Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Глава 5

Как на празненството по случай сватбата на крал Артур и Гуиневир в залата се втурнал бял елен, преследван от трийсет двойки хрътки, и как една бяла хрътка ухапала елена и после един рицар я отнесъл

И тъй, приготвили всичко за голямото празненство и кралят бил венчан най-тържествено за лейди Гуиневир в църквата „Свети Стефан“ в Камелот. И когато гостите насядали всеки според положението си в двора, Мерлин отишъл при рицарите на Кръглата маса и им казал да стоят по местата си и никой да не става, „защото — рекъл той — ще видите необикновено и чудно приключение“.

И ето че, както си седели, в залата се втурнал бял елен и подир него една бяла хрътка, а сетне трийсет двойки черни хрътки се втурнали след тях с оглушителен лай. И белият елен обикалял около Кръглата маса, а после и край другите маси, додето накрая бялата хрътка го ухапала по хълбока и откъснала парче от него. Тогава белият елен скокнал с все сила и съборил един рицар, който седял на масата. И рицарят тозчас се изправил, хванал хрътката, излязъл от залата, качил се на коня си и поел нанякъде с хрътката.

И ето че начаса дошла една дама на бял жребец и викнала високо на крал Артур:

— Сър, не позволявайте да ми сторят това зло, защото хрътката, дето я отнесе рицарят, е моя.

— Не мога нищо да направя — рекъл кралят.

Тогаз пък дошъл тежковъоръжен рицар на едър кон и насила отвел дамата със себе си, а тя викала и горко плачела. И кралят се зарадвал, като напуснали двора му, понеже дамата вдигала много шум.

— Не, не — рекъл Мерлин, — не бива да се отнасяте така лекомислено към случилото се, защото тези приключения трябва да бъдат доведени до подобаващ край, иначе ще се опозорите и вие, и празникът ви.

— Съгласен съм и ще сторя така, както ме посъветваш — отвърнал кралят.

— Тогава заповядайте да повикат сър Гауейн — рекъл Мерлин, — защото той трябва да доведе обратно белия елен. Също така, сър, заповядайте да повикат сър Тор, защото той трябва да хване рицаря е хрътката или да го убие. Заповядайте да повикат и крал Пелинор, защото той трябва да доведе рицаря с дамата или пък да го убие. И преди да се върнат, тези трима рицари ще извършат чудни подвизи.

Тогава извикали тримата, както беше разказано по-горе, и всеки от тях приел поставената му задача и се въоръжил добре. Ала сър Гауейн първи получил заръката си, затова ще почнем с него.