Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Глава 13

Как сър Ланселот се качил на кораба, дето лежала мъртвата сестра на сър Персивал, и как срещнал сина си сър Галахад

Сетне историята разказва, че когато Ланселот стигнал до река Мортез, както вече чухте[1], той едва се избавил от голяма опасност. И тогава легнал на земята и като се предал на милостта божия, заспал. И щом заспал, присънило му се, че чува глас да казва:

— Ланселот, стани, вземи доспехите си и се качи на първия кораб, който видиш.

И когато чул тези думи, той се сепнал и видял наоколо си ярко сияние. Тогава вдигнал ръка и се прекръстил, а сетне сложил доспехите си и се отправил на път.

И случило се, че стигнал един бряг и там видял кораб без платна и весла.

И щом стъпил на кораба, усетил най-сладкия аромат, който бил вдъхвал, и почувствал, че се е изпълнило всичко, що някога е помислил и възжелал. Тогава рекъл:

— Преблаги Отче Иисусе Христе, не знам каква е тази благодат, дето ме осени, защото тя надминава всички земни наслади, които съм изпитвал.

И тъй, преизпълнен с радост, легнал върху дъските на кораба и спал до сутринта. И като се събудил, видял богато ложе и на него мъртва благородна дама, а тя била сестрата на сър Персивал. Приближил се до нея Ланселот и тогава видял в дясната й ръка свитък, прочел го и от него узнал всички онези приключения, които вече научихте, а също и от кой род била тя. И прекарал сър Ланселот при тази благородна девица месец и повече. И ако запитате от какво живял, ще ви кажем, че онзи, що хранил с манна чедата Израилеви в пустинята, хранил така и него. Защото всяка сутрин, след като си казвал молитвата, в милостта си Светият Дух го осенявал със своята благодат.

И случило се, че една вечер слязъл на брега да се разходи, тъй като му дотегнало да стои все на кораба. Тогава се ослушал и чул конски тропот. И скоро видял да се приближава към него ездач и му се сторило, че е рицар, та го пуснал да отмине. А ездачът спрял пред кораба, снел седлото и сбруята на коня, оставил ги на брега и се качил на кораба.

Тогава Ланселот отишъл при него и рекъл:

— Добре сте дошли.

А рицарят отвърнал на поздрава му и го запитал:

— Как ви е името? Кажете ми, защото сърцето ме тегли към вас.

— Ще ви открия — рекъл той, — името ми е Ланселот от Езерото.

— Сър, добре съм ви срещнал, тъй като на вас дължа живота си на този свят.

— Ах — рекъл Ланселот, — нима сте Галахад?

— Наистина, аз съм — рекъл той.

Тогава коленичил и поискал благословията му, а сетне свалил шлема си и го целунал. И тъй се възрадвали двамата един на друг, че никакви думи не могат да предадат радостта им, и много нежни слова си разменили, както подобава между баща и син, ала тук не е нужно да ги повтаряме. И разказали си те всички приключения и чудеса, що преживели през време на дългите си странствания, след като напуснали Артуровия двор.

И щом Галахад видял мъртвата дама на ложето, начаса я познал, възхвалил я и рекъл, че била най-непорочната девица, която е живяла на света, и е твърде жалко, дето тъй е намерила смъртта си. Ала когато Ланселот научил как Галахад се сдобил с чудния меч, кой го бил направил и всички други чудеса, които вече чухте, помолил сина си да му го покаже и той изпълнил волята му. Тогава Ланселот целунал дръжката, обковката и ножницата.

— Истина ви казвам — рекъл Ланселот, — никога до днес не съм чувал за такива велики подвизи и за такива дивни чудеса.

И тъй, Ланселот и Галахад останали на този кораб половин година и ден и нощ славели Бога според силите си. И често се случвало да стигнат на някой остров, далеч от смъртните люде, дето обитавали само диви зверове, и там срещнали безчет чудни и опасни приключения и всичките с чест довели докрай. Ала тъй като тези приключения били с диви зверове, а не в името на Светия граал, историята не разказва за тях, защото твърде дълго би било да се опишат всички подвизи, що извършили.

Бележки

[1] Вж. Книга петнайсета, глава 6.