Томас Малори
Смъртта на Артур (412)

Глава 4

За чудесата на меча и на ножницата

И погледнали тогава те ножницата и видели, че е от змейска кожа и на нея имало надпис със златни и сребърни букви, ала ремъкът им се сторил твърде беден за този разкошен меч и твърде слаб, за да издържи тежестта му. И надписът гласял:

„Онзи, който ще ме притежава, трябва да бъде по-храбър от всеки друг, защото само тогава ще заслужи правото да ме носи. И рицарят, на чийто кръст трябва да вися, никога няма да узнае позора на поражението, додето ме държи в десница. И никой да не дръзва да свали този ремък, защото това може да стори единствено девица, която е дъщеря на крал и кралица и която до сетния си ден ще остане целомъдрена в помислите и в делата си. И ако наруши клетвата си за непорочност, тя ще умре от най-жестоката смърт, отредена някога на жена.“

— Сър — рекъл Персивал, — обърнете меча да видим и другата му страна.

А другата страна била червена като кръв и на нея имало надпис с черни като въглен букви, който гласял:

„Онзи, що най-много ме възхвали, най-малко ще има полза от мен в беда. А тоз, към когото съм най-благосклонен, на него ще бъда и най-зъл враг. И всичко това един ден ще се сбъдне.“

— Любезни братко — рекла девицата на Персивал, — четирийсет години след страстите Христови Насиен, зетят на крал Мордрен, бил отнесен по божия воля в един град на четиринайсет дни път по море от неговите земи на остров в Западните предели, който хората назовавали Кръжащия остров. И случило се, че той съзрял същия този кораб през отвора на една пещера и в него намерил ложето и този меч, както ги виждаме сега, ала не дръзнал да изтегли меча. И останал Насиен там осем дни, а на деветия задухал силен вятър и го отнесъл от този остров на един друг. И там, край висока скала, той съгледал най-огромния великан, когото човек нявга е съзирал, и този страховит великан се спуснал да го убие. Огледал се Насиен наоколо и разбрал, че няма къде да избяга, нито с какво да се брани. Тогава изтичал при меча и като го изтеглил, високо го възхвалил. Сетне го размахал и той в миг се счупил през средата. „А — рекъл Насиен, — туй, що най-много възхвалих, сега трябва най-много да коря.“ И хвърлил парчетата от меча на ложето.

После скочил на брега да се сражава с великана и го убил, а подир туй пак се върнал на кораба. И излязъл тогава вятър и го тласнал през морето, та по волята божия го отнесъл при друг кораб, а на него бил крал Мордрен, когото преди туй дяволът изпитал чрез най-пагубни изкушения в залива на Гибелната скала.

И като се видели двамата, твърде се възрадвали и разказали един другиму всичките си приключения и Насиен разправил как мечът му изневерил, когато най-много се нуждаел от него. Щом Мордрен съгледал меча, възхвалил го най-щедро и рекъл:

— Мечът се е счупил по твоя собствена вина, защото си извършил някакъв грях.

И той взел двете половинки и ги съединил и те се споили тъй здраво, че мечът станал като нов. После го пъхнал в ножницата и го сложил върху ложето.

Тогава чули глас, който им рекъл:

„Напуснете по-скоро този кораб и идете на другия, за да не изпаднете в смъртен грях. Защото изпаднете ли в смъртен грях, за вас няма спасение и ще загинете.“

И те отишли на другия кораб. Ала тъкмо когато Насиен пристъпвал през борда, един меч посякъл десния му крак и той паднал по очи и рекъл: „О, Господи, как тежко съм ранен!“ Тогава се чул глас, който рекъл: „Приеми това като наказание, задето изтегли меча. Заради това получи тази рана, тъй като не си достоен да го носиш, както гласи надписът на него.“

— Кълна се в Името Господне — рекъл Галахад, — мъдри са словата ви.