Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 20
Как рицар и джудже спорели заради една дама
И с тези думи той се отдръпнал в края на поляната. И видял тогаз сър Гауейн на другия й край десет рицари, които стояли е щитове и копия, готови да се сражават срещу рицаря, дето разговарял с него. Тогаз печалният рицар насочил напред дълго копие и когато насреща му препуснал един от рицарите, той го ударил с такава сила, че онзи се претърколил наземи през задницата на коня си. Същото сторил печалният рицар и с всички останали — с най-голяма лекота събарял и коня, и ездача с копието си. И след като всички се изправили отново на крака, нахвърлили се върху рицаря, ала той стоял неподвижен като скала и се оставил да го свалят от коня, да му вържат ръцете и краката, а сетне да го прикрепят под корема на коня и да го отведат със себе си.
— О, Иисусе Христе! — никнал сър Гауейн. — Колко е тъжно да гледаш как се отнасят с този рицар! И струва ми се, че той по своя воля се остави да го вържат, понеже не оказа никаква съпротива.
— Така е — рекъл домакинът му, — защото стига да беше пожелал, всички те заедно не биха могли нищо да му сторят.
— Сър — рекла девицата на сър Гауейн, — мисля, че честта ви повелява да помогнете на този печален рицар, тъй като според мен той е един от най-храбрите рицари, които съм срещала.
— Бих му помогнал — отвърнал сър Гауейн, — ала ми се струва, че той не желае помощ.
— А на мен пък ми се струва — отвърнала девицата, — че на вас не ви се ще да му помогнете.
И ето че, както си приказвали, появил се в единия край на поляната рицар в пълно въоръжение, ала без шлем на главата, а откъм другата страна дошло джудже на коя, и също било в пълно въоръжение, ала без шлем, и устата му била голяма, а носът — сплескан. И като се приближило, джуджето рекло:
— Къде е дамата, която трябваше да ни чака тук?
И при тези думи тя излязла от гората. Тогаз те започнали да спорят за нея и рицарят казвал, че той ще я вземе, а джуджето настоявало, че то ще я вземе.
— Чуйте какво ще ви предложа — рекло джуджето. — Ей там до кръста стои един рицар — да попитаме него и каквото той реши, това ще стане.
— Съгласен съм — отвърна рицарят.
Тогаз тримата отишли при сър Гауейн и му казали за какво спорят.
— Е, благородни рицари — рекъл той, — готови ли сте да оставите на мен да реша този спор.
— Да — отвърнали и двамата.
— В такъв случай, девице — рекъл сър Гауейн, — застанете между двамата, а сетне идете при този, когото предпочитате, и ще бъдете негова.
И като я поставили между двамата, тя обърнала гръб на рицаря и отишла при джуджето. Тогаз джуджето я качило на коня си и се отдалечило, пеейки, а рицарят си тръгнал много наскърбен.
И не след дълго излезли от гората двама рицари в пълно въоръжение и викнали високо:
— Сър Гауейн, рицарю на крал Артур, приготви се за двубой!
И единият от тях връхлетял срещу сър Гауейн и те тъй се сблъскали, че и двамата паднали наземи. Тогава изтеглили мечове и започнали люта битка.
В това време вторият рицар се приближил до девицата и като я попитал по каква причина е тръгнала с този рицар, рекъл:
— Ако дойдете с мен, ще ви бъда верен рицар.
— Ще дойда с вас — отвърнала тя, — защото не ми дава сърце да остана повече при сър Гауейн. Току-що един рицар пред очите му победи десетина свои врагове, а накрая те го вързаха и най-позорно го отведоха оттук. Затова хайде да вървим, додето те още се сражават.
И дълго не секнала битката между сър Гауейн и другия рицар, ала най-подир двамата се помирили. Тогаз рицарят поканил сър Гауейн да нощува при него. И както вървели заедно, сър Гауейн го попитал:
— Кой беше онзи рицар от тукашните земи, дето повали десетте рицари? И защо, след като се прояви тъй мъжествено, се остави да му вържат ръцете и краката и да го отведат?
— Ех — отговорил рицарят, — той е според мен най-добрият рицар на света и най-храбрият мъж, а това, дето му се е случило днес, не е за първи път, а за десети. Името му е сър Пелеас и той люби една знатна дама в тези земи, и името й е Етард. И когато се влюбил в нея, тук бил обявен тридневен турнир и на него се стекли всички рицари и благородни дами, и онзи, който се сражавал най-храбро, щял да получи отличен меч и златна диадема и с тази златна диадема рицарят трябвало да увенчае най-красивата дама на турнира. И този рицар, сър Пелеас, се сражавал най-храбро от всички, а имало петстотин рицари. Ала всеки, който влизал в двубой със сър Пелеас, бил победен от него или повален от коня. И всеки ден побеждавал по двайсет рицари и затова заслужил наградата. И тутакси той отишъл при лейди Етард и като й дал диадемата, казал на всеослушание, че тя е най-красивата дама и че той е готов да докаже това в двубой с всеки рицар, който се опита да го отрече.