Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 17
Как сър Ланселот се отправил към Логрис и какви приключения имал по пътя
Тогава крал Пелес отишъл при Ланселот и му разказал всичко. И Ланселот твърде се опечалил, та не знаел какво да прави. После се приготвил за път, сложил доспехите си и казал, че отива в кралството Логрис, което не бил виждал цяла година. Сетне оставил краля с милостта божия и се отправил на път.
И тъй, прекосил той много кралства и най-подир стигнал при един манастир. И там бил приет най-радушно да пренощува. А на сутринта станал и отишъл на литургия.
И видял той пред олтара богато украсена гробница, която била още нова. Тогава я огледал и намерил на стените й надпис със златни букви и той гласял: ТУК ПОЧИВА КРАЛ БАГДЕМАГУС ОТ ГОР, УБИТ ОТ ПЛЕМЕННИКА НА КРАЛ АРТУР. И името му било изписано: СЪР ГАУЕЙН.
И Ланселот немалко се наскърбил, тъй като обичал краля повече от всеки друг мъж на земята, и ако убиецът не бил Гауейн, а някой друг, нямало да избегне смъртта и да живее дълго. И рекъл си Ланселот: „Ах, Господи Боже наш, загубата на такъв мъж е голяма беда за двора на крал Артур.“
После поел отново на път и отишъл в манастира, дето Галахад извършил подвига с гробницата и заслужил белия щит с червения кръст. И там го приели най-радушно и го подслонили за през нощта.
И на сутринта се отправил към Камелот, дето намерил крал Артур и кралицата. Ала повече от половината рицари на Кръглата маса били убити или загинали. Трима се били върнали — Ектор, Гауейн и Лионел, и още мнозина други, чиито имена не ще споменаваме. И всички в двора се зарадвали на сър Ланселот, а кралят все го питал какви вести има за сина си Галахад.
Тогаз Ланселот разказал на краля всичките приключения, що бил преживял, откакто напуснал двора. И разказал му също за приключенията на Галахад, Персивал и Борс, за които узнал от свитъка в ръката на мъртвата девица и от туй, що научил от самия Галахад.
— Дано даде Бог и тримата да се завърнат скоро тук — рекъл кралят.
— Уви, не ще стане туй — отвърнал Ланселот, — за щото двамина от тях никога вече няма да видите, ала един ще се върне.
Сега нека оставим тази история и да разкажем за Галахад.