Томас Малори
Смъртта на Артур (435)

Глава 4

Как сър Мадор обвинил кралицата в предателство и как отначало никой рицар не пожелал да се сражава за нея

А сър Мадор се изправил пред краля и обвинил кралицата в предателство. Защото по онова време обичаят бил такъв, че всяка позорна смърт се наричала предателство.

— Любезни лордове — рекъл крал Артур, — дълбоко скърбя за тази беда, ала случаят е такъв, че аз самият не мога да се сражавам, тъй като трябва да бъда безпристрастен съдник. И знайте, твърде съжалявам, дето не мога да защитя в бой своята съпруга, понеже съм убеден, че туй коварство не е нейно дело. Ала надявам се, въпреки всичко тя няма да бъде опозорена, защото ще се намери храбър рицар, който ще е готов по-скоро да изложи живота си на опасност за моята кралица, нежели да допусне тя да бъде несправедливо изгорена на клада. Затуй, сър Мадор, не бързайте толкова — кралицата може би няма да остане без закрилник. Определете ден за двубоя и тя ще изпрати някой храбър рицар, който да излезе насреща ви. Ако ли не, това ще бъде голям позор за мен и за целия ми двор.

— Милостиви господарю — рекъл сър Мадор, — моля ви да ми простите, но макар да сте наш крал, в туй дело вие сте рицар като всички нас и като нас сте положили рицарска клетва. Затуй ви умолявам да не ми се сърдите, ала няма нито един измежду двайсет и четиримата рицари, поканени на пира, който да не подозира кралицата. Какво ще кажете вие, лордове?

И те всички един по един потвърдили, че не могат да оневинят кралицата, защото тя е устроила пира и следователно виновна е тя или някой от слугите й.

— Горко ми — рекла кралицата, — повиках ви на този пир с добри, а не със зли помисли. И нека Всемогъщият Бог ми помогне да докажа, че никога не съм искала да извърша такава злина, затуй се оставям на неговата милост.

— Кралю и господарю мой — рекъл сър Мадор, — моля ви като справедлив крал да определите ден, в който ще получа възмездие.

— Тъй да бъде — отвърнал кралят, — определям да се явите въоръжен и на кон след две недели на ливадата край Уинчестър. И ако се случи тъй, че излезе насреща ви в двубой друг рицар, сторете каквото ли позволяват силите и нека Бог подкрепи този, на чиято страна е правдата. А случи ли се тъй, че никой рицар не дойде на уречения ден, тогава моята кралица ще бъде изгорена на клада. И заповядвам тя също да бъде там, за да чуе присъдата си.

— Удовлетворен съм — рекъл сър Мадор.

Сетне рицарите се разотишли. И когато кралят и кралицата останали сами, кралят попитал как се е случило всичко това. А тя отвърнала:

— Кълна се в името божие, не знам нито как, нито по какъв начин.

— Къде е сър Ланселот? — запитал крал Артур. — Ако той беше тук, нямаше да откаже да се сражава за вашата чест.

— Сър — рекла кралицата, — не знам къде е, ала брат му и родствениците му мислят, че не е в нашето кралство.

— Твърде жалко — рекъл крал Артур, — защото, ако беше тук, скоро би сложил край на тази разпра. Затуй, ето какво ще ви посъветвам: идете при сър Борс и го помолете да ви защити в този двубой от любов към сър Ланселот и кълна се, той няма да ви откаже, защото виждам, че нито един от онези двайсет и четирима рицари, дето са били на вашия пир, когато е бил убит сър Патрис, няма да влезе в двубой за вас, нито ще каже добра дума за ваша защита, а това ще бъде голям позор за вас.

— Горко ми — рекла кралицата, — не знам какво да сторя, тъй като сър Ланселот не е в двора. Ако той беше тук, скоро би избавил сърцето ми от тази тревога.

— Какво се е случило — рекъл кралят, — защо не сте успели да го задържите при себе си? Добре знаете, че, който спечели благоразположението на сър Ланселот, има на своя страна най-достойния рицар на света. А сега идете и помолете сър Борс в името на обичта му към сър Ланселот да бъде ваш закрилник.