Метаданни
Данни
- Серия
- Ковак/Лиска (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prior Bad Acts, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Таня Виронова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bridget(2011)
- Корекция и форматиране
- beertobeer(2011)
Издание:
Тами Хоуг. Наследство на злото
ИК „Бард“, София, 2007
Редактор: Радка Бояджиева
ISBN: 978–954–585–773–7
История
- —Добавяне
61.
Кари лежеше толкова неподвижно, колкото й бе възможно, докато слушаше как Карл се движи из стаята.
„Хайде, Сам, побързай…“
Той не говореше, може би от учтивост, защото виждаше, че спи, колкото и налудничаво да звучеше това. Искаше я отпочинала.
Звуците от движението спряха. Беше близо до нея. Можеше да почувства, че я наблюдава. Тя задържа дишането си и стисна с пръсти дръжката на ножа.
Той докосна лявата й ръка, която лежеше върху одеялото. Това накара всичко в нея да се сгърчи, но тя събра цялата си воля да не я отдръпне.
— Сега вече можеш да се събудиш, съдия.
Гласът не беше на Карл. Беше по-нисък, озадачаващо монотонен, със странен забавен каданс.
Кари отвори очи и погледна. Сърцето й спря, когато видя грубоватото, набраздено от бръчки добродушно лице, потъмняло от наболата брада, прекалено червените, приличащи на гумени устни.
Стан Демпси.
— Твоят добър приятел Карл Дал няма да се върне.
— Не ми е приятел — отвърна Кари.
— Вече не. Повече не можеш да му помогнеш.
— Никога не съм искала да му помагам.
— Ти май не разбираш, а? Ти трябва да раздаваш правосъдие. Вината трябва да се плаща. Действията имат последици.
Кари знаеше, че е по-добре да мълчи, отколкото да спори или да се опитва да обяснява.
— Мъртъв ли е? — попита тя.
— Имам специални планове за него — отвърна загадъчно Демпси.
— Как откри това място?
— Проста полицейска работа: последвах колата — отговори й той.
— Наблюдавал си къщата ми?
— От време на време. Нямах много работа през последната година — отвърна той. — Знам всичко за живота ти, съдия Мур. Къде живееш, каква е програмата ти, къде ходи малкото ти момиченце на училище. Знам кой влиза и кой излиза от къщата ти и какви автомобили карат тези хора. Когато тази кола мина сутринта покрай мен, знаех, че не я кара бавачката ти.
— Знаеше ли, че е Дал? — попита Кари.
— Засега говорихме достатъчно. Стани! — нареди той и я дръпна за ръката. — Съдия Мур, вие сте арестувана за престъпление срещу човечеството. Имате право да запазите мълчание. Всичко, което ще кажете, може и ще бъде използвано срещу вас…