Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 4
За чудесата на меча и на ножницата
И погледнали тогава те ножницата и видели, че е от змейска кожа и на нея имало надпис със златни и сребърни букви, ала ремъкът им се сторил твърде беден за този разкошен меч и твърде слаб, за да издържи тежестта му. И надписът гласял:
„Онзи, който ще ме притежава, трябва да бъде по-храбър от всеки друг, защото само тогава ще заслужи правото да ме носи. И рицарят, на чийто кръст трябва да вися, никога няма да узнае позора на поражението, додето ме държи в десница. И никой да не дръзва да свали този ремък, защото това може да стори единствено девица, която е дъщеря на крал и кралица и която до сетния си ден ще остане целомъдрена в помислите и в делата си. И ако наруши клетвата си за непорочност, тя ще умре от най-жестоката смърт, отредена някога на жена.“
— Сър — рекъл Персивал, — обърнете меча да видим и другата му страна.
А другата страна била червена като кръв и на нея имало надпис с черни като въглен букви, който гласял:
„Онзи, що най-много ме възхвали, най-малко ще има полза от мен в беда. А тоз, към когото съм най-благосклонен, на него ще бъда и най-зъл враг. И всичко това един ден ще се сбъдне.“
— Любезни братко — рекла девицата на Персивал, — четирийсет години след страстите Христови Насиен, зетят на крал Мордрен, бил отнесен по божия воля в един град на четиринайсет дни път по море от неговите земи на остров в Западните предели, който хората назовавали Кръжащия остров. И случило се, че той съзрял същия този кораб през отвора на една пещера и в него намерил ложето и този меч, както ги виждаме сега, ала не дръзнал да изтегли меча. И останал Насиен там осем дни, а на деветия задухал силен вятър и го отнесъл от този остров на един друг. И там, край висока скала, той съгледал най-огромния великан, когото човек нявга е съзирал, и този страховит великан се спуснал да го убие. Огледал се Насиен наоколо и разбрал, че няма къде да избяга, нито с какво да се брани. Тогава изтичал при меча и като го изтеглил, високо го възхвалил. Сетне го размахал и той в миг се счупил през средата. „А — рекъл Насиен, — туй, що най-много възхвалих, сега трябва най-много да коря.“ И хвърлил парчетата от меча на ложето.
После скочил на брега да се сражава с великана и го убил, а подир туй пак се върнал на кораба. И излязъл тогава вятър и го тласнал през морето, та по волята божия го отнесъл при друг кораб, а на него бил крал Мордрен, когото преди туй дяволът изпитал чрез най-пагубни изкушения в залива на Гибелната скала.
И като се видели двамата, твърде се възрадвали и разказали един другиму всичките си приключения и Насиен разправил как мечът му изневерил, когато най-много се нуждаел от него. Щом Мордрен съгледал меча, възхвалил го най-щедро и рекъл:
— Мечът се е счупил по твоя собствена вина, защото си извършил някакъв грях.
И той взел двете половинки и ги съединил и те се споили тъй здраво, че мечът станал като нов. После го пъхнал в ножницата и го сложил върху ложето.
Тогава чули глас, който им рекъл:
„Напуснете по-скоро този кораб и идете на другия, за да не изпаднете в смъртен грях. Защото изпаднете ли в смъртен грях, за вас няма спасение и ще загинете.“
И те отишли на другия кораб. Ала тъкмо когато Насиен пристъпвал през борда, един меч посякъл десния му крак и той паднал по очи и рекъл: „О, Господи, как тежко съм ранен!“ Тогава се чул глас, който рекъл: „Приеми това като наказание, задето изтегли меча. Заради това получи тази рана, тъй като не си достоен да го носиш, както гласи надписът на него.“
— Кълна се в Името Господне — рекъл Галахад, — мъдри са словата ви.