Томас Малори
Смъртта на Артур (61)

Глава 14

Как по пътя, додето нощувал, крал Пелинор чул разговора на двама рицари, и за други приключения

И тозчас си сложил бронята. И скоро тъкмо пред него спрели двама рицари, единият идел откъм Камелот, а другият — откъм север. И като се срещнали, те се поздравили.

— Какви вести носите от Камелот? — попитал единият.

— Кълна се в живота си — отвърнал другият, — бях там и видях двора на крал Артур и там е събрана такава вярна дружина, та нищо не е в състояние да я разедини и почти целият свят е на страната на крал Артур, тъй като при него е цветът на рицарството. По тази причина съм поел сега на север, та да разкажа на нашите вождове за дружината, сплотена около крал Артур.

— Колкото за това — рекъл другият, — аз нося у себе си лек — най-силната отрова, що светът познава. И ще я занеса в Камелот, дето имам приятел, човек, приближен на крал Артур и обичан от него. Той ще отрови крал Артур, както е дал дума на нашите вождове, понеже е получил от тях скъпи дарове, за да го стори.

— Пазете се от Мерлин — рекъл другият рицар, — защото с помощта на дяволското си изкуство той знае всичко.

— Няма да се издам — отвърнал другият и те се разделили.

Тозчас Пелинор и дамата се приготвили за път и тръгнали към Камелот. И като минали край извора, дето оставил да лежат раненият рицар и дамата му, намерили и двамата разкъсани от лъвове или други диви зверове, тъй че само главите им били непокътнати. И Пелинор дълбоко се наскърбил, горко заридал и рекъл:

— Уви! Можех да спася живота й, ала така горях от нетърпение да изпълня заръката на крал Артур, че не се съгласих да се спра.

— Защо се опечалихте толкоз? — запитала дамата.

— Не знам — отвърнал Пелинор, — ала сърцето ми горко жали за смъртта й, понеже тя бе прекрасна дама и много млада.

— Чуйте тогава съвета ми — рекла дамата. — Вземете този рицар и го погребете край някоя отшелническа обител, а главата на дамата носете със себе си в двора на крал Артур.

И тъй, крал Пелинор вдигнал мъртвия рицар на гръб и го занесъл при един отшелник, кому го поверил трупа и заръчал да отслужи заупокойна молитва за рицаря.

— И вземете доспехите му за труда си — рекъл Пелинор.

— Ще сторя всичко, което искате — рекъл отшелникът. — Бог ми е свидетел.