Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 6
Как на уречения ден сър Борс се приготвил да се сражава за кралицата и как тъкмо преди двубоя дошъл друг един рицар и го освободил от задължението му
А денят на двубоя бързо наближавал. И ето че в навечерието на този ден кралицата повикала сър Борс и го запитала какви са намеренията му.
— Истина ви казвам, господарко — рекъл той, — намеренията ми са да удържа на обещанието си, сиреч не ще ви изменя, ще се сражавам за вас, освен ако се случи да дойде по-достоен рицар от мен да ви защити. Тогава, господарко, ще се чувствам освободен от обещанието си.
— Желаете ли да съобщя това на моя господар Артур? — запитала кралицата.
— Постъпете според волята си, господарко.
Тогава кралицата отишла при краля и му предала отговора на сър Борс.
— Имайте доверие в сър Борс — рекъл кралят, — тъй като аз го смятам за един от най-храбрите рицари днес и най-праведния мъж на света.
И ето че дошло утрото и кралят и кралицата заедно с всички рицари, що били по туй време в двора, се отправили към ливадата край Уинчестър, дето щял да стане двубоят. И когато кралят пристигнал там с кралицата и мнозина рицари на Кръглата маса, сложили кралицата под стража и вдигнали висока клада около един железен стълб, дето тя трябвало да бъде изгорена в случай, че сър Мадор де ла Порт победи в двубоя. Такъв бил обичаят в онези дни — ни милост, ни любов, ни родство можели да отменят справедливата присъда било над крал или обикновен рицар, било над кралица или коя да е бедна дама.
А в туй време дошъл сър Мадор де ла Порт и се заклел пред краля, че кралицата предателски е убила неговия братовчед сър Патрис и че ще докаже това със собствената си ръка в честен двубой срещу всеки, що дръзне да твърди обратното. Сетне пристигнал и сър Борс де Ганис и рекъл:
— Колкото до кралица Гуиневир, тя е невинна и аз ще докажа с меч в ръка, че не е извършила предателството, в което я обвиняват.
— Тогава пригответе се за бой — рекъл сър Мадор — и ще видим дали вие сте прав или аз.
— Сър Мадор — рекъл сър Борс, — познавам ви като храбър рицар, ала въпреки туй никак не се боя от вас и вярвам, че Бог ще ми помогне да устоя на гнева ви. И ето що съм обещал на моя господар Артур и моята господарка кралицата: ще се сражавам за нея в този спор до смърт, освен ако се яви по-достоен рицар от мен в нейна защита и ме освободи от задължението ми.
— Това ли е всичко? — рекъл сър Мадор. — Излезте на бой с мен или кажете направо, че се предавате.
— Възседнете коня си — рекъл сър Борс — и вярвам, няма дълго да чакате, преди да получите удовлетворение.
Тогава и двамата се оттеглили в шатрите си и се приготвили за двубоя както намерили за добре. И скоро сър Мадор се явил отново с щит на рамо и копие в ръка, препуснал през полето и викнал на Артур:
— Нека вашият застъпник излезе насреща ми, ако смее.
И като чул думите му, сър Борс се засрамил, възседнал коня си и се изправил в другия край на арената. Ала в миг съгледал от близката гора да изскача рицар в пълно въоръжение, с необикновен щит и непознат герб, яхнал бял кон. Препуснал той с все сила към сър Борс и щом стигнал пред него, спрял се и му рекъл:
— Любезни рицарю, не се гневете, ала по-достоен рицар от вас трябва да се сражава в този двубой, затуй, моля ви, оттеглете се. Знайте, че съм дошъл твърде отдалеч и тази битка по право принадлежи на мен, както ви казах и дадох пред вас дума, когато говорихме преди време. А за добрата воля ви благодаря от сърце.
Тогава сър Борс препуснал към крал Артур и му рекъл, че е дошъл рицар, готов да се сражава в този двубой, за да защити честта на кралицата.
— Кой е този рицар? — запитал кралят.
— Не знам — отвърнал Борс, — ала ние се споразумяхме той да се яви тук в деня на двубоя. Сега, господарю, аз съм свободен от клетвата си.