Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Глава 3

Как сър Гауейн се опитал да изтегли меча и как един старец довел сър Галахад

— А сега, любезни братовчеде — рекъл кралят на сър Гауейн, — в името на обичта ви към мен, опитайте се вие да изтеглите меча.

— Сър — рекъл той, — не се гневете, ала нямам желание да сторя това.

— Сър — повторил кралят, — опитайте се да изтеглите меча, заповядвам ви.

— Сър — рекъл Гауейн, — ще се подчиня на повелята ви.

И тозчас хванал той меча за дръжката, ала не могъл да го помръдне.

— Благодаря ви — рекъл кралят на сър Гауейн.

— Любезни сър Гауейн — рекъл Ланселот, — сега трябва да знаете, че този меч тъй люто ще ви нарани, че ще се каете, дето сте го докоснали с ръка, та дори в замяна да бяхте спечелили най-хубавия замък в кралството.

— Сър — рекъл Гауейн, — не можех да не изпълня волята и заповедта на моя крал, вуйчо ми.

Като чул тези думи, кралят горко се разкаял за стореното и казал на сър Персивал и той да опита в името на почитта, която му дължал.

— На драго сърце — рекъл той, — нека бъда и аз другар на сър Гауейн в изпитанията му.

И с тези думи хванал меча с ръка и с все сила го дръпнал, ала не успял да го помръдне. И тогава не се намерил никой друг, дето да дръзне и събере смелост да докосне меча.

— Сега вече можете да вървите на трапезата — рекъл сър Кей Сенешала, — защото видяхте чудно приключение.

И тъй, кралят и кралицата отишли в двора и всеки рицар намерил своето място и седнал на него, а младите рицари им прислужвали. И когато поднесли блюдата и ни едно място не останало празно освен Гибелния стол, случило се чудо и в миг всички врати и прозорци на двореца сами се затворили. Ала въпреки туй в залата не притъмняло, та твърде се слисали онези, що били там.

И тогава крал Артур пръв проговорил и рекъл:

— Кълна се в Бога, любезни лордове и другари, много чудеса видяхме през този ден, ала мисля, че преди да мръкне, ще видим още по-дивни чудеса.

А в туй време влязъл стар и престар мъж, целият облечен в бели одежди, и никой от рицарите не знаел кой е и откъде идва. И водел той за ръка млад рицар в червени доспехи, ала без щит и без меч, а на бедрото му висяла празна ножница. И изрекъл старецът тези думи:

— Мир вам, любезни лордове.

Сетне се обърнал и рекъл на крал Артур:

— Сър, водя ви този млад рицар, мъж от кралско потекло и кръвен родственик на Йосиф Ариматейски, и той ще извърши дивни чудеса в този двор и в много чужди кралства.