Синтия Виктор
Само ти (8)

7

— Мръдни, по дяволите!

Джей Ти Скуайър натисна нетърпеливо клаксона. Ако нещо можеше да го извади от равновесие, то това несъмнено бе седналият зад кормилото идиот, който спира на светофара още преди появата на жълтата светлина. Мъжът във форд мустанга пред него се обърна за момент и направи жест, който сякаш казваше: „Да го духаш.“ Джей Ти се почувства така, сякаш целият свят се бе съюзил, за да направи живота му ад.

Призляваше му при мисълта, че се прибира вкъщи при Лилиан, за да я гледа как плете, готви и се суети, сякаш вонящото им апартаментче бе най-важното нещо на земята. А и Карлин, която бяха приели в голямото и модерно училище. Е, не можеше да й се отрече, че е умна, също като него, но ето, че сега започваше да му напомня за онези късметлии, сред чиито редици така и не бе успял да се вреди.

Животът не бе протекъл и наполовина така гладко за него. Родителите му бяха едни големи нули и никакъв университет не му бе пратил покана. Нямаше време за такива неща, трябваше да работи. Наистина, намирането на работа напоследък ставаше все по-трудно, но той правеше всичко, което зависеше от него.

Светлината стана зелена и мустангът пред него понечи да тръгне. В този момент обаче моторът се задави и изведнъж спря да работи. „Така ти се пада“ — помисли Джей Ти, преди да се сети, че той също нямаше да може да потегли, ако предната кола не тръгне. „Щастливата“ му звезда се проявяваше отново.

Реши да даде заден и обърна глава, за да провери дали зад него няма някой. Беше чисто, затова тръгна назад и спря точно пред магазинчето на Ленард Дамероф.

Ей това е човек с късмет, който пък не знае какво да прави с него — помисли кисело той, като се взираше през мътната витрина, на която бе написано „Дамероф“. — Произлиза от такова начетено семейство и има жена — динамит. Ако и мен ме чакаше такава съпруга в леглото, никога нямаше да си подам носа от къщи.

Джей Ти продължи да кара на заден много бавно, за да надникне през страничната витрина на магазина. Дявол да го вземе, Кит беше вътре. Какво ли правеше там в девет и половина в петък вечерта?

Спря на празното пространство току пред страничната витрина. Ленард не се забелязваше никъде. Стори му се странно. Беше минавал покрай това мрачно местенце поне хиляда пъти и бе виждал съседа си неизменно вътре, сам, да гледа в празното пространство или да подрежда рафтовете. Отегчен, самотен и нещастен. Това наистина го дразнеше. Двайсет години след някакъв неуспех Ленард все още имаше вид на човек в траур.

Видя как Кит тръгна към въртящата се стойка с вестници. Разлисти апатично приложението с роман към един от тях, това равнодушие му се стори странно за дейна жена като нея. За разлика от съпруга си не се предаваше. Джей Ти спря поглед върху налетите й гърди. Винаги когато бяха излизали четиримата, тя му бе най-добрата компания, но никога досега не бе имал шанса да я оглежда така дълго, както тази вечер.

Изключи мотора. Нека Ленард Дамероф най-после да има истински повод да тъгува — реши той, като излезе от колата и я заключи.

Десет минути по-късно Кит вдигна поглед. Появи се Джей Ти Скуайър, натоварен с пакетче свещички за рожден ден, кутия покрити с глазура кръгли кексчета, бутилка червено вино, отварачка и две чаши.

— Какво, за Бога, правиш тук? — попита тя и се засмя, когато той постави чашите пред нея.

— Имаше вид на човек, който се нуждае от малко празненство, така че ето ти го.

Намигна и започна да набожда свещичките в кексчетата така, че да образуват „КИТ“, а след това ги запали със запалката си.

— Ти си най-глупавият човек на земята — възкликна госпожа Дамероф.

В това време той отвори бутилката. Кит не се сдържа и се закиска. Сред тази обстановка действията на съседа й изглеждаха комични.

— Ленард ще умре, ако точно в този момент влезе някой клиент — рече тя, все още усмихната.

— А къде е той?

— Болен е от грип и е много нещастен. Знаеш ли, за пръв път пропуска работен ден в магазинчето, откакто го имаме.

— Защо не го замести Бен?

Джей Ти не успя да скрие напълно недоволството в гласа си. Този Бен Дамероф наистина му беше трън в очите. Вероятно чукаше дъщеря му всеки ден и дори нямаше благоприличието да изглежда поне доволен от този факт.

— Той започна да работи нощем — гласът на съседката му прозвуча необичайно тъжно. — Нали разбираш, след всичко, което се случи, опитва се да спести колкото се може повече, преди да продължи обучението си идната година.

— Е, това не е естествената ти среда, мога да го заявя — Джей Ти напълни чаша вино и й я подаде, като я гледаше с изпълнен с възхищение поглед. — Мястото ти е в замъка Уиндзор. Не, по-скоро в палата на някой султан, окичена с диаманти. Само да щракваш с пръсти, когато ти е нужно нещо.

Кит се засмя. Всички тези приказки, колкото и да бяха глупави, я ласкаеха.

— Мястото ми е точно там, където съм — отвърна тя. В този момент погледът й попадна върху полицата с детски игри, останали от Коледа преди две години.

Почти веднага се запита дали казваше истината. Всъщност точно сега нещата бяха доста депресиращи. Ленард, дори още по-нещастен и затворен в себе си от обикновено се самообвиняваше денонощно за измамата на Маргарет Вал. Колкото до Бен… Той може би никога нямаше да преживее този удар. Дори и Наташа. Тя дефилираше като модел от шоу в шоу, разяждана от съмнения и несигурна в себе си. Кит знаеше, че може би е несправедлива към дъщеря си, но й се искаше поне тя да изпита някаква радост. Може би ако поне един член на семейството можеше да усети сладостта на живота, апартаментът нямаше да й се струва толкова мрачен.

— Пия за най-красивата жена на света — Джей Ти надигна чашата си.

Кит се стресна. Всъщност бе забравила за присъствието му. За какво, по дяволите, говореше?

— О, Джей Ти, престани — отвърна, но се почувства поласкана. Вярно, че съседът й бе глупав, но такова внимание не й бе обръщал никой от години. Сети се, изпълнена с чувство за вина, за Ленард. Джей Ти обикновено й се струваше леко абсурден с безупречно изгладените си костюми и поддържаните си нокти. Ценеше сериозността на своя съпруг, пълната му отдаденост на нея и на децата. Но точно в този момент красивото лице на другия мъж, оживено и енергично, игривият му поглед… Е, не можеше да не признае, че й беше приятно. Вдигна чашата си и отпи.

С каква ли цел е дошъл? — запита се тя, осъзнала абсурдността на тази сцена: двамата празнуват един Бог знае какво насред празния магазин. Смутена, Кит надигна отново чашата и я пресуши, преди да разбере.

Няма съмнение, Джей Ти е много привлекателен мъж — размишляваше тя, докато виното затопляше празния й стомах. Беше й забавно да флиртува с него, когато излизаха всички заедно. Но той беше толкова безотговорен. Никога не го бе вземала насериозно. През всичките години на брака си единствения мъж, за когото бе мислила, бе Ленард. Той бе солиден, най-доброто средство срещу нейната уязвимост. Защо изведнъж, докато наблюдаваше как Джей Ти пълни отново чашата й, сериозността на нейния съпруг й се стори така отегчителна?

Съседът Скуайър бе глупав и празноглав, но, кой знае поради каква причина, тази вечер й се струваше очарователен. Запита се какво изобщо ги свързва с Лилиан. Кит обичаше много своята приятелка, но тя й се струваше безкрайно безинтересна за него. Така и не бе успяла да забележи каквито и да е истински чувства помежду им. През повечето време Лилиан си седеше кротко, погълната от поредното си ръкоделие. Колкото до съпруга й, той като че ли не й обръщаше никакво внимание. Интересно дали изобщо се любеха? При тази мисъл се сконфузи. Но някак си не можеше да си го представи.

Намръщи се, когато се сети за собствения си брак. Коя бе тя, че да съди другите? След сватбата двамата с Ленард не можеха да се наситят един на друг, но последвалите една след друга трагедии в живота им постепенно ги бяха отдалечили. Ако само Ленард можеше да излезе от обхваналата го меланхолия, ако можеше да се превърне отново в човека, за когото се бе омъжила. Той още я обичаше както в началото, беше сигурна в това, но в резултат на депресията радостта бе напуснала напълно живота им. Не можеше да си спомни кога за последен път се бяха любили. Ако сега Джей Ти ми се струва толкова хубав, грешката е само твоя, Ленард Дамероф — укори мислено съпруга си.

Изведнъж си даде сметка, че Джей Ти се бе преместил от нейната страна на тезгяха. Стоеше смущаващо близо до нея и я гледаше така, сякаш мозъкът й бе отворена книга за него. Тя се изчерви.

Той се наведе, поколеба се в продължение на един безкрайно дълъг, мъчителен миг и я целуна. Кит не се възпротиви. Затвори очи и се отдаде на усещането, на вълнението да бъде желана от един мъж. Уханието на неговия одеколон, докосването му… всичко бе толкова странно, дори леко неприятно. Но въпреки това не го възпря.

Какво, по дяволите, правя? — запита се тя, но обгърна врата му с ръце и започна да отвръща на целувките му.