Тами Хоуг
Наследство на злото (66)

65.

— Няма да предприема действия и да ви мъмря за това, че сте се правили на двойка каубои, детектив Ковак, детектив Типен.

Лейтенант Дос стоеше начело на масата в стаята на щаба. Минаваше девет часа, но тя бе събрала оперативния екип, за да направят рекапитулация на събитията от деня и преоценка на онова, което оставаше да се свърши.

— Знам много добре, че и двамата понякога сте избирателно глухи.

Типен сложи ръка на едното си ухо.

— Каза ли някой нещо?

— Вместо това — продължи тя, — ще помоля всеки да вдигне чашата с кафе и да ви поздрави за добре свършената работа.

„Хип, хип, ура“ — прозвуча високо и ясно.

— А къде е бирата? — оплака се Ковак.

— Ще стигнем и до нея — обеща Дос. — Първо работата, после удоволствието.

Те разгледаха подробно в детайли всичко, което се бе случило през този ден. Две разкрити убийства, отвличане с положителна развръзка. Денят бе завършил щастливо за всички, с изключение на Стан Демпси.

— Дъщеря му обади ли се въобще? — попита Лиска.

Дос поклати глава.

— Все още не. Полицията в Портланд се е свързала вчера с нея. Аз й се обадих лично и оставих съобщение. Ще опитам пак по-късно тази вечер. Очевидно не са били много близки с баща си.

— Това е далеч от „не много близки“ — рече Лиска. — Направо са си чужди.

— Тъжно е — каза Елууд. — По-остро дори от зъби на змия е да имаш неблагодарно дете.^[1]

— Благодаря много, Шекспир — прекъсна го сухо Типен. — Лично аз не се интересувам от динамиката на семейните отношения на Демпси в момента. Да продължаваме, че умирам от глад.

— Значи трябва да приемем, че той е държал къщата на Мур под наблюдение — продължи той. — Но какво го е накарало да последва колата на бавачката? Дал е бил облечен като жена.

— Мисля, че никога няма да узнаем — намеси се Дос. — Може би е бил в позиция, откъдето е могъл да види, че в гаража става нещо. Може да е гледал през прозорците от съседния двор.

— Искаш да кажеш, че е видял как Дал пъха съдията в багажника и не е направил нищо? — попита Лиска.

— Защо не? — отвърна Типен. — Получава следващите си две жертви в пакет. „Бързи куриери“. Много удобно — директно доставени на отдалечен адрес.

— Все още не знаем кой е нападнал съдията на паркинга в петък вечерта — подчерта Лиска. — Или и това ще припишем на Демпси?

— Има логика — обади се Елууд. — Решението на съдия Мур да отхвърли предишните провинения на Дал е станало известно. Стан сигурно е бил наблизо. В петък е бил на работа.

— И какво? — попита Лиска. — Да не искаш да кажеш, че за всеки случай е носил своята черна екипировка на крадец, за да се преоблече в края на деня, ако му се наложи?

— А какво каза порнозвездата за себе си? — попита Ковак.

— Нищо — обясни. — Отрича да е знаел за нападението. Но няма кой да потвърди алибито му и аз имам съмнения, че лъже къде е бил в онази нощ по време на атаката.

— Значи все още остава на борда — доволно рече Ковак.

— Не разбирам защо ще рискува? — попита Типен. — Човекът е истинска звезда в областта си.

Лиска завъртя очи.

— Хайде да не обсъждаме този въпрос отново. Все още не съм се възстановила от първоначалния си потрес.

— О, ти си толкова ограничена! — укори я Типен. — И честно да ти кажа, не мога да повярвам, че никога не си гледала такива филми.

— Не е там работата. Онова, което ще ме прати в психиатрията, е видението как ти гледаш.

— Значи ще трябва да бъда награден, че съм извършил нещо полезно за обществото.

Лиска запрати едно от неговите покрити с шоколад кафеени зърна в челото му.

— Джини Бърд е сестра на Берген — продължи Ковак. — Може би той действително й е предан. Малката сестричка плаче на рамото му, че гаджето й не иска да се раздели с жена си. „Можеш ли да ми помогнеш, Дони?“ И момчето, нали е гений, измисля това.

— Аз все още го харесвам за тази роля. Когато патрулът почука на вратата му, той си събираше багажа и имаше билет за Сент Кийтс.

— Дали е достатъчно умен да знае, че САЩ нямат споразумение за екстрадиране със Сент Кийтс? — зачуди се Елууд.

Ковак сви рамене.

— Дори най-тъпите престъпници, които са още в детската градина, изглежда намират начин да научат всяко ъгълче, в което може да се скрият.

— Веднъж имах един толкова глупав, че не можеше да намери оная си работа в тъмна стая. Но същият този клоун знаеше всички възможни начини да си създаде фалшива идентичност и да избяга от ченгетата.

— Можем ли да задържим Берген в града? — попита Елууд.

— Крис Логън се опитва да ни помогне — отговори Дос.

— Някой уведоми ли Уейн Хас за смъртта на Дал? — намеси се Лиска.

— Сега ти имаш връзка с него, Ники — отвърна лейтенантът. — Мисля, че ще се погрижиш за това.

Лиска кимна и си записа в бележника.

— Добре, колеги — заключи Дос. — Ама че вечер! Да приключваме. Прегладняла съм. Бургери и бира от мен при Патрик. Аз черпя.

Настроението веднага се вдигна и столовете се изпразниха моментално. Докато останалите от екипа вървяха към вратата, Ковак и Лиска изостанаха малко.

— Е, Коджак, защо свърши тази работа без мен? — нацупи се Лиска. — Обидена съм. Изневеряваш ми с Типен, значи.

Ковак се засмя и я прегърна през раменете.

— Извинявай, Тинкс. Щеше да ти стане лошо от возенето.

— Ти ли караше?

— Ъхъ.

— Тогава ти прощавам.

— Ще ти дам да си откраднеш от моите пържени картофки.

— Не — рече тя, потупвайки го по плоския корем. — Можеш да вземеш и моя бургер. Ти си здрав и активен млад мъж в разцвета на силите си, в края на краищата. Аз си отивам вкъщи. Спийд ще върне момчетата тази вечер. Искам да прекарам малко време с тях като нормална майка.

— Добре — съгласи се Ковак. — Изритай Спийд по топките от мен.

— С истинско удоволствие.

— Отпред ли си паркирала?

— Аха.

— Ще те изпратя до колата ти.

Лиска го прегърна.

— Ти си добър човек, Сам Ковак.

Той се усмихна с крива усмивка.

— И аз така чух.