Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 20
Как Галахад и другарите му били нахранени от Светия граал и как им се явил Господ-Бог наш, и за други неща
Тогава крал Пелес и синът му излезли. И ето че в миг се явил старец, облечен в одежди на епископ и с кръст в ръка, носен на трон от четири ангели небесни. И тези ангели поставили трона пред сребърната маса, на която бил Светия граал. И посред челото на стареца сякаш били изписани букви, които гласели: „Това е Йосиф, първият християнски епископ, същият, комуто господът наш помогна в божия храм на град Сарас.“ И рицарите се смаяли, защото този епископ бил умрял преди повече от триста години.
— О, рицари — рекъл той, — не се чудете, защото някога и аз живеех на тази земя.
Сетне чули как вратата на залата се отваря и видели да влизат ангели. Два от тях носели восъчни свещи, третият — кърпа, а четвъртият — копие и от него чудодейно капела кръв, та три капки паднали на едно ковчеже, което той държал в другата си ръка. И двата ангели сложили свещите на масата, третият поставил кърпата върху свещения съсъд, а четвъртият изправил свещеното копие над съсъда.
И тогава епископът се изправил и пристъпил към освещаване на даровете. Взел той в ръка нафора, подобна на хляб, и щом я издигнал, явил се образ на дете и лицето му било червено и сияйно като пламък и видението се сляло с хляба, та всички разбрали, че този хляб е знак на човешката плът. Сетне епископът сложил нафората в свещения съсъд и отслужил литургия, както е редно за такъв свят човек.
После отишъл при Галахад, целунал го и му казал да иде и да целуне другарите си. И той начаса го сторил.
— Служители Христови — рекъл епископът, — сега ще бъдете нахранени на тази маса с най-чудните ястия, каквито някога е вкусвал рицар.
И след като казал това, изчезнал. А те седнали със страхопочитание на масата и се помолили Богу. После вдигнали глави и видели да се появява от свещения съсъд мъж и по тялото му личали отворени и кървящи раните от страстите Христови. Тогава той им рекъл:
— Рицари и служители мои, и верни мои чеда, отрекли се от земния живот, за да заслужите вечния, не ще се крия повече от вас и ще ви покажа моите тайнства и откровения. Сега приемете и вкусете чудната храна, за която толкоз отдавна копнеете.
После сам поел свещения съсъд и се приближил до Галахад. И той коленичил и приел светото причастие, а след него и другарите му се причестили. И такава наслада изпитали сърцата им, че никакви думи не могат да я опишат. Сетне той рекъл на Галахад:
— Сине мой, знаеш ли какво държа в ръцете си?
— Не знам — рекъл Галахад. — Кажи ми.
— Това е свещеното блюдо, от което ядох агнето на Велики четвъртък[1]. Сега вече видя това, което най-много желаеше да видиш, ала още не си го съзрял тъй ясно, както ще го съзреш в светия храм в град Сарас. Затуй трябва да напуснеш тукашните земи и да вземеш със себе си свещения съсъд, тъй като тази нощ той ще напусне пределите на кралството Логрис, за да не се върне никога вече тук. И знаеш ли защо? Защото людете в тези земи не почитат Иисуса и не му служат предано, а се отдават на порочен живот, та ще им отнема честта, що им бях оказал. Затуй вие тримата идете утре сутрин на морския бряг и там ще намерите кораб, готов за път. Вземете и меча с чудния ремък, ала тръгнете само тримата — ти, Персивал и Борс. И вземете също от кръвта, що капе от това копие, и с нея намажете тялото и двата крака на Хромия крал и той отново ще оздравее.
— Господи — рекъл Галахад, — защо не бива да дойдат с нас и други?
— Ще ти кажа защо: както пръснах по света своите апостоли, един тук, друг там, тъй искам и вие да се разделите. И двама от вас ще загинат, додето ми служат, а единият ще се върне да разкаже всичко.
Сетне ги благословил и изчезнал.