Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 2
За видението на сър Ектор и как Гауейн се сражавал със своя побратим Юуейн Отчаяни
Ала сър Ектор бил споходен от твърде различно видение. Сторило му се, че той и брат му сър Ланселот слизат от колесница и се мятат на коне. И тогава единият рекъл на другия: „Да вървим да търсим туй, що няма да намерим.“ И привидяло му се още, че някакъв мъж надвил сър Ланселот, взел му доспехите и го облякъл в друга дреха, цялата във възли, а сетне го сложил да яхне магаре. И сър Ланселот яздил магарето, додето стигнал до един извор с чудна бистра вода. И там слязъл да утоли жаждата си, ала щом се навел да пийне от водата, тя се отдръпнала от него. Като видял това, сър Ланселот се обърнал и поел натам, отдето бил дошъл.
А в туй време той самият, сър Ектор, стигнал до дома на един богат човек, дето имало сватба. И там видял крал, който му рекъл: „Рицарю, тук няма място за теб.“ И той се върнал, отдето бил дошъл.
И тъй, най-подир Гауейн и Ектор се събудили и всеки разказал на другия видението си, та двамата твърде се чудили.
— Истина ви казвам — рекъл Ектор, — не ще намеря покой, додето не чуя вести за брат си Ланселот.
И както разговаряли тъй, видели пред себе си една ръка до лакътя, покрита с червена коприна, на ръката висяла стара юзда, а юмрукът стискал голяма свещ с ярък пламък. И ръката минала край тях, влязла в параклиса и изчезнала незнайно къде. И тозчас се разнесъл глас, който рекъл:
— Недостойни и грешни рицари, вяра и твърдост ви липсват и затуй не ще заслужите Светия граал.
Тогава пръв проговорил Гауейн и рекъл:
— Ектор, чу ли тези думи?
— Да, кълна се — рекъл сър Ектор, — всичко чух. Затуй нека идем при някой отшелник, за да ни разясни сънищата, тъй като, струва ми се, напразно се трудим.
И те поели на път и стигнали в една долина, дето срещнали оръженосец на кон и го поздравили най-любезно.
— Сър — рекъл Гауейн, — можеш ли да ни упътиш към килията на някой отшелник?
— Има тук наблизо един на ей онзи хълм, ала пътят е толкоз стръмен, че кон не може да мине по него, затуй ще трябва да идете пешком. Там ще видите бедна колиба и в нея живее Насиен отшелника, най-светият човек в тази страна.
И те се разделили. И скоро срещнали в една долина въоръжен рицар, който, щом ги съгледал, предложил им да се сражават с него.
— Кълна се в Бога — рекъл сър Гауейн, — откак тръгнах от Камелот, само един рицар ме е предизвикал на двубой.
— Нека аз да се сражавам с него — рекъл Ектор.
— Не — рекъл Гауейн, — ще сторите туй едва ако аз бъда победен. Тогава не ще имам нищо против да изпитате силите си.
И тъй, приготвили се те за двубой и с все сила пришпорили конете си и връхлетели един връз друг, та щитовете им се строшили, а ризниците се разкъсали и двамата си нанесли люти рани. И сър Гауейн бил прободен в лявата страна, ала другият рицар бил пронизан в гърдите, та копието излязло през гърба му. Паднали тогава те от седлата и при падането копията им се строшили. И Гауейн тозчас се изправил, сложил ръка на меча и вдигнал щит. Ала всичко туй било напразно, защото другият рицар нямал сили да стане и да продължи боя. Тогава сър Гауейн рекъл:
— Трябва да се признаете за победен и да просите милост, инак ще ви убия.
— Ах, благородни рицарю — рекъл онзи, — аз умирам вече. Затуй, заклевам ви в името божие и в рицарското ви благородство, заведете ме в манастир да получа свето причастие.
— Сър — отвърнал Гауейн, — не знам тук наблизо да има света обител.
— Сър — рекъл рицарят, — сложете ме на седлото пред вас и аз ще ви посоча пътя.
Качил го Гауейн на коня и седнал зад него да го придържа и тъй стигнали до един манастир, дето ги приели както подобава. И тогава снели въоръжението на рицаря и му дали свето причастие. Сетне той помолил Гауейн да измъкне върха на копието от тялото му. Ала преди да стори туй, сър Гауейн го запитал кой е, понеже не го познал.
— Аз съм от двора на крал Артур — рекъл той — и бях рицар на Кръглата маса. И знайте, че ние с вас бяхме побратими, ала сега вие, сър Гауейн, ме погубихте. Затуй ще ви кажа, че името ми е Юуейн Отчаяни и съм син на крал Уриенс, а тук ме доведоха странстванията ми за Светия граал. И дано Господ ви прости за туй, що сторихте, тъй като навеки ще се разказва как един побратим е убил друг.