Томас Малори
Смъртта на Артур (393)

Глава 2

За видението на сър Ектор и как Гауейн се сражавал със своя побратим Юуейн Отчаяни

Ала сър Ектор бил споходен от твърде различно видение. Сторило му се, че той и брат му сър Ланселот слизат от колесница и се мятат на коне. И тогава единият рекъл на другия: „Да вървим да търсим туй, що няма да намерим.“ И привидяло му се още, че някакъв мъж надвил сър Ланселот, взел му доспехите и го облякъл в друга дреха, цялата във възли, а сетне го сложил да яхне магаре. И сър Ланселот яздил магарето, додето стигнал до един извор с чудна бистра вода. И там слязъл да утоли жаждата си, ала щом се навел да пийне от водата, тя се отдръпнала от него. Като видял това, сър Ланселот се обърнал и поел натам, отдето бил дошъл.

А в туй време той самият, сър Ектор, стигнал до дома на един богат човек, дето имало сватба. И там видял крал, който му рекъл: „Рицарю, тук няма място за теб.“ И той се върнал, отдето бил дошъл.

И тъй, най-подир Гауейн и Ектор се събудили и всеки разказал на другия видението си, та двамата твърде се чудили.

— Истина ви казвам — рекъл Ектор, — не ще намеря покой, додето не чуя вести за брат си Ланселот.

И както разговаряли тъй, видели пред себе си една ръка до лакътя, покрита с червена коприна, на ръката висяла стара юзда, а юмрукът стискал голяма свещ с ярък пламък. И ръката минала край тях, влязла в параклиса и изчезнала незнайно къде. И тозчас се разнесъл глас, който рекъл:

— Недостойни и грешни рицари, вяра и твърдост ви липсват и затуй не ще заслужите Светия граал.

Тогава пръв проговорил Гауейн и рекъл:

— Ектор, чу ли тези думи?

— Да, кълна се — рекъл сър Ектор, — всичко чух. Затуй нека идем при някой отшелник, за да ни разясни сънищата, тъй като, струва ми се, напразно се трудим.

И те поели на път и стигнали в една долина, дето срещнали оръженосец на кон и го поздравили най-любезно.

— Сър — рекъл Гауейн, — можеш ли да ни упътиш към килията на някой отшелник?

— Има тук наблизо един на ей онзи хълм, ала пътят е толкоз стръмен, че кон не може да мине по него, затуй ще трябва да идете пешком. Там ще видите бедна колиба и в нея живее Насиен отшелника, най-светият човек в тази страна.

И те се разделили. И скоро срещнали в една долина въоръжен рицар, който, щом ги съгледал, предложил им да се сражават с него.

— Кълна се в Бога — рекъл сър Гауейн, — откак тръгнах от Камелот, само един рицар ме е предизвикал на двубой.

— Нека аз да се сражавам с него — рекъл Ектор.

— Не — рекъл Гауейн, — ще сторите туй едва ако аз бъда победен. Тогава не ще имам нищо против да изпитате силите си.

И тъй, приготвили се те за двубой и с все сила пришпорили конете си и връхлетели един връз друг, та щитовете им се строшили, а ризниците се разкъсали и двамата си нанесли люти рани. И сър Гауейн бил прободен в лявата страна, ала другият рицар бил пронизан в гърдите, та копието излязло през гърба му. Паднали тогава те от седлата и при падането копията им се строшили. И Гауейн тозчас се изправил, сложил ръка на меча и вдигнал щит. Ала всичко туй било напразно, защото другият рицар нямал сили да стане и да продължи боя. Тогава сър Гауейн рекъл:

— Трябва да се признаете за победен и да просите милост, инак ще ви убия.

— Ах, благородни рицарю — рекъл онзи, — аз умирам вече. Затуй, заклевам ви в името божие и в рицарското ви благородство, заведете ме в манастир да получа свето причастие.

— Сър — отвърнал Гауейн, — не знам тук наблизо да има света обител.

— Сър — рекъл рицарят, — сложете ме на седлото пред вас и аз ще ви посоча пътя.

Качил го Гауейн на коня и седнал зад него да го придържа и тъй стигнали до един манастир, дето ги приели както подобава. И тогава снели въоръжението на рицаря и му дали свето причастие. Сетне той помолил Гауейн да измъкне върха на копието от тялото му. Ала преди да стори туй, сър Гауейн го запитал кой е, понеже не го познал.

— Аз съм от двора на крал Артур — рекъл той — и бях рицар на Кръглата маса. И знайте, че ние с вас бяхме побратими, ала сега вие, сър Гауейн, ме погубихте. Затуй ще ви кажа, че името ми е Юуейн Отчаяни и съм син на крал Уриенс, а тук ме доведоха странстванията ми за Светия граал. И дано Господ ви прости за туй, що сторихте, тъй като навеки ще се разказва как един побратим е убил друг.