Тами Хоуг
Наследство на злото (37)

36.

— Каква е тази лудница? Групов секс ли ще снимат? — развика се Ковак, когато влетя като ураган в спешното отделение и потърси с очи Лиска. Беше заобиколен от тълпа репортери, които бяха препълнили входа за линейките. Четирима едри униформени полицаи едва ги удържаха да не нахлуят през вратата. — Навън е истинско безумие!

— Аз съм виновна за всичко. Поемам отговорността, детектив Ковак — каза лейтенант Дос, която идваше откъм кафе машината.

Ковак спря и леко се намръщи.

— Лейтенант?

— Тъкмо удобен случай да си пъхнеш и ти гагата, Коджак — рече Лиска.

Дос въобще не реагира.

— Лично аз се обадих тази сутрин, за да кажа на господин Скот, че Стан Демпси е избягал, но се свързах само с гласовата му поща — продължи тя. — Сетне изпратих двама полицаи да отидат до дома му и да му съобщят лично, ако е там, или да изчакат, ако го няма.

— Тогава какво се е объркало? — попита Ковак.

— Било е изпратено съобщение всички екипи да се отзоват на повикване, че Карл Дал е бил забелязан недалеч от мястото, където бяха моите хора.

— И те са приели приоритетно съобщението — заключи Карл.

— Което впоследствие се оказало фалшива тревога. Но в цялата бъркотия по проследяване на заподозрения е станала катастрофа между колата на полицаите и един микробус…

— И ченгетата все още дават показания и пишат дознания — довърши саркастично Ковак.

— Единият от офицерите ми е загинал — каза сериозно Дос.

— О, боже! — възкликна Ковак. Още един пирон в ковчега на Карл Дал, помисли си той. Още един мъртъв заради това, че се бе измъкнал.

— И така снежната топка се затъркаля — продължи Дос. — Когато открих какво е станало и отидох лично до дома на Кени Скот, беше вече тъмно. Мазето светеше. Ако не беше то, Скот щеше още да седи вързан за стола.

— Жив ли е?

— Да — отвърна лейтенантът, като го поведе по коридора. — Намерението на Демпси вероятно не е било да го убие, а само да произнесе присъдата и да въздаде правосъдие.

Те влязоха в стаята, където Кени Скот бе доведен за спешна помощ, и Ковак моментално отстъпи назад, защото гнилата миризма на изгорена плът го удари в носа, Скот лежеше на болничното легло със система за интравенозно преливане. Ръцете и краката му бяха гротескно подути и подпухнали. Следите от връзване се бяха отпечатали дълбоко в китките и глезените му. Но далеч по-сериозното нараняване, което Стан Демпси бе нанесъл на адвоката на Карл Дал, беше буквално прогорено и обагрено в кървавочервено върху челото на Скот.

Там се четеше думата ВИНОВЕН.