Тами Хоуг
Наследство на злото (52)

51.

Кокетната къща на Кристин Нийл сякаш беше някъде на Нантъкет Айлънд. Малкият гараж беше празен. Предната врата на къщата бе заключена, но една табелка, изписана с детски почерк, казваше на посетителите „Добре дошли“ и обявяваше „Тук живее моята мила баба“.

Униформеният полицай натисна звънеца на вратата и погледна през прозореца, но не видя никаква следа от Кристин Нийл.

Дос даде сигнал.

— Влизайте!

Къщата беше тиха и миришеше на чисто и свежо, сякаш току-що е била почистена.

— Виж ти, това е направо свръхестествено — рече тихо Лиска.

— Какво? — попита недоумяващо Ковак.

— Погледни това място. Толкова е… чисто и подредено.

По молба на Ковак двамата се срещнаха пред къщата на Нийл. И двамата бяха добри детективи по свой начин, но Ковак обичаше да оглеждат местопрестъпление заедно. Те се допълваха взаимно в начина, по който виждаха нещата, в чувствата, които пораждаха у тях, и в начина, по който обработваха доказателствата.

— Не всеки споделя твоето олекотено виждане за организация и ред — отвърна Ковак, докато обикаляха всекидневната и оглеждаха за следи от нещо необичайно или странно.

Той бе изпратил един от униформените полицаи в задния двор и един в мазето. Дос стоеше до предната врата и бе потънала в разговор с шефа на детективите, опитвайки се да обясни провала в дома на Мур.

— Не всеки има две момчета и полицай по убийства в семейството си — рече Лиска. — Я погледни този килим! Съвсем скоро е чистен с прахосмукачка. Аз съм щастлива, ако мога да видя, че на пода въобще има килим.

— Ммм да. Можеш да кажеш на Спийд да докара някое от своите малки хлапета престъпници да ти помага в чистенето на къщата, поне веднъж седмично.

— Ха-ха! Чуваш ли се какво говориш! Две момчета, полицай по убийствата и негодник. Ще имам пак същата къща, но вече ще мирише на мръсни чорапи, цигари и лоша мексиканска храна.

Двамата влязоха в кухнята и намериха същото неопетнено съвършенство.

— Момчетата с него ли са тази седмица?

— Да. Нямам търпение да открия на какви полезни умения ще ги научи този път. Последния път ги научил как да натупат хипи, без да бъдат убодени със замърсена игла.

Ковак погледна през прозореца над мивката към оградения заден двор. Едно щастливо плашило висеше на стълб в зеленчукова градина, осеяна с оранжеви тикви.

— Ти все още ли се удивляваш? Това е Спийд — истински модел за баща — успокои я той.

— Хубав или лош, той е единственият. Хей, я виж това! Тя участва в група за борба с рака.

Лиска стоеше пред хладилника и гледаше закачените по него снимки. Това беше животът на Кристин Нийл и красивите моменти от него.

— Моля се да е отишла на гости на внуците си.

Полицаят, който бе в мазето, се качи и докладва:

— Долу няма нищо, освен мокро пране в пералнята.

Ковак излезе в коридора, провери в банята — безупречна, стерилна и без нито едно петънце, сетне продължи към стаята, за която реши, че може би е спалня.

Прахосмукачката бе минала и в тази стая и всичко беше бяло като ослепителната покривка на леглото с кралски размери. Ковак се огледа. Нищо не бе съборено, нито разместено.

Той се отпусна на едно коляно до леглото и вдигна покривката.

Оттам го погледна Кристин Нийл с безжизнените си очи.