Метаданни
Данни
- Серия
- Ковак/Лиска (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prior Bad Acts, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Таня Виронова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bridget(2011)
- Корекция и форматиране
- beertobeer(2011)
Издание:
Тами Хоуг. Наследство на злото
ИК „Бард“, София, 2007
Редактор: Радка Бояджиева
ISBN: 978–954–585–773–7
История
- —Добавяне
30.
— Така. Хайде да сверим часовниците си, господа. Да видим кой какво е открил.
Лейтенант Дос стоеше начело на масата в залата за конференции. Щабът на военните действия, както я наричаха всички, когато работеха по случаи като този. Едната стена от край до край бе покрита с бяла дъска. На нея със сух маркер, който лесно се изтриваше за следващия случай, бяха изписани следи, въпроси, подробности.
— Аз потърсих всякакви документи за собственост на името на Стан Демпси, освен къщата му — докладва Елууд. — Нищо. Но открих, че има четиридесет и един собственици на земя на име Демпси в областта. Някой от тях може да е негов роднина. Хората ми в момента въртят телефоните.
— Открихме ли бившата му жена? — попита Лиска.
— В гробището — отвърна лейтенантът. — Починала е миналата година от мозъчен тумор.
— Не успях да намеря дъщерята — докладва Дос. — Свързах се с полицията в Портланд с молба да я открият, ако могат.
— Някой предупреди ли Кени Скот за Стан? — попита Ковак. — Като адвокат на Карл Дал той е първостепенна мишена.
— Аз му се обадих — каза Дос. — Отговори телефонният секретар. Изпратих радиокола да отиде на място и да чака пред къщата, докато се появи. Да се надяваме, че е излязъл за уикенда извън града.
— Може би иска да създаде впечатление, че се е преместил за постоянно — намеси се Типен. — Ако адресът му стане известен, много сърдити граждани може да се появят на поляната пред къщата му с вили и факли.
— Но той е назначен от съда — каза Дос. — Не е избрал сам да защитава Карл Дал.
— Така е — съгласи се Типен, — но е избрал да го защитава усърдно.
— Гражданите на Минесота мразят усърдието — продължи Елууд. — В списъка на подозрителните емоционални поведения като радост и отчаяние усърдието е точно между тях.
Дос се обърна към Ковак.
— А ти Сам, какво имаш?
— Главоболие — отговори той. — Не ми харесаха свидетелите по алибито на съпруга. Единият е прекалено мазен, другият е проститутка. Мур се е регистрирал в хотел „Маркуит“ вчера около три следобед. Той и курвата му са слезли в лоби бара към шест, шест и петнадесет. Във времето между три и шест той е чукал проститутка, а не главата на жена си в цимента. Мазният — Едмънд Айвърс, се е присъединил към тях в седем.
— Едмънд Айвърс ли каза? — повтори Типен. — Чувал съм някъде това име.
— Някакъв могул с мултиплексни киносалони — обясни Ковак. — Най-интересната част е, че за кратко към тях се е присъединил и трети човек. Нито Мур, нито Айвърс споменаха за него, когато ги разпитвах. Барманката го описа като трийсетгодишен, рус, тъмни джинси, черно яке, черна тениска. Стоял е там около десет минути.
— Достатъчно, за да каже „Опитах се да убия жена ти. Трябваше да бягам. Искам си парите“ — рече Дос.
— И на мен ми заприлича на същото. Ще трябва да извадим заповед, за да проверим записите на камерите в хотела.
— Барманката видяла ли е да си разменят нещо?
Ковак поклати глава.
— Била е заета. Видяла е младежа да говори с тях, сетне очевидно си бил отишъл. Онзи кур Мур, мазният, и жената птица[1] отишли да вечерят и да правят бог знае още какво. Барманката каза, че Айвърс й се видял от онези гадни типове, които обичат да гледат.
Лиска намръщи нос.
— Уха!
— Какъв може да бъде мотивът на Мур? — попита Елууд. — Освен че е негодник.
— Пари — отговори Ковак. — Ако тя се разведе с него, ще получи половината. Ако я убият — всичко.
— А тя развежда ли се? — попита Лиска, наблюдавайки партньора си с особено внимание.
— Написано е на стената[2] — рече Ковак, избягвайки очите й. Нямаше да предаде доверието на Кари. Не бе необходимо някой да знае за финалната сцена, която все още предстоеше, най-малкото Лиска. — Този клоун живее на гърба й, бих казал. Не е направил нито един филм от години. Докато тя е лежала в болницата със сътресение на мозъка, той се е забавлявал. Напрежението между тях може да се реже с нож.
— Тя има ли пари? — попита Дос.
— Фамилно богатство — намеси се Типен. — Старо име в бизнеса с дървен материал. Натрупали са огромни пари на гърба на имигранти дървосекачи. Бащата на Алек Грир отклонил средства в добива на таконит, когато все още бил доходен, и се оттеглил точно навреме. Съдия Грир е богат човек. Ако не остави всичко за благотворителни цели, дъщеря му ще наследи купища пари.
Дос вдигна вежди.
— Благодаря, господин „Енциклопедия“.
— Аз съм ренесансов човек — обясни Типен. — Веселяк. Добър разказвач.
— Ти си пълен с излишни глупости — рече Лиска, хвърляйки химикалката си по него.
Типен изстреля в отговор едно кафеено зърно, покрито с шоколад. Уцели я по челото и Лиска изпищя.
Дос влезе в ролята на майка.
— Типен, ще трябва ли да ти ги взема, преди да си извадил нечие око?
— Не, госпожо.
— Здрав ли е бащата на съдия Мур? — обърна се тя към Ковак.
— Не. Може да се каже, че е пътник. Кари е единственото му дете…
Лиска изненадано обърна очи към него и направи безмълвна гримаса: „Кари?“
— Ако тя излезе от сметките, парите на стареца ще преминат към единствената му внучка, нейната дъщеря Луси. Момиченцето е на пет години. Мур ще контролира парите, докато стане пълнолетна.
— Това е доста елегантна теория — рече Дос. — С какво разполагаш, за да я подкрепиш?
— Многогодишен опит и вродена мъдрост — рече Ковак. — Дайте ми заповед и ще ви докажа. Писмена заповед за обиск на дома и за отваряне на сметките на прекрасния й съпруг.
— И какво ще използваш, за да получиш такава заповед, детектив? — попита Дос. — Хубавите си очи ли?
— И личния си чар.
Лейтенантът завъртя очи.
— Ти какво откри, Ники?
— Не много. Не бях в състояние да докажа алибито на Боби Хас, нито да го разбия. Открих обаче нещо много странно. Когато говорих днес с него, той ми каза, че Марлене Хас е била негова мащеха, а истинската му майка умряла от рак. Но работничката от социалните служби ми съобщи, че момчето е осиновено. Рождената му майка се е самоубила, а първата жена на Уейн Хас е умряла от счупване на врата, когато паднала по стълбите на мазето с кош с пране.
— Значи никой няма рак? — попита Елууд.
Лиска поклати глава.
— Никой. Това е доста странно. Не проумявам защо трябва да лъже за тези неща. А вие?
— На колко години е момчето? — попита Типен.
— На седемнадесет.
— И вече е преживял толкова много трагедии в живота си? — попита съчувствено Дос. — Може би просто иска да елиминира едната от тях. Как би се чувствало едно дете с толкова много нещастия в миналото? Единственото нещо, което иска моят петнадесетгодишен син, е да бъде като всички на неговата възраст.
— Това момче сигурно се чувства така, както хората мислят за него — че е някакъв изрод. Може би смята, че като разправя как майка му е умряла от рак, ще е по-близко до координатна система на другите деца.
Лиска погледна Ковак. Той я познаваше изключително добре, за да види всички скрити знаци за убедеността й, че нещо в хлапето я притеснява.
Сам сви рамене.
— Не можеш да го арестуваш само защото е излъгал, че майка му е умряла от рак, когато не е. А ако не намериш свидетел, който да го е видял на паркинга, не можеш да го заковеш за нападението. Залагам на бъдещия бивш съпруг.
— О, сигурна съм, че залагаш — саркастично се обади Лиска.
— Аз пък залагам на Демпси — рече Типен. — Той си е откровено луд. Отправя открити заплахи. Нищо няма да струва на човек, който, както изглежда, иска да измъчва някого с електрически трион, да набие една жена с тояга.
— Без обзалагания в мое присъствие, моля — предупреди Дос. — Да се върнем на случая.
— Някакви новини за Карл Дал? — попита Ковак, като стана от мястото си.
Тя поклати глава.
— Направо се стопи, изчезна. Кучетата не хванаха следа. Никой не го е виждал. Получаваме обикновените обаждания от луди, от религиозни фанатици и от хора, които звънят просто защото са самотни и искат да си поговорят с някого. Все задънени улици, все грешни следи. Пратих униформени полицаи да претършуват целия град за мъж с гола глава.
— Той е от хората, които успяват да се промъкнат дори под обхвата на радара — рече Типен. — Една сянка в периферията на обществото.
— Мислех, че това си ти — подхвърли Лиска.
Типен я изгледа многозначително.
— Хем малка, хем наперена!
— Майната ти!
Всички се отправиха към вратата. Дос кимна на Ковак да остане.
— Усещането ти за съпруга на съдия Мур е силно, така ли?
— Това е само върхът от айсберга на омразата ми към този негодник.
— Ще направя необходимото да получим видеозапис от хотела колкото е възможно по-скоро. Може да успеем да идентифицираме мистериозния мъж. Поне ще го сравним със записа от паркинга. Да видим дали не е същият човек.
— Ако успея да се добера до финансите на Мур, може би ще открия доказателство за плащане на побоя.
— Няма съдия, който ще ни даде заповед въз основа на това, което имаме, Сам. Мислиш ли, че съдия Мур ще подаде оплакване срещу него?
— За какво? Ако да си лош съпруг е противозаконно, аз щях да съм осъден от двайсет и пет години до живот — засмя се самоиронично Ковак. — Освен това не мисля, че ще го направи. Тя има да мисли за детето си. И за репутацията си. Не я виждам да подава оплакване въз основа на едно глупаво и половинчато нападение, само за да вкара прекрасния си съпруг в нашите ръце.
Дос въздъхна.
— Имаш ли някакъв повод да го докараш за разпит?
Ковак си помисли за папката, която бе заключил в багажника на колата си. Беше хвърлил бегъл поглед в нея, но знаеше, че е пълна с доказателства за изневерите на Мур. Ако обаче докараше Дейвид Мур заради това, отрязваше ръцете на Кари.
Всъщност идеята може би не бе чак толкова лоша.
— Бих могъл да го помоля да дойде за неофициален разговор.
— Ще се съгласи ли?
— Не — реши Ковак. — Няма да се съгласи. Първото нещо, което ще направи, ще бъде да изквичи за адвокат. Тогава считай, че сме се прецакали сами. — Той погледна настрани и въздъхна. — Не знам какво да ти каже, шефе. Бих хвърлил негодника в дупка със змии, но ако го докараме в управлението с онова, което имаме срещу него, само ще му дадем време да скрие кирливите си ризи и да предупреди извършителя.
Дос кимна.
— Добре. Можем да пуснем опашка след него.
— Нима имаш извънредно време и служители за това?
— Вече получих благословия от началството. Шефовете искат главата на нападателя върху сребърен поднос.
— Смятам да помогна с каквото мога — обеща Ковак. — Дори ще набутам ябълка в устата му за церемонията.