Тами Хоуг
Наследство на злото (2)

1.

Петнадесет месеца по-късно

— Той е заклал майка и две деца.

Областният прокурор на окръг Хенипин Крис Логън беше човек със силно собствено мнение и още по-силни чувства. И двете му служеха добре в съдебната зала пред съдебните заседатели, но невинаги толкова добре в кабинетите на съдиите. Беше висок, широкоплещест, атлетичен, с рошава гъста черна ирландска коса, която вече бе леко прошарена със сребърни нишки. На четиридесет и пет години Логън имаше двадесетгодишен стаж в системата на наказателния съд. Беше дори чудно, че не бе побелял напълно.

— Извинявайте — намеси се защитникът. Зад изражението му на шок се криеше сарказъм. — Пропуснах ли нещо? Да не би неочаквано да сме се пренесли в Средните векове? В тази страна вече не е ли в сила правилото за невинност до доказване на противното?

Логън завъртя очи.

— О, Скот, за Бога! Би ли ни спестил този актьорски етюд? Ние сме възрастни хора. Познаваме се отлично. Знаем какво лайно си. Ще ни спестиш ли демонстрациите?

— Господин Логън…

Съдия Кари Мур го изгледа строго. Тя познаваше Крис Логън откакто двамата си чупеха зъбите, трудейки се като обществени защитници — работа, за която никой от тях нямаше нито темперамент, нито настройка. Преместиха се в кабинета на окръжния прокурор веднага след като им се предостави първият удобен случай. И двамата се издигнаха в съдебната система като обвинители за всичко — от дребни кражби до най-тежки престъпления като изнасилване и убийство.

Седящият на стола от другата страна на бюрото й беше другият зъб в колелото на машината за обществена защита. Кени Скот бе влязъл през тази врата и никога повече не бе излязъл, което го превръщаше или в светец, борещ се за справедливостта на социално онеправданите, или в патетично оправдание за адвокат, неспособен да излезе от анонимността и да продължи с частна практика. Тъй като бе работила с него безброй пъти в съдебната зала, Кари подозираше, че е второто.

Сега той я гледаше с поглед на мишка в стая, пълна с котки. Изпотен, изнервен, готов да побегне, лазейки наум. Кени беше дребен мъж, чиито костюми никога не му бяха по мярка — или прекалено големи в раменете, или прекалено дълги в ръкавите, което понякога подсилваше впечатлението, че работата го е затрупала и смазала. Или може би животът.

Поради чиста случайност на него се падна тежкият жребий да защитава най-омразния човек в Минеаполис, ако не и в целия щат — бездомника Карл Дал, обвинен в най-ужасните убийства, с които Кари се бе сблъсквала в кариерата си досега.

Сцената на местопрестъплението била толкова страховита, че един от цивилните полицаи, които първи се отзовали на повикването, получил сърдечен удар и впоследствие се пенсионира. Водещият разследването детектив бил толкова силно потресен, че накрая го преместили от оперативно звено към работа на бюро по време на психиатричната му терапия.

— Ваша милост, не може да позволите на господин Логън да заобикаля закона — продължи Скот. — Недопустимо е предишни провинения да бъдат…

— Освен ако не показват модел на поведение — високо опонира Логън със свирепото изражение на сокол.

Кени Скот изглеждаше така, сякаш единственото му желание беше да офейка от кабинета и да хукне, накъдето му видят очите. Но за негова чест остана на мястото си.

— Предишните деяния на господин Дал нямат нищо общо с този случай — рече той. — Какво имаме? Дребни криминални нарушения? Те доста трудно ще го опишат като зловещ престъпник.

Логън го изгледа.

— А какво ще кажеш за притежаването на детска порнография? За чупенето и влизането в чужда собственост? За надничането през прозорците? За неприличното саморазголване? Ексхибиционизъм?

— Но нали не е убил никого със своя пенис! — изрепчи се Скот.

— Това е типичен модел на ескалиращо поведение — продължи Логън. — Ето как се развиват тези перверзни типове. Започват с дребни неща и продължават все по-нагоре. Първо си правят чекия, докато гледат малки дечица по бельо в каталога „Джей Си Пени“^[1]. Скоро това не им е достатъчно и започват да надничат през прозорците, после започват да показват половите си органи. Накрая изпитват нужда от физически контакт…

— И скачат от самозадоволяването към изкормването? — прекъсна го Скот. — Това е абсурд!

Той отново се обърна към Кари.

— Ваша чест, в досието на Карл Дал няма нищо, което да е свързано с насилие. Информацията относно неговите предишни осъждания ще бъде предубедена и подвеждаща. Съдебните заседатели ще бъдат готови да го осъдят въз основа на теорията на господин Логън, без факти, без доказателства, без веществени улики.

Логън започна да отмята фактите на пръстите си.

— Имаме неговите отпечатъци на местопрестъплението. Имаме оплакване от съседка, че е надничал през прозорците й. Знаем, че е познавал жертвите. Навъртал се е из околността. Когато го арестувахме, огърлицата на жертвата беше у него.

— Той е изпълнявал случайни дребни поръчки — прекъсна го Скот. — Призна, че е бил в дома на семейство Хас в деня на убийството. Госпожа Хас сама го е поканила и му е платила тридесет долара, за да й инсталира корнизи за пердетата. Откраднал една евтина огърлица. Голяма работа! Никой друг, освен съседката, не се е оплаквал от него.

Логън драматично завъртя очи.

— Всички казват, че е особен и само като го погледнат ги полазват тръпки…

— Но това не е противозаконно!

— Което е добре дошло за теб… — промърмори Логън.

— Господин Логън! — отново го предупреди Кари.

Той я погледна фамилиарно и свойски изпод тежките си тъмни вежди.

— Има свидетел, който го е видял на местопрестъплението…

— Пет часа след извършване на убийствата — прекъсна го Скот.

— Върнал се е да се наслади на работата си — предположи Логън.

— В това няма смисъл. Кой ще се върне по-късно през деня, и то точно когато хората се прибират от работа и най-вероятно ще го видят?

— Значи се е върнал, за да убие бащата и най-голямото дете.

— Откъде си взел кристалното кълбо, Логън? — попита язвително Скот. — Кажи, за да изтичаме и ние да си вземем по едно. Или пък щатът може да ги купи на едро и да ги разпредели във всяка агенция и служба по прилагане на закона.

Кари неодобрително вдигна вежди.

— Оставете сарказма, господин Скот.

Логън отново скочи в настъпление.

— Това е чисто изключение от правилото, ваша чест. Човекът е сериен убиец в началото на кариерата си. Ако не го спрем сега…

Кари вдигна ръка, за да спре продължението. Главата й бе извита така, сякаш бе смазана от воденичен камък. След обучението в правния факултет и годините, през които бе работила, за да се издигне в йерархията, тя бе постигнала целта си — да седи в този кабинет, да носи тази роба, да бъде съдия.

Точно сега, точно в този момент, й се искаше да бе послушала баба си и да бе усъвършенствала уменията си като секретарка, ако не успееше да свали подходящ съпруг.

Председателстването по углавни дела бе отговорност, която тя не приемаше лекомислено. Тъй като бе дошла тук след успешна кариера на прокурор, хората очакваха от нея да бъде на страната на обвинението. Едно очакване, което Кари упорито се опитваше да разсее.

Като прокурор и обвинител нейната работа бе да преследва яростно и до дупка осъждането на обвиняемите. Като съдия работата й бе да отсъди честно, да не взема ничия страна, да задържи везните на правосъдието в равновесие, така че всяка присъда да бъде постигната въз основа единствено на чистите факти и представените доказателства.

Тя не можеше да взема страна, без значение какви бяха личните й чувства. В този случай й се падна много тежка задача. Две деца бяха насилени, зверски измъчени, убити и оставени да висят от тавана в едно влажно мазе.

Тя самата беше майка. Мисълта, че някой можеше да нарани дъщеря й, събуждаше толкова силни чувства, че нямаше подходящи думи, с които да ги опише. Беше видяла снимки от мястото на престъплението, както и видеокасета. Страшните картини все още я преследваха.

Децата бяха осиновени. Тяхната втора майка бе изнасилена, содомизирана, мъчена, а тялото й бе разрязано от гърлото до слабините. Съдебният лекар определи, че жената е умряла първа, макар че нямаше начин да се разбере какво може да се е случило пред очите й преди смъртта. Може да е била накарана да гледа, докато върху децата са били извършвани неописуеми с думи действия. Може децата да са били принудени да наблюдават неописуеми действия, извършвани върху нея. Така или иначе това бе един кошмар, изплувал от най-мрачните, най-примитивните, най-пълните с ужас и страх ъгълчета на човешкия мозък.

Но като съдия Кари не можеше автоматично да припише това клане на обвиняемия по предстоящия процес. Решенията й не трябваше да бъдат повлияни от собствените й страхове, погнуса или отвращение. Тя не можеше да се ръководи от реакцията на хората или да се притеснява как ще реагират те на нейното съдийство. Един процес за убийство не бе състезание по популярност.

Хубава теория. Поне звучеше добре.

Тя си пое въздух и въздъхна. Тежестта на работата я притискаше. Двамата мъже я гледаха. Кени Скот изглеждаше така, сякаш я чакаше да произнесе собствената му присъда. Нетърпението на Логън беше очевидно. Той я гледаше втренчено, като че ли вярваше, че може да повлияе на мисленето й посредством силата на волята си.

Кари потисна вълнението в стомаха си.

Давай напред. Съвземи се, преодолей го и приключвай.

— Прочетох резюметата ви, господа — каза тя. — И много добре разбирам влиянието, което моето решение ще има върху този процес. Мога да ви уверя, че нито един от вас не би искал да седи на моя стол сега.

Логън може би щеше да възрази, тя знаеше това. Противопоставянето беше неговият стил и начин на живот. Неговото мото беше „Силата е право“^[2]. Ако изобщо вярваше в нещо, без съмнение беше това. Но той прехапа езика зад зъбите си, задържа дишането си, успя да не скочи от стола. Кари открито срещна погледа му.

— Не виждам възражение — рече тя.

Логън отвори уста, готов да я репликира.

— Ще ми позволите ли да свърша, господин Логън?

Лицето му пламна в червенина и гняв. Той погледна към стената.

— Предишните деяния на господин Дал може да сочат в определена посока, предполагаща възможен път на развитие в бъдещо криминално поведение — продължи невъзмутимо тя. — Обаче той не е извършвал престъпления, свързани с насилие, и този съд не може да предвижда какво би могъл да направи господин Дал след месеци или години. Във всеки случай ние нямаме право да съдим хората за престъпления, които все още не са извършили.

— Ваша чест… — намеси се Логън. Гласът му бе стегнат и трепереше, защото едва се удържаше да не се развика. — Престъпления с насилие стават непрекъснато. Досието на господин Дал…

— Не се приема — отвърна Кари.

Ако можеше хората да бъдат арестувани за престъпления, които все още не са извършили, в този момент Крис Логън щеше да бъде отведен с белезници. Яростта в очите му бе убийствена.

Кени Скот едва се сдържа да не подскочи от радост от стола си и да не се завърти в танца на победата. Понеже Кари го наблюдаваше, той се прегърби и насила се удържа към стола, като едва преглътна радостта си. Едва ли ще мисли, че е толкова хубаво, след като новините стигнат до пресата, помисли си Кари.

Хората по принцип демонстрират по-малко отвращение към обществените обвинители, отколкото към защитниците по обвинението. Те все пак са просто цивилни слуги, трудещи се за ниски заплати, посветили живота си да помагат на нещастните. Но скоро след като решението й станеше публично достояние, Кени Скот неочаквано щеше да се превърне във враг номер едно в целия щат. Да защитаваш бедните е едно, но да измъкнеш обвинен в убийство е съвсем друго нещо.

— Ваша чест — започна Скот, готов да кове желязото, докато е горещо. — С оглед вашето решение не виждам обвинението да има достатъчно доказателства, с които да поддържа обвинителния акт…

Логън скочи от стола като изстреляна ракета.

С опулени очи Скот гледаше как се нахвърля върху него.

— Затова предлагам обвинението да оттегли обвинителния акт — довърши на скоропоговорка той, в опит да извади всички думи от устата си преди Логън да го хване за гърлото и да смачка ларинкса му.

— Предложението се отхвърля — отвърна Кари със спокойствие, което скриваше вътрешното й напрежение. — Седнете, господин Логън, или ще ви отстраня.

Логън я погледна предизвикателно. Той не седна, а се отдалечи от Кени Скот и отиде до стената. Ръцете му бяха на кръста, ноздрите му се свиваха, очите му пламтяха, докато се опитваше да се сдържи.

— Но, Ваша чест — оспори Скот, — щатът няма директни доказателства, свързващи моя клиент с престъпленията. Няма пръстови отпечатъци върху оръжията на убийството…

— Избърсал ги е — прекъсна го Логън.

— Никакви следи от кръв или други доказателства по дрехите му…

— Значи е изхвърлил дрехите.

— Няма материал за ДНК проба…

— Използвал е презерватив…

— Няма нито един косъм дори…

— Човекът няма никакви косми — прекъсна го Логън. — Бръсне цялото си тяло, така че да не остави никакви косми след себе си. Какво ви говори това?

— Прави го от хигиенични съображения — оправда клиента си Скот. — Просто е чистофайник. Не иска да хване въшки.

Логън издаде дрезгав звук и извъртя очи.

Кари се обърна към него.

— Добре, господин Логън! Вие какво имате срещу господин Дал?

— Трябва ли да изложа целия си случай пред него? — попита скептично Логън и посочи с пръст Кени Скот.

— Имате ли какво да изложите?

— Има само предположения, догадки и съвпадения — презрително вметна Скот.

— Имам обвинителния акт на разширения състав съдебни заседатели — контрира Логън.

— А взели ли са предвид пакета от карамелизирани пуканки?

— Добре е да знаем, че имате толкова високо мнение и уважение към правораздаващата система, господин Скот — рече Кари без следа от усмивка или хумор.

Скот започна да заеква и отстъпи назад, осъзнал грешката си.

Кари вдигна ръка да спре опита му. Тя искаше земята да се отвори и да погълне и Кени Скот, и Крис Логън, и този кошмарен случай.

— Обвинителният акт остава — каза тя. — Само жури от съдебни заседатели може да реши дали щатът намира случая за достатъчно сериозен, така че да обвини вашия клиент, господин Скот.

Тя се обърна към Логън с поглед, който той познаваше от прекараните заедно години от другата страна на бариерата, която делеше обвинители от защитници.

— А ако вие не успеете, господин Логън… Бог да ви е на помощ.

Кари се изправи зад бюрото си и кимна към вратата.

— Господа…

Кени Скот подскочи от мястото си.

— Но, Ваша чест, не може ли да преразгледаме идеята за гаранция?

— Не.

— Но моят клиент…

— Сигурно ще сметне, че е дяволски щастлив да види между себе си и хората навън здравата защитна стена на затвора — продължи Кари. — Като имам предвид настроението в обществото, гаранцията няма да бъде в интерес на вашия клиент. Спрете, докато имате преднина, господин Скот.

Той започна да се кланя и да кима.

— Да, госпожо.

— Не ме наричайте госпожо.

— О, да, извинявайте, ваша чест. Не беше израз на неуважение.

— Моля, напуснете.

— Да, гос… О, пардон, извинете!

Той задържа ръката й, сякаш за да оправдае глупостта си, сетне се запипка да вземе куфарчето си и почти се препъна на път към вратата.

Логън се забави само миг повече, без да каже нито дума. Нямаше нужда. Кари знаеше абсолютно точно какво се върти в главата му. Той въздъхна и тръгна като човек, който има ясна цел.

Бутилката скоч в дъното на дясното чекмедже в бюрото му.

— Пийни едно и заради мен — промърмори тя.