Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 3
Как сър Гауейн се опитал да изтегли меча и как един старец довел сър Галахад
— А сега, любезни братовчеде — рекъл кралят на сър Гауейн, — в името на обичта ви към мен, опитайте се вие да изтеглите меча.
— Сър — рекъл той, — не се гневете, ала нямам желание да сторя това.
— Сър — повторил кралят, — опитайте се да изтеглите меча, заповядвам ви.
— Сър — рекъл Гауейн, — ще се подчиня на повелята ви.
И тозчас хванал той меча за дръжката, ала не могъл да го помръдне.
— Благодаря ви — рекъл кралят на сър Гауейн.
— Любезни сър Гауейн — рекъл Ланселот, — сега трябва да знаете, че този меч тъй люто ще ви нарани, че ще се каете, дето сте го докоснали с ръка, та дори в замяна да бяхте спечелили най-хубавия замък в кралството.
— Сър — рекъл Гауейн, — не можех да не изпълня волята и заповедта на моя крал, вуйчо ми.
Като чул тези думи, кралят горко се разкаял за стореното и казал на сър Персивал и той да опита в името на почитта, която му дължал.
— На драго сърце — рекъл той, — нека бъда и аз другар на сър Гауейн в изпитанията му.
И с тези думи хванал меча с ръка и с все сила го дръпнал, ала не успял да го помръдне. И тогава не се намерил никой друг, дето да дръзне и събере смелост да докосне меча.
— Сега вече можете да вървите на трапезата — рекъл сър Кей Сенешала, — защото видяхте чудно приключение.
И тъй, кралят и кралицата отишли в двора и всеки рицар намерил своето място и седнал на него, а младите рицари им прислужвали. И когато поднесли блюдата и ни едно място не останало празно освен Гибелния стол, случило се чудо и в миг всички врати и прозорци на двореца сами се затворили. Ала въпреки туй в залата не притъмняло, та твърде се слисали онези, що били там.
И тогава крал Артур пръв проговорил и рекъл:
— Кълна се в Бога, любезни лордове и другари, много чудеса видяхме през този ден, ала мисля, че преди да мръкне, ще видим още по-дивни чудеса.
А в туй време влязъл стар и престар мъж, целият облечен в бели одежди, и никой от рицарите не знаел кой е и откъде идва. И водел той за ръка млад рицар в червени доспехи, ала без щит и без меч, а на бедрото му висяла празна ножница. И изрекъл старецът тези думи:
— Мир вам, любезни лордове.
Сетне се обърнал и рекъл на крал Артур:
— Сър, водя ви този млад рицар, мъж от кралско потекло и кръвен родственик на Йосиф Ариматейски, и той ще извърши дивни чудеса в този двор и в много чужди кралства.