представи си, че се опита да сплаши по някакъв начин Келнър и той напусне града? Или просто преустанови за известно време дейността си? Освен това, независимо че намеренията му са добри, както ти твърдиш, можем ли да имаме гаранция, че няма да се изпусне някъде за разследването, което провеждаме? Тази тяхна стара вражда може да ни създаде сериозни неприятности.

Карлин бе очаквала Хари да реагира по този начин, но студената му пресметливост доста я подразни.

— Хари, Келнър е причина баща ми сега да е в инвалидна количка.

— И какво искаш да кажеш с това? Може би желаеш да се откажеш от този случай? Вярно е, че е доста неприятно, когато се получават такива конфликти на интересите, но ти си най-добрата връзка към този тип, така че не бих искал да се отказвам от теб дори при новите обстоятелства. При всички случаи не си и помисляй дори да разказваш за операцията на някого. Разбрахме ли се?

Карлин прехапа устни. Естествено, Келнър бе случай на Хари и той очакваше добра оценка от шефовете си, ако успее да се справи с него. Затова и бе вбесен от факта, че тя е мислела да разкаже на някого за разследването.

— Прав си, Хари — съгласи се накрая, след като осъзна, че няма смисъл да спори с него, — ще мълча.

— Е, хайде, до скоро — отвърна й доста по-дружелюбно той. — Сега трябва да се оправям с хлапетата, да ги накарам да хапнат нещо, преди да излязат.

— До скоро, Хари.

Тя въздъхна дълбоко и затвори телефона. Не можеше да пренебрегне желанието на колегата си да разкаже всичко на Бен, не и след годините, които бе прекарала с него, и доверието, което си бе спечелила с толкова усилия. Бен ще трябва просто да й повярва, да й се довери, че знае какво върши.

Изправи се и тръгна към банята, за да вземе един душ. Мислеше си с тъга, че нищо не може да се направи, трябва да остави нещата така, макар че й бе ясно как ще го приеме Бен.

Мерилин Флойд влезе в кухнята точно когато Хари затваряше телефона.

— Кой беше? — попита тя.

— Просто Карлин — отвърна той.

Тъкмо бе отворила хладилника, за да вземе кутията е натурален сок, но в миг застана неподвижно. После погледна изпитателно съпруга си.

— Не е ли още твърде рано да бъдеш занимаван от тази „фантастична жена“?

— Престани, Мерилин — сряза я Хари и й обърна гръб, но забележката й се запечата в съзнанието му.

Какво ли биха си помислили големите шефове, ако знаеха, че любимата им детективка е отправила към него молба, каквато не би си позволил и един аматьор? Каквато си е късметлийка, помисли си той, сигурно дори при това положение ще решат, че заслужава Нобелова награда.