Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 2
Как сър Мелиагант пленил кралицата и всичките и рицари, които били тежко ранени в боя
И тъй, кралицата и всичките й рицари твърде весело и безгрижно празнували месец май и до един се били накичили с треви, мъхове и цветя. Ала ето че изведнъж из гората излязъл сър Мелиагант със сто и шейсет воини в тежки доспехи и готови за сражение и викнал на кралицата и на рицарите й да спрат, защото, ако сами не пожелаят да сторят туй, ще ги принуди пряко волята им.
— Неверни рицарю — рекла кралица Гуиневир, — какво си намислил да правиш? Нима искаш да се опозориш? Спомни си, че си кралски син и рицар на Кръглата маса, а желаеш да хвърлиш безчестие върху благородния крал, който те е посветил в рицарство. Знай, че позориш цялото рицарство и самия себе си, ала мен, бъди сигурен, никога не ще можеш да опозориш, тъй като предпочитам да си прережа гърлото, нежели да ти позволя да ме озлочестиш.
— Колкото до думите ви, господарко — рекъл Мелиагант, — говорете каквото пожелаете, ала трябва да знаете, че ви любя от много години и никога до днес не съм имал такава отлична възможност да ви притежавам, та затуй ще се възползвам от нея.
Тогава всичките десет благородни рицари викнали в един глас и рекли:
— Сър Мелиагант, знайте, че излагате на опасност доброто си име и се покривате с позор, защото, макар да мислите, че лесно ще ни погубите, тъй като не сме въоръжени и по брой далеч ни превъзхождате, та по всичко туй съдим, че отдавна сте ни дебнали, ние ще предпочетем да се разделим с живота, нежели да допуснем кралицата и всички ние да бъдем опозорени навеки.
А сър Мелиагант рекъл:
— Пригответе се за бой и според силите си бранете кралицата.
Тогава десетте рицари на Кръглата маса изтеглили мечове, а другите връхлетели отгоре им с копия, ала десетте рицари мъжествено устояли срещу тях и избили копията от ръцете им, та ни едно копие не успяло да ги рани. Сетне двете дружини се хвърлили напред в бой с мечове и скоро сър Кей, сър Саграмор, сър Агравейн, сър Додинас, сър Лодинас и сър Озана били повалени наземи с дълбоки рани. Ала сър Брандилес, сър Персант, сър Железни и сър Пелеас продължили дълго да се сражават, додето най-подир и те били люто ранени. И трябва да знаете, че тези десет рицари, преди да паднат повалени, убили четирийсет от най-дръзките и най-изпитаните си противници.
И като видяла кралицата рицарите си тъй тежко ранени и разбрала, че едва ли ще избегнат смъртта, от жалост и мъка викнала на сър Мелиагант:
— Не убивай благородните ми рицари и аз ще дойда с теб при едно условие: да не ги убиваш и да не им причиняваш друго зло, а да им позволиш да дойдат с мен там, дето ме заведеш, защото предпочитам сама да си отнема живота, нежели да тръгна с теб, без да ме придружат тези мои благородни рицари.
— Господарко моя — отвърнал Мелиагант, — от любов към вас ще им разреша да дойдат в моя замък, ако сте съгласна да тръгнете с мен.
Тогава кралицата помолила четиримата рицари да прекратят сражението и да тръгнат заедно с нея.
— Господарко — рекъл сър Пелеас, — ще постъпим тъй, както вие желаете, защото, колкото до мен самия, все ми е едно дали ще живея, или ще умра.
А този сър Пелеас, както казва френската книга, нанасял такива удари, че никоя броня не можела да им устои.