Томас Малори
Смъртта на Артур (458)

Глава 2

Как сър Мелиагант пленил кралицата и всичките и рицари, които били тежко ранени в боя

И тъй, кралицата и всичките й рицари твърде весело и безгрижно празнували месец май и до един се били накичили с треви, мъхове и цветя. Ала ето че изведнъж из гората излязъл сър Мелиагант със сто и шейсет воини в тежки доспехи и готови за сражение и викнал на кралицата и на рицарите й да спрат, защото, ако сами не пожелаят да сторят туй, ще ги принуди пряко волята им.

— Неверни рицарю — рекла кралица Гуиневир, — какво си намислил да правиш? Нима искаш да се опозориш? Спомни си, че си кралски син и рицар на Кръглата маса, а желаеш да хвърлиш безчестие върху благородния крал, който те е посветил в рицарство. Знай, че позориш цялото рицарство и самия себе си, ала мен, бъди сигурен, никога не ще можеш да опозориш, тъй като предпочитам да си прережа гърлото, нежели да ти позволя да ме озлочестиш.

— Колкото до думите ви, господарко — рекъл Мелиагант, — говорете каквото пожелаете, ала трябва да знаете, че ви любя от много години и никога до днес не съм имал такава отлична възможност да ви притежавам, та затуй ще се възползвам от нея.

Тогава всичките десет благородни рицари викнали в един глас и рекли:

— Сър Мелиагант, знайте, че излагате на опасност доброто си име и се покривате с позор, защото, макар да мислите, че лесно ще ни погубите, тъй като не сме въоръжени и по брой далеч ни превъзхождате, та по всичко туй съдим, че отдавна сте ни дебнали, ние ще предпочетем да се разделим с живота, нежели да допуснем кралицата и всички ние да бъдем опозорени навеки.

А сър Мелиагант рекъл:

— Пригответе се за бой и според силите си бранете кралицата.

Тогава десетте рицари на Кръглата маса изтеглили мечове, а другите връхлетели отгоре им с копия, ала десетте рицари мъжествено устояли срещу тях и избили копията от ръцете им, та ни едно копие не успяло да ги рани. Сетне двете дружини се хвърлили напред в бой с мечове и скоро сър Кей, сър Саграмор, сър Агравейн, сър Додинас, сър Лодинас и сър Озана били повалени наземи с дълбоки рани. Ала сър Брандилес, сър Персант, сър Железни и сър Пелеас продължили дълго да се сражават, додето най-подир и те били люто ранени. И трябва да знаете, че тези десет рицари, преди да паднат повалени, убили четирийсет от най-дръзките и най-изпитаните си противници.

И като видяла кралицата рицарите си тъй тежко ранени и разбрала, че едва ли ще избегнат смъртта, от жалост и мъка викнала на сър Мелиагант:

— Не убивай благородните ми рицари и аз ще дойда с теб при едно условие: да не ги убиваш и да не им причиняваш друго зло, а да им позволиш да дойдат с мен там, дето ме заведеш, защото предпочитам сама да си отнема живота, нежели да тръгна с теб, без да ме придружат тези мои благородни рицари.

— Господарко моя — отвърнал Мелиагант, — от любов към вас ще им разреша да дойдат в моя замък, ако сте съгласна да тръгнете с мен.

Тогава кралицата помолила четиримата рицари да прекратят сражението и да тръгнат заедно с нея.

— Господарко — рекъл сър Пелеас, — ще постъпим тъй, както вие желаете, защото, колкото до мен самия, все ми е едно дали ще живея, или ще умра.

А този сър Пелеас, както казва френската книга, нанасял такива удари, че никоя броня не можела да им устои.