Тами Хоуг
Наследство на злото (53)

52.

— Не мога да проумея — оплака се Ковак. — Защо е трябвало да убива тази жена? Само за да вземе колата й?

— Може би я познава — предположи Лиска. — Може би тя би могла да го идентифицира.

— Смяташ, че Кристин Нийл е била в порноиндустрията? Да не би да съществуват порнофилми за над петдесетте.

— Не искам и да знам! Все още ми се вие свят от разкритието за Типен.

— Я стига! Сякаш никога не си се досещала, че гледа порно.

— Да, но да го чуя от неговата уста ми дойде прекалено много.

Те стояха в предния двор, близо до къщата на Кристин Нийл, и очакваха медицинският екип да изнесе жертвата в черен найлонов чувал с цип. Това щеше да бъде последният личен миг на Кристин Нийл.

До края на деня ченгетата и медиите щяха да извадят на бял свят всички подробности и дребни детайли от живота й, както патологът вади вътрешностите от един труп. До края на утрешния ден всеки човек с телевизор или абонамент за вестник на територията на града щеше да знае на колко години е била, кое е семейството й, какво знаят съседите й за нея, какво мислят колегите й.

Ковак запали цигара и хвърли предупредителен поглед към Лиска.

Тя вдигна ръце в знак на капитулация.

— А може би извършителят изобщо не е Дони Берген — каза лейтенант Дос.

— Той е — упорито изстреля Ковак.

— Защо? Защото на всяка цена искаш да припишеш заговора за отвличането на Кари Мур на мъжа й?

— Защото всичко съвпада — настояваше Ковак. — Нападението в петък вечерта. Берген се появява в бара на хотела, облечен в черно също като човека на лентата от паркинга. Мур иска да приключи с брака си, но не желае да загуби нищо. Затова Кари ще бъде похитена, убита, а той ще е страдащият съпруг, верният осиротял баща, който ще наследи всичко чрез Луси.

Телефонът на Дос иззвъня. Тя въздъхна и го отвори, като се отдалечи.

Лиска и партньорът й стояха с лице към къщата и с гръб към вече насъбралата се тълпа от журналисти и любопитни минувачи.

Ковак гледаше към къщата, а когато вдигна цигарата към устните си, знаеше, че тя ще забележи треперенето на ръката му. Техният убиец бе убил вече два пъти, хладнокръвно и безсмислено. Нямаше причина да мислят, че няма да го направи отново. Особено ако му беше щедро платено за това.

Кристин Нийл и бавачката бяха убити просто заради спорта. Той би могъл да открадне, която и да е от техните коли, без да наранява никого. Слага си маска, връзва жената, запушва устата й с лепенка. Не е било нужно те да го виждат.

— Сам, има и други възможности — колебливо рече Лиска.

— Може би — съгласи се намусено той. — Но добри ли са? Мислиш ли, че всичко ще завърши щастливо? Знаеш толкова добре, колкото и аз, че повечето жертви на отвличане биват убивани през първите няколко часа след отвличането. При това в случаите, когато са били отвлечени за откуп. А тук нямаме искане за откуп. Никой не се е обадил. Няма да има обаждане… Да речем, че не е Дони Берген. Кой е следващият в списъка? Стан Демпси? Твоето момче Боби? Мислиш ли, че някой от тези сценарии ще завърши добре? Видяхме две убити жени в рамките на два часа.

— Трябва да свържем тези убийства, Коджак — рече твърдо, но внимателно Лиска, докато медиците излизаха от вратата с носилката. — Ако Кари Мур е все още жива, тя със сигурност не иска да я пишеш умряла.

Ковак стисна очи и потърка челото си с ръка. Онова, което прави едно ченге добро, е обективността. Обективността и магарешката упоритост. Той бе изградил кариерата си и върху двете.

Довърши цигарата, смачка я на първото стъпало и хвърли угарката в кошчето, закачено на стълб.

Лиска сложи ръка на рамото му, привличайки вниманието му отново към себе си.

Загрижеността в очите й го трогна.

— Ще се оправиш ли?

Той се насили да се усмихне.

— Ще поживеем, ще видим. Предпочитам да работя над десет убийства, отколкото над едно отвличане.

— По-добре не се обвинявай — предупреди го Лиска. — Това са глупости за привилегировани. Инак ще се наложи да те изритам здравата отзад.

Той успя да се засмее, не защото се почувства по-добре, а защото знаеше, че тя очаква точно тази реакция от него.

— Да се връщаме на работа, Тинкър Бел — рече Ковак. — Чака ни разкриване на престъпление.