Тами Хоуг
Наследство на злото (41)

40.

— Как, мамка му, е станало това? — викаше Ковак на униформените полицаи. Те стояха във всекидневната на Мур, далеч от екипа за сваляне на веществени доказателства.

Ковак местеше огнения си поглед от единия полицай на другия.

— Не знам — отвърна по-старият Макгауан. — Не видяхме никой да влиза в къщата. Нито момчетата преди нас са видели. Правехме обход на периметъра на всеки половин час. Нямаше никакви признаци за безпокойство.

Като държеше главата си, сякаш всеки миг щеше да се разцепи на две, Ковак ходеше напред-назад. Отдалечи се от тях, обърна се и пак се върна.

— Казахте, че сте видели бавачката да излиза с колата.

— Тя ни махна от прозореца и извика „За кафе“ — отговори по-младият Блум. — Нали беше бавачката, какво трябваше да направим?

— Сигурни ли сте, че беше тя?

— Руса жена, караше „Сааб“.

— Но не сте я спрели!

— Защо трябваше да я спираме? — попита раздразнено Макгауан. — Тя имаше пропуск — беше от семейството. Никой не ни е казал да спираме семейството. Тъй че не ми се репчи в лицето, Ковак. Като си с костюм, да не си мислиш, че си хванал господ за шлифера…

— Да ти го начукам, Макгауан — ядоса се Ковак. — Ти си изпуснал съдия! Позволил си на някакъв негодник да се измъкне под носа ти с единствения човек, когото трябваше да пазиш! Като свърши всичко, ще отидеш да патрулираш на улицата!

— Господа! — Лейтенант Дос влезе в стаята. Гласът й беше спокоен и в пълен контраст с гласа на Ковак, така че това направи впечатление на всички. — Вие излезте и изчакайте в коридора, моля — обърна се тя към полицаите. — С вас ще си говорим по-късно.

Блум се изпари на секундата, едва ли можеше да излезе по-бързо. Макгауан обаче се помота малко, което даде възможност на Ковак да продължи да го напада.

— Върви да си подостриш молива, задник! Ще има да пишеш глоби на неправилно пресичащите, докато ти изпадат зъбите.

Макгауан направи ядосан жест с ръка и излезе.

— Детектив Ковак! — повиши глас Дос.

Ковак продължи да пуфти и да диша тежко, като не спираше да крачи напред-назад.

— Не мога да повярвам, че се е случило!

— Сам, престани и се стегни! — Тя застана на пътя му така, че той ще не ще трябваше да спре.

Когато заговори, бе свалил децибелите на гласа си.

— Как, по дяволите, е могло да се случи! Ченгетата са на пост двадесет и четири часа! Мястото е затворено като крепост. И някой просто си изкарва колата с Кари Мур в нея? Това сигурно е някаква тъпа шега?

— Не виждам никой да се смее — отвърна Дос. — А ние ще трябва да си извадим чадърите, защото предстои истински дъжд от лайна, който началството ще излее отгоре ни съвсем скоро. Вече ми се обади заместник-шефа Хардинг. Навън е истинско стълпотворение от журналисти. Междувременно ще трябва да открием какво всъщност е станало тук.

Ковак потърка с ръце лицето си и въздъхна, опитвайки се да свали кръвното си налягане със силата на волята.

— Снощи бях тук до около девет часа.

— Какво прави?

Той погледна встрани, после назад, чувстваше се некомфортно.

— Тя ми каза, че смята да съобщи на мъжа си, че иска развод. Реших да остана тук. В случай че негодникът скочи да я бие.

Дос вдигна вежди.

— Колко рицарско!

— Мъжът й е влечуго, което води двойствен живот — обясни намусено Ковак. — Не исках да рискувам.

— Къде отиде след това?

— Проследих съпруга.

— Определени са хора за тази работа.

— Исках да разклатя клона, за да видя какво ще падне от него — оправда се Ковак. — Той има апартамент в Едина, където е настанил гаджето си.

— Вече говорих с полицаите, които са били дежурни снощи — продължи Дос. — Казаха, че бавачката е излязла около десет и половина, за да отиде до „Севън-Илевън“.

— Тя лично ли им е казала това?

— Да. Излязла от задната алея, намалила, когато минала покрай тях, свалила прозореца и им казала къде отива.

— Говорили ли са с нея, когато се е върнала?

— Не. Обикаляли са охранявания периметър.

— „Лаурел и Харди“ в коридора казаха, че около седем сутринта отново излязла, извикала „За кафе“ и отпрашила с колата.

— Колко близо са били до нея?

— Не знам.

— Покрай тях ли е минала или в обратната посока?

— Не знам.

— Мислиш ли, че бавачката може да го е направила? — попита Дос.

Ковак помисли за миг.

— Бих казал по-скоро не. Тя изглеждаше предана на семейството. Но прояви прекалена загриженост към Дейвид Мур. Не й хареса намекът ми, че той може да има нещо общо с нападението над жена му. Когато вчера сутринта се върнаха от закуска, ми се сториха малко прекалено близки. Направо я попитах дали има връзка с него.

— И?

— Отрече, но не ме гледаше в очите, когато го каза.

— Мислиш ли, че може да е замесена?

Той се опита да си представи как Анка успява да надвие Кари.

— Дали може да го направи физически? Вероятно да. Млада е, изглежда силна. По-висока е от Кари. А и Кари не е в състояние да се бие — отговори Ковак. — И ако момичето е имало оръжие…

— Или ако не е трябвало да се бори с жертвата си — довърши Дос и Ковак знаеше какво иска да каже. Ако Кари вече е била мъртва, Анка е трябвало само да се пребори с трупа. Не е трябвало да внимава. Можела е да влачи тялото й по стълбите, през коридора, кухнята и в гаража.

Той повика екипа за вземане на доказателства и им заръча да проверят стълбите за косми, кръв и тъкани.

— Въпреки че не видях никаква кръв. Може да е почистила.

— Не знаем дали не е имала помощник — предположи Дос. — Когато е излязла миналата нощ, може с филма и пуканките да си е взела и съучастник.

— Ако е имала съучастник, защо ще напуска къщата тази сутрин? — попита той. — Би било по-разумно да си остане тук и да разиграва ролята на жертва.

— Не всеки има лукав мозък като теб.

— Това е дарба. По рождение.

— Други възможности, освен бавачката?

— Къщата бе направо запечатана — обясни Ковак. — Алармата беше включена. Разбира се, ако е изпратил някой да свърши работата, Мур му е дал кода.

Той помисли върху това около минута.

— Защо ще трябва да отвличаш някой, когато ченгетата вече са те нападнали като едра шарка? Мур няма нито топки, нито мозък за подобни действия. Това поне е сигурно. Едва не се напика от шубе, когато снощи се изправих срещу него.

— Не е необходима голяма смелост да наемеш някого — каза Дос. — И освен това той си е осигурил алиби. Едва ли се е върнал, без да разберем. Опашката щеше да го последва дотук.

— Трябва да открием кой е тайнственият мъж от бара — продължи Ковак. — Ако успея да сгащя Джини Бърд насаме, ще изкопча името му за три секунди.

— И все още имаме Стан Демпси, който се разхожда наоколо — довърши разсъжденията си Дос.

Ковак сви рамене.

— Защо Стан ще отвлича бавачката, когато е можел просто да я върже, да й запуши устата и да си тръгне? Той няма нищо против нея. За него няма значение, че тя може да бъде свидетел. Не се опитва да остане неразпознат.

— Къде е дъщеря ми? — дочу се разтревожен глас откъм коридора. Беше Дейвид Мур.

Ковак погледна навъсено Дос.

— Ти ли го повика?

— Той е баща на момиченцето, Сам.

— Той е заподозрян!

— Нямаме нищо, което да го свързва с това или с атаката на паркинга.

— Кейт Куин е тук. Тя ще се погрижи за Луси — каза Ковак. — Кейт има опит както с деца, така и с жертви. И освен това се оказа, че познава семейството.

— Това не е по протокол — възрази спокойно Дос.

— Майната му на протокола! — викна Ковак.

Дос излезе в коридора.

— Всичко е наред, офицер Потс. Господин Мур, бихте ли ме придружили в дневната?

Мур мина покрай униформения полицай на вратата и изгледа лейтенанта.

— Какво става тук? Къде е дъщеря ми? Добре ли е?

— Господин Мур, аз съм лейтенант Дос. Дъщеря ви не е пострадала и няма никакви физически наранявания. Искам да се успокоите и да разберете какво е станало тук, преди да я видите.

— Не ме интересува какво искате вие, лейтенант — отвърна гневно Мур. — Беше червен и дишаше тежко. — Искам да видя детето си.

— Да — намеси се Ковак. — Ще го обявим за баща на годината. Трябвало е да стане от кревата на проститутката, за да дойде да помогне на дъщеря си.

Дос го погледна с укор.

— Детектив, моля…

Мур стана пурпурночервен.

— Искам да го свалите от случая! — развика се, сочейки с пръст Ковак. — Искам да бъде обвинен в нападение и бруталност! Той вдигна ръце върху мен…

Ковак завъртя очи.

— С пръст не съм го докосвал.

Дос застана между тях и каза на Мур:

— Елате с мен, господин Мур. Сигурна съм, че дъщеря ви ще бъде щастлива да ви види. Преживяла е голяма травма.

— Сигурна ли сте, че не е ранена?

— Не е ранена, но е много изплашена. Не знаем какво е видяла или чула.

— О, господи! — въздъхна тежко Мур, като последва Дос към семейната спалня.

Ковак остана на няколко крачки зад тях. Дейвид Мур не бе попитал какво е станало с жена му. Не прояви никакъв интерес какво може да се е случило с Кари.

Луси се бе свила на топка в скута на Кейт Куин, която я прегръщаше силно и я люлееше като бебе.

Преди пристигането на Кейт Луси се бе залепила към Ковак като мида. Отказа да слезе от ръцете му, за да я прегледат хората от медицинския екип. Бе заровила малкото си личице в шията му и плачеше. Той сам се изненада колко му е трудно да я остави. Чувстваше се задължен да я защитава, да й вдъхне чувство за безопасност.

Дейвид Мур прекоси стаята.

— Луси!

Кейт стана от дивана. Имаше великолепни крака и гъста червена грива на главата. Ковак я познаваше от години, като през повечето време беше здравата хлътнал по нея. Но никога не бяха стигали до глупости. Тя погледна към Дейвид Мур сякаш беше купчина кравешки изпражнения на килима.

— Вече се успокои.

— Каза ли нещо за онова, което се е случило? — попита я Ковак.

Кейт поклати глава, докато приближаваше към него със скръстени ръце. Ковак познаваше този поглед. Беше ядосана. Той се зачуди до каква степен Кари може да й е доверила неудачите в брака си.

— Не каза нито дума — отвърна Кейт. — Не бих разчитала на това. Едва ли ще каже нещо още дълго време.

— Мислиш ли, че е била свидетел на отвличането?

— Поне на част от него. Тя е уплашена, ужасена. И не защото се е събудила и не е намерила никого вкъщи.

— Трябва да разберем какво знае — предложи Ковак. — И не искам Мур да е наблизо, когато й задаваме тези въпроси. Всъщност въобще не искам Мур около нея, поне за известно време.

— Аз също — отвърна Кейт. — Но той й е баща. Какъвто и да е, поне е добър баща. Сигурна съм, че Луси ще пожелае да остане с него.

Ковак погледна към Дос.

— И как ще получим отговори от детето, докато Мур е с него? Та той е един от основните заподозрени в нашия списък, за Бога!

— Не можем да разпитаме детето без присъствието на родител или настойник — настоя Дос.

— Не трябва ли Дейвид да стои тук, в случай че похитителят се обади за откуп? — подхвърли Кейт.

— Абсолютно необходимо — отговори Ковак.

Кейт се върна при Мур. Той люлееше дъщеря си, детето плачеше. Приклекна до тях и започна да говори тихо.

— Дейвид, днес през целия ден тук ще бъде истинска лудница. А може би и след това. Полицията ще има нужда от теб. Трябва да си тук, в случай че похитителят се обади и иска да говори с теб за откуп. Защо да не взема Луси с мен у нас? Ще бъде в спокойна, безопасна и позната обстановка. Може би ще успее да си почине и да поспи малко.

Ковак наведе глава към Дос.

— Това е единият от начините да го убедим.

— А другият какъв е?

— Да го изритам навън.