Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Глава 19

Как сър Мархаус, сър Гауейн и сър Юуейн разговаряли с трите жени и всеки си избрал една от тях

— Сега всеки от нас трябва да си избере дама — рекъл сър Юуейн. — Затова чуйте какво ще ви кажа: аз съм най-млад и най-слаб от трима ни и затуй ще взема най-старата, тъй като тя много е видяла и може да ми помогне в нужда, а аз най-често ще се нуждая от помощ.

— Аз пък ще взема трийсетгодишната — рекъл сър Мархаус, — защото тя най ми подхожда.

— Съгласен съм — рекъл сър Гауейн, — и благодаря ви, че оставихте за мен най-младата и най-красивата, защото тя най-много ми харесва.

Тогаз всяка от трите жени хванала за поводите коня на своя рицар и като повървели малко, завели ги на мястото, където пътят се разклонявал на три. И там се заклели да се срещнат пак при извора след дванайсет месеца време, ако са живи. Сетне се целунали и се простили и всеки рицар качил дамата на коня зад себе си. И сър Юуейн поел по пътя, що водел на запад, сър Мархаус поел по пътя, що водел на юг, а сър Гауейн поел по пътя, що водел на север.

Нека започнем сега разказа си със сър Гауейн, който яздил все по този път, додето стигнал до богато имение, в което живеел един рицар, мъж на години, ала добър стопанин. И сър Гауейн го запитал чувал ли е да има в тази околност някакви приключения.

— Още утре ще ви открия приключения — отговорил рицарят, — и то най-чудни.

И тъй, навлезли те на другата сутрин в Гората на приключенията и яздили, додето стигнали до поляна, насред която имало кръст. Спрели се там и зачакали и ето че не след дълго дошъл най-красивият и най-снажният рицар, какъвто били виждали, и той горко плачел и се вайкал. И като съзрял сър Гауейн, поздравил го и му пожелал Господ да му прати слава.

— Колкото за това — отвърнал сър Гауейн, — сполай ви. И аз моля Бога да ви дари чест и слава.

— Ах — рекъл рицарят, — не ми трябва слава, защото тъкмо тя ми донесе толкоз позор и скръб!