Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 19
Как сър Мархаус, сър Гауейн и сър Юуейн разговаряли с трите жени и всеки си избрал една от тях
— Сега всеки от нас трябва да си избере дама — рекъл сър Юуейн. — Затова чуйте какво ще ви кажа: аз съм най-млад и най-слаб от трима ни и затуй ще взема най-старата, тъй като тя много е видяла и може да ми помогне в нужда, а аз най-често ще се нуждая от помощ.
— Аз пък ще взема трийсетгодишната — рекъл сър Мархаус, — защото тя най ми подхожда.
— Съгласен съм — рекъл сър Гауейн, — и благодаря ви, че оставихте за мен най-младата и най-красивата, защото тя най-много ми харесва.
Тогаз всяка от трите жени хванала за поводите коня на своя рицар и като повървели малко, завели ги на мястото, където пътят се разклонявал на три. И там се заклели да се срещнат пак при извора след дванайсет месеца време, ако са живи. Сетне се целунали и се простили и всеки рицар качил дамата на коня зад себе си. И сър Юуейн поел по пътя, що водел на запад, сър Мархаус поел по пътя, що водел на юг, а сър Гауейн поел по пътя, що водел на север.
Нека започнем сега разказа си със сър Гауейн, който яздил все по този път, додето стигнал до богато имение, в което живеел един рицар, мъж на години, ала добър стопанин. И сър Гауейн го запитал чувал ли е да има в тази околност някакви приключения.
— Още утре ще ви открия приключения — отговорил рицарят, — и то най-чудни.
И тъй, навлезли те на другата сутрин в Гората на приключенията и яздили, додето стигнали до поляна, насред която имало кръст. Спрели се там и зачакали и ето че не след дълго дошъл най-красивият и най-снажният рицар, какъвто били виждали, и той горко плачел и се вайкал. И като съзрял сър Гауейн, поздравил го и му пожелал Господ да му прати слава.
— Колкото за това — отвърнал сър Гауейн, — сполай ви. И аз моля Бога да ви дари чест и слава.
— Ах — рекъл рицарят, — не ми трябва слава, защото тъкмо тя ми донесе толкоз позор и скръб!