Томас Малори
Смъртта на Артур (81)

Глава 19

Как сър Мархаус, сър Гауейн и сър Юуейн разговаряли с трите жени и всеки си избрал една от тях

— Сега всеки от нас трябва да си избере дама — рекъл сър Юуейн. — Затова чуйте какво ще ви кажа: аз съм най-млад и най-слаб от трима ни и затуй ще взема най-старата, тъй като тя много е видяла и може да ми помогне в нужда, а аз най-често ще се нуждая от помощ.

— Аз пък ще взема трийсетгодишната — рекъл сър Мархаус, — защото тя най ми подхожда.

— Съгласен съм — рекъл сър Гауейн, — и благодаря ви, че оставихте за мен най-младата и най-красивата, защото тя най-много ми харесва.

Тогаз всяка от трите жени хванала за поводите коня на своя рицар и като повървели малко, завели ги на мястото, където пътят се разклонявал на три. И там се заклели да се срещнат пак при извора след дванайсет месеца време, ако са живи. Сетне се целунали и се простили и всеки рицар качил дамата на коня зад себе си. И сър Юуейн поел по пътя, що водел на запад, сър Мархаус поел по пътя, що водел на юг, а сър Гауейн поел по пътя, що водел на север.

Нека започнем сега разказа си със сър Гауейн, който яздил все по този път, додето стигнал до богато имение, в което живеел един рицар, мъж на години, ала добър стопанин. И сър Гауейн го запитал чувал ли е да има в тази околност някакви приключения.

— Още утре ще ви открия приключения — отговорил рицарят, — и то най-чудни.

И тъй, навлезли те на другата сутрин в Гората на приключенията и яздили, додето стигнали до поляна, насред която имало кръст. Спрели се там и зачакали и ето че не след дълго дошъл най-красивият и най-снажният рицар, какъвто били виждали, и той горко плачел и се вайкал. И като съзрял сър Гауейн, поздравил го и му пожелал Господ да му прати слава.

— Колкото за това — отвърнал сър Гауейн, — сполай ви. И аз моля Бога да ви дари чест и слава.

— Ах — рекъл рицарят, — не ми трябва слава, защото тъкмо тя ми донесе толкоз позор и скръб!