Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 61
Как Паломид отишъл да се сражава с двама братя, за да отмъсти за смъртта на крал Херманс
Сега да ги оставим да се забавляват във Веселата стража и да разкажем за сър Паломид. Плавал той по течението на реката Хъмбър, додето най-подир стигнал морския бряг, а там имало богат замък. Било рано сутрин, преди да съмне. Тогава моряците отишли при сър Паломид, който спял дълбоко.
— Благородни рицарю — рекли те, — станете, защото стигнахме до замъка, в който трябва да идете.
— Тъй да бъде — рекъл сър Паломид.
И тъй, без да се бави, отишъл там и надул рога, който моряците му дали. И когато хората в замъка чули рога, наизлезли много рицари, застанали по стените и викнали в един глас:
— Добре дошли в този замък.
В туй време съвсем съмнало. Тогава сър Паломид влязъл в замъка и бил приет добре и скоро му поднесли множество най-различни ястия, ала наоколо си сър Паломид чул плач и тъжни ридания.
— Що значи туй? — запитал сър Паломид. — Не обичам да чувам скръбни жалби край себе си и желая да науча каква е причината за тях.
Тогаз застанал пред него мъж на име сър Ебел и тъй му рекъл:
— Трябва да знаете, благородни рицарю, че всеки ден в този замък се скърби и тъжи и ето защо: имахме крал на име Херманс и той беше крал на Червения град и господар на много славни рицари, мъж благороден и щедър. И нищо не обичаше крал Херманс повече от странстващите рицари от двора на крал Артур и всякакви турнири, лов и други рицарски забавления. И никой беден народ не е имал за господар такъв славен крал и рицар и заради добрината и благородството му ние жалим и вечно ще жалим. И нека всички крале и съсловия да вземат поука от смъртта на нашия господар, защото той загина по собствена вина, тъй като, ако беше се грижил за собствения си род, и досега щеше да живее сред изобилие от любов. Затуй нека всички да си вземат поука от неговата участ. Ала горко ни — рекъл Ебел, — че със смъртта му даваме поука.
— Кажете ми — рекъл Паломид — как бе убит кралят и от кого.
— Сър — рекъл сър Ебел, — нашият крал отгледа още от деца двама братя, които израснаха и станаха жестоки рицари. И към тези двама рицари нашият крал бе тъй привързан, че не обичаше никого и не вярваше никому, та бил той от неговия род или от приближените му. И слушаше нашият крал тези двама рицари във всичко и те спокойно се разпореждаха с него и със земите му и не допускаха никой от рода му да го посъветва за негово добро. И той беше тъй щедър и благороден, а те тъй подли и коварни, че неусетно го взеха напълно под властта си. Забелязаха това лордовете от рода на краля и се отделиха от него в собствените си владения. Ала щом тези двама предатели разбраха, че са прогонили всичките му роднини, никак не бяха доволни, тъй като искаха още по-големи богатства, защото, както казва старата поговорка: „Дай на недостойния и той никога не ще се насити.“ И когато един владетел, па макар и благородник, остави властта в ръцете на селяк, този селяк ще погуби всички благородници наоколо си — затова всички вие, благородници и крале, внимавайте кого издигате до себе си. И ако вие сте рицар от двора на крал Артур, помнете този разказ и неговия завършек и заключение. Отиде моят господар и крал в близката гора по съвета на тези предатели и там, както бил въоръжен по рицарските правила, подгонил един елен. Ала най-подир от умора ожаднял и слязъл от коня да пие вода от един извор. Тогава тези двама предатели се надумали и единият, който се казва Хелиус, промушил нашия крал с копие, а сетне го оставил да лежи там. И след като те си отишли, случи се, че аз минах край извора и намерих моя господар и крал смъртно ранен. И като чух тъжния разказ, наредих да го занесат на брега и жив го сложих в същия този кораб. И додето беше на този кораб, господарят ми крал Херманс ми заръча в името на верността, която му дължа, да напиша следното писмо.