Томас Малори
Смъртта на Артур (50)

Глава 3

Как един беден човек дошъл, яхнал мършава кобила, и помолил крал Артур да посвети сина му в рицарство

Не след дълго дошъл в двора един беден човек, яхнал мършава кобила, и водел със себе си красив младеж на осемнайсет години. И беднякът питал всеки срещнат:

— Къде да намеря крал Артур?

— Ей го там — рекли рицарите. — Трябва ли ти за нещо?

— Да — отвърнал беднякът, — затова съм дошъл.

Сетне застанал пред краля, поздравил го и рекъл:

— О, кралю Артур, цвят на всички рицари и крале, моля Бог да ви помага. Сър, рекоха ми, че сте обещали по време на сватбата си да дадете всекиму какъвто дар поиска, освен ако е нещо съвсем неразумно.

— Вярно е — отвърнал кралят. — Оповестил съм го пред всички и ще го изпълня, стига това да не вреди на кралството или на сана ми.

— Правдиви са думите ви и милостиви — рекъл беднякът. — Ала аз, сър, не искам нищо друго, освен да посветите сина ми в рицарство.

— Голяма чест искаш от мен — рекъл кралят на бедняка. — Как се казваш?

— Сър, името ми е Арий, говедарят.

— Чие е това желание — твое или на сина ти?

— Не, сър — рекъл Арий, — желанието не е мое, а на сина ми, защото ще ви кажа, че имам тринайсет синове и всички вършат всяка работа, каквато им дам, и с радост се трудят, ала това момче не ще да се труди за мен. Какво ли не правим двамата с жена ми, ала той все стреля с лък или мята копие, обича да гледа сражения и рицари и непрестанно, и денем, и нощем, ме моли да сторя тъй, че да го направя рицар.

— Как ти е името? — запитал кралят младежа.

— Сър, името ми е Тор.

Кралят го разгледал внимателно и видял, че има много хубаво лице и е отлично сложен за годините си.

— Ето какво — рекъл крал Артур на говедаря Арий, — доведи всичките си синове да ги видя.

И беднякът ги довел и всички много приличали на него. Ала Тор не приличал на никого от тях ни по фигура, ни по лице и бил далеч по-едър.

— А сега — рекъл кралят на говедаря, — къде е мечът, с който трябва да го посветя в рицарство^[1]?

— Ето го — рекъл Тор.

— Извади го от ножницата и поискай от мен да те направя рицар — заповядал кралят.

Тогава Тор слязъл от кобилата, изтеглил меча, коленичил и помолил краля да го посвети в рицарство, та да стане и той рицар на Кръглата маса.

— Колкото за първото, ще те направя рицар — рекъл кралят и го ударил с меча по шията, казвайки: — Бъди добър рицар и дано Бог чуе молбата ми, а ако си смел и достоен, ще станеш и рицар на Кръглата маса. А сега, Мерлине, кажи дали този Тор ще бъде добър рицар, или не.

— Да, сър, трябва да бъде добър рицар, защото произхожда от личен човек, какъвто светът не познава втори, и е от кралска кръв.

— Как така, сър? — зачудил се кралят.

— Ще ви кажа — отговорил Мерлин. — Този бедняк Арий, говедарят, не му е баща, нито пък му е роднина, защото баща му е крал Пелинор.

— Не вярвам да е така — рекъл говедарят.

— Доведи жена си тук пред мен — рекъл Мерлин — и тя няма да отрече.

И тъй, скоро довели жената, хубава и добра стопанка, и тя признала всичко на Мерлин, както подобава на добродетелна жена, и разказала на краля и на Мерлин как веднъж, когато била още девойка, отишла да дои кравите и срещнала един неумолим рицар.

— Почти насила ми отне той девичеството и тогаз заченах от него Тор. И взе ми този рицар хрътката, дето беше с мен, и каза, че ще я води със себе си, за да му напомня за мен.

— Ах — рекъл говедарят, — дори не подозирах за това, ала не е трудно да повярвам, тъй като Тор никога не е приличал на мен.

— Сър — рекъл Тор на Мерлин, — не позорете майка ми.

— Сър — отвърнал Мерлин, — това е по-скоро чест, отколкото позор, защото баща ви е мъж благороден и крал и може да стори много за вас и за майка ви, тъй като вие сте заченат, преди тя да се омъжи.

— Истина е — рекла жената.

— Е, това намалява болката ми — рекъл говедарят.