Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 8
Как сър Персивал видял да идва към него кораб и как дамата от кораба му разказала, че й отнели богатствата
И тъй, прекарал там сър Персивал до пладне и тогава видял да приближава откъм морето кораб с такава бързина, сякаш всички ветрове на света го тласкали, та скоро спрял под скалата. Тозчас се спуснал сър Персивал нататък и видял, че корабът е покрит с черна като катран коприна и на него стояла твърде красива благородна дама в одежди от богати по-богати. И като съгледала сър Персивал, тя рекла:
— Кой ви доведе в тази пустош, отдето едва ли ще се избавите, защото тук ще загинете от глад и беди?
— Девице — рекъл сър Персивал, — аз служа на най-милостивия господар на света и той не ще остави слугата си да загине, защото, който почука, ще влезе, който поиска нещо, ще го получи и който го търси, ще го намери.
Тогава тя го запитала:
— Сър Персивал, знаете ли коя съм аз?
— Не — рекъл той. — Ала кой ви каза моето име?
— Чуйте — рекла девицата, — познавам ви по-добре, отколкото мислите, защото идвам от Пустата гора, дето срещнах Червения рицар с белия щит.
— Ах, девице — рекъл той, — твърде силно желая да се срещна с този рицар.
— Благородни рицарю — рекла тя, — ако се закълнете в рицарската си чест, че ще изпълните волята ми, когато и да ви повикам, ще ви заведа при онзи рицар.
— Обещавам да постъпя според желанията ви — отвърнал той.
— Щом е тъй — рекла тя, — ще ви кажа, че го видях да гони двама рицари към една река на име Мортез. И тогава те се хвърлиха в реката от страх да не ги погуби и я преминаха, а Червения рицар нагази подир тях и макар че конят му се удави, той успя да стигне брега поради голямата си сила.
Това му разказала тя и сър Персивал твърде се възрадвал. Сетне девицата го запитала дали има храна да се подкрепи.
— Не, господарко, три дни почти не съм вкусвал храна, ала неотдавна разговарях с един добър старец и той ме нахрани с благи и свети думи и ми даде силя.
— Ах, благородни рицарю — рекла тя, — този човек е магьосник и празнодумец. И ако го слушате, ще намерите само позор и ще умрете от глад на тази скала или ще ви разкъсат диви зверове. А вие сте още твърде млад и се славите като храбър рицар, та ако сте съгласен, ще ви помогна.
— Коя сте вие, че предлагате да ми сторите такова добро? — рекъл сър Персивал.
— Аз съм благородна дама и някога бях най-богатата на света, ала днес съм лишена от всичко.
— Девице — рекъл сър Персивал, — кой ви отне богатството? Кажете ми, тъй като твърде скърбя за бедата ви.
— Сър — рекла тя, — живеех някога с най-славния мъж на света и той ме въздигна до такова съвършенство и чистота, че нямаше равна на мен. Ала аз твърде се възгордях с красотата си и веднъж изрекох слова, които никак не му се понравиха. Тогава той ме прогони и ме лиши от всичко, що имах, без да пожали нито мен, нито приближените от двора ми. И откакто ме сполетя тази участ, благородни рицарю, аз и моите верни слуги успяхме да му отнемем не един от неговите рицари и да ги направим наши слуги, защото поискат ли ми нещо, давам им го всичкото и наддавам още толкоз. Така аз и моите слуги ден и нощ воюваме с него[1]. И няма днес храбър рицар и добър воин, когото да не съм спечелила на своя страна, щом съм имала случай за това. И понеже знам, че вие сте храбър рицар, моля ви да ме защитите. А тъй като сте рицар на Кръглата маса, не можете да откажете подкрепата си на една благородна дама, която е била ограбена и ви моли за помощ.