Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 12
Как сър Ланселот започнал да линее и скоро умрял и как отнесли тялото му във Веселата стража, за да бъде погребано там
И от този ден насетне сър Ланселот рядко хапвал или пийвал нещо, додето умрял, тъй като все повече и повече линеел, съсухрял се и чезнел. И нито епископът, нито някой от другарите му успявали да го накарат да хапне, а и малко пиел, та се смалил с цял лакът и хората не можели да го познаят. И той неотстъпно, денем и нощем се молел, та само рядко го оборвал неспокоен сън и все лежал ничком на гроба на крал Артур и кралица Гуиневир. И с нищо не могли да го утешат ни епископът, ни сър Борс, ни никой от другарите му. Всичко било напразно.
И тъй, след шест седмици сър Ланселот легнал болен на постеля. Тогаз повикал епископа, който живеел там като отшелник, и всичките си верни другари. И рекъл сър Ланселот с отпаднал глас на епископа:
— Свети отче, моля ви, изпълнете над мен последните обреди, както подобава на един християнин.
— Не е нужно — отвърнали отшелникът и всичките му другари. — Това е само тежест в кръвта ви и до утре с божията милост ще се оправите.
— Любезни лордове — рекъл сър Ланселот, — трябва да знаете, че изтерзаното ми тяло копнее за пръстта, защото ми бе открито повече, отколкото ви казвам сега. Затуй, моля ви, изпълнете обредите.
И когато му дали свето причастие и го миропомазали и изпълнили всичко според християнската вяра, сър Ланселот помолил епископа другарите му да занесат неговото тяло във Веселата стража. Някои казват, че това бил замъкът Аник, а други, че бил Бамбъро.
— Сега се кая за това — рекъл сър Ланселот, — ала нявга се заклех, че ще бъда погребан във Веселата стража. И за да не наруша клетвата си, моля ви да ме занесете там.
Тогаз всичките му другари заплакали и закършили ръце от скръб. Най-подир късно през нощта всички си легнали, тъй като спели в една килия. Ала след полунощ, малко преди съмване, епископът, който отдавна бил отшелник, както лежал и спял в постелята си, започнал гръмко да се смее. Тогава другите се събудили, отишли при него и го попитали какво му е.
— Ах, милостиви Иисусе Христе — рекъл епископът, — защо ме събудихте? Никога през живота си не съм бил тъй радостен и спокоен.
— Защо? — запитал сър Борс.
— Истина ви казвам — отвърнал епископът, — сър Ланселот бе тук при мен с повече ангели, отколкото съм виждал хора в един ден. И видях как ангелите въздигнаха сър Ланселот към небето и небесните врати се отвориха пред него.
— Това са само неспокойни сънища — рекъл сър Борс. — Сигурен съм, че сър Ланселот е вече добре.
— Може и тъй да е — рекъл епископът. — Идете при постелята му и ще разберете истината.
И когато сър Борс и другарите му отишли до постелята, намерили го да лежи мъртъв и студен, ала лицето му сякаш се усмихвало и наоколо се разнасяло най-сладко благоухание. И тогава те заридали и кършили ръце и го оплаквали с най-жалните вопли, що нявга човек е чувал.
А на сутринта епископът отслужил заупокойна молитва. След това епископът и деветте рицари положили сър Ланселот на носилката, с която били пренесли кралица Гуиневир, за да я погребат. И тъй, епископът и всички други поели на път и вървели с тялото на сър Ланселот, додето стигнали до Веселата стража. И през цялото време край него горели сто факли. И тъй, след петнайсет дни стигнали във Веселата стража.
Там положили тялото пред олтара, пели псалми и чели молитви за него. И през цялото време лицето му било открито, за да го видят всички. Такъв бил обичаят в онези времена — достойните мъже трябвало да лежат с открити лица, додето ги погребат.
И както извършвали това богослужение, пристигнал сър Ектор де Марис, който седем години обикалял Англия, Шотландия и Уелс да търси брат си сър Ланселот.