Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Глава 2

Как на Гибелния стол намерили надпис и за чудните приключения с меча в камъка

— Сега, любезни сър — рекъл сър Ланселот, — ще дойдете ли с мен в двора на крал Артур?

— Не — рекъл той, — не е дошло още времето да дойда с вас.

И тогава сър Ланселот си тръгнал оттам, като взел двамата си сродници със себе си, и рано сутринта на празника Света троица стигнали в Камелот. По туй време кралят и кралицата вече били отишли в катедралата на литургия и като видели сър Борс и сър Лионел, твърде се зарадвали, зарадвали се и всички други.

И когато кралят и рицарите му се върнали от литургия, васалите забелязали на местата около Кръглата маса да пише със златни букви: ТУК ТРЯБВА ДА СЕДНЕ ТОЗИ И ТОЗИ и ТОЗИ И ТОЗИ ТРЯБВА ДА СЕДНЕ ТУК.

И така обикаляли те масата, додето най-подир стигнали до Гибелния стол и видели на него нов надпис със златни букви: ЧЕТИРИСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ГОДИНИ СЛЕД СТРАСТИТЕ ХРИСТОВИ НА КРЪСТА ТОЗИ СТОЛ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАЕТ. И тогава всички рекли:

— Това е чудно знамение.

— Кълна се в името божие — рекъл сър Ланселот, като пресметнал според надписа годините от Рождество Христово до този ден, — струва ми се, че този стол трябва да бъде зает днес, защото тъкмо днес е Петдесетницата подир четиристотин петдесет и четири години. И ако нямате нищо против, бих искал никой да не гледа днес надписа, додето дойде онзи, комуто по право е отреден този подвиг.

Тогава наредили да покрият надписа на Гибелния стол с копринен покров, а сетне кралят поканил всички да побързат на обед.

— Сър — рекъл сър Кей Сенешала, — ако сега седнете да обядвате, ще нарушите стария обичай на вашия двор, тъй като никога до днес на този ден не сте сядали да обядвате, преди да видите някакво чудно приключение.

— Право казвате — рекъл кралят, — ала аз толкова се възрадвах на сър Ланселот и роднините му, които се върнаха в двора здрави и читави, че не се сетих за стария си обичай.

И както разговаряли тъй, влязъл един оръженосец и рекъл на краля:

— Сър, нося ви чудни вести.

— Какви са те? — запитал кралят.

— Сър, там долу в реката видях да плува по водата голям камък и в него стърчеше забит меч.

— Ще ида да видя това чудо — рекъл кралят.

И тъй, отишъл той заедно с всичките си рицари при реката и като стигнали там, съгледали да се носи по нея камък, сякаш къс червен мрамор, и в него бил затъкнат чуден, богато украсен меч, а на ефеса му имало скъпоценни камъни и изкусно изписани златни букви. Тогава васалите прочели надписа, който гласял: НИКОЙ НЕ ЩЕ МЕ ИЗМЪКНЕ ОТТУК ОСВЕН ОНЗИ, НА ЧИЕТО БЕДРО Е ОТРЕДЕНО ДЛ ВИСЯ, И ТОЙ ЩЕ БЪДЕ НАЙ-СЛАВНИЯТ РИЦАР НА СВЕТА.

И като видял надписа, кралят се обърнал към сър Ланселот и рекъл:

— Любезни рицарю, този меч трябва да принадлежи вам, тъй като съм сигурен, че вие сте най-славният рицар на света.

Тогава сър Ланселот мъдро му отговорил:

— Добре ми е известно, сър, че мечът не е за мен. И знайте, сър, че не ще дръзна да го докосна, защото той не е отреден да виси на моето бедро. И който се опита да вземе меча и не успее, ще получи от него рана, която дълго няма да заздравее. И искам да ви уверя, че в деня, когато този меч бъде изтеглен от камъка, ще започнат приключенията за Светия граал или, ще рече, свещения съсъд.