Синтия Виктор
Само ти (6)

5

Въздухът в колата бе така зареден с електричество, че сигурно всеки момент щяха да пламнат искри. Карлин стискаше дръжката на вратата, като избягваше упорито да гледа към Бен, който караше.

— Наближаваме ли? — попита Наташа от задната седалка, след като провери грима си за четвърти път откакто бяха излезли от Уестърфийлд преди малко повече от час.

Приятелката й тихо се засмя. В очите на Таш обаче се появи паника.

— Таш, до Саратога има още сто и двайсет километра, а модното шоу няма да започне поне още един час след нашето пристигане.

Бен погледна сестра си в огледалото за обратно виждане и се намръщи несъзнателно, когато погледите им се срещнаха. Тя изглеждаше страхотно, но бе до такава степен обсебена от външния си вид, че започваше да му се струва непознат човек.

— Знаеш ли, сестричке, ако продължаваш да се плескаш така, главата ти ще натежи така, че ще ти счупи врата, преди да сме пристигнали.

Съжали за думите си, щом забеляза обиденото й изражение. Тя беше толкова чувствителна, толкова неуверена.

— Слушай, Таш — продължи вече по-меко той. — Ти ще бъдеш най-красивият модел, който е стъпвал някога на това глупаво място.

Наташа му се усмихна, но очите й издаваха, че още е нервна.

— Наистина изглеждаш мнооого добре — обади се Тони Келнър, като се примъкна още по-близо до нея на задната седалка и започна да гали ръката й.

Карлин потрепери, като чу гласа му. Сякаш не бе достатъчно, че трябваше да стои до Бен Дамероф по време на двучасовото пътуване до Саратога, ами трябваше и да слуша провлечения южняшки говор на Тони. Не знаеше какво намираше Наташа в него, за нея той нямаше никакъв чар.

Това е денят на Наташа — напомни си Карлин и се сдържа да не каже нещо саркастично на приятеля й. Шрайър бе изключително популярен моделиер и фактът, че Наташа бе избрана да участва като манекенка в коледното му модно шоу, бе голям успех. Девойката обърна глава към двойката на задната седалка, като избягваше внимателно погледа на Бен.

— Изглеждаш великолепно, Наташа. Колко момичета са избрани за шоуто?

— Шест, струва ми се. Всички други са по-големи от мен.

— Ти ще бъдеш по-добра от тях — окуражи я приятелката й. Искаше й се поне веднъж Наташа да бъде доволна от себе си. Затова продължи с усилията си да й вдъхне по-голяма увереност: — Знаеш ли, онази дама от рекламния отдел на Шрайър, госпожица Трейгър, каза, че тази вечер можело да дойдат хора и от Ню Йорк. Кой знае, може да се появи дори Ейлийн Форд.

Забеляза, че Бен се усмихна на усилията й да накара сестра му да се почувства по-добре, но веднага се усети и лицето му придоби гневното изражение, което носеше като маска винаги, когато Карлин бе край него.

Той се обърна към нея.

— Ами да, какво друго би могла да прави Ейлийн Форд в събота следобед?

Думите му бяха толкова тихи, че да може да ги чуе само Карлин. Но той точно това и целеше. Никога не би проявил такава злост към сестра си.

Хвърли крадешком поглед към него, докато той се взираше в пътя пред себе си.

Двамата не бяха разменили повече от няколко думи след скарването си на връщане от клуба в Коулвил преди два месеца и Карлин никога не би седяла толкова дълго до Бен, ако случаят не беше толкова важен. От около пет години насам Шрайър пращаше хора да оглеждат гимназистите в най-големите училища в щата и няколко от момичетата, избрани за неговото коледно шоу след завършване на училище бяха станали професионални манекенки. Добре де, Ейлийн Форд може би нямаше да дойде, но затова пък не бе изключено да се появят други експерти в областта на модата. Това наистина бе голям шанс, който можеше да доведе до нещо още по-голямо, дори до пробив в Ню Йорк след завършване на училище.

И Карлин, и Бен, бяха щастливи заради Наташа и бяха твърдо решени да й помогнат през този, както се очертаваше, труден ден. Нямаше нещо, което да не бяха готови да сторят за нея. Само да не трябваше да изтърпяват непрекъснато присъствието си. Карлин все още побесняваше, когато се сетеше за онази нощ в Коулвил. Бен бе спечелил доверието й, бе я накарал да се превърне в мека глина в ръцете му, след което бе започнал да сече наляво и надясно. Как му бе позволила да разпали подобен пламък у нея? Е, с това вече бе свършено. Край на страстите. Край и на униженията. Между тях не можеше да има друго чувство, освен гняв, за нея то бе позната територия, там се чувстваше удобно и сигурно.

За момент й мина през ума, че всъщност би трябвало да му бъде безкрайно благодарна. Той я беше предизвикал да кандидатства в Харвард и тя наистина изпрати молба до престижното учебно заведение. Отдели часове, за да я попълни и да напише глупавото есе, после работи, за да спечели парите за чека, който трябваше да се изпрати заедно с документите. В началото бе правила всичко това единствено напук на Бен, но откакто пусна големия плик в пощенската кутия преди няколко седмици, започна да се вълнува. Не защото мислеше, че има някакъв шанс. Но така поне можеше да мечтае за нещо. Моята мечта — помисли си ядно и стисна още по-силно дръжката на вратата до себе си.

Това не остана незабелязано от шофьора.

— Ако паднеш от колата, няма да имаме достатъчно време да се върнем да те вземем. Съжалявам.

Нямаше да му достави удоволствието да му отговори.

Час по-късно пристигнаха в Саратога. Алеята, която водеше към магазина на Шрайър, пламтеше в коледни светлини.

— Днес, изглежда, всички от щата Ню Йорк са хукнали да пазаруват — заяви учудено Карлин, докато Бен търсеше свободно място из претъпкания паркинг.

Час по-късно Наташа, облечена в полупрозрачна бяла рокля, обляна в ярка светлина, се появи на сцената и бе приветствана от гръмки аплодисменти. Докато се движеше грациозно по пътеката, до ушите на Карлин достигна шепот. От несигурността, обзела приятелката й по време на пътуването, очевидно не бе останала и следа. С вдигната нагоре коса, с абсолютно спокойно изражение, тя изглеждаше уверена в себе си и елегантна, а ритъмът на движенията й създаваше впечатление, сякаш е работила като манекен през целия си живот.

Представителите на местната преса бяха в стихията си. Забеляза доста от тях да се въртят и да питат шепнешком: „Как се казва?“, „На колко е години?“. Операторът на една от местните телевизии следваше с камерата всяка крачка на Наташа, докато тя демонстрираше тоалета. Звукооператорът бе забравил да настройва потенциометрите на апаратурата и я зяпаше с отворена уста.

Тони Келнър започна да ръкопляска буйно, когато тя се скри, за да се преоблече. В края на шоуто всички манекени излязоха, за да се поклонят, а Карлин и Бен се изправиха на крака.

— Не само ние сме на това мнение — младежът се обърна към Карлин, неспособен да сдържи възбудата си, тъй като тълпата аплодираше сестра му по-разгорещено отколкото другите момичета. — Тя беше страхотна.

Девойката се усмихна щастливо, прекалено развълнувана заради своята приятелка, за да мисли с кого се съгласява.

Когато Наташа се появи след двайсетина минути, облечена в своите дрехи, тя не беше сама. Придружаваха я три жени и двама мъже, очевидно представители на модното ръководство към магазина.

— Слушайте, Бен, Карлин — девойката бе толкова развълнувана, че едвам изговаряше думите. — Отиваме да празнуваме, затова кажете на мама, че ще се прибера веднага щом мога. Е, не, когато успея да се добера дотам. Господин Картрит обеща да ни върне с Тони в Уестърфийлд — посочи към мъжа в синия костюм на тънко райе, който стоеше вляво от нея, и прошепна: — Той познава модни агенти в Ню Йорк.

— Не се притеснявай — разроши косите й Бен. — Ще се оправим и сами.

На сестра му видимо й олекна, побърза да оправи косите си. Стисна ръката на Тони и последва групичката, която се насочи към изхода.

Свечеряваше се. Карлин и Бен тръгнаха към колата. Успехът на Наташа ги бе възбудил дотолкова, че не можеха да издържат повече на мълчанието.

— Господи, колко беше красива! — възкликна Карлин, сетила се отново за първата поява на приятелката си на сцената, когато показваше ефирната бяла рокля.

— Знаеш ли — каза той и хвърли поглед към нея, докато караше по добре осветената улица, — не бях сигурен как ще се държи в присъствието на толкова много хора. Ето тя бе страхотна.

Девойката кимна и дори успя да му се усмихне.

— Определено ми олекна на ушите без онзи тежък акцент — заяви сякаш между другото младежът.

Тя се засмя.

— Помня Тони от времето, когато беше на шест години. Готова съм да се закълна, че тогава акцентът му не беше и наполовина толкова подчертан. Как е успял да го задълбочи, след като живее от толкова години почти на канадската граница, това не мога да проумея.

— Аз също не знам, госпожице Карлин.

Думите на Бен окончателно стопиха леда помежду им. По времето, когато напуснаха щата Ню Йорк, вече за кой ли път преживяваха появата на Наташа и бъбреха така, сякаш никога не бяха спирали да си говорят.

След около час той хвърли поглед към часовника върху таблото. Беше седем и половина.

— Сигурно вече си умряла от глад? — попита и едва сега си даде сметка колко гладен бе самият той.

Не бяха слагали и хапка в устата си от закуска.

— Май, че си прав.

Отбиха се от главния път, за да отидат в близкото ресторантче.

Карлин мълчеше дори след като седнаха. Бен забеляза промяната в настроението й. Понечи да я попита за причината, но в последния момент реши да не рискува да предизвика нов спор. Поръча хамбургери и кока-кола за двамата и тя кимна одобрително.

Чувстваше се толкова объркан, докато я гледаше как наблюдава танцуващите върху дансинга двойки. Беше го подлудила, откакто се бяха скарали. Карлин можеше да бъде много упорита и непристъпна, когато пожелаеше. Но беше и дяволски красива.

Младежът не можеше да си спомни за какво точно се бяха спречкали и трябваше да полага големи усилия, за да не погали дългите й кестеняви коси. Струваше му се, че на това странно, кипящо от живот място могат да започнат всичко отначало.

От грамофона се понесе „Роден, за да бяга“ и всички около бара започнаха да пляскат с ръце в ритъма на песента. Бен беше замаян от гъстите облаци дим и острата миризма на бира.

— Хайде — рече той, бутна стола си и се изправи. — Ела да потанцуваме, докато дойде храната.

И протегна ръка към нея.

Видя нерешителността в очите й. Тя като че ли се опитваше да прецени колко далеч от него би могла да остане, докато танцуват на буйната музика. Най-сетне също подаде ръка.

Но щом стъпиха на дансинга, песента свърши и бе заместена веднага от гласа на Барбара Стрейзънд. Бен прегърна Карлин и започна да я върти. Известно време я държа вдървено, възможно най-далеч от себе си. Но тъй като дансингът бързо се напълни с танцуващи, те бяха принудени да се притиснат един към друг. Бен се възползва, да вдъхне аромата на шампоана й и да вдигне ръка към врата й, за да почувства хладната й кожа.

Светлините внезапно намаляха и той усети как тя се успокои, отпусна се, а топлината на тялото й го изпълни със задоволство. Започна неуверено да гали гърба й през тънката материя на блузата. Когато усети реакцията й, изпита смесица от облекчение и възбуда. Сякаш никога не бяха се карали.

Музиката се смени за пореден път и повечето двойки напуснаха дансинга. Но Бен задържа Карлин още малко, като повдигна нагоре лицето й и я целуна леко.

Девойката помисли, че сърцето й ще се пръсне. Отскубна се и се върна на масата. Изядоха набързо вечерята си и се върнаха при колата. Щом се озоваха сред студа и тъмнината навън, Карлин си даде сметка, че не може да се сдържи да не го докосне. Нито пък искаше. Докато Бен пъхаше ключето в стартера, тя се притисна към него. Задържа дъха си и доближи лицето си до неговото.

— О, Боже — промълви младежът, когато ръцете й се плъзнаха под ризата му.

Този път устните им бяха пламенни, езиците — неуморни, ръцете не спираха да изучават.

Карлин го придърпа към себе си, привлече го отгоре си върху широката предна седалка и усети, че пламва, когато той се настани върху й. Бен разтвори нетърпеливо вълненото й яке, вдигна нагоре пуловера и блузата и пръстите му откриха мекотата на гърдите й.

Превъзбудена, девойката се надигна, колкото да свали якето, да измъкне през главата си и другите дрехи и да привлече устните му към тайното местенце, открито преди малко от ръцете му.

— Карлин… — младежът си наложи да спре, намерил кой знае как някакви остатъци от самоконтрол. — Не можем да го направим.

Тя обаче не беше на това мнение.

— Бен, моля ти се — промълви едва чуто. Знаеше, че онова, което иска, е напълно в реда на нещата.

Бен се предаде. Свали якето и ризата си и се наведе, за да срещне гърдите й. Въздъхна от удоволствие, завладян от всички тези нови усещания, от мекотата на кожата й, от нарастващото напрежение на зърната й, които сякаш оживяваха под ласките му.

Когато ръцете й се доближиха до ципа на дънките му и започнаха да разучават с колеблив кураж, младежът затаи дъх от удоволствие. Понечи да разкопчее панталоните, но в последния момент спря.

— Сигурна ли си? — попита той, гласът му потрепери.

— О, Боже, да — отвърна девойката, като не спираше да го гали.

Докосна възбудения му член и почувства как той нараства още в дланта й.

Бен бръкна под полата й, прокара ръка от вътрешната страна на бедрата, после плъзна пръсти под пликчетата й.

Карлин започна да се извива от удоволствие, което я заливаше на вълни, докато пръстите му проникваха все по-навътре и по-навътре.

— Бен, моля те!

Разбрал какво желае, младежът смъкна пликчетата й. Като си налагаше да бъде внимателен и нежен, проникна в нея и страстното й охкане му даде смелост да продължи. Усети как разкъса крехката преграда.

Карлин обаче дори не почувства болка. Движеше се с него, докато удоволствието я отнасяше към място, за чието съществуване не бе и подозирала. Само след секунди нейното щастие бе споделено и от него.

Отпуснаха се в обятията си и едва тогава той почувства студа. Тя сигурно зъзнеше, помисли си младежът, обхванат от чувство на вина. Но не можеше да си представи как ще се отдели от Карлин. Най-сетне се пресегна, взе якето си и се засмя, като забеляза запотените прозорци.

Помисли си за месеците, през които не си бяха говорили, струваше му се, че от тях го делят години, дори десетилетия.

— Моля те, нека никога повече да не го правим, какво ще кажеш? — промълви нежно.

— Никога да не се любим ли? — попита дяволито Карлин и го целуна.

Той се ухили широко и се отдръпна за момент.

— Не точно. Между другото, какво би казала да останем тук до края на живота си?

Усмихна й се, а след това впи устни в нейните, сякаш за да запечата щастието, което изживяваха в момента, за вечни времена.