Синтия Виктор
Само ти (24)

23

Карлин се чувстваше малко замаяна, докато седеше на снежнобялото канапе и наблюдаваше приятелите на Етън Джейкъбс около себе си. Бе минало толкова малко време, откакто Наташа я измъкна от болницата, от удобното легло там, и я довлече тук на някакъв коктейл. Само преди около час в болницата Таш набързо напъха всичките й неща в една чанта и я повлече към чакащата ги отвън кола. По пътя й обясни, че приятелите на съпруга й от миналогодишния фестивал в Кан са в града в момента и я попита дали има нещо против, ако се отбият да ги видят само за минута. На нея всичко това й се стори доста безсмислено, в момента си мечтаеше да се прибере по-бързо вкъщи. Опита се да накара приятелката си да я откара направо в дома й, но тя толкова настояваше, че накрая се съгласи да се отбият тук.

Карлин разбираше, че става нещо по-особено. Таш се държеше доста необичайно, сякаш упорито се стремеше да скрие нещо от нея. Беше я попитала да не би нещо да не е наред, но вместо отговор Таш само й махна с ръка. Това доста я разтревожи, Наташа би трябвало да си дава сметка, че състоянието на Карлин не е подходящо за коктейли. След двете седмици, прекарани в болницата, раната вече не я болеше толкова, но още се чувстваше доста слаба и независимо от луксозното обзавеждане в гостната на Таш и от топлите усмивки на приятелите на Етън, които разговаряха най-малко на четири различни езика, тя съвсем не се почувства по-добре.

Даваше си сметка, че ще й бъде много по-удобно, когато се прибере вкъщи, но не можеше да остане дори за минута насаме с Наташа, за да я помоли да я откара до апартамента й. Тя непрекъснато хвърчеше насам-натам, разпределяше напитките, изпразваше пепелниците — държеше се така, като че беше някаква прислужница, а не домакиня, заобиколена от армия гости, готови с радост да й помогнат.

Карлин може би щеше да съумее да се справи с рязката промяна в обстановката тук след спокойствието на болничната стая, ако не беше портретът на Бен, който бе поставен точно срещу нея върху шкафа. В продължение на две седмици се бе молила той да влезе в стаята й. Бе репетирала десетки варианти на извинението си. Но Бен изобщо не се появи повече. Дявол да те вземе, доктор Дамероф — помисли си тя с насълзени очи, докато гледаше портрета му.

Бен слезе от асансьора, но спря, преди да влезе в апартамента на сестра си. За какво ли идвам, след като не мога да понасям коктейлите — помисли си той. И без това нямаше нищо общо с тълпата европейски актьори и режисьори, които не се интересуваха дори от чуждите филми, та камо ли от някакъв си американски хирург. Но Наташа бе настояла да дойде. Бе се опитал да се измъкне с какви ли не аргументи, но нищо не помогна. Накрая се предаде.

Всъщност какво ли значение имаше, помисли си той, докато натискаше звънеца. Опитите му през последните седмици да избягва каквито и да било срещи с Карлин бяха истински ад, така че едва ли можеше да му се случи нещо по-лошо. Прислужницата му отвори вратата и го покани в гостната. Бен застана на вратата и се огледа в пълната с шумни гости стая. Опитваше се да намери някое поне отчасти познато лице. Внезапно забеляза Карлин, облечена в тъмен костюм с панталон, който й бе станал твърде широк. Бе седнала на канапето и изглеждаше напълно изтощена. В този миг до него изникна Наташа, целуна го по бузата и го поведе навътре в стаята.

— Какво прави тук Карлин? — попита той.

Сестра му се почувства като в капан. Какво ли си въобразявах, като поканих Бен? — почуди се тя сама на себе си.

— Просто я помолих да се отбие за малко. Преди час я взех от болницата, за да я откарам вкъщи. Реших, че може би ще й е приятно да прекара известно време в приятна компания след двете седмици в болницата — отвърна Наташа, като усещаше фалша в гласа си, но направо не знаеше какво да измисли, за да представи присъствието на Карлин тук като нещо не толкова налудничаво, колкото бе в действителност. Не можеше в никакъв случай да позволи на Бен да се досети за истинската причина, поради която искаше приятелката й да е в дома й.

Той сведе поглед и я изгледа изпитателно, като забеляза изчервяването й. Или знаеше нещо, което я смущаваше, или бе станало нещо друго, но в момента бе толкова вбесен, че изобщо не се замисли каква точно може да е причината.

— Карлин няма работа на разни празненства. Току-що е изписана от болницата. Какво, по дяволите, си си въобразявала, когато си я довела тук?

— Надявах се, че ще прекара добре. И без това през следващите няколко седмици ще трябва да си стои вкъщи и да се възстановява. Какво лошо има в това да поседи няколко минути в приятна компания? — отвърна объркано тя. Доста рядко бе виждала брат си толкова ядосан.

Бен нямаше никакво намерение да спори повече с нея. Насочи се право към канапето, добре знаеше, какво трябва да направи. Каквито и да бяха отношенията им, все пак Карлин бе негова пациентка и тя със сигурност не би трябвало да присъства на празненство в деня, в който бе изписана от болницата. Той спря за миг, докато я наблюдаваше как седи на канапето бледа и изтощена, а около нея хората оживено разговаряха. Как успяваше тази жена да го вбесява толкова силно и в същото време да го прави толкова безсилен? Като я гледаше сега, седнала сред толкова хора, които се разхождаха със сандвичи и напитки около нея, си припомни сватбата на Наташа, когато тя си тръгна от него, без дори да се обърне.

Точно в този момент едър мъж с чиния сандвичи и хапки в ръка се стовари на канапето до нея. Бен забеляза как Карлин пребледня и ръката й инстинктивно се насочи към корема. Без да чака и секунда повече, се насочи към канапето. Тя вдигна очи, изненадана, че го вижда, докато той хвана ръката й и я накара да се изправи.

— Хайде, ще те откарам у вас — твърдо изрече. Карлин му позволи да я хване за ръката и го последва безмълвно към вратата. Не каза нито дума до момента, в който се настани в колата му.

— Благодаря ти, че ме измъкна оттам — отрони, след като вече се бе свила на седалката. — Нямах представа, че съм толкова изтощена.

— Та ти прекара сериозна коремна операция, глупачке. Как можа да позволиш да те замъкнат на някакво си празненство? — попита ядосано Бен. Бе толкова притеснен за нея, че просто не можеше да се въздържа.

Но Карлин се чувстваше така изтощена, че нямаше сили за нова битка. След като му даде адреса си, тя се отпусна безсилна на седалката и обърна глава към прозореца. Ако той не беше толкова бесен, а тя — толкова изтощена, сигурно просто щеше да протегне ръката си и да докосне неговата. Но при сегашните обстоятелства не й оставаше нищо друго, освен да стои неподвижно и да събира сили, докато колата приближаваше дома й.

Без да каже нито дума, Бен спря колата, слезе и отиде да й отвори вратата. Карлин беше леко замаяна, когато излезе навън, и политна назад. Той реагира моментално, вдигна я на ръце и я понесе към входа.

Обвила с ръце врата му, Карлин усети дъха му, мирисът на чисто не се бе променил от момчешките му години. Този път няма да объркам всичко — закле се пред себе си, почувствала познатата сила на тялото му.

— Само се опитай да ме пуснеш на земята — пошепна му тя. — Само се опитай.

Бен спря и й се усмихна, думите й явно бяха докоснали някаква нежна струна в душата му. Някак внезапно като че стана по-млад и без никакво усилие я понесе към асансьора. Едва след като стигнаха до спалнята й и я постави в леглото, издърпа завивките и пооправи възглавниците под главата й, той се сети за думите й.

— Е, ето, че те пуснах. А сега какво?

Карлин се повдигна и се подпря на лакти. Ето че дойде моментът, за който бе мечтала. Господи — молеше се мислено тя, — дано не оплескам отново всичко!

— Бен, държах се глупаво в болницата. Знам, че не си искал да ме обиждаш. А и онази сцена по време на сватбата на Наташа. Не мисли, че просто съм искала да те дразня, в никакъв случай не бих желала да те нараня, кълна ти се.

За нейно най-голямо учудване Бен се засмя.

— Ама че двойка сме двамата!

Положи внимателно главата й на възглавницата. Легна до нея, обгърна я нежно и я целуна по устните.

— Защо, вместо да се обиждаме, не си признаем, че се обичаме, че трябва да сме заедно до края на живота си? — пошепна й той.

Карлин усети как по тялото й се разлива топлина. Бен я целуна отново, но този път тя отвърна на целувката му и се притисна към него. За пръв път от години се чувстваше в пълна безопасност.

— Обичам те, Бен, винаги съм те обичала и винаги ще те обичам. Моля те, обещай ми, че няма да ме изоставяш дори за секунда.

Той не можа да сдържи усмивката си.

— Няма ли да е по-добре, ако се разберем така… обещавам, да не те изоставям, докато някой от нас ожаднее или докато започне следващата ни голяма схватка, независимо кой ще е победителят.

И двамата се засмяха, после той се наведе да я целуне отново. Целувката им стана по-страстна. Бен с усилие се откъсна от нея.

— Не бива да забравям, че съм твой лекар — каза и постави главата й удобно върху възглавницата. — Няма защо да бързаме, имаме толкова време до края на живота си — пошепна й нежно и я целуна по врата.

 

 

— Сигурен съм, че Карлин е добре, Таш. В края на краищата Бен е нейният, лекар, а тя си тръгна с него — убеждаваше я съпругът и. — Би било доста невъзпитано да се измъкнеш, когато вкъщи е пълно с гости.

Наташа прехапа устни. Не обичаше да разочарова съпруга си, но този път наистина се налагаше.

— Етън, ужасно съжалявам, но ти изобщо нямаш представа какво става, когато са заедно. Страхувам се, че двете седмици лечение в болницата може да отидат на вятъра.

— Но те вече не са деца, скъпа, това са възрастни хора. Убеден съм, че доктор Бенджамин Дамероф знае как да се държи.

— Етън, ще се върна скоро. Моля те, не се тревожи за мен — отвърна тя, като си даваше сметка, че говори доста неубедително, но просто нямаше време за повече обяснения. Вече закъсняваше с цял час за най-неприятната среща в живота си. Ако изгубеше още време, сигурно щеше да се наложи да плати ужасна цена.

Без да позволи на съпруга си да каже нито дума повече, тя се измъкна от стаята, грабна чантата си и се втурна навън. Започна да се рови из чантата, докато чакаше да пристигне асансьорът, за да открие малкото бяло листче с адреса, на който трябваше да отиде.

— Моля, закарайте ме в Сентръл Парк Уест, на Шейсет и втора улица — каза на шофьора на таксито. Тя прочете отново думите над адреса в бележката: „Тони Келнър, седем часа, петък вечерта.“

Усети болка в стомаха си, една позната болка, с която вече живееше години наред.

Нощта беше топла, но Наташа трепереше. Чувстваше се ужасно от момента, в който й се обади Тони. „Толкова време не сме се виждали“ — бе й пошепнал той като стар приятел, който звъни, за да я поздрави за Коледа. Но сега не беше Коледа и той не беше стар приятел. Тони бе човекът, който бе в състояние да унищожи всичко, което бе постигнала с толкова труд. Гласът му бе станал по-спокоен, маниерите му — по-изискани. Но желанието му да я види тази вечер не бе молба, а заповед.

Облиза устни и си спомни с яд как Бен бе провалил плановете й за тази вечер. Можеше много по-лесно да се измъкне от празненството, организирано от Етън, с извинението, че трябва да откара Карлин вкъщи и да се погрижи за нея. Вярно, че от години бе искала брат й и приятелката й да се съберат отново. Но защо, за бога, трябваше да го направят точно сега?

В същото време се питаше защо Тони Келнър бе решил да й се обади след всичките тези години. Просто да си поговорят? Дълбоко се съмняваше в това. Или може би бе решил да възобнови връзката им? Това също не й изглеждаше възможно. Той със сигурност знаеше за брака й с Етън. Снимките им непрекъснато се появяваха по страниците на нюйоркските вестници, а Тони й бе казал, че от няколко години е в Ню Йорк. Освен това по гласа му усети, че още не й е простил за случилото се преди години. Последния път, когато разговаря с него, бе на погребението на майка й, тогава му заяви, че не иска да го вижда повече. Тони беше отчаян. Отчаян и вбесен. Е, помисли си тя, той със сигурност е преживял онова младежко отчаяние. Но ако все още бе вбесен? Достатъчно сърдит, за да иска да разрови миналото? Наташа се разтрепери толкова силно, че шофьорът я изгледа учудено. Трябва да се овладея — каза си тя и въздъхна дълбоко. Неприятното чувство, което изпита по време на телефонния си разговор с Тони, сега се превръщаше в истински ужас. Ами ако той продължава да я обвинява за онова обаждане преди толкова години? Ако я заплаши, че ще разкаже всичко на Етън? Или, което е още по-лошо, на брат й и на Карлин? Господи, ако те разберяха дори частица от онова, което го бе накарала да направи, сигурно нямаше да я погледнат до края на дните си. Ще бъдат мъртви за нея, точно както Кит Дамероф, помисли си Наташа и си спомни колко жизнена и красива беше майка й.

Няма значение колко съм уплашена — каза си тя. Каквото и да поиска Тони Келнър от мен, ще му го дам. Колкото и пари да му трябват, ще намеря начин да се сдобия с тях. Поне с достатъчно пари разполагаше. За първи път изпитваше радост при мисълта колко малко значение отдаваше съпругът й на парите. Би могла да изтегли каквато и да е сума от общата им сметка и той нямаше дори да си помисли да я попита за какво са й били нужни. Внезапно се почувства по-добре. Точно така — помисли си. — Ще отида при него, ще разбера какво иска и ще му го дам. Пое отново дълбоко дъх и се опита да се успокои. И когато таксито спря пред високата сграда, успя да попита портиера за апартамента на Тони, без да издава нервността си.

— О, изглеждаш наистина прекрасно за нашата първа среща — възкликна Тони, когато тя слезе от асансьора на двайсетия етаж.

Наташа отново почувства смразяващ страх. Думите „първа среща“ я ужасиха. Почуди се дали да не му отговори грубо, но размисли и реши, че любезността ще й бъде от по-голяма полза.

— Здравей, Тони. Изглеждаш наистина като възрастен мъж.

— Радвам се, че ти харесвам, това със сигурност ще направи нещата много по-приятни за теб — изхили се той, отмести се от вратата и я пусна да мине пред него.

— Имаш чудесен апартамент — отбеляза.

— Хубаво е, че мислиш така, ще имаш възможност често да го виждаш.

Тя се приближи към огромния прозорец в другия край на стаята. Нарочно се опитва да ме сплаши — помисли си.

— Изгледът към парка е направо невероятен. През зимата сигурно можеш да наблюдаваш как карат кънки на „Уолман Ринк“.

Тони се приближи и застана толкова близо зад нея, че усещаше дъха му.

— Защо не си съблечеш сакото, Таш? Ще се чувстваш много по-удобно.

— Тони, и така съм добре, много съм добре — отвърна Наташа. Трябва да остана спокойна — повтаряше си тя. Отдръпна се от прозореца и се насочи към широкото канапе, опряно до отсрещната стена. — Защо ме повика тук?

— Защо да бързаме толкова, скъпа. Имаме достатъчно време — отвърна той.

— Съпругът ми ме очаква. Обещах му да се върна до девет — нервно изрече Наташа и се насочи към вратата.

— Няма да успееш. Може би ще се наложи да му се обадиш и да го предупредиш — Тони отиде до белия телефон, поставен върху мраморния плот на масата, взе слушалката и й я подаде. — Какъв беше номерът?

— Тони, остави проклетия телефон. Нямам намерение да се обаждам на съпруга си, нито да оставям тук и минута повече — ядосано заяви и се опита да отвори входната врата, но той бързо изтича и й препречи пътя.

Любезната усмивка бе изчезнала от устните му. Истинските му чувства вече ясно бяха изписани на лицето му. Уплашена, тя се отдръпна от него.

Тони не се помръдна. В началото дори не каза и дума, Наташа си помисли, че може би ще се отърве от него, но след няколко минути, когато той започна да говори, разбра, че ужасът й тепърва започва.

— Наташа, ти си ми длъжница — изрече с прегракнал от ярост глас. — Длъжница си ми от години и сега ще трябва да си платиш за всичко.

Тя му обърна гръб и бавно тръгна към всекидневната, като се опитваше да измисли какво да каже.

— Слушай, Тони, това, което се случи тогава, е вече минало. Ние сме възрастни хора, и двамата сме преуспели в живота. Извършихме нещо ужасно, когато бяхме деца, сега и двамата съжаляваме.

— Престани с тези глупости! — сряза я грубо той, като я погледна почти с погнуса. — Не ние извършихме нещо лошо тогава. Ти го извърши. Ти ме направи на идиот и… фактически уби майка си — добави с презрителна усмивка.

Наташа едва се сдържа да не закрещи.

— Тони, ние бяхме деца. Децата често вършат глупости. Напълно си прав.

— Да, ти го направи — спокойно заяви той — и сега ще трябва да заплатиш за глупостта си.

— Добре. Ще имаш толкова, колкото пожелаеш. Разполагам с пари, с много пари.

— Може би не си забелязала, но аз също имам много пари — отвърна й подигравателно.

— Тони, познавам всички известни модели, мога да те запозная с всяка от тях — изрече бързо Наташа. Колко ниско паднах — помисли си с отчаяние. Но нямаше намерение да се отказва от предложението си.

— Е, Таш, за какво ми е друга жена, след като ти си тук? — очите му злобно заблестяха, докато се приближаваше към нея. — Защо не се разположим малко по-удобно.

Бързо застана зад гърба й, смъкна й сакото и го хвърли върху канапето.

— Май ти е студено — отбеляза, като усети, че тя трепери. — Не се безпокой, скоро ще се стоплиш.

Притисна се към нея и я целуна по врата, а ръцете му се спуснаха към копчетата на блузата й.

— Как хубаво изпъкват само — засмя се безцеремонно, разкопча най-горното й копче и пъхна пръсти в сутиена й. Наташа се почувства като в капан и след миг усети, че той започва да се възбужда и да се притиска по-силно към нея.

— Тони, престани, не желая да спя с теб. Ако си имал подобни намерения, забрави ги.

— Наташа, това не само ще стане, но ще се повтори много пъти — отвърна той, като продължаваше да си играе с гърдите й. — Или може би предпочиташ да прочетеш за нашите детски прегрешения в таблоидите? Съпругът ти сигурно доста ще се ядоса, ако разбере за тях.

Ръцете му опипаха нежната й кожа, преди да измъкнат блузата. Това не може да е истина — помисли си Наташа, докато той сваляше полата й. Изпитваше отчаяно желание да избяга от апартамента, да се спаси от тези отвратителни пръсти и от гадните му желания. Но ако го направеше, щеше да загуби всичко. С ужас осъзна колко реално е всичко това. Усети как ръцете му отново шареха под полата й. Съпругът й, брат й, най-добрата й приятелка. Те щяха да я намразят и нямаше да искат да я погледнат. Пръстите му вече бяха под бикините й.

Нямаше да й остане нищо. Нито кариера, нито живот. По бузите й започнаха да се стичат сълзи. Още от малко момиче непрекъснато имаше чувството, че нещастието е само на крачка от нея. Бе правила толкова усилия, планирала бе внимателно всичко, за да го избегне. Но ето, че сега нещастието бе тук и тя не бе в състояние да направи абсолютно нищо, за да се спаси от него.

Тони бе започнал вече да прониква с пръсти навътре в нея. С едната си ръка бе притиснал здраво гърдите й, а с другата навлизаше все по-настойчиво навътре и навътре, като почти я повдигаше от пода. Най-неочаквано престана и я обърна с лице към себе си. Когато тя сведе поглед, той грубо повдигна брадичката й.

— Защо да го правя вместо теб? Бих могъл да изпитам по-голямо удоволствие, като те наблюдавам как го правиш сама — грубо смъкна полата й на пода, после свали и бикините й. — Хайде, Таш, покажи какво си способна да направиш за себе си.

Наташа не бе в състояние да мръдне. Стоеше като вцепенена до дрехите си на пода. Той я огледа.

— Е, явно ще трябва да отложим това за някой друг път — обяви накрая, вдигна я на ръце и я отнесе до канапето. Разкопча бързо с едната си ръка панталоните си, докато с другата я притискаше, за да не се опита да избяга. Само след няколко секунди бе вече върху нея, опипваше я, като избута грубо нагоре сутиена й, без да си прави труда да го разкопчава. — Хайде, Таш, покажи сега на какво си способна.

Наташа започна да крещи, когато се опита да проникне в нея, но той бързо запуши устата й с ръка. Така тя остана под него, без да е в състояние да помръдне, докато той навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея. Накрая се изпразни. Когато се опита да я целуне нежно, като прокара езика си по устните й, тя имаше чувството, че ще умре.

— И на теб ли ти беше толкова приятно, колкото на мен? — попита уж приятелски Тони, но злобната му усмивка подсказваше, че се наслаждава на болката й. — А сега имам още една изненада за теб, скъпа.

Господи! — помисли си с отчаяние Наташа. — Какво ли още е измислил?

— Боб, твой ред е — извика той.

Наташа видя някакъв нисък мъж с очила, който се приближи към канапето. Беше без риза, само с памучни панталони и кафяви мокасини.

— Нима си способен на това? — Наташа погледна отчаяно към Тони.

Без да каже нито дума, той се отдръпна и мястото му бе заето от другия мъж, който нетърпеливо протегна ръце към гърдите й, като в същото време завря езика си в устата й. После се отдръпна за малко, за да разтвори ципа на панталоните си, и едва тогава отговори на въпроса й, отправен към Тони:

— Ще видиш, че ще ти хареса, кукло.