Томас Малори
Смъртта на Артур (485)

Глава 16

За разговора между сър Гауейн и сър Ланселот и за много други изречени думи

— Кралят може да постъпи както пожелае — рекъл сър Гауейн, — ала знай, сър Ланселот, че ти и аз никога, додето сме живи, не ще се помирим, защото ти уби трима мои братя, а от тях двама погуби предателски и безжалостно, тъй като не бяха въоръжени и не желаеха да се въоръжат срещу теб.

— Да бе дал Бог да носят доспехи — рекъл сър Ланселот, — сега щяха да са живи. А колкото до сър Гарет, знайте, сър Гауейн, че него аз обичах повече от всеки мой сродник, та додето съм жив, ще оплаквам смъртта му, и то съвсем не затуй, че се боя от вас — скърбя поради много други причини. Първо, защото аз го посветих в рицарство. Второ, защото знам, че той ме обичаше повече от всички други рицари. Трето, защото беше твърде благороден, предан, учтив, любезен и добронравен. И четвърто, защото в мига, щом узнах за смъртта на сър Гарет, разбрах, че никога вече не ще се радвам на вашата любов и помежду ни ще започне вечна вражда. И разбрах също, че вие ще подтикнете моя благороден повелител крал Артур да стане завинаги мой смъртен враг. Бог ми е свидетел, не убих сър Гарет и сър Гахерис от зла воля, ала, уви, в този печален ден те не носеха доспехи.

Затуй ето какво съм готов да предложа — продължил сър Ланселот, — ако е угодно на краля и на вас, господарю сър Гауейн, ще тръгна от Сандуич бос и по риза и на всеки десет мили ще основа и даря параклис и света обител за който орден пожелаете вие, и там денем и нощем ще се пеят и четат молитви за душите на сър Гарет и сър Гахерис. И така ще постъпя от Сандуич до Карлайл^[1] и всяка обител ще получи каквото е нужно. И додето притежавам нещо на християнския свят, на никой от тези манастири не ще липсва онова, що е потребно за уреждането, поддържането и изхранването на една света обител, заклевам се в честта си. И това, сър Гауейн, ще бъде, струва ми се, по-достойна, по-свята и по-угодна Богу дан за душите им, нежели ако вие, най-благородни мой кралю, и вие, сър Гауейн, воювате с мен, тъй като от това не ще имате никаква полза.

Тогаз всички рицари и дами, що били там, горко заплакали и сълзи потекли по бузите на крал Артур.

— Сър Ланселот — рекъл сър Гауейн, — чух думите ти и щедрите ти обещания, ала знай, кралят може да постъпи както пожелае, но аз никога не ще ти простя за смъртта на братята си и особено за смъртта на брат ми сър Гарет. И ако вуйчо ми крал Артур се помири с теб, аз няма повече да му служа, защото ти си изменник и спрямо краля, и спрямо мен.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — не се е родил още на земята рицарят, който може да докаже това. И ако вие, сър Гауейн, ме обвинявате в такова тежко престъпление, извинете, ала аз съм длъжен да защитя честта си.

— Не — рекъл сър Гауейн, — не е в наша власт да сторим това сега, тъй като папата заповяда на вуйчо ми краля да приеме кралицата и да се помири с теб, сър Ланселот, затуй този път ще си идеш невредим, както и дойде. Ала чуй и помни, че не бива да оставаш в тукашните земи повече от петнайсет дни — така се споразумяхме с краля, преди да пристигнеш, — инак, знай, ще се каеш, че изобщо си дошъл, защото ще заплатиш с главата си. И ако не беше повелята на папата, щях да се бия с теб в честен двубой и да докажа, че си предател и спрямо вуйчо ми краля, и спрямо мен. Ала рано или късно ще го докажа, след като си идеш оттук, дето и да те намеря.