Тами Хоуг
Наследство на злото (44)

43.

Кари се чувстваше замаяна и й се гадеше. Миризмата на нафта и изгорели газове бе неизбежна.

Тя се надяваше тайното място, за което се бяха запътили да е наблизо, иначе щеше да умре от отравяне с въглероден двуокис. Тогава за пореден път си помисли, че онова, което я очаква в края на пътуването, едва ли е добро. Може би смъртта по пътя бе по-добрата алтернатива.

Размърда ръцете си из тесния багажник, опитвайки се да намери нещо, което би могла да използва като оръжие — джанта, лост, гаечен ключ, каквото и да е. Не откри нищо.

Когато се завъртя на дясната страна, нещо правоъгълно притисна бедрото й. Тя почувства с пръстите си предмета и през мозъка й като светкавица проблесна надежда.

Беше мобилният телефон.

Спомни си, че го пъхна в джоба на джинсите си, след като говори с Ковак, за да му каже какво се бе случило. Той стоеше точно пред къщата, готов да влезе, за да я спаси.

Когато накрая отиде да си легне, беше толкова изтощена, че дори не се съблече. Или може би не го направи, защото се чувстваше прекалено уязвима и изложена на риск.

Ръцете й трепереха, докато извади телефона от джоба си и натисна бутона, за да освети клавиатурата. 911.

Докато натискаше бутоните, пръстите й трепереха. Грешно набиране. Опита отново.

Сърцето й биеше до спукване в гръдния кош, удряше по ребрата й като юмрук.

Единственият звук, който издаде телефонът, бе серия бипкания, след това нищо. Осветеният екран показа съобщение „Няма покритие“.

Няма покритие.

Няма сигнал.

Няма помощ.