Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Глава 6

Как на уречения ден сър Борс се приготвил да се сражава за кралицата и как тъкмо преди двубоя дошъл друг един рицар и го освободил от задължението му

А денят на двубоя бързо наближавал. И ето че в навечерието на този ден кралицата повикала сър Борс и го запитала какви са намеренията му.

— Истина ви казвам, господарко — рекъл той, — намеренията ми са да удържа на обещанието си, сиреч не ще ви изменя, ще се сражавам за вас, освен ако се случи да дойде по-достоен рицар от мен да ви защити. Тогава, господарко, ще се чувствам освободен от обещанието си.

— Желаете ли да съобщя това на моя господар Артур? — запитала кралицата.

— Постъпете според волята си, господарко.

Тогава кралицата отишла при краля и му предала отговора на сър Борс.

— Имайте доверие в сър Борс — рекъл кралят, — тъй като аз го смятам за един от най-храбрите рицари днес и най-праведния мъж на света.

И ето че дошло утрото и кралят и кралицата заедно с всички рицари, що били по туй време в двора, се отправили към ливадата край Уинчестър, дето щял да стане двубоят. И когато кралят пристигнал там с кралицата и мнозина рицари на Кръглата маса, сложили кралицата под стража и вдигнали висока клада около един железен стълб, дето тя трябвало да бъде изгорена в случай, че сър Мадор де ла Порт победи в двубоя. Такъв бил обичаят в онези дни — ни милост, ни любов, ни родство можели да отменят справедливата присъда било над крал или обикновен рицар, било над кралица или коя да е бедна дама.

А в туй време дошъл сър Мадор де ла Порт и се заклел пред краля, че кралицата предателски е убила неговия братовчед сър Патрис и че ще докаже това със собствената си ръка в честен двубой срещу всеки, що дръзне да твърди обратното. Сетне пристигнал и сър Борс де Ганис и рекъл:

— Колкото до кралица Гуиневир, тя е невинна и аз ще докажа с меч в ръка, че не е извършила предателството, в което я обвиняват.

— Тогава пригответе се за бой — рекъл сър Мадор — и ще видим дали вие сте прав или аз.

— Сър Мадор — рекъл сър Борс, — познавам ви като храбър рицар, ала въпреки туй никак не се боя от вас и вярвам, че Бог ще ми помогне да устоя на гнева ви. И ето що съм обещал на моя господар Артур и моята господарка кралицата: ще се сражавам за нея в този спор до смърт, освен ако се яви по-достоен рицар от мен в нейна защита и ме освободи от задължението ми.

— Това ли е всичко? — рекъл сър Мадор. — Излезте на бой с мен или кажете направо, че се предавате.

— Възседнете коня си — рекъл сър Борс — и вярвам, няма дълго да чакате, преди да получите удовлетворение.

Тогава и двамата се оттеглили в шатрите си и се приготвили за двубоя както намерили за добре. И скоро сър Мадор се явил отново с щит на рамо и копие в ръка, препуснал през полето и викнал на Артур:

— Нека вашият застъпник излезе насреща ми, ако смее.

И като чул думите му, сър Борс се засрамил, възседнал коня си и се изправил в другия край на арената. Ала в миг съгледал от близката гора да изскача рицар в пълно въоръжение, с необикновен щит и непознат герб, яхнал бял кон. Препуснал той с все сила към сър Борс и щом стигнал пред него, спрял се и му рекъл:

— Любезни рицарю, не се гневете, ала по-достоен рицар от вас трябва да се сражава в този двубой, затуй, моля ви, оттеглете се. Знайте, че съм дошъл твърде отдалеч и тази битка по право принадлежи на мен, както ви казах и дадох пред вас дума, когато говорихме преди време. А за добрата воля ви благодаря от сърце.

Тогава сър Борс препуснал към крал Артур и му рекъл, че е дошъл рицар, готов да се сражава в този двубой, за да защити честта на кралицата.

— Кой е този рицар? — запитал кралят.

— Не знам — отвърнал Борс, — ала ние се споразумяхме той да се яви тук в деня на двубоя. Сега, господарю, аз съм свободен от клетвата си.