Сан Антонио
Ал Капоте (19) (или бЛедна ти е фантазията)

19.
Post-scrotum^[1]

Мама ухае на нафталин, защото е извадила вехтото си черно шаячно палто, за да отиде на погребението на антиката Констаман, споминал се преди два дни от уремия.

— Ще дойда с теб — решавам. — Така оттатък ще го изпратят поне двама души, а и аз, в интерес на истината, му дължа това уважение.

* * *

Матиас е живо олицетворение на отчаянието. Оказва се, представи си, че си е докарал от Съединените щати от оня добър стар трипер, който навремето… Нали?… И като се има предвид, че се е скачвал единствено с Мери Принсвал, самоличността на дарителя не подлежи на никакво съмнение. А ти после пак ми разправяй, че Щатите ни били изпреварили!

* * *

Берюрие е изхвърлен с гръм и трясък от банката си заради пъдпъдъците, усмърдели непроветримо залата с индивидуалните сейфове въпреки положените от него усилия по предварителното им „вакуумиране“.

Но утехата, която си намира, е право пропорционална на загубата: съвсем наскоро Пино му уреди комбина с един производител на презервативи, който ще му изработва капути по поръчка. Така де, трябва да се живее с времето! В замяна на това Александър-Беноа се е съгласил уникалната му паламарка да фигурира върху рекламните пана на предприятието в качеството на манекен на продукцията. Вече са избрали и име на новия модел — „Ал Капоте“! Очаква се той да предизвика истински бум, като Берю, естествено, ще гушва съответна комисиона.

* * *

Колкото до мен — нищо ново под слънцето, тоест под мен.

Всъщност да: една чаровна палава студентка, с която се запознах на опашката пред касата на кварталното кино.

Малко след това тя се запозна с моята опашка!

Обичайното всекидневие, както виждаш.

Колкото да не пукнеш от скука!